Решение по дело №1615/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П. Т. З., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Г. Б., АК – Хасково срещу отделни разпоредби от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета с решение № 474/11.04.2023 г., изменена с решение № 857/24.03.2023 г. от общински съвет Приморско (Наредбата), както следва:

чл.10, ал.8, изр. второ

чл.60а

чл.60б

Жалбоподателят твърди, че оспорените разпоредби са нищожни, тъй като общински съвет Приморско няма компетентност да определя цените за входен билет и беседи в Исторически музей Приморско, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Сочи още неспазване на процесуалните правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА при приемане на Наредбата. В жалбата са изложени мотиви и относно допустимостта на оспорването и наличието на правен интерес. Алтернативно се иска отмяната на обжалваните разпоредби от Наредбата. Претендират се разноски.

С искова молба З. иска община Приморско да бъде осъдена да му плати имуществени вреди в размер на 5 лв. за входен билет за Исторически музей Приморско.

Към оспорването е присъединена Т. И. Д.. Молбата за присъединяване на Д. е копие на жалбата на З.. В напълно идентичен порядък и начин на изразяване (вкл. техническото оформяне на акцентите) са изложени същите твърдения за нищожност на същите разпоредби – чл.10, ал.8, изр. второ, чл.60а и чл.60б от Наредбата. Копирано е мотивирането на правния интерес – закупен комбиниран входен билет мегалитен комплекс „Бегликташ“. Д. също твърди, че оспорените разпоредби са нищожни, тъй като общински съвет Приморско няма компетентност да определя цените за входен билет и беседи, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН. Сочи още неспазване на правилата на чл.26 и чл.28 от ЗНА за приемане на нормативни актове. Иска се обявяване на нищожност или отмяната на обжалваните разпоредби от Наредбата. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят и ищец З., редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа всички искания. С писмено становище поддържа жалбата и исковата молба.

Жалбоподателката Т. И. Д., чрез адв. Б. поддържа всички твърдения и искания.

Ответникът – общински съвет Приморско, редовно призован, не изпраща представител, представя административната преписка.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбите и исковата молба за основателни.

В изпълнение на чл.188, вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.99 от 22.11.2024 г. като копие от това обявление е поставено и на определеното за това място в съда и е публикувано на интернет страницата на ВАС.

Факти

Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско е приета с решение № 474/11.04.2023 г. на Общински съвет Приморско (л.69).

На 02.03.2023 г. на Портала за обществени консултации е публикувано съобщение за предложения проект на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско като в съобщението изрично е указано, че на основание чл.26, ал.3 – 4 от Закона за нормативните актова (ЗНА), община Приморско приема предложения, становища и мнения по изготвения проект в 30-дневен срок от дата на публикуване на проекта (л.96).

С предложение от 03.04.2023 г. кметът на община Приморско направил предложение до общинския съвет за приемане на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско. Изложени са мотиви, според които действащата Наредба е приета през 2003 г. и не е съобразена със съответните законови разпоредби.

На 24.03.2023 г. ОбС е разгледал проекта, ведно с предварително внесената докладна записка на кмета. Заседанието е проведено при необходимия кворум – от общо 13 общински съветници, на заседанието са присъствали 12 общински съветници. Наредбата е приета с 11 гласа „за“ и един въздържал се (л.68).

Правото

Подадената жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество, тъй като е подадена от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването.

Жалбата е подадена срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 във вр. с чл.76, ал.3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Според чл.10, ал. 8, предл. второ от Наредбата, определените в Наредбата такси и цени на услуги са без ДДС и върху тях следва да се начислява 20 % данък добавена стойност.

Съгласно текста на чл.60а посетителите на Общински исторически музей [населено място] заплащат следните входни такси в размер на :

- 5 лева за посещение на възрастен.

- 3 лева за посещение на дете над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

- за посещение на групи над десет човека с организатор – 4 лева за възрастен и 2 лева за дете над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

- беседа чрез електронно устройство – 5 лева.

- беседа на български език – 10 лева.

- беседа на чужд език – 20 лева.

- децата под седем години и лицата с увреждания са освободени от заплащането на входни такси.

- комбинирано посещение „Исторически музей“ – Приморско и Скално светилище „Бегликташ“ – 8 лева за посещение на възрастен, 4 лева за посещение на дете над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

С чл. 60б е уредено, че посетителите на Скално светилище „Бегликташ” [населено място], заплащат следните входни такси в размер на:

- 4 лева за посещение на възрастен.

-2 лева за посещение на деца над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

- 5 лева – беседа чрез електронно устройство

- 10 лева – беседа на български език

- 20 лева – беседа на чужд език

- за посещение на групи над десет човека с организатор – 3 лева за възрастен и 1 лев за дете над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

- деца под седем години и хора с увреждания са освободени от заплащането на входни такси.

- комбинирано посещение „Исторически музей“ – Приморско и Скално светилище „Бегликташ“ – 8 лева за посещение на възрастен, 4 лева за посещение на дете над седем години, ученици, студенти и възрастни над 65 години.

Налице е правна регламентация – определяне на цени на входни билети за обекти на територията на община Приморско, които са публична общинска собственост и могат да бъдат посещавани от всеки, независимо от неговото местоживеене, в рамките на работното време на съответния обект. За това, за жалбоподателите, въпреки, че са жители на [населено място], е налице правен интерес от оспорването. В този смисъл е и определение № 7926 от 26.06.2024 година по адм. дело № 5472/2024 година на ВАС. С оглед изложеното оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт – или на част от него, на първо място, съдът следва да установи дали същият е издаден от компетентен орган.

Оспорените разпоредби на чл.60а и чл.60б от Наредбата са приети на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл.187, ал.2 от ЗКН.

Съгласно чл.141, ал.4 от Конституцията на РБ общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

Съгласно чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА общинският съвет определя размера на местните такси.

Съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

Разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

Нормата на чл.187, ал.2 от ЗКН е специална спрямо разпоредбата на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА.

Между страните не е спорно, че общински исторически музей Приморско е общински музей. Скално светилище „Бегликташ“ е експозиция на Общински исторически музей Приморско, обявено като такава на интернет страницата на общината ( https://www.museumprimorsko.bg/ ) следователно, общинският съвет не разполага с компетентност да определя цени на входните билети и като е определил такива с оспорената разпоредба на чл.60а и чл.60б от Наредбата е излязъл извън предоставената му от закона компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗКН общинският съвет разполага единствено с компетентност да предвиди безплатен вход за посещение на експозициите.

С оглед на това, поради липсата на основание в закон, на което да се уредят с подзаконов нормативен акт конкретните обществени отношения и поради липсата на компетентност, оспорваните разпоредби на чл.60а и чл.60б от Наредбата са нищожни и на основание чл.193 от АПК тази нищожност следва да се обяви. В този смисъл Решение № 2837 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10420/2024 г., Решение № 2598 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11468/2024 г., Решение № 12976 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2024 г. и др.

Констатираната нищожност прави безпредметно произнасянето по останалите възражения в жалбата по отношение на двете разпоредби.

По оспорването на чл.10, ал.8, изр. второ от Наредбата, при съобразяване на нищожността на разпоредбите на чл.60а и чл.60б, настоящият съдебен състав намира, че в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес от оспорването. Наред с това нормата касае и други такси и цени на услуги, които не са предмет на настоящото производство.

По отношение на исковата претенция:

Предявеният иск е за причинена имуществена вреда в размер на 5 лв., причинена от обявен за нищожен административен акт.

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Мястото на увреждането в случая е на територията на община Приморско, поради което при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес и след обявяване на нищожност на част от подзаконов нормативен акт. Предявен е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК – юридическо лице, в чиято структура се намира органът.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между действието/бездействието и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на общината по този ред.

В конкретния случай е представен документ за извършено плащане на входна такса в размер на 5 лв. (л.140). Доколкото вредите се изразяват в платена сума входна такса, основанието за която е отпаднало, е налице причинно-следствена връзка между обявената за нищожна разпоредба и настъпването на вредите, които са неизменен, обективен и закономерен настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Входната такса е вреда за жалбоподателя доколкото плащането й фактически намалява имуществото му.

Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Община Приморско – обявен за нищожен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. По тези съображения исковата молба е основателна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателите се дължат разноски, каквото искане е своевременно направено.

Съгласно представения списък, разноските на първия жалбоподател З. са в размер на 1 244 лв., от които 12 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и такса превод и 1 200 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По отношение на предявената искова претенция, съгласно представения списък, З. претендира 812 лв., от които 12 лв. такса за образуване на делото и такса превод и 800 лв. адвокатско възнаграждение, за което не представя доказателства да е договорено и заплатено.

От втория жалбоподател Д. е заявено присъждане на 1 000 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Писменото изявление от името на Д., за конституиране като страна в производството, е съставено от адвокат Б. – процесуалният представител на П. З.. Д. е сключила договор за правна помощ със същия адвокат. Изявлението на Б., като представител на Д., е буквален препис на жалбата, подадена от името на З., а в него не се съдържат каквито и да е обстоятелства, обосноваващи различие в излаганите тези (от името на З. и от името на Д.).

Производството по оспорването на наредбата е без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведени са три съдебни заседания, като първото отлагане на делото е сторено единствено поради присъединяването на Д. и подаването на исковата молба. Оспорват се три текста от Наредбата по идентични мотиви. Адвокатските възнаграждения са нормативно установени като те представляват ориентир при определянето им от съда. В случая разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на казуса, както и с извършените действия от адвоката – в случая минимално положени усилия за жалбоподателя З. и усилия за ново копиране на жалбата с промяна в заглавната част (за Д.).

Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че от П. З., представляван винаги от адвокат Б., се водят десетки дела пред административните съдилища в страната срещу множество подзаконови нормативни актове на общинските съвети, уреждащи една и съща или различни правни материи. С поведението си З. злоупотребява с процесуални права и по мнение на настоящия състав интересът от подобна изключителна процесуална активност е свързан предимно с отговорността на ответниците за разноски по делата.

Затова съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение под минимума, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа по отношение на жалбата срещу текстовете на Наредбата. По отношение на исковата молба разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, налице е единствено списък с разноски и пълномощно (не договор за правна защита и съдействие), като липсват доказателства за размер на договорено и реално изплатено възнаграждение. Не се следва присъждане и на поисканите от З. такси за превод в размер на 6 лева (това не са съдебни разноски). На жалбоподателя З. следва да се присъдят общо разноски в размер на 150 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса по жалбата, 10 лева заплатена държавна такса по исковата молба, 30 лева такса по сметка на „Държавен вестник“, 100 лева адвокатско възнаграждение по жалбата, а на жалбоподателя Д. следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, адвокатско възнаграждение (в изложения смисъл определение № 10154 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2024 година, I о).

Мотивиран от гореизложеното и на основание на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 60а от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета от общински съвет – Приморско.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 60б от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета от общински съвет – Приморско.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против чл.10, ал.8, изр. второ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета от общински съвет – Приморско и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

В тази част съдебният акт е с характер на определение и може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на П. Т. З. с [ЕГН] сумата от 5 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтекли от обявената по съдебен ред нищожност на чл.60а от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета от общински съвет – Приморско.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на П. Т. З. с [ЕГН] сумата от 150 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на Т. И. Д. с [ЕГН] сумата от 100 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.