Определение по дело №72670/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9307
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20211110172670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9307
гр. С., 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110172670 по описа за 2021 година
С определение № 2347 от 24.09.2021 г. на Русенския районен съд, ІV гр.състав е прекратено
производството по делото, образувано по искове на М.В.Й., ЕГН **********, в качеството й
на ЕТ „/ФИРМА/а“, ЕИК *********, с адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** ** със съдебен адрес гр.Р.,
/АДРЕС/“ ** **, против „/АДРЕС/“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., и „/ФИРМА/“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., /АДРЕС/“ ** ** **,
представлявано от Ю.Х.Ю., за прогласяване за нищожен на договор за заем CrediTrade №
6011-00000548/16.01.2019 г. и за признаване за установено, че ищцата не дължи по него
сумата от 3057.49 лв.
Настоящият състав като прецени данните по делото, намира че не е местно
компетентен да се произнесе по предявения иск по следните съображения:
Видно от изложените твърдения в исковата молба, предмет на делото е установяване
в отношенията между страните на действителността на договор за кредит и на дължимостта
на сума по него от 3057.49 лв. С оглед наведените в исковата молба твърдения и направени
от ищцата уточнения с молби от 15.02.2022 г. и от 28.03.2022 г., след дадени от съда
указания по реда на чл129, ал.2 от ГПК, се налага извода, че делото има характера на
потребителски спор по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
В тази насока следва да се отбележи, че независимо, че процесния договор е сключен
от ищцата в качеството й на едноличен търговец, това не е определящо за преценка на
сделката като търговска. В тази насока е становището на ВКС, залегнало в определение №
440/11.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 3350/2019 г. на ІV г.о., ГК. Идентични са
изводите на върховния съд, изложени и в определение № 60627 от 26.08.2021 г. на ВКС по
гр.д.№ 781/2021 г., IV г.о. ГК, в което се цитира практика на СЕС. Отбелязва се, че
понятието "потребител" по смисъла на пар. 2, б."б" от Директива 93/13 има обективен
характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се
съобрази, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности,
външни за упражняването на дадена професия /т.27/, като преценката се извършва с оглед
1
всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/.
Ето защо и доколкото предметът на спора се определя от изложените в исковата
молба твърдения, следва да се приеме, че искове, с които е сезиран съда са предявени от
потребител. Дали тези твърдения са верни е въпрос на доказване в процеса, който не може
да бъде решаван на настоящия етап, а съдът следва да се произнесе по него с крайния си акт
по съществото на спора.
В същото време, с измененията на ГПК от 07.08.2018 г. и в частност на чл.113 от
ГПК, се предвиди исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянния.
Тази разпоредба е специална спрямо общото правило на чл.105 от ГПК и го дерогира, като с
посочените вече законови изменения се вмени и задължение на съда служебно да следи за
спазване на местната подсъдност в случаите по чл.113 от ГПК /както и в други изчепателно
изброени/ и възможността му да повдига този въпрос до приключване на първото по делото
заседание – арг. чл.119, ал.3 от ГПК. При тези данни и след служебно извършена справка в
НБДН, от която се установи, че настоящитя адрес на ищеца е в гр.Р., настоящият състав
намира, че не е местно компетентен да разгледа делото.
Предвид това и различните изводи на РС-Р. и СРС относно местно компетентния
съд, следва да бъде повдигната пепирня за подсъдност, която да се реши от Софийски
градски съд.
С оглед изложеното и на основание чл.118 ал.1 ГПК и чл.122 ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Русенски районен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа исковете, предявени
от М.В.Й., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „/ФИРМА/а“, ЕИК *********, с адрес
гр.Р., /АДРЕС/“ ** ** със съдебен адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** **, против „/АДРЕС/“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, /АДРЕС/“ ** ** **,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., и „/ФИРМА/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от Ю.Х.Ю., за
прогласяване за нищожен на договор за заем CrediTrade № 6011-00000548/16.01.2019 г. и за
признаване за установено, че ищцата не дължи по него сумата от 3057.49 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 72670/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
Делото да се изпрати на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3