О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер            14 юни                                 Година  2012                           София

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийския градски  съд,    Наказателно отделение,  ХVІІ въззивен състав

На четиринадесети юни                                                                   Година 2012

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: Светла Букова

                                                        Членове: Тони Гетов

                                                                                      Виолета Парпулова                   

 

Като разгледа докладваното от съдията Гетов ВНЧД дело номер 2817 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 06 юни 2012г. на І Н.О. на ВКС на основание чл. 43 от НПК ВКС е допуснал промяна на подсъдността на ВНЧД №191/2012г. / прекратено / на ОС-П., като е постановил същото да се разгледа от СГС.

Производството е по реда на глава ХХІІ от  НПК.

По реда на чл. 342 ал.1 вр. чл.247, ал.2 НПК е постъпила жалба  от адв. Д.И.М. срещу разпореждане от 27.02.2012 г., постановено от Председателя на РС-П.,  с което е отказано да бъде образувано наказателно дело от частен характер с тъжител Д.И.М. срещу Ц.М.Я. – съдия в ОС-П..

Посочения съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност, свеждащи се до твърденията, че Председателят на РС-П. неправилно и незаконосъобразно е отказал да образува НЧХ дело срещу Ц.М.Я. – съдия в ОС-П..

В жалбата се предявява искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на РС-П.  с указания за образуване на НЧХ дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.247, ал.2  вр. чл. 342 ал.2 от  НПК.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваното разпореждане Председателят на РС-П. е приел, че съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. Посочено е също така, че Ц.Я. е съдия в ОС-П., т.е. лице, което има магистратски имунитет, който при изричното и пряко действие на Конституцията на Република България / чл.5 ал.2 / се явява юридически факт, пречка за предприемане на наказателно преследване срещу съдия.

         От тъжбата на тъжителя Д.М. се установява, че в същата се навеждат доводи за извършени от Ц.М.Я. – съдия при ОС-П. престъпления по чл.147 ал.1 и чл.148 ал.1 т.4 и ал.2 от НК, изразяващи се в това, че в мотивите към постановена присъда по нохд №395/2010г. по описа на ПлОС, съдия Я. е написала редица твърдения, които не отговарят на истината. Предявен е и граждански иск за претърпени неимуществени вреди. Тъжителят твърди, че постановената от съдия Я. присъда и мотивите към нея , станали достояние на много хора чрез Интернет сайта на ПлОС, са му нанесени непоправими имуществени и неимуществени вреди. 

Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, осен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, т. е. имунитета е само функционален и важи за законосъобразната служебна дейност, каквато в случая се явява постановяването на съдебен акт / присъда и мотиви /.

Личната наказателна и гражданска отговорност на съдията за действията по разглеждане на делата е изключена с конституционна разпоредба, независимо от закона, въз основа на който се претендира / в т. см. е и константната практика на ВКС – виж Р по гр. д. № 377/09 г. на четвърто г. о. на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, Определение по гр.д. №569/11г. на ІІ г.о. на ВКС и др. /.

Конституционният съд на РБ също е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията само за определени лица, между които и за съдии, прокурори и следователи, съгласно текста на чл. 132, представлява съвкупност от права, изразяваща се главно в тяхната наказателна неотговорност и наказателната неприкосновеност. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което често се определя като функционален имунитет. Неговото действие не е ограничено по място или време и е валидно както през периода на изпълнение на функциите им като магистрати, така и след прекратяванетоим.
         Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на  Председателя на РС-П. в атакуваното разпореждане, макар в тях да не е изрично посочено, че наказателната и гражданска отговорност на съдия Я. се ангажират за постановените от нея съдебни актове. Ето защо въззивният съд счита, че подадената жалба е неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да се потвърди изцяло.

На основание чл. 354 ал.1 вр. чл.334 т.6 от  НПК Софийският градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.02.2012 г., постановено от Председателя на РС-П.,  с което е отказано да бъде образувано наказателно дело от частен характер с тъжител Д.И.М. срещу Ц.М.Я. – съдия в ОС-П..

Определението е окончателно.

                                              

                                                          Председател:

 

               Членове: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.