Р Е Ш Е Н И Е
№
от 28.06.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти състав, в публично съдебно
заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря
Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 53 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото са
предявеният от ищеца Л.К., гражданин на Република Италия, роден на ***г., ЛНЧ **********
срещу „П.С.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от управителя А.П., иск с правно
основание чл.79,ал.1, пр.I във вр. с чл.286 ЗЗД,
относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 28 816
лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до
25.07.2019г. съгласно сключеният между страните Договор за управление от
04.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и предявеният от „П.С.“ ООД,
ЕИК ****** срещу Л.К. насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД относно осъждането на ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 29 688,12 лв., представляваща заплатено на ответника
възнаграждение за периода м.февруари-м.април 2019г. при липса на основание за
това, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендираните права от ищеца по главния иск се основават на твърденията му, че по
силата на чл.9 от сключения с ответното дружество Договор за управление от
04.02.2019г. той има правото да получи месечно възнаграждение в размер на
10 268 лв. Сочи, че в периода от 04.02.2019г. до 25.07.2019г., когато е
бил заличен като управител на дружеството в търговския регистър, е изпълнявал
добросъвестно задълженията си като такъв, но въпреки това ответното дружество
не е заплатило дължимото му възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до
25.07.2019г., макар че за същият период от страна на дружеството са заплатени в
срок всички дължими осигуровки, включително е удържан данък върху доходите на физическите
лица, здравни и социални осигуровки, които са внесени по съответния ред в ТД на
НАП.
Ответното дружество оспорва
предявения главен иск като неоснователен, като сочи, че ищецът е имал право на
договореното възнаграждение само, ако е изпълнявал задълженията си и са били
налице добри финансови резултати на дружеството. Сочи, че ищецът К. не е
пребивавал в България, поради което не е имал възможността да изпълнява
задълженията си като управител на дружеството, както и че финансовият резултат
на дружеството за 2019г. е загуба. Твърди, че ищецът К. с писмо от 02.05.2019г.
изпратено по имейл до управителите на дружеството, което е едноличен собственик
на капитала на ответното дружество ги е уведомил, че занапред няма да изпълнява
функциите на управител. Това си намерение е потвърдил и с писмо от
02.07.2019г., в което е посочил, че иска да бъде заличен като управител на
ответника. Счита, че заплащането на данък и осигуровки от страна на ответното
дружество в полза на ищеца не представлява признание на дълг за заплащане на претендираното възнаграждение за процесния
период.
Ищецът по насрещния иск
сочи, че ответникът К. не е изпълнявал добросъвестно задълженията си като
управител на дружеството и не е постигнал добри финансови резултати за него, поради
което е получил възнаграждения за периода от м.февруари-м.април 2019г. без
наличието на правно основание за това, поради което дължи връщането на тези
суми, с които неоснователно се е обогатил.
Ответникът по насрещния иск
го оспорва, като сочи, че между начинът на осъществяване на управлението от
него в периода от 6 месеца в началото на 2019г. и финансовия резултат на
дружеството за 2019г. няма причинно-следствена връзка, защото дружеството е
било с натрупани задължения в периода от 2017г. до 2019г., то е създадено за
разработването на нов продукт и не може да се очаква, че след като този продукт
не е готов, последното може да генерира печалба, а на последно място и поради
това, че управителят е бил зависим от вземаните от управителните органи на дружеството-собственик
на „П.С.“ ООД. Счита, че според клаузите
на договора, възнаграждението не е дължимо единствено при постигането на
конкретен финансов резултат, защото подобно условие не е предвидено в него.
В съдебното заседание
ищецът по главния иск и ответник по насрещния Л.К. не се яви лично, той беше
представляван от пълномощниците му адв.А.и адв.Ч., които поддържат
главния иск, молят съда да го уважи изцяло, оспорват насрещния, който считат за
неоснователен и недоказан и претендират за разноски по делото. Релевират възражение за прекомерност на заплатеното в полза
на процецуалния представител на ответното дружество
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по главния иск и
ищец по насрещния „П.С.“ ООД се представлява от процесуалния му представител адв.Л., която оспорва предявения главен иск, моли съда да
го отхвърли като неоснователен и поддържа предявения насрещен иск, който счита
за основателен и доказан. Релевира искане за
присъждане на разноските по делото.
След като взе
предвид изложеното в исковата молба, насрещната искова молба и отговорите,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетият като писмено доказателство по делото Договор
за управление от 04.02.2019г., сключен между възложителя „ИВП София“ ООД, ЕИК ******,
представлявано съгласно решение на общото събрание от 31.01.2019г. от
съдружника М.Н.и Л.К., дружеството възлага на последния в качеството му на
управител срещу възнаграждение добросъвестно и в защита на интересите на
дружеството да извършва дейност по управление, представителство и консултиране
в съответствие с действащото законодателство, дружествения договор и решенията
на общото събрание. Според чл.2 от този договор той е сключен като безсрочен. В
чл.9 от него е посочено, че за добросъвестно изпълнение на задълженията си по този
договор и постигане на добри финансови резултати управителят има право на
месечно възнаграждение в размер на 10 268 лв. Съгласно чл.11, ал.2 от
него, договорът прекратява своето действие автоматично в случай, че управителят
бъде освободен от длъжността управител на дружеството. В чл.12 от договора са
посочени основанията на които дружеството може да развали договора, като сред
тях е посочено и намаляването на финансовите показатели на дружеството, което е
настъпило по вина на управителя.
Съгласно приложеното на
л.28 извлечение от търговския регистър относно статуса на ответното дружество и
от направената от съда служебна справка по партидата му се установи, че
управител на дружеството понастоящем е А.П., че предишното му наименование е
било „ИВП София“ ООД, както и че ищецът и М.Н.заедно са били назначени за
управители на дружество въз основа на взети решения от общото събрание на съдружниците на
20.12.2018г. и са имали правото да действат само заедно, както и, че с решение
на общото събрание на съдружниците от 08.07.2019г.
ищецът К. и вторият управител Н.са били освободени като такива, а това решение
е било публикувано в търговския регистър на 25.07.2019г.
Видно от имейл
кореспонденция от 18.04.2019г. и 28.06.2019г. проведена между ищеца К. и А.П. (л.52 и л.57-58)
ищецът и А.П. са обсъждали прекратяването на дейността на дружеството в
България и назначаването за ликвидатор на А.П., като по този начин можело ще се
спестят средства за заплащане на осигурителни вноски върху възнаграждението на
ищеца като управител. Ищецът е посочил, че между него и адресатът П.е била
постигната устна договореност той да получи възнаграждение за месец май и до
20.06.2019г., като такова до момента не е било изплатено, както и е отправил
въпрос какво ще се случи с него, тъй като иска да разбере, дали да продължи да
посвещава времето си на „П.“ или да ангажира дните си по друг начин. В отговор
на това изявлението на ищеца, адресатът П.е посочил, че тези дни се
осъществявало рекапитализиране на дружеството и ако
средствата вече са постъпили може да бъде извършено плащането още в същия ден и
в началото на следващата седмица, както и че ще е полезно да се срещнат, за да
изяснят още веднъж взаимните нужди/желания и да започнат отново от последния
проект, който му изпратили. Постигнали са съгласие да се срещнат в сряда в
18.00 часа.
Съгласно решение на
едноличния собственик на капитала на „П.София“ ЕООД от 19.02.2020г., с
достоверна дата от 28.01.2021г., когато е представено по делото, взето от
управителя на „П.ХУ С.р.л. А.П. е констатирано, че според годишния финансов
отчет на дружеството за 2019г. то е било на загуба от 141 543,78 лв.,
поради което условията на чл.6 и чл.9 от договора за управление от 04.02.2019г.
сключен с Л.К. не са осъществени, като последният не е изпълнявал задълженията
си като управител, включително и същият не е пребивавал на територията на
Република България, като в периода от
01.05.2019г. до 25.07.2019г. е бил в България само за 6 дни и дружеството не е
постигнало добър финансов резултат, поради което то не дължи на Л.К.
възнаграждение за периода от 04.02.2019г. до 25.07.2019г. и това обстоятелство
следва да бъде отбелязано в съответните счетоводни книги на дружеството. Взето
е и решение, че „П.София“ ЕООД ще предприеме действия за връщане на недължимо
заплатените възнаграждение за периода от м.февруари-м.април на 2019г.
От Удостоверение от ГД
„Гранична полиция“ от 16.12.2020г. (л.69) се установява, че Л.К. е преминавал
границата на Република България през ГКПП “Аерогара София“ като на 08.05.2019г.
е влезнал в страната, на 10.05.2019г. е излезнал, на
03.06.2019г. отново е влезнал в България и на 05.06.2019г. е напуснал страната.
В удостоверението е посочено, че то не съдържа изчерпателни данни за всички
пътувания на лицето.
От приетите три броя
преводни нарежания от 21.03.2019г., 12.04.2019г. и
13.06.2019г. се установи, че ответното дружество е заплатило на ищеца нетно
възнаграждение по договора за управление за месеци февруари, март и април на
2019г. в размери от по 9896,04 лв. на месец.
От показанията на свидетеля
Н., която заедно с ищеца е била управител на ответното дружество се установи,
че то е било създадено, за да се
реализира един проект, който трябвало да започне едновременно в Италия и в
България, като целта била да се пречиства вода, която да се пакетира в
екологични полиетиленови пакети и след това те да се
реализират на пазара. Това било еко проект, от който
трябвало да има нулев отпадък. Този проект въобще не се реализирал поради това,
че нито машината, която трябвало да се пакетира водата пристигнала в София,
нито имало издадени сертификати за самия материал, които следвало да бъдат издадени
в Италия. Освен това, трябвало да има динспенсъри, в
които да се слагат тези полиетиленови пликове. Тя и
ищецът като управители на дружеството нямали правото да вземат самостоятелни
решения, а трябвало самите съдружници да разрешат да се
вземе каквото и да било решение. Дори за вземането под наем на помещение те
чакали разрешение от А.П., който идвал специално да оглежда помещенията. А.П. бил
изпълнителен директор на „П.Италия“. Дружеството, чиито управители били тя и
ищецът е било на загуба през цялото време, като това се дължало на обстоятелството, че то правило
текущи разходи, както и сайт, за който били вложени средства, а освен това, то
не можело да реализира никакви продажби. Те нямали поставени конкретни цели,
които да бъдат постигнати. През месец май на 2019г. тя и ищецът искали да бъдат
освободени като управители, защото виждали, че проекта няма как да бъде
осъществен и да има някакви печалби. Свидетелят сочи, че Л.К. в периода от
м.февруари до месец юли е бил управител на ответното дружество и по това време
е пребивавал в България с изключение на времето, когато е пътувал за срещи в
Италия свързани отново със същия проект.
Предвид обстоятелството, че
съгласно данните в търговски регистър лицето А.П., както към момента на разпита
му, така и понастоящем е управител на ответното дружество и ищец по насрещния
иск, той не може да има качеството на свидетел по делото. Поради това,
показанията му могат да бъдат ценени съгласно чл.175 ГПК само, доколкото с тях
се прави признание на неизгоден за „П.С.“ ООД факт. Предвид това, от
обясненията на А.П.се установи, че управителите на „П.С.“ ООД г-жа Н.и г-н К. е
имало нужда да съгласуват действията си с дружеството-майка в Италия, което А.П.
управлявал, както и че ответното дружество не е имало ликвидност, защото не
осъществявало продажби, а управителите му били получили финансова инвестиция,
поради което е трябвало да питат винаги за пари дружеството в Италия.
Съгласно заключението на
вещото лице по приетите съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи се установи, че счетоводните книги на „П.С.“ ООД са били водени
редовно, а в разчетно-платежната ведомост и салдото
по сметка 421 „Персонал“ е отразено дължимо възнаграждение на Л.К. за периода
от 01.05.2019г. до 25.07.2019г. в размер на 27455,92 лв. За месец май и юни на
2019г. при отработени 20 дни по 9896,04 лв., а за месец юли при отработени 18
дни 7664,84 лв. Всички дължими вноски за здравно и социално осигуряване за
сметка на работодателя и на управителя включително и удържаният данък общ доход
върху възнагражденията на Л.К. за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г. са
преведени по банковите сметки в ТД на НАП в срок. Финансовият резултат на „П.С.“
ООД за 2017г. и 2018г. е съответно загуба в размер на 38 033,85 лв. и
67 271,71 лв., а за 2019г. същото
дружество е реализирало загуба от 141 543,78 лв. В счетоводството на
дружество през 2020г. не са отразени задължения към Л.К.. В него няма отразени
продажби от търговска дейност с продукти на територията на Република България
през периода, през който Л.К. е бил управител.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Правоотношението, което се създава
между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя.
Това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и
дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно чл.
141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е
мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла
на КТ.
Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява
дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за
възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да
се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание,
начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни
обезщетения и пр. (Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011
г., IV г. о., ГК).
Въпреки, че договорът за възлагане
на управление се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено
от общото събрание на съдружниците или от едноличния
собственик на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да
бъде определен свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване
на договора. Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на
управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на
общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т.
5 пр.II
ТЗ, съответно правомощията на управителя да
управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото
събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ на общото събрание, липсата на което не засяга действителността на
сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл. 137, ал. 1, т.
5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е
принципът на подчиненост на управителя на решенията на общото събрание. Затова
и при липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя
не може да възникне. Съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5, пр.II
от ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на
размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на управлението
правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази
размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на
плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по
силата на постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на
отпуски, различни обезщетения и други. В този смисъл е Решение № 222 от
10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2972/2017 г., I т. о., ТК.
В настоящото производство не се установи,
че посоченото в договора за управление от 04.02.2019г. възнаграждение за
управителя Л.К. е било определено в размер на 10 268 лв. със съответното
решение на общото събрание на съдружниците съгласно
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, пр.II ТЗ.
От извършената от съда служебна справка в
търговския регистър по партидата на ответното дружество, че установи, че с
решение от 20.12.2018г. на общото събрание на съдружниците
ищецът е бил назначен за управител заедно с М.Н., като липсва решение, с което общото
събрание да е определило размерът на възнаграждението на ищеца за това, че ще
изпълнява длъжността управител. Същевременно, от самият договор за управление е
видно, че той е сключен от името на дружеството, като то е било представлявано
от съдружника М.Н.въз основа на решение на общото събрание от 31.01.2019г., в
качеството й на оправомощено от общото събрание на съдружниците лице. При това положение се налага извода, че общото
събрание на съдружниците на ответното дружество не е
определило размерът на възнаграждението на управителя К., а такъв е посочен
само в договора за управление по съгласие между него и оправомощеното
лице М.Н.. Поради липсата на решението на общото събрание на съдружниците за определяне на размер на възнаграждението на
управителя се налага извода, че такова не е било определено и не се дължи за
периода от 04.02.2019г. до 25.07.2019г.
Подобно решение не може да бъде
взето и чрез конклудентни действия, изразяващи се в
заплащането на възнаграждението и внасянето на дължимите данъци и осигуровки
свързани с него, както и в счетоводното му отразяване като задължение за
възнаграждение на управителя.
Предвид изложеното, в случая е без
значение дали ищецът реално е изпълнявал задълженията си на управител в процесния период. При липсата на решение на общото събрание
за определяне на размера на възнаграждението му следва да се приеме, че той е
поел извършването на тази дейност безплатно.
Затова, съдът намира, че
предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на предявеният
насрещен иск, предвид изложеното по-горе, съдът счита, че той е основателен.
Липсата на изрично решение на общото събрание на съдружниците
по отношение размерът на възнаграждението на управителя, което да е отразено в
договора за управление води до извода, че получените от ищеца за месеците
февруари, март и април възнаграждения в общ размер на 29 688,12 лв. са му били изплатени при
изначална липса на основание за това, при което те подлежат на връщане. По тази
причина, съдът намира, че в случая е без значение обстоятелството по какъв
точно начин е било договорено в самият договор за управление получаването на
възнаграждението, т.е. дали само при постигането на добри финансови резултати
или това не е било необходимо условие.
Въпреки
това, за пълнота следва да се посочи, че в производството по делото не се
установи на ищеца в качеството му на управител да са били поставяни конкретни
ежемесечни задачи, при изпълнението на които да се постига добрият финансов
резултат, а какъв е той се установява след приключване на годината, съгласно
годишния финансов отчет. Отрицателният финансов резултат в случая, може да бъде
ползван като основание за прекратяване на договора за управление с управителя,
но не и като критерий за евентуалното изплащане на ежемесечно възнаграждение и
то по отношение управлението на дружество, което няма стопанска дейност и целта
му е да развие и наложи на пазара нов продукт, който все още не е произведен. В
заключение следва да се посочи, че управителят на дружеството може така да
организира дейността му, че да изпълнява задълженията си добросъвестно и
ефективно без значение в коя точка на света се намира.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в полза на ответното
дружество и ищец по насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски по делото
в общ размер на 4677,52 лв., от които 1187,52 лв. за внесена държавна такса,
200 лв. за заплатен депозит за вещо лице, 170 лв. за преводачески услуги и 3120
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което предвид цените на главния и
насрещния иск, както и правната и фактическа сложност на спора съдът не намира
за прекомерно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Л.К., гражданин на
Република Италия, роден на ***г., ЛНЧ ********** срещу „П.С.“ ООД, ЕИК ******,
представлявано от управителя А.П., иск с правно основание чл.79,ал.1, пр.I във вр. с чл.286 ЗЗД, относно осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 28 816
лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до
25.07.2019г. съгласно сключеният между страните Договор за управление от
04.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Л.К., гражданин на Република Италия, роден на ***г.,
ЛНЧ ********** да заплати на „П.С.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от
управителя А.П. сумата от 29 688,12 лв., представляваща
заплатено от дружеството в полза на Л.К. възнаграждение за периода
м.февруари-м.април 2019г. във връзка с договор за управление от 04.02.2019г.,
без наличието на основание за това, с
която сума Л.К. неоснователно се е обогатил за сметка на дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Л.К., гражданин на Република Италия, роден на ***г.,
ЛНЧ ********** да заплати на „П.С.“ ООД, ЕИК ****** сумата от 4677,52 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-София.
Съдия: