РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Севлиево, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „С.О.“ ЕООД гр. Пловдив, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, чрез адвокат М. Д. от ГАК, е обжалвал наказателно
постановление № 07-2400254 от 24.04.2024 година на директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Габрово, с което за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 година за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 52, ал. 5 от КТ /КТ/ и на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено наказание
имуществена санкция в размер от 1 500.00лв. В жалбата се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото е издадено, без да е изследвана
действителната фактическа обстановка.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Директора на Дирекция “ИТ” гр. Габрово, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и
моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.02.2024г. свидетелите Д. Н. – Г. и Б. И. Т. – служители в Дирекция
1
„Инспекция по труда“ гр. Габрово, извършили проверка по работни места на обект:
магазин за щори и мек текстил, находящ се в гр. Севлиево, и стопанисван от „С.О."
ЕООД гр. Пловдив. В обекта работела свидетелката В.К.Б., от която е поискано да
декларира обстоятелства, свързани с характеристиките на трудовото й
правоотношение. В тази връзка свидетелката В.К.Б. собственоръчно декларирала на
29.02.2024г. в 15:05 часа, че работи в "С.О." ЕООД на длъжност "продавач-
консултант", с определено работно място- магазин за вътрешни и външни щори, мек
текстил, находящ се в гр. Севлиево, с определено работно време - от 09:30ч. до 18:30ч.
с почивка от 12:30ч. до 13:30ч., събота с работно време от 10:00 часа до 13:00ч.,
почивки в работния ден 3 броя, уговорено трудово възнаграждение в размер на 933.00
лв. и спазване на трудовата дисциплина от 19.09.2023г., като в т. 4 от декларацията
"сключих трудов договор" лицето отбелязало "да" и в т.5 от декларацията "получих
копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор"
лицето отбелязало отново „да". Проверяваното дружество било задължено да
представи редица документи, касаещи трудовото правоотношение със свид. Б., които
били представени съответно на 18, 25, 26 и 28 март 2024 година. За извършената
проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2408474 от 28.03.2024
година.
Съгласно този протокол, от представената документация се установило, че
между страните: „С.О." ЕООД, - работодател и лицето В.К.Б., ЕГН: – работник бил
сключен писмен трудов договор № 848/19.09.2023г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда за изпълнение на длъжността "продавач-
консултант"-код по НКПД-52232001, в който било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780.00 лева. В договора било отбелязано обстоятелството,
че работничката е постъпила на работа на 19.09.2023г.
От представеният в хода на проверката график за работа за м.09.2023г. се
установило, че лицето В.К.Б. била включена в графика за работа от 19.09.2023г., като е
работила с работно време от 09:30ч. до 18:30ч. В присъствената форма за месец
септември 2023г. било отразено, че В.К.Б. е започнала работа на 19.09.2023г. и имала
отработени 8 дни през месеца. От представената ведомост за работни заплати за
м.09.2023г. се установило, че на лицето В.К.Б. било начислено и изплатено трудово
възнаграждение за 8 отработени дни /от 19.09.2023г. до 30.09.2023г./ - точно 8 работни
дни в този период. От предоставена справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда - изх. № 16388233131387/22.09.2023г., с визуализиран
вх. № 16388233131387/22.09.2023г. се установило, че трудовият договор с лицето
В.К.Б., на длъжност "продавач-консултант", бил регистриран в ТД на НАП на
22.09.2023г. в 16:07 часа.
На 29.03.2024 година свидетелката Д. Н. – Г., в присъствието на свид. Б. Т.,
2
съставила акт за установяване на административно нарушение № 07-2400254, в който
описала констатираните и посочени по – горе обстоятелства, като приела, че
работодателят ,,С.О." ЕООД, след като е допуснал до работа на 19.09.2023г. лицето
В.К.Б., да осъществява трудова дейност на длъжност "продавач-консултант", преди да
й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от
ТД на НАП, е осъществил състава на административното нарушение на чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
/Обн.ДВ.бр.1/03.01.2003г, изм. и доп./.
Препис от акта бил връчен на пълномощник на дружеството – жалбоподател,
който не записал възражения срещу така съставения АУАН.
На 09.04.2024 година жалбоподателят е депозирал молба с характер на
възражение срещу съставения АУАН до директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Габрово, в която моли да не се налага санкция на дружеството, а да „се вземе под
внимание съставянето на предписания, за да може всичко констатирано по акта да
бъде считано за маловажно поради забавяне в срок от наша страна“.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с № 07-2400254 от 24.04.2024 г., в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл.
416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на дружеството –
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. В наказателното
постановление наказващият орган е вписал писмените доказателства, въз основа на
които е приел, че е извършено нарушението, както и е направил констатацията, че
няма основание за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Д. Н. – Г., Б. Т., В. Б. и М.Л., съпоставени с писмените
доказателства - Протокол за извършена проверка № ПР2408474 от 28.03.2024 година;
АУАН и НП; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение,
във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402,
ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК;
Трудов договор № 848 от 19.09.2023 година; График на работното време; Присъстване
форма за месец септември 2023 година; фиш за заплата; Кредитен превод; Справка за
приети отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; Идентификационна карта;
Молба; Заповед № 008 от 08.01.2020 година на изпълнителния директор на ИА;
Длъжностна характеристика и Известие за доставяне.
3
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 23.05.2024 година. Жалбата е изпратена по куриер на 06.06.2024 година и заведена
в деловодството на Д „ИТ“ Габрово на 07.06.2024 г., тоест в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него
длъжностно качество.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Съгласно тази разпоредба на кодекса
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1, които са: екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото
правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Съобразявайки описаните по – горе фактически обстоятелства съдът е на
становище, че наказващият орган правилно и законосъобразно е санкционирал
дружеството – жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ във връзка
с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно който работодателят е длъжен да
връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен
носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
В хода на производството, по искане на жалбоподателя, съдът допусна до
разпит в качеството на свидетел В. Б., която обясни, че на 19.09.2023 година е
подписала трудовия си договор, но реално е започнала работа на 22.09.2023 година
/петък/, когато свидетелката М.Л. – ръководител търговски екип на фирмата в гр.
Севлиево, я извикала. Според показанията на свидетелката Б., за времето от 19.09.2023
година до 22.09.2023 година тя е ходела в магазина, за да се запознае с това, което ще
работи, но реално не е полагала труд. Това обстоятелство беше потвърдено и от свид.
М.Л., която обясни, че след подписването на трудовия договор от страна на Б.,
уведомила последната, че е необходимо известно време докато договорът се изпрати в
централния офис на дружеството, където да обработят документите и след това ще я
извика да започне официално работа. Свидетелката Л. поясни, че В. не е полагала труд
от момента на подписване на договора до 22.09.2023 година, а само е идвала в
магазина, за да се запознае с работата.
Поддържаната от двете свидетелки защитна теза на жалбоподателя се
4
опровергава по несъмнен начин от многобройните писмени доказателства, събрани в
хода на производството. В тази връзка е безспорно обстоятелството, че трудовият
договор с В. Б. е бил подписан на 19.09.2023 година, но заверен в НАП едва на
22.09.2023 година. От приложените по делото документи е видно, че В. Б. фигурира в
присъствената форма и графика за работа в проверявания обект именно от 19.09.2023
година, а не от 22.09.2023 година. На същата е било изплатено трудово
възнаграждение за месец септември за 8 работни дни, т.е. толкова, колкото са
работните дни от 19.09.2023 година вкл. до 30.09.2023 година, което безспорно
означава, че същата е полагала труд от 19.09.2023 година. Безспорен е и факта, че
Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било регистрирано в НАП на 22.09.2023 година,
което още веднъж доказва, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, като е допуснал до работа на 19.09.2023 година В. Б. да осъществява
трудова дейност на длъжност „продавач – консултант“ в магазин за щори и мек
текстил в гр. Севлиево преди да й предостави копие на уведомлението по чл. 63, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП.
Административно-наказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател
наказание имуществена санкция в размер от 1 500.00лева на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ. Съгласно посочената разпоредба с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. се наказва работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. Наложената на жалбоподателя глоба е в
минимален размер, като съдът споделя напълно мотивите на наказващия орган при
определяне на санкцията в този размер, както и липсата на предпоставки за
приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди
изцяло.
От страна на процесуалния представител на ответната страна към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 07-2400254 от 24.04.2024 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на „С.О.“ ЕООД гр.
5
Пловдив, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, за извършено нарушение
по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002
година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 52, ал. 5 от КТ и
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1500.00лв. /хиляда и петстотин / лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С.О.“ ЕООД гр. Пловдив, да заплати на ДИРЕКЦИЯ
"ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" - ГАБРОВО, сумата от 100.00лв. /сто/ лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6