В ИМЕТО НА НАРОДА

*ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №161 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №16-0938-001910 /20.06.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - *, на П.М.С. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП;

- на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - *. Счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Отделно от това счита, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН. Наред с това, оспорва и приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като посочва, че при процесното ПТП не е имало материални щети, водачът на другото превозно средство сам е отпътувал от местопроизшествието и че негово място, в действителност е в района на *– *, а не както е отбелязано в съставения АУАН и издаденото НП. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата; допълнително изтъкват, че в съставения АУАН е посочен неправилно регистрационния номер на управляваното от свидетелката С.М. МПС, както и че полицейските органи не са положили достатъчно усилия за щателното изясняване обстоятелствата на случая. Пледират за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – * – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1919/06.06.2016г. от страна на Б.П.Д. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - *, в присъствието на свидетеля К.К.А., както и на нарушителя – П.М.С.. Съставен е за това, че на 06.06.2016 г. около 14:00 часа в гр.*, ул.“*“, кръгова връзка до бензиностанция „*“, посока с.*, управлява лек автомобил * с регистрационен *, поради неспазване на дистанция удря спиращия пред него л.а. „*“ с рег.№*Р, като вследствие на настъпилото ПТП са причинени материални щети – нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП; водачът напуска местопроизшествието, без да уведоми службите за контрол – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП; не представя Контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел отчасти изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. Счел е за достатъчно да индивидуализира споменатия по-горе л.а. „*“ с рег.№*Р единствено посредством така посочения регистрационен номер. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.М.С. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от делото/. Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя, касаещи процесуалната изрядност на административнонаказателното производство. На първо място, не е изтекла абсолютната давност по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК, тъй като същата е четири години и половина, считано от 06.06.2016г. На второ място, чл.40 ал.3 ЗАНН се явява надлежно спазен, тъй като същата разпоредба предвижда възможност актът да бъде съставен не само в присъствие на очевидци на нарушението, но и лица, които са го устанавили – какъвто именно е и процесния случай.

В хода на административнонаказателното производство обаче все пак са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, без ясни съображения за това, административнонаказващия орган е променил фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН като е отбелязал втория участник в процесното ПТП като „*“. Така внесената промяна не само не способства за процесуалната издържаност на издаденото Наказателно постановление, а напротив – действа в неин ущърб. Посочването единствено на регистрационния номер на превозното средство не е достатъчно за неговата индивидуализация, а в този смисъл – Наказателното постановление не съдържа надлежно описание на нарушението по чл.23 ал.1 ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено. Това обаче не е единствения пропуск в очертаната насока. Нито в съставения АУАН, нито – в обжалваното НП се съдържа дори най-общо посочване на твърдяните материални щети, резултат от сблъсъка на двете превозни средства. Този въпрос обаче е съществен от гледна точка на проследяване както на механизма на самото произшествие, така и на преценка доколко се касае за административно нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП или за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Следователно, липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, с което са допуснати нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

На второ място, във връзка с твърдяното нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, както съставения АУАН, така и издаденото НП съдържат единствено отбелязването „…след което напуска местопроизшествието без да уведоми службите за контрол“. Следва да бъде напомнено, че посочената по-горе правна разпоредба гласи: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. С други думи, уведомяването на съответната служба за контрол на МВР е функция от липсата на съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. Видно е, че подобно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване отсъства както в АУАН, така и в издаденото НП. Впрочем, същите не съдържат дори най-общи данни за самоличността на другия водач в произшествието. Следователно, липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, с което са допуснати нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

На трето място, във връзка с твърдяното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, предвид изложеното в самия АУАН /а и при взимане предвид показанията на разпитаните по делото свидетели Д., К., М./, полицейските органи са пристигнали на местопроизшествието известно време след неговото настъпване, т.е. проверката на документите на водача П.С. не следва непосредствено процесното произшествие. В този смисъл, соченото време на нарушенията – 06.06.2016г. около 14:00 часа, по дефиниция няма как да бъде вярно, тъй като посоченият час или е свързан с настъпването на ПТП и свързаните със същото факти и обстоятелства, или – с полицейската проверка, следваща ПТП и установяване, че водачът С. не представя КТ към СУМПС. Във всеки случай обаче, неяснотата за времето на нарушението, в този смисъл, се отнася не само за твърдяното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, но и за нарушенията по чл.23 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. С други думи, допуснато е нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Изтъкнатите по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи в какви нарушения и въз основа на кои факти и обстоятелства се явява административно „обвинен“. Ето защо, Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

За пълнота на настоящите мотиви обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и неправилно. В тази връзка, Съдът взе предвид показанията на свидетелите Б.П.Д., К.К.А. и С.С.М., както и представен заверен препис от Протокол за ПТП №*г. Недостатъчно подробни и убедителни са както показанията на свидетеля Д., така и тези на св.А., като това с особена сила се отнася за показанията на св.А., който на практика потвърждава преди всичко това, че няма спомен за случая. Действително, касае се за случай от средата на 2016г. и това обстоятелство, както и обичайната служебната дейност както на Б.Д., така и на К.А. по контрол на пътното движение, допускат същите свидетели да нямат * спомен за случая. Последното обаче, в никакъв случай не може да става извинителна причина за невъзможността обстоятелствата на случая да бъдат надлежно изяснени. Що се отнася до показанията на св.С.М., същите се преценяват като добросъвестно дадени и се кредитират, но същевременно – предвид изминалия период от време, също не се отличават с детайлност. Прави впечатление обаче, че свидетелката заявява, че управляваното от жалбоподателя МПС е ударило управляваното от нейна страна не при спиране /както е отбелязано в НП и АУАН/, а при предприета маневра – завой наляво. От представения по делото заверен препис на Протокол за ПТП №*г. пък е видно, че управляваното от св.М. МПС действително е „*“, но регистрационния му номер не е посочения в НП и АУАН рег.№*Р, а вместо това – рег.№*. Също така, от посочените доказателствени източници се установява и това, че действително, часът на извършената проверка /т.е. на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП/ не може да е бил посочения в АУАН – около 14:00 часа. От всичко това следва, че приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка и на трите нарушения не само не се потвърждава в хода на съдебното следствие, а напротив – намира своето опровержение. Изводът е, че нарушенията по чл.23 ал.1 ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, така, както са описани в обжалваното Наказателно постановление, се явяват недоказани, т.е. – нарушителят е административно наказан за нарушения, които не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №16-0938-001910 /20.06.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - *, с което на П.М.С. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 юни 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20194430200161
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 януари 2019 г.

Решение по дело №161/2019 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА