Р Е Ш Е Н И Е
№147
гр.Пловдив, 28.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6852/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 455117 – F494971/02.08.2019г., издадено от А.В. П. – Б., на длъжност *** дирекция
„Облужване“ в ТД НАП-П., с което на, с което на „М. 721“ ЕООД, ЕИК:**, със
седалище и адрес на управление – гр.П., бул.„Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,
представлявано от М.С.К., на основание чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за
корпоративното подоходно облагане е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно
облагане, вр. чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/.
В жалбата се поддържа, че извършеното
нарушение не е довело до ощетяване на фиска, още повече годишния финансов отчет
е представен, вписан е в Търговския регистър и подадена данъчна декларация
преди съставяне на наказателното постановление. Сочи още, че закъснението не е
по зависещи от жалбоподателя причини, същото е изолирано и инцидентно, като
случая следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – П., чрез процесуалния си
представител – ***А. оспорва жалбата, сочи, че от събраното по делото безспорно
е установено нарушението, а именно – че не е подадена в срок декларацията по
чл.92, ал.2 от ЗКПО. Още поддържа, че наложената санкция е в минимален размер,
както и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на
защита на **. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като
наказателното постановление е връчено на 19.10.2019г., видно от приложеното
копие от известие за доставяне на същото, а жалбата е подадена до РС – П. чрез
ТД на НАП – П. на 21.10.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 03.05.2019г. в гр.П., свидетелят
Д.Г.К., в качеството и на старши инспектор по приходите в НАП, извършила
служебна проверка, при която установила, че за дружество „М. 721“ ЕООД, ЕИК:***
не е подадена Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП за финансовата 2018
година в законоустановения срок – до 01.04.2019г. включително – доколкото
31.03.2019г. бил неприсъствен ден - неделя. Установила още, че по декларирани
данни, същото дружество в извършвало дейност през финансовата 2018г., отчело
финансов резултат – счетоводна печала в размер на 23,85 лева и не попадало в
хипотезата на чл.92. ал.4 от ЗКПО.
Горната декларация била подадена от
дружеството по електронен път на 20.06.2019г. с вх.№ 1600И0790522/20.06.2019г..
С оглед на горното, на 26.06.2019г. ****
К. съставила АУАН № F494971/26.06.2019г. срещу „М. 721“ ЕООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, вр.
чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за корпоративното подоходно, който АУАН
бил съставен в присъствието и подписан от *** на дружеството – М.С.К.. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.Г.К.,
която помни случая и описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показанията на *** К. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва още да се посочи, че горната
фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита н*** и да ограничава
правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на
наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което„М. 721“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
– гр.П., бул.„България“ № 4, вх.Е, ет.2, ап.6, е нарушила разпоредбата на
чл.92, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, вр. чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за
корпоративното подоходно облагане, за това, че като данъчно задължено лице, не
е подало в срок до 01.04.2019г. включително Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП за финансовата 2018
година.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, вр.
чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за корпоративното подоходно облагане,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
В този смисъл съдът намери за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушение не е довело до
ощетяване на фиска, доколкото както бе посочено – нарушението е формално и не
това доколко е засегнало финансовата отчетност е неустановимо, поради което и
същото твърдение се явява произволно.
Също неясно е в какъв смисъл нарушението е
по зависещи от жалбоподателя причини, доколкото в случая е ангажирана
отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
Що се отнася до послеващото поведение на
жалбоподателя – че все пак отчета е представен, вписан е в Търговския регистър
и подадена данъчна декларация, както и че нарушението е изолирано – последните
се явяват обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при индивидуализиране
на санкцията, но не са такива, които сами по себе си налагат заключение за
основания приложение реда на чл.28 от ЗАНН.
Не на последно място следва да се посочи,
че закъснението, с което дружеството е изпълнило задължението си чл.92, ал.2 от ЗКПО на 20.06.2019г. е повече от два месеца, който срок не може да бъда
определен като съвсем минимален или минимален.
При разглеждане въпроса за съответствието
на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва
да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.261, ал.1, предл. второ от
Закона за корпоративното подоходно облагане за процесното нарушение е
предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от 500 лева
до 3000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно
– 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 455117 – F494971/02.08.2019г.,
издадено от А. В. П. – Б., на длъжност директор дирекция „Облужване“ в ТД
НАП-П., с което на, с което на „М. 721“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление – гр.П., бул.„Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от М.С.К.,
на основание чл.261, ал.1, предл. второ от Закона за корпоративното подоходно
облагане е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на
чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, вр. чл.261, ал.1,
предл. второ от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.П., на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МТ