РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонара Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 9864 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Решение 356515 от 08.03.2018 г., постановено
по гр. дело № 62510/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 125-ти състав, са били
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.М.И. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 106 ЗЕЕ /отм./, вр. чл.
36 ОУ на ищеца за продажбата на ТЕ за битови нужди и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че дължи на „Т.С." ЕАД, сумата
от сумата от 24,68 лв., за дялово разпределение,
извършвано от „Т.С.” ЕООД през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., по
фактури от 30.06.2014г., 30.09.2015г., 30.10.2015 г., 30.11.2015г., 31.12.2015г., 30.01.2016г.28.02.2016 г.,31.03.2016 г. 30.04.2016г., ведно със
законна лихва за периода от 15.5.2017 г. до изплащане на вземането,и сумата в
размер на 3,56 лв., представляваща лихва за периода от 15.8.2014 г. до 3.4.2017
г, за които суми по гр.д.№ 30340/2017г. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ТПК. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от сумата 475.00 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от сумата 75.00 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника Н.М.И., чрез
пълномощника му – адв. Р.С., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че е
потребител на енергийни услуги, тъй като по делото е представил заявление от
13.06.2017 г., от което се установявало, че от 2005г. топлоподаването е било
прекратено, като в имота няма изградена и сградна инсталация /тръби/. Сочи, че
разпоредбата на чл. 153 ЗЕЕЕ, на която се позовава ищецът е неравноправна по
смисъла на чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и в този смисъл е нищожна. Изтъква, че
ищецът не е установил, че е доставил, респективно че той е ползвал процесната услуга,
както и че в нарушение на чл. 193 ГПК съдът не е открил производство по
оспорване на Протокол от 15.08.2002 г. на ОС на собствениците на ЕС, списък на
живущите и Договор № 1627 за покупко-продажба на топлинна енергия. Поддържа още, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по своевременно направените възражения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Претендира и направените по
делото разноски.
Въззиваемите
- „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали
отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната
инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма.
Във връзка с оплакванията в
жалбата, касаещи дължимостта на услугата
дялово разпределение съдът намира следното:
По
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно
чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В конкретния случай от заключението на вещото
лице по изслушаната пред СГС допълнителна СТЕ, което
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с
доверие, се установява че по данни на ТР“Люлин“
и „Т.с.“ ЕООД в процесната сграда по решение на СЕС през м.11.2012г. е
прекратено топлоподаването към отоплителната инсталация /сградна инсталация,
имот и общи части/, като от м. 11.2012г. до настоящият момент от
топлопреносното предприятие към вход В на процесната сграда се подава топлоносител
само за подгряване на БГВ. Констатирало е, че от представените документи
по дело № 62510/17г. на 125с-в в ОИМ: отчетен формуляр от 22.05.2016г. и
26.04.2017г. било видно, че в процесния имот е прекъсната връзката към щранга
за топла вода и в банята е монтиран бойлер. Вещото лице е посочило още, че допълнително
са били представени изравнителни сметки за периоди 13/14г., 14/15г. и 15/16г.
с посочени стойности 0.00лв. за всички компоненти : отопление на
имот, отопление от сградна инсталация, отопление от общи части и подгряване на
БГВ. Сочи, че при огледа на процесния имот е установило, че е извършено
изменение на вертикалните щрангове /за топла вода и рециркулационна тръба/,
като същите са прекъснати преди последния 8-ми етаж и през процесния имот
преминават два вертикални щранга само за студена вода.
От представените по делото то ТЛП Договори при
ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в ЗЕ от 28.05.2012 г. и от 04.11.2014 г., имащи отношение към процесния
период, се установява, че възнаграждението на дружеството извършващо дялово разпределение
- „Т.с.” ЕООД се определя въз основа на
приложение № 2 към договорите, озаглавено „Ценоразпис“. Видно от „Ценоразписа“
е, че възнаграждението е определено въз
основа на брой обслужен и отчетен уред за
дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода и за обслужване и отчитане на
апартаментен топломер.
Имайки предвид, че от основното и допълнително
заключение на вещото лице по изслушаните пред СРС и СГС СТЕ и отчетен формуляр
от 22.05.2016г. и 26.04.2017г. се установява, че в
процесния имот е прекъсната връзката към щранга за топла вода и в банята е монтиран
бойлер, както и че допълнително са били представени изравнителни сметки за периоди
13/14г., 14/15г. и 15/16г. с посочени стойности 0.00лв. за всички
компоненти : отопление на имот, отопление от сградна инсталация, отопление
от общи части и подгряване на БГВ, както и че при огледа на процесния имот вещото
лице е установило, че е извършено изменение на вертикалните щрангове /за топла
вода и рециркулационна тръба/, като същите са прекъснати преди последния 8-ми
етаж и през процесния имот преминават два вертикални щранга само за студена
вода, то настоящият състав на съда приема, че ответникът не дължи
възнаграждение за услугата дялово разпределение, тъй като дружеството за дялово
разпределение не е извършило никаква насрещна престация, свързана с
отчитане уред за дялово разпределение,
вкл. водомер за топла вода и за обслужване и отчитане на апартаментен топломер,
доколкото такива не са били монтирани в имота на ответника, находящ се в гр.
София, ж.к. *********и „Т.с.” ЕООД не е извършвал реално отчитане.
Неоснователността на гладния иск води като
правна последица и неоснователност на акцесорния иск за лихва.
С оглед на изложеното и с оглед различните
правни изводи на настоящата съдебна инстанция обжалваното решение следва да
бъде отменено изцяло, а предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на делото в полза на въззивника
ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на сумата от 250,00 лв.,
представляващи сбора от заплатената ДТ в размер на 50,00 лв. и възнаграждение
за вещо лице в размер на 200,00 лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване – арг.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 356515
от 08.03.2018 г., постановено по гр. дело № 62510/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 125-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.М.И.,
ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 106 ЗЕЕ /отм./, вр. чл. 36 ОУ на ищеца за продажбата на ТЕ за битови нужди
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н.М.И.
дължи на „Т.С." ЕАД, сумата от 24,68 лв., представляваща такса дялово
разпределение, извършвано от „Т.С.” ЕООД през периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г., по фактури от 30.06.2014г., 30.09.2015г., 30.10.2015 г.,
30.11.2015г., 31.12.2015г., 30.01.2016г.28.02.2016
г.,31.03.2016 г. 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 15.5.2017
г. до изплащане на вземане-то и сумата в размер на 3,56 лв., представляваща лихва
за периода от 15.8.2014 г. до 3.4.2017 г, за които суми по гр.д.№ 30340/2017г.
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ТПК.
ОСЪЖДА
“Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 250,00 лв., представляващи сбора от заплатената ДТ
в размер на 50,00 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: