О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260468 1.10.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На първи октомври през две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №2321 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР- Бургас, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт Ана Димчева, против решение №189 от 4.08.2020г. по
гр.д.№87/2020г. на РС- Поморие, с което са уважени предявените от Д.С.Л. против
Дирекцията обективно съединени осъдителни искове, първият от които е за сумата
от 516,16 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г., получено като
разлика между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент
1,143, а вторият- за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска- 13.02.2020 г.
По хода на делото, въззивната инстанция намира
следното:
На съдебният състав е служебно известно, че по множество
други дела по описа на Бургаския окръжен съд (например в.гр.д.№ 1587/2020 г.),
които са с идентичен предмет с настоящия спор, са постъпили молби за спиране на
делото, поради наличието на отправено преюдициално запитване до СЕС за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския съюз и на Съвета от
04.11.2003 г. и съответствието им с националното законодателство, по което
запитване е образувано Дело С-262/20 на СЕС.
По настоящото дело спорните въпроси между страните са
свързани с това каква е нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители в системата на МВР и дали тя е същата, каквато е
за работниците и служителите по КТ, налице ли е празнота в специалния ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби от Министъра на вътрешните
работи по въпроса за
отчитането на положения труд през нощта, която
следва да се преодолее със субсидиарно прилагане на правилата на трудовото
законодателство и в частност чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143, в резултат на което да се поражда правото
на служителя да иска заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд за разликата часове, получени след преобразуване на нощния труд в дневен.
След извършена служебна справка в сайта на Съда
на Европейския съюз, съдът констатира, че по гр.д. №606/2019 г. по описа на РС-Луковит (с идентичен
на настоящото дело предмет, но ответник- друга дирекция от състава на МВР), на
основание чл.267 ДФЕС, вр. чл.628 ГПК е отправено преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз, със следните въпроси:
1/ Ефективната защита по чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква
ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
2/ Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и
чл.31 от ХОПЕС изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3/ Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?
По това преюдициално запитване е образувано Дело
С-262/20 на СЕС.
Бургаският окръжен съд намира, че поставените в
запитването до СЕС въпроси са от значение за правилното решаване на настоящото
дело и са в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на
материалния закон относно заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, за който ищецът твърди, че е получен след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положените часове нощен труд в дневен, съобразно твърдяната
по-малка продължителност на работното време през нощта.
С оглед горното, съдът намира, че производството
по делото следва да бъде спряно на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК.
Съгласно посочените норми, когато е отправено преюдициално запитване от
национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят
за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре делото
пред себе си, тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само
за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в Република
България. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в Определение
№99/12.03.2020г. по ч.гр.д.№648/2020г. на ІVг.о., Определение №81/17.02.2020г.
по ч.т.д.№ 256/2020г. на І т.о., Определение №138/21.0.2019г. по гр.д.№
631/2019г. на ІV г.о. Ето защо, делото следва да бъде спряно до произнасянето
на СЕС по отправеното преюдициално запитване, с цел да се избегне
постановяването на решение, което би било в противоречие с правото на ЕС.
Това налага производството по
делото да бъде спряно до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено преюдициално
запитване по гр.д.№ 606 по описа за 2019 г. на РС- Луковит.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА в.гр.д.№2321 по описа на
Бургаския окръжен съд за 2020г. до произнасянето на Съда на Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено
преюдициално запитване по гр.д.№ 606 по описа за 2019 г. на РС- Луковит.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.