Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.04.2022 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 21.03. 2022 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 79 по
описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.07.2020 г., около 18.16 часа, в
гр. к., на бул „******”, кръстовището с ул. „******, настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което К.Д.У., личен № ****, управлявайки автомобил марка „Л.”,
модел: „Ф.” ДК № СТ ***ВХ, нарушила правилата за движение по пътищата, като
извършвайки ляв завой, не пропуснала и се сблъскала с насрещно движещия се
мотоциклет марка: „Х.”, модел „***”, ДК № СТ ***X, управляван от Н.Н. Х., ЕГН: **********,
който вследствие на причинените му телесни увреждания при произшествието
починал.
За произшествието бил издаден
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, peг. № 284р-18266 от 14.07.2020
г.
Посочва, че за управлявания от виновния водач К.У.
автомобил „Л.” има сключена при ЗК „Л.И.” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № BG/22/119002768711, със
срок на валидност, считано от 30.09.2019 г. до 29.09.2020 г.
За настъпилото ПТП ищците подали уведомление по
смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от Кодекса за застраховането до ЗК „Л.И.” АД,
получено на 03.08.2020 г.
Н.В.Х. и М.Н.Х. са родители на загиналия Н.Н. Х..
Посочва се, че същите понасят изключително тежко смъртта на своя син когото
отгледали и възпитали с много обич. Имали чудесни отношения и били особено
близки. Привързани били един към друг и са се обичали. Загиналият Н. Х. бил
единственото дете на двамата ищци. Бил прекрасен син, изключително привързан и
грижовен към своите майка и баща. Родителите също обичали много и били много
привързани към единственото си дете. Радвали се на порастването му и се
гордеели с него. Очаквали да създаде собствено семейство и единствено с него
свързвали надеждите си за продължаване на рода си. Със смъртта на своя син
изживели тежък емоционален срив, загубили завинаги своето единствено дете и
най-близък човек, когото много обичали и който постоянно им е оказвал морална и
материална опора. Посочва се, че ищците са на възраст, в която трудно може да
се очаква да имат други деца. Мъките и страданията от загубата на единственото
им дете са огромни. Не могат да се възстановят от преживяното. До сега
изживяват особено трагично случилото се, ужасени са, страдат дълбоко, оплакват
своя син, съзнават, че никога няма да имат други деца и внуци, ще живеят
самотни и родът им ще остане непродължен и мъката, която изпитват, няма да бъде
преодоляна, докато са живи. У тях трайно се е установило чувството за
ненавременна и невъзвратима загуба и житейска трагедия.
Ищците се обърнали към ответника ЗК „Л.И.” АД с
молба, получена на 11.08.2020 г., за определяне и заплащане на обезщетение на
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син, но до настоящия
момент застрахователят не е извършил плащане, поради което за тях възниква
правния интерес да предявят настоящите искове.
Предвид изложеното, молят съда да осъди ответника
да плати ищците сумите в размер, на по
200 000 лева (двеста хиляди лева) за всеки, като обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техния син, заедно със законната лихва върху горните суми, считано от 03.08.2020 г.
- датата на получаване на уведомлението за настъпване на застрахователното
събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от Кодекса за застраховането, до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
В изпълнение на чл. 127. ал. 4 ГПК се посочват
банкови сметки.
С отговора
на исковата молба ответникът заявява, че намира исковете за процесуално
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така
и по размер.
Счита, че не са налице всички необходими
предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите /ЗГОА/ в така
претендираните размери, които всеки един от ищците твърди да търпи, като в тази
насока излага следното:
Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършеното противоправно деяние от
страна на застрахования в дружеството водач, в пряка причинно - следствена
връзка, с което ищците да са претърпели всички посочени в исковата молба вреди.
Посочва, че по делото е пердставен само препис от
Констативен протокол за ПТП, в който не са посочени конкретните обстоятелства и
причините, поради които водачът на лек автомобил „Л.", модел Ф. ДК № СТ ***ВХ,
управляван от К.Д.У. не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, марка „Х.",
модел „***" ДК № СТ ***X, управляван от Н.Н. Х., с последващ удар между
двете МПС - та участвали в процесното ПТП.
С оглед горното, изказва предположение, че
процесното ПТП може да е последица от неправомерно поведение на водача на
мотоциклета, на трето лице или на случайно събитие.
Заявява, че доколкото констативния протокол за ПТП
не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не
е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма
на ПТП и противоправното поведение на сочения за виновен водач. В случая ПТП не
е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протоколът не е подписан от
сочения за виновен водач.
Оспорва представения констативен протокол най -
вече в частта му, в която е посочено само, че водачът на мотоциклета Н.Н. Х. и
бил с изтекло свидетелство са управление на мотоциклета. Твърди, че водачът е следвало да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС - категория „А", каквото той не е имал /чл. 150а ЗДвП/.
Предвид гореизложеното оспорва всички твърдяни в
исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в Л.И.
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
водач.
Освен това счита, че изцяло на ищците е
доказателствената тежест да проведат пълно и главно доказване на оспорените
твърдения.
С оглед ранната преклузия по чл.133 от ГПК, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на мотоциклета - Н.Н. Х., с ЕГН: **********,***
Загора
Твърди, че същият е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, не е могъл да овладее МПС - то и да реагира своевременно и да
предотврати удара с лекия автомобил.
Твърди, че водачът
на мотоциклета е бил без поставена защитна каска, алтернативно с каска, но с
неправилно поставен заключващ механизъм, съгласно изискванията на ЗДвП.
Единствено поради тази причина, при падането си от мотоциклета на асфалта след удара с Л.а,
мотоциклетистът е получил тежка черепно - мозъчна травма, която е и причината
за смъртта му. Счита, че ако Н. Х. бе управлявал мотоциклета с поставена
защитна каска /с правилно поставен заключващ механизъм/, травмите от ПТП биха
били много по - леки и не би се стигнало до летален изход.
Твърди, че водачът
на мотоциклета е бил неправоспособен за управление на МПС категория
„А", което е довело до липса на добра ориентация на пътната обстановка и
преценка на възникналата опасност, до несигурни, неуверени и забавени реакции
от негова страна, с оглед предотвратяване на ПТП.
Предвид горното, счита, че с управлението на мотоциклета
с несъобразена за пътните условия скорост, непоставянето на защитна каска
/неправилното поставяне на заключващия й механизъм/ и с липсата на
правоспособност за управление на МПС категория „А", пострадалият - Н.Н. Х.
значително е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и това негово
поведение е в пряка причинно - следствена връзка с неблагоприятните последици.
Счита, че исковите
претенции са силно завишени и не отговарят на реално претърпените душевни болки
и страдания от ищците, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случаи.
Оспорва еднаквия размер на претенциите и за
двамата ищци, тъй като бракът между ищците бил прекратен през 2001г.
Пострадалият от девет годишна възраст живеел само с майка си - М.Н.Х., като
именно на нея било предоставено упражняването на родителските права спрямо
непълнолетния им тогава син Н. Х., съгласно съдебното решение за прекратяване
на гражданския брак между ищците, /решение № 0379/04.01.2001 г. на Районен съд
- к./. При това положение, счита, че е логично да се приеме, че пострадалият е
изградил по - близка и дълбока емоционална връзка на привързаност и доверие със
своята майка, с която е живял от ранна детска възраст до смъртта си и която
сама се е грижила за него, подкрепяла и възпитавала. Макар и да е контактувал с
баща си, Н. Х. от девет години не е живял с него в общ дом и това е довело до
известно отчуждаване по между им, до по - дистанцирани и хладни отношения,
което предполага по - нисък интензитет на претърпените болки и страдания от
страна на Н.Х. и съответно по - нисък размер на обезщетението за неимуществени
вреди за този ищец.
С оглед твърденията по основанието на предявените
претенции и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираните от
ищците парични суми са в завишен размер, за да доведат до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер. Счита също така, че с оглед
посочените по - горе обстоятелства, обезщетението на ищеца Н.Х. следва да бъде
в по - нисък размер от това на ищцата М.Н.Х..
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по
отношение на лек автомобил „Л.", модел Ф. ДК № СТ ***ВХ към датата на ПТП
- 10.07.2020г.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли като
неоснователни и недоказани претенциите на ищците. В условията на алтернативност,
в случай, че съдът приеме претенциите за основателни, моли същите да бъдат
намалени, като съдът се съобрази с принципа на справедливост, регламентиран в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Н.
Х..
Претендира разноските по делото, в това число и
адвокатски хонорар.
С
допълнителната искова молба
ищецът поддържа всички твърдения и
доказателствени искания от исковата молба. Доколкото ответникът е признал
наличието на валидно застрахователно правоотношение, моли това обстоятелство да
бъде отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Не оспорва посоченото от ответника в отговора на
исковата молба обстоятелство, че ищците са разведени от 04.01.2001г. и с
цитираното бракоразводно решение упражняването на родителските права над
малолетния им към онзи момент син са били предоставени на майката. Оспорва,
обаче, твърдението на ответника, че по гореизложената причина само ищцата М.Н.Х.
се е грижила, подкрепяла и възпитавала починалия Н. Н.ев Х., а ищецът Н.В.Х.,
като негов баща не е изградил интензивна връзка със сина си и търпи по-леки
болки и страдания от загубата му.
С отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло изложените в
отговора на исковата молба фактически твърдения, възражения и направените
доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 10.07.2020
г., около 18.16 часа, в гр. к., на бул. „******”, кръстовището с ул. „****** е
настъпило пътнотранспортно произшествие между автомобил марка „Л.”, модел: „Ф.”
ДК № СТ ***ВХ и мотоциклет марка: „Х.”, модел „***”, ДК № СТ ***X, управляван
от Н.Н. Х., който е получил телесни увреждания при произшествието и е починал.
За управлявания от водача К.У. л. а. „Л.”, модел:
„Ф.” ДК № СТ ***ВХ има сключена при ЗК „Л.И.”
АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по
полица № BG/22/119002768711, със срок на валидност, считано от 30.09.2019 г. до
29.09.2020 г.
За настъпилото ПТП ищците са подали уведомление по
смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ до ЗК „Л.И.” АД, получено на 03.08.2020 г., а
на 11.08.2020 г. ищците са предявили писмена застрахователна претенция.
По делото е представена Присъда № 8/10.03.2022 г.
постановена по НОХД № 2808/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
която ПРИЗНАВА подсъдимата Д.У.К./ *****/
с ЛНЧ № *****, родена на *** г. на остров С.Е., О.К.В., поданик на О.К.В. за ВИНОВНА в това, че на 10.07.2020 г. в
гр.к., на кръстовището на бул***с ул.“***при управление на МПС –л.а. „Л. Ф.“ с
рег.№ СТ***ВХ, е нарушила правилата за движение по пътищата визирани в Закона
за движението по пътищата/ЗДВП/ и Правилника за приложение на Закона за
движението по пътищата/ППЗДВП/, а именно: - чл 6, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.
31 ал.7 т.4 и т.1, вр. ал.1 т.1 от 1 Правилника за приложение на ЗДВП:
“Участниците в движението съобразяват своето поведение …със светлинните
сигнали“;„За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовище…
се използват светофари с по 3 светещи полети, с които се подават немигащи
светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината. Светлинните
сигнали имат следното значение– т.1 червена светлина означава: „Преминаването е
забранено“. Водачите на пътни превозни средство не трябва да преминават „стоп
линията“ или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не
трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.“ и , т.4 - жълта
светлина –означава „Внимание, спри!“ . Това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат
без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на
кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да
го освободят“ - като не съобразила своето поведение със светлинните сигнали в
кръстовището: предприела завой наляво при подаден жълт сигнал на светофарната
уредба, забраняващ преминаването, и навлязла в кръстовището при червен сигнал
на същата; - Чл. 36 ал.2 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в път с
двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да
навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение“-
като при завиването наляво за навлизане в път с двупосочно движение не
предприела маневрата, така че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната
част на платното за движение; и чл. 37,
ал.1, от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“- като при завиване наляво за навлизане в
друг път, въпреки че била длъжна, не пропуснала насрещно движещия се
мотоциклет, управляван от пострадалия, и извършила маневрата завиване наляво
без да се съобрази положението, посоката и скоростта на неговото движение, в
резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на Н.Н. Х., на 29
години, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”В” , вр. с чл.342, ал.1 и
чл.58а, ал.1 от НК я ОСЪЖДА на 3/ТРИ ГОДИНИ “Лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание на
подсъдимата Д.У.К./ *****/ с ЛНЧ № *****, за изпитателен срок от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Видно от направена служебна
справка, присъдата е влязла в законна сила на 25.03.2022 г.
От заключението на комплексната
съдебно психологическа експертиза се установява следното:
Инцидента, свързан със смъртта на
единственото им дете вследствие на процесното ПТП се е отразила на ищците, като
е довел до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията.
Психичното състояние на ищците Н.В.Х.
и М.Н.Х. към момента на изследването – 02.10.2021 г. показва много високо ниво
на тревожност, емоционална лабилност, депресивна симптоматика и невротизация на
личността, което състояние се намира в причинна връзка с претърпяната тежка
психотравма след смъртта на сина им.
Негативните емоционални изживявания
са намалили остротата и интензивностт, без да са отзвучали напълно. Смъртта на
сина им се преживява като тежка загуба, а психичните преживявания – „мъка след
мъка“ на близък, обичан и значим човек.
Препоръчително е провеждане на
консултация с психиатър.
От заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:
Във връзка с претърпяната
автозлополука Н.Н. Х. е получил: черепно-мозъчна травма - счупване на черепния
покрив и основа; контузия на мозъка, кръвоизлив под меките черепни обвивки.
Счупване на носни кости. Масивни охлузвания и кръвонасядания по лицето и
главата. Състояние след неврохирургична операция по повод черепнсо-мозъчната
травма.
Гръдна травма - Контузия на белите
дробове.
Травма на крайниците -
Разкъсно-котузни рани и охлузвания по двата горни крайника. Счупване костите на
лявата предмишннца. Охлузвания по двата долни крайника. Контузия на дясното
коляно и разкъсно-контузна рана.
Причината за смъртта е тежката
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка
и мозъчен оток, който въпреки лечението е довел до парализа на жизнено важни
мозъчни центрови - дихателен и сърдечно-съдов.
Смъртта е настъпила, като последица
от претърпяната автозлополука.
Механизмът на ПТП е следният:
На 10.07.2020 г., около 18:15 часа, в
гр. к., по ул. „Княз Ал. Батенберг”, в посока от запад на изток се е движил
мотоциклет Х. ЦБР с peг. № СТ *** X, управляван от Н. Х.. Скоростта на движение
на мотоциклета е била около 58 км/ч, а дължината на опасната му зона за спиране
около 37 м. Било е светлата част на денонощието, а пътният участък е
хоризонтален, прав и равен. Пътната настилка е с асфалтово покритие. Към
момента на възникване на ПТП е била суха. В същото време в обратната посока -
от изток на запад се е движил л.а. Л. Фрилендър с рег.№ СТ *** ВХ, управляван
от К.Д.У.. На кръстовището с ул. „***”, което е регулирано със светофарна
уредба, водачът на л.а. автомобил марка „Л.”, модел: „Ф.” ДК № СТ ***ВХ е предприел
маневрата „Завиване наляво”, навлизайки на забраняващ сигнал на светофара.
Водачът на движещия отсреща мотоциклет е навлязъл на кръстовището на червен
сигнал на светофара, с намерението да продължи направо. На около 10,00 м
западно от ориентира т. „О” и на около 3,50 м - 3,80 м северно от южната
граница на платното за движение е настъпил удар между двете МПС. Мястото на
удара е в южното платно за движение. Първоначалният контакт за мотоциклета е
настъпил в гумата на предното колело, а за автомобила в средната част на
предната броня. В резултат на удара мотоциклета се е завъртял надясно около
вертикалната си ос и е продължил движението си напред и надясно спрямо посоката
си на движение. Установил се е в покой на дясната си страна така, както е
описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. Тялото на
мотоциклетиста се е завъртяло над мотоциклета, като в този момент предпазната
каска е изпаднала от главата му и в резултат на инерционните сили е продължило
движението си напред и надясно. Установило се е в покой в тревната площ там,
където в протокола за оглед е описано червено- кафяво петно. След удара водачът
на автомобила е задействал спирачната уредба и го е установил в покой така,
както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на
ПТП, водачът на мотоциклета е получил травми, несъвместими с живота.
От приложените по ДП № 2894 ЗМ
795/2020 г., по описа на РУ - гр. к. материали (видеозапис от камери на
кръстовището и графика на циклограмите на светофарната уредба) е видно, че и
двамата водачи навлизат в кръстовището на забраняващ (червен) сигнал на
светофара.
Технически правилно е при завиване
наляво водачът да пропусне насрещно движещите се ПС, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Водачът на мотоциклета е имал
техническата възможност да възприеме л.а. като опасност за движението си,
когато е бил на разстояние около 26 м от мястото на удара - L = 26 м. Това
разстояние е по-малко от опасната зона за спиране на мотоциклета:
L = 26 м < S0 = 37 м
От горното неравенство следва извода,
че водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати ПТП със скоростта си на движение от 58 км/ч.
Безопасната скорост на движение на
мотоциклета е скоростта, при която не би възникнало ПТП и водачът има
техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Техническите причини за настъпване на
ПТП са:
Субективните действия на водача на
автомобила, който преди да предприеме маневрата „Завиване наляво” не се е
съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещия
се мотоциклет.
Субективните действия на водача на
автомобила, който е навлязъл в кръстовището на забраняващ сигнал на светофара.
Субективните действия на водача на
мотоциклета, който е навлязъл в кръстовището на забраняващ сигнал на светофара.
Субективните действия на водача на
мотоциклета, който се е движил със скорост на движение по-висока от максимално
допустимата за този участък от пътя - 40 км/ч и по този начин се е поставил в
невъзможност да спре преди мястото на удара.
Водачът на лек автомобил Л. Ф. с peг.
№ СТ *** ВХ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като преди да предприеме маневрата „Завиване наляво” се съобрази с положението,
посоката и скоростта на движение на насрещно движещия се мотоциклет.
Изготвена е мащабна скица, която е
приложена към заключението.
Направен е оглед на пътния участък
между кръстовището, където е възникнало ПТП и предходното кръстовище в посоката
на движение на мотоциклета в южното платно за движение. Установено е, че са налични
следните пътни знаци по следния ред на местонахождението им:
Пътен знак В26 „Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената“ - 40 км/ч и пътен знак А40 „Участък с
концентрация на пътнотранспортни произшествия” са поставени на едно стълбче.
Пътен знак А18 „Пешеходна пътека”
Пътен знак Д17 „Пешеходна пътека”
В този участък на две места е налична
и напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека”.
Технически правилно е при наличната
вертикална и хоризонтална маркировка водачите на ПС при избора си на скорост на
движение да се съобразят с пътния знак, който въвежда ограничение до 40 км/ч,
да наблюдават пътната обстановка пред ПС и да очакват появата на пешеходци и
други опасности за движението им така, че да са в състояние да намалят скоростта
си на движение или да спрат ако се появят такива.
Мястото на удара между мотоциклет Х. ***
с peг. № СТ *** X и лек автомобил Л. Ф. с peг. № СТ *** ВХ спрямо елементите на
платното за движение е определен в констативната част на определението и се
намира:
По дължина на пътното платно - на
около 10,00 м западно от ориентира т. „О”.
По ширина на пътното платно - на
около 3,50 м - 3,80 м северно от южната граница на платното за движение.
Мястото на удара е в южното платно за
движение.
Скоростта на движение на мотоциклет Х.
*** с peг. № СТ *** X непосредствено преди ПТП - то и в момента на удара е била
около 58 км/ч.
- Скоростта на движение на лек
автомобил Л. Ф. с peг.№ СТ *** ВХ непосредствено преди ПТП е била нарастваща
величина във всеки един момент от 0 км/ч до скоростта в момента на удара, която
е била 7,2 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклета НЕ е била съобразена с максимално
допустимата скорост на движение за този участък от пътя, въведена с пътен знак
В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ 40 км/ч.
Безопасната скорост на движение на
мотоциклета, при която водачът има техническата възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП – е 44, км/ч.
От тук следва извода, че при скорост
на движение от 44 км/ч и по малка от нея, водачът на мотоциклета би спрял преди
мястото на удара.
От техническа гледна точка ударът
между двете ПС е бил предотвратим за водача на мотоциклета, ако се движи с
максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък, въведена с пътен
знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ 40 км/ч.
Водачът на мотоциклета е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП,
при скорост на движение 40 км/ч, тъй като разстоянието на мотоциклета до
мястото на удара, в момента на възникване на опасността за движението му е
по-голямо от дължината на опасната му зона за спиране.
Скоростта на движение на мотоциклета
преди настъпване на ПТП е била около 58 км/ч и не е съобразена с максимално
допустимата скорост на движение за конкретния пътен участък - 40 км/ч.
От техническа гледна точка ПТП не би
настъпило при скорост на движение 40 км/ч и своевременно задействане на
спирачния механизъм от страна на водача на мотоциклета, когато възникне
опасност за движението му.
Мотоциклет Х. *** с peг. № СТ *** X е
с работен обем на двигателя 954 см и мощност 111 kW (150 к.с.). Водача на този
мотоциклет следва да е правоспособен да управлява МПС от категория А -
мотоциклети с мощност над 15 kW.
Ако водачът на мотоциклета не е
притежавал необходимата категория за управление на описания мотоциклет
означава, че не е обучен за спецификата в движението на двуколесното ПС -
контрол на мотоциклета при движение в различни пътни условия (на площадка и в
населено място) с различна скорост на движение, особеностите в техниката при
спиране на мотоциклета в различна ситуация (преднамерено спиране или интензивно
спиране с висока скорост на определен участък) и т.н. Не познавайки тези
особености при управлението на мотоциклета и не формираните умения на водача в
тази посока, води до неправилни действия от страна на неправоспособните водачи
- например избора на скорост на движение, която е от изключително значение за управлението,
контрола и спирането му. В този смисъл липсата на правоспособност от техническа
гледна точка влияе негативно на поведението на водача на мотоциклета по
отношение на конкретната пътна обстановка.
Причината за смъртта е тежката
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка
и мозъчен оток, който въпреки лечението е довел до парализа на жизнено важни
мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.
Уврежданията са травматични и са
причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия, и е възможно да са били получени при ПТП между мотоциклет и автомобил.
Обширните охлузвания по главата и
лицето, обширните счупвания по своята тежест и разположение сочат, че черепно-мозъчната
травма е получена без защитна каска.
В случай, че пострадалият е бил с
поставена и закопчана защитна каска от висок клас и тя не е била разрушена при
удара е възможно да се очаква черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчни
увреждания и кръвоизливи под обвивките на мозъка, но в по-малък мащаб и без
счупване на черепа, и обширни охлузвания по главата и лицето. Възможна е и
шийна травма, която се наблюдава както с каска, така и без нея.
Вещото лице – автоексперт е направило
оглед на предпазната каска, иззета като веществено доказателство по ДП № 284 ЗМ
795/2020г. по описа на РУ - к. и е установило, че тя е без визьор и със скъсана
закопчалка. Няма видими побитости, целостта й не е нарушена.
За управление на мотоциклет Х. *** е
необходимо водачът да притежава СУМПС категория „А”.
С оглед на своята мощност (111 kW),
мотоциклета попада в хипотезата на чл. 150а, ал.2, т.4 от ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Борисов Нашков посочва, че познава
ищците Н. и М. Х., а с загиналият Н. се познава от десетина години. Заедно работили
в продължение на 5-6 години. Майката и бащата на Н. идвали постоянно в гаража,
където работили. Свидетелят посочва, че
майката и бащата са разведени, но били в много добри отношения. Свидетелят
посочва, че когато бил ученик Н. живял
две или три години в И., заедно с майка си и там завършил средното си
образование. Когато се прибрал в България, Н. живеел при баща си. След смъртта на Н., свидетелят
държал връзка с баща му. Установява, че преди ПТП – то, Н. бил усмихнат, обичал
да се забавлява, често посещавал свидетеля. След смъртта на Н. посетил свидетеля едва два пъти и му казал,
че е живеел за сина си. Свидетелят посочва, че М. живее в С. и в седмицата поне
един два пъти идвала при него. Свидетелят посочва, че Н. живеел в Енина с баща
си. Първоначално Н. и Н. работели заедно в сервиз. След това бащата започна
работа в Капрони, по – късно там започнал работа и Н., една година преди
смъртта му.
Свидетелят посочва, че е присъствал на погребението
на Н., Н. не можел да стои изправен, М.
също не била в състояние да стои на
краката си, приятелят й я носел на ръце.
Според свидетеля бащата не е преживял загубата,
един път Н. му казал, че не вижда смисъл
да живее като го няма сина му, „Добре, че са кучетата от време на време да ме
разсеят, но само той ми е в главата.“
Свидетелят С.А. Н., който живее на семейни начала
с ищцата М.Х. установява, че М. все още не можела да преживее смъртта на сина
си и вече не била същата. След инцидента всяка сутрин била на гробищата.
Впоследствие септември месец започнала на работа, но пак всяка седмица, в
събота била на гробищата. Когато разбрала, че Н. е починал изпаднала в шок, припаднала. На погребението
също не можела да ходи, била на успокоителни. На погребението я занесли на
ръце, там седнала на едно столче, после я прибрали в колата. Според свидетеля това
състояние продължило около 7-8 дни, през които М. отказвала да се храни.
Според свидетеля и към настоящия момент, М.
не е преживяла смъртта на сина си, постоянно ходела на гробищата. Свидетелят
посочва, че Н. живеел при баща си, защото работели заедно, а когато искал идвал
при майка си и свидетеля. Свидетелят бил в много добри отношения с бащата на Н..
След смъртта на Н., свидетелят всеки ден говорел с Н., който му казвал на
няколко пъти, че е мислел да сложи край на живота си. Свидетелят посочва, че
след смъртта на сина си, М. била на медикаменти, които и сега използвала. Според
свидетеля и двамата родители подкрепяли Н.. Преди смъртта си, Н. работел и
живеел с баща си
По делото е разпитан и свидетелят Р.В.П.,
от чиито показания не се установяват правнорелевантни факти.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
10.07.2020 г. се установява от справка от сайта на Гаранционния фонд, от която
е видно, че към датата на ПТП – то, за л. а. „Л.”, модел: „Ф.” ДК № СТ ***ВХ
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по полица № BG/22/119002768711 при ЗК „Л.И.” АД, със срок на
валидност, считано от 30.09.2019 г. до 29.09.2020 г.
Съдът намира, че следва
да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И.”
АД, която е получена от последния на 11.08.2020 г., видно от
приложената обратна разписка. Поради това съдът намира, че предявените искове
са допустими.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се
установи, че смъртта на Н.Н. Х. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил Д.У.К., което е установено с
влязла в законна сила Присъда № 8/10.03.2022 г. постановена по НОХД №
2808/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналия, съответно възрастта на родителите - в аспект на обстоятелството, че
дълго ще преживяват сполетялата ги участ и ще носят в себе си болката от
загубата и на единственото си дете; начина по който родителите преживяват
трагедията.
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото
нещастие, което може да сподели родителите. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води
до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на единственото им дете се е отразила изключително зле върху психиката
на ищците, като болките и страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат
през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им. Настъпила е безвъзвратна промяна в
живота им, отразила се на цялостното им функциониране – лично и социално. Внезапната смърт на Н. е лишила завинаги родителите от неговата обич и
опора, от възможността да се радват на израстването му, създаване на семейство,
да имат внуци, от подкрепата, от която биха имали в бъдеще. От свидетелските
показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви и от заключението на съдебно психологичната експертиза се
установява, че след сполетялата ги загуба,
са с коренно променена житейската мотивация, ограничено и затруднено е социалното им общуване, дните им са
помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата, с ежедневно
посещаване на гробищата и постоянно връщане към спомена за Н., което неминуемо
ще поддържа състоянието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът
на ищците е изгубил смисъл и значение, каквато загубата на дете винаги
причинява. Факта, че родителите на Н. са били разведени и родителските права са
били предоставени на майката на Н. и че същият е живял с майка си в чужбина, не
означава, че бащата Н. не изпитва мъката от загубата на сина си и не следва да
доведе до извод за липса на емоционална връзка и привързаност. Връзката “баща –
дете” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба
на дете би причинило в най-голяма степен страдания на неговите родители. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст, /в случая следва да се
отчете обстоятелството, че е загинало единственото им дете/ и при всякакви
обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради
което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и
необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна, но
все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението за всеки от ищците по 200 000 лв.
По възражението за
съпричиняване.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като е управлявал мотоциклета
без да притежава правоспособност за управление на МПС категория „А", че е
бил без поставена защитна каска, алтернативно с каска, но с неправилно поставен
заключващ механизъм и е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, техническите причини за
настъпване на процесното ПТП са освен субективните действия на водача на
автомобил марка „Л.”, модел: „Ф.” ДК № СТ ***ВХ, но и на пострадалия Н.Н. Х.,
който е навлязъл в кръстовището на забраняващ сигнал на светофара, като се е
движил със скорост от 58 км/ч, която скорост на движение е по-висока от максимално
допустимата скорост на движение за този участък от пътя, въведена с пътен знак
В26 „Забранено е движение със скорост, по - висока от означената“ - 40 км/ч и
по този начин се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДвП.
По
делото е установено, че Н.Н. Х. е управлявал мотоциклет марка: „Х.”, модел „***”,
за който е необходимо водачът да притежава СУМПС за категория „А”, която
категория в случая пострадалият не е притежавал, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал.
2, т. 4, във връзка с ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Според
вещото лице наличието на категория А е от значение за контрола на мотоциклета и
за уменията на водача.
Вещото лице – автоексперт е направило
оглед на предпазната каска, иззета като веществено доказателство по ДП № 284 ЗМ
795/2020г. по описа на РУ - к. и е установило, че тя е без визьор и със скъсана
закопчалка, няма видими побитости, целостта й не е нарушена. Според обясненията
на вещото лице дадени в съдебно заседание, скъсването на заключващото устройство на каската не е
възможно да се случи в момента на удара, поради което на практика следва да се
приеме, че тя не е била закопчана, тъй като е увредено заключващото устройство.
Поради това съдът приема, че
пострадалият Н.Н. Х. е бил на
практика без защитна каска, което представлява нарушение на чл. 137е от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Н.Н. Х.
при управление на мотоциклет „Х.”,
модел „***”, ДК № СТ *** X и обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъдат намалени с 50 %.
Ето защо дължимите обезщетения за неимуществени вреди за Н.В.Х. и
М.Н.Х. следва да бъдат намалени до размера на по 100 000 лв. за всеки от тях.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай,
ищецът претендира законна лихва от 03.08.2020 г. По делото
е представено доказателство, че ищците са уведомили ответното дружество за настъпване на застрахователното
събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от КЗ на 03.08.2020 г., а на
11.08.2020 г. ищците са предявили писмена застрахователна претенция. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 03.08.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, поради което от тази дата се дължи и законна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.И.” АД да
заплати на Н.В.Х. сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от смъртта на сина му Н.Н. Х. при ПТП на 10.07.2020 г. ведно със законната считано от 03.08.2020 г. - датата на получаване
на уведомлението за настъпване на застрахователното събитие, по смисъла на чл.
429, ал. 3 КЗ от КЗ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.И.” АД да
заплати на М.Н.Х. сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от смъртта на сина й Н.Н. Х. при ПТП на 10.07.2020 г. ведно със законната считано от 03.08.2020 г. - датата на получаване
на уведомлението за настъпване на застрахователното събитие, по смисъла на чл.
429, ал. 3 КЗ от КЗ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално затруднени лица, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По предявения иск на Н.В.Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 530 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай
Адвокатско дружество „Й. *** е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на
посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Адвокатско
дружество „Й. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Н.В.Х. е в
размер на 6 636 лв. с ДДС / 5 530 х20% =
6 636 лв./
С оглед
изхода на делото ЗК „Л.И.” АД следва да
заплати на Адвокатско
дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на Н.В.Х. в размер на 3 318 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
По предявения
иск на М.Н.Х.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. –
3530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 5 530 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско
дружество „Й. *** е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат
Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца
М.Н.Х. е в размер на 6 636 лв. с ДДС / 5 530 х20% = 6 636 лв./
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на
Адвокатско дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на М.Н.Х. в размер на 3 318 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Или ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на Адвокатско
дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищците в общ размер на 6 636 лв. съразмерно уважената част
от исковете.
Ищците са направили
следните разноски: възнаграждение за комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в общ размер на 600 лв. и възнаграждение за съдебно –
психологическата експертиза в размер на 250 лв. или в общ размер на 850 лв.
С оглед изхода на
делото ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на Н.В.Х. и М.Н.Х. направените по делото разноски в размер на 425 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът констатира, че
ищците Н.В.Х. и М.Н.Х. не са доплатили депозит за съдебно – психологическата
експертиза в размер на 100 лв. Поради това следва с решението да осъди Н.В.Х. и
М.Н.Х. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, депозит за вещо лице по съдебно – психологическата експертиза
в размер 100 лв.
Ищците са направили
възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение в размер на 9 530 лв.
В настоящия случай
общият размер на предявените искове против ЗК „Л.И.” АД
е 400 000 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес
от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер на
заплатеното от ЗК „Л.И.” АД адвокатското възнаграждение е 9 530 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ЗК „Л.И.” АД
е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 9 530 лв., поради което
същото не следва да бъде намалено.
Ответното дружество е
направили следните разноски: за адвокатско възнаграждение в размер на 9 530 лв.; възнаграждение за комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в общ размер на 600 лв. и възнаграждение за съдебно –
психологическата експертиза в размер на 100 лв. или в общ размер на 10
230 лв.
С оглед изхода на делото Н.В.Х. и М.Н.Х.
следва да заплатят на ЗК „Л.И.” АД направените по
делото разноски в
размер на 5 115 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 8 000 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н *****да заплати на Н.В.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** сума в
размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.Н. Х. при ПТП на 10.07.2020 г., ведно със законната считано от 03.08.2020 г.
- датата на получаване на уведомлението за настъпване на застрахователното
събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от КЗ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв., като неоснователен.
Горепосочената
сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** ***; BIC *** „Р.Б./ ЕАД.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н *****да заплати на М.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.Н. Х. при ПТП на 10.07.2020 г., ведно със законната считано от 03.08.2020 г.
- датата на получаване на уведомлението за настъпване на застрахователното
събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от КЗ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., като
неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** ***; BIC *** „Ц.К.Б.“
АД – Клон к..
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *****да заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, офис
4, БУЛСТАТ № **** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците в общ размер на 6 636 лв. съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *****да заплати на Н.В.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 425 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.В.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, депозит за вещо
лице по съдебно – психологическата експертиза в размер 100 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплатят на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н *****направените по делото разноски в размер на 5 115 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *****да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 8 000 лв. съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: