Р Е Ш
Е Н И Е
№260519
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на втори
октомври две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието
на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1111/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№19-1030-012071/23.12.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР П., с-р Пътна полиция П., с което на М.М.Ц. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за
извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точки.
Жалбоподателят Ц., чрез процесуалния
представител адв. Д. обжалва процесното
наказателно постановление, като иска неговата отмяна. Излага съображения, че в
хода на производството са допуснати нарушения. Също така възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка не отговаряла на обективната
действителност по делото, доколкото жалбоподателят М.Ц. не е бил преминал на
забранителен червен светофар. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати
представил, като депозира становище по съществото на спора. Намира подадената
жалба за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражения за претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
В конкретния
случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.11.2019 г. около
16:20 часа в гр. П. на ул. ,,Б.‘‘ – кръстовище с бул. ,,И..‘, като водач на лек
автомобил ,,Мерцедес Е 200 Компресор‘‘ с рег. № ******управлява
това МПС, като навлиза и преминава при забранителен /червен/ сигнал на работеща
трисекционна светофарна уредба в района на
кръстовището.
В хода на
съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Р.А.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. След предявяване на последния заяви,
че се сеща за случая. Посочи, че жалбоподателят е бил спрян на 50 метра след
кръстовището, като заедно с колегата му са се намирали на бул. ,,И..‘. За да са
го спрели и съставили АУАН, значи е бил преминал през тях.
Съдът
кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства в това число и с редовно съставения АУАН с бл. № 216233,
която има доказателствена сила до доказване на
противното.
По делото
беше разпитан и свидетелят по акта – Д.Б., който след предявяването му заяви,
че в него се съдържа негов подпис, но не може да се сети конкретно за случая.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
От
представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като по отношение на същия има издадени и влезли в сила
множество наказателни постановления и фишове.
Въз основа
на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 6, т. 1 ЗДвП е посочено, че участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния
случай жалбоподателят Ц. не е съобразил своето поведение със забранителния
червен сигнал на светофарната уредба.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че нарушението не се установявало по безспорен
и категоричен начин, доколкото актосъставителят А.
след предявяване на акта изрично посочи, че си спомня за случая, като даде
подробности къде се е движел жалбоподателят, както и къде са се намирали
полицейските органи и са имали пряка видимост към кръстовището. Също така
заяви, че щом нарушителят е бил спрян значи е бил преминал на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба.
Размерът на
наложеното наказание глоба в размер от 100 лева е правилно ориентиран в
единствено възможният такъв санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.
Не са
налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на
размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност
не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като
"маловажен случай". Следва да се отбележи, че в градски условията
преминаването на ,,червен забранителен сигнал‘‘ в
една от най-честити причини за възникването на ПТП, като по делото са
доказателства, че жалбоподателят Ц. има множество извършени нарушения по ЗДвП.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид
всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се
явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди изцяло.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото неизправната страна трябва да поеме разноските в
производството. В случая въззиваемата страна не е
представила доказателства за извършени разноски в производство. От друга
страна, обаче Съдът изплати на актосъставителя сумата
в размер от 15 лева, явяващи се разноски за явяване в съдебно заседание. Ето
защо и същите трябва да се възложат на жалбоподателя.
Ето защо,
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление
№19-1030-012071/23.12.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР П., с-р
Пътна полиция П., с което на М.М.Ц. с ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точки. ОСЪЖДА М.М.Ц.
с ЕГН: ********** да заплати на Районен съд гр. П. сумата в размер от 15
/петнадесет/ лева представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.