Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075
гр.
Пловдив, 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА
в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА НОХД/В/ № 520/2019г. по описа на
съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК
– чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.1 от НПК.
Образувано е въз основа на Искане от Главния
прокурор на РБългария за възобновяване на ВНЧХД
№1224/2019г. по описа на ОС – С.З., с наведени касационни основания по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. В искането се сочи, че с влязло в законна сила на 29.04.2020г. Решение
№41/29.04.2020г., постановено по посоченото дело, ОС – С.З. е потвърдил присъда
№ 72/27.05.2019г., постановена по НЧХД № 1823/2018г. по описа на РС – С.З., без
да изпълни задълженията си по чл.329 ал.2 от НПК да обсъди подробно,
задълбочено и аналитично всички доказателства по делото в контекста на
оплакванията, наведени с въззивната жалба, на които оплаквания се твърди в
искането да не е даден какъвто й да е отговор. На базата на посоченото – липса
на мотиви, се прави искане за възобновяване на ВНЧХД №1224/2019г. по описа на
ОС – С.З., отмяна на постановеното решение и връщане на делото на ОС – С.З. за
ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се мотивира и виждането, че
са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон
и в дейността на РС – С.З., който е постановил първоинстанционната
присъда по делото.
В съдебно заседание представителят на АП -
Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения, които допълва с
подробни, мотивирани и аналитични съображения. На тяхна база се предлага
искането за възобновяване да се уважи.
М.М. и служебния
му защитник – адв. Б. молят искането за възобновяване
да се остави без уважение. Макар и да признава, че има основание да се отправи
упрек към мотивите на постановените съдебни актове, и най – вече тези, изложени
в решението на окръжния съд, адв. Б. намира, че дори и
да се уважи искането за възобновяване до
същия краен резултат би се стигнало, защото доказателствата по делото говорят
за невиновността на М.. Последният моли да не се уважава искането за
възобновяване, тъй като процесите спрямо него са продължили дълъг период от
време и то инициирани на базата на напълно неверни твърдения на частния
тъжител.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането
за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок по чл.421 ал.1 от НПК,
отправено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК
страна, в него се съдържат достатъчно доводи в подкрепа на заявените основания
по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред,
т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 изр.1 от НПК, поради което
същото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по съществото си, в контекста на
очертаната в него аргументация, искането е и ОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда №2/21.02.2019г., постановена
по НОХД №14/2019г., М.М. /М.М./
е бил признат за невиновен в това на 06.01.2018г., в село Б., обл. С.З., да е причинил на Р.А.И.лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдание - престъпление по чл.130, ал.2
от НК, и за това, на 25.05.2018г., в град С.З., да е причинил на Р.А.И.лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което е
оправдан по така предявеното му с частната тъжба обвинение. Отхвърлени са били
и предявените от тъжителката и граждански ищец Р.А.И.против М.М. /М.М./ граждански искове за сумата от 7 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените й от деянията неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянията. В тежест на
тъжителката са възложени разноските, направени за разглеждане на делото.
От тъжителката е бил иницииран въззивен контрол върху постановения съдебен акт, който е
осъществен по ВНЧХД №1224/2019г. по описа на ОС – С.З., приключил с Решение
№41/29.04.2020г., с което атакуваната присъда е била потвърдена изцяло. Какви
са съображенията за това обаче остава неясно, както за страните, така и за този
съдебен състав.
Защото, окръжният съд е нарушил съществено
процесуалния закон и изготвения съдебен акт не отговаря на предписанията на чл.
339 ал. 2 от НПК, който поставя определен стандарт на въззивното
решение, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивния съд е да посочи причините, поради които не приема
за основателни доводите и оплакванията, изложени в жалбата срещу първоинстанционната
присъда. Дори и напълно да се солидаризира с изложената от първостепенния съд
фактическа обстановка и мотивировката във връзка с предмета на доказване по
смисъла на чл.102 от НПК, въззивният съд дължи
самостоятелен анализ за доказателствената съвкупност,
както и отговор на конкретно наведените с жалбата оплаквания. Прегледът на съдържанието
на въззивното решение сочи на категоричен извод, че
тези задължения не са спазени. В решението дословно е възпроизведена фактологията, изложена в мотивите към постановената
присъда, последвано от едно изречение, в които е казано само : „ …районният съд
е взел предвид всички събрани в хода на производството доказателства и след
като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и поотделно е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция“. И
с това се изчерпват съображенията на въззивният съд
във връзка с предмета и пределите на въззивната
проверка.
А тъжителката И. е поставила на
вниманието на въззивния съд много съществени въпроси
: защо от първата инстанция е игнорирана информацията, съдържаща се в
медицинското удостоверение, издадено й от съдебен лекар; защо, правните
изводи - че липсват данни за
неправомерно посегателство от М. над тъжителката, са в директно и фрапантно
противоречие с приетото за установено във фактическата обстановка / стр. 2 от
номерацията на мотивите/. Там е описано, че М. е блъскал, съборил на дивана
тъжителката, душил я и нанасял удари по лицето на И. / на 06.01.2018г./, дърпал, блъскал я към
колата, скубал и блъскал лицето и главата й във волана на автомобила, душил,
удрял я с юмруци по лицето, блъснал я и
тя падала на тротоара и т.н. Поставен с жалбата е и въпроса за правилното
приложение на закона, касателно разпоредбата на чл.
24 ал.1 т.6 от НПК и дали наложените на М. ограничения
и мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие, съставляват наказание, наложено за идентично деяние
в наказателно производство или приравняващо се на такова, за да се счете, че е
налице забраната „ ne bis in idem“ в този конкретен случай.
На никой от поставените въпроси не е даден обоснован отговор, всъщност, не е
даден никакъв отговор. За това, въззивното решение е христоматиен пример за съдебен акт, лишен от каквито й да е
лични съображения и доводи, изложени в подкрепа на взетото решение по поставените
му с жалбата въпроси, оплаквания и съображения, по които отговор винаги се
дължи.
Липсата на мотиви към съдебния акт го опорочава и
е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява
процесуалните права на страните да получат в пълен обем охрана на своите
интереси, чрез реален достъп до съд. Мотивираността на съдебния акт е обект на
защита по чл.6 параграф 1 от ЕКЗПЧОС, като в решенията на
съда в С.. неизменно се приема, че липсата на мотиви
за вземане на едно решение винаги ограничава достъпа до съд и правото на жалба
/ решение по делото A. v C. - 2011г./. В
контекста на установения в чл. 6 от КЗПЧОС нормативен регламент, практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че
вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност
мотивите в решенията си, въз основа на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което предпоставя
пълноценното упражняване на правото на обжалване.
Единствената законосъобразна възможност в
контекста на правомощията на този съд в настоящето производство е да възобнови ВНЧХД
№1224/2019г. по описа на ОС – С.З. и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на този съд. Безпредметно е делото да се връща на първата инстанция, тъй като
констатираното процесуално нарушение е допуснато във въззивното
производство, в рамките на което, предвид предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, се дължи
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност
и всеобхватен отговор на оплакванията на страните в
процеса. Направената констатация прави безпредметно и произнасянето
по другите, очертани с исканията за възобновяване оплаквания, които следва да се обсъждат в случай, че съответен на
изискванията на закона съдебен акт се контролира и тъй като такъв не е налице,
то ненужно е сега тези
доводи да се обсъждат, но няма пречка да послужат като ориентир за следващия
съдебен състав, които ще разгледа делото и ще се произнесе по него.
При тези констатации не може да
се удовлетвори и искането на М. и защитника му искането за възобновяване да се отхвърли, защото не е
ясно дали до същия краен резултат при новото разглеждане на делото ще се стигне
и дали твърденията на тъжителката са неверни и клеветнически, както се твърди, което
следва да се установи в хода на делото по същество, а не при осъществяване на
контрол върху влязъл в законна сила съдебен акт, какъвто сега се упражнява.
Поради всичко казано и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 вр. чл. 422 ал. 1
т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 и ал. 3 т.2 пр. 1 - во от
НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА
наказателното производство по ВНЧХД №1224/2019г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОТМЕНЯ Решение №41/29.04.2020г., постановено по ВНЧХД №1224/2019г. по описа на
ОС – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Окръжен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :