Р Е Ш
Е Н И Е
№……...…/…….………2019 г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на четиринадесети октомври 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря
Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 2086 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на „С. 22“ ООД, ЕИК ххххххххх и седалище в гр. В.,
представлявано от В.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №236-ФК/05.07.2019 г. издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – кафе бар „V“, находящ в
гр. В., ул. „Т. Д.“ №18, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице материалните
предпоставки за налагане на ПАМ по посочения в заповедта ред, тъй като нарушението е първо за дружсетвото и са налице смекчаващи вината
обстоятелства. На изложените основания се претендира
отмяната на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не
изпраща представител.
Ответникът – Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В.,
редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирани
писмени бележки, чрез процесуален представител ст.юриск. Т А , поддържа становище, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна.
Моли съдът да отхвърли жалбата и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.07.2019 г. служител на
НАП – В. - Г. Д. е закупила в заведението храна и
напитки на обща стойнсот 16,38 лв. Заплатила е консумацията с банкнота от 50 лв. на сервитьорката Пешовска и е получила ресто. За
извършената от нея покупка не й бил издаден касов
бон, а само нефискален бон. В хода на последвалата проверката било установено, че в обекта е монтирано
и въведено в експлоатация ЕКАФП за отчитане и регистриране на продажбите. Било
установено действително, че не бил издаден касов бон за покупката на Д..
Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл.25 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 и ал.4 т.1 от ЗДДС, като на „С. 22” ООД е бил съставен АУАН № F499248/11.07.2019 г. (л.5 от делото) и е издадена оспорената Заповед №236-ФК/05.07.2019 г. издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – кафе бар „V“, находящ в
гр. В., ул. „Т. Д.“ №18, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган
е изложил значимостта на охраняваните обществени отношения, както и че при
продължаването му за бюджета на държавата биха произлезли значителни и
труднопоправими вреди. Със заповедта е разпоредено и предварителното изпълнение
на ПАМ, което е отменено с Определение № 1827/11.07.2019 г. по частно административно дело
№1955/2019 г. по описа на ХХVІІІ състав на Административен съд гр. В..
В хода на съдебното дирене страните не ангажират допълнителни
доказателства, извън представената по делото административна преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване,
поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл.186 ал.3 от ЗДДС е орган по приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на
органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. (л.10 от делото), съгласно т.1 от която Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл.186 ал.1 и ал.З от ЗДДС. При
тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган и не е налице отменителното основание по чл.146 т.1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването й, като е
посочен и срокът за налагане на ПАМ, с
оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл.146 т.2, вр. чл.59 ал.2 от АПК.
При издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените.
Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален
бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и
издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на
процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов
ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което
представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички
материалноправни предпоставки, визирани в нормата на чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед - не е издаден фискален бон или касова бележка при
извършената от проверяващите контролна покупка.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че извършването на нарушението дори не се оспорва от
жалбоподателя.
В допълнение на изложеното следва да се посочи, че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по
чл.185 ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана
компетентност, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното
производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще
влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано
или не). Принудителната административна мярка има превантивен характер – да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на други констатирани
нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за
законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на
вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по
принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се
касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице,
чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.
На следващо място съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в
рамките на закона - за 14 дни. Съдът намира така определеният срок – под средния предвиден в
закона размер, съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на
задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално
устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на
приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително
реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването
на чл.186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта
на закона.
Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за постигане на целите
на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на глобата или имуществената
санкция, но тази възможност не е
пречка за издаване на административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга
неговата законосъобразност. Възможността, визирана в чл.187 ал.4 от ЗДДС, има отношение към
изпълнението на принудителната административна мярка "запечатване на
обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган
следва да издаде наказателното постановление, за да може реално да се предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и по този начин препятстването от
органа на възможността, предоставена от закона, лицето да плати санкцията и по този начин да
избегне реалното налагане на ПАМ може да се противопостави само на органа по изпълнението
– в производството по предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за
това или в производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.
С оглед изложеното, Съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно-производствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК. Подадената жалба като неоснователна следва
да се отхвърли.
При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е
бил представляван по делото от юрисконсулт, който е представил писмени бележки.
На основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. 22“ ООД, ЕИК ххххххххх и седалище в гр. В., представлявано от В.Т. срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №236-ФК/05.07.2019 г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ В. в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – кафе бар „V“, находящ в гр. В., ул. „Т. Д.“ №18, и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „С. 22“ ООД, ЕИК ххххххххх и седалище в гр. В., представлявано от В.Т., да заплати в полза на ЦУ на НАП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: