Р Е Ш Е Н И Е
№ 2131
Град Пловдив, 23 октомври
2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 688
по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „фирма“ ООД против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 74-0204370 от 21.08.2018
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект –
турски ресторант, находящ се в *******“, стопанисван
от „фирма“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта
на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като
правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 22.08.2018 г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка
запечатване на обект, която съгласно нормата на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 19.08.2018 г. оперативна проверка от служители
в отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП на турски ресторант, находящ се в ******“, стопанисван от „фирма“ ООД, за която
е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0204370 от 19.08.2018 г., е
констатирано, че дружеството не регистрира и не отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Контролните органи са извършили контролна
покупка на няколко артикула на обща стойност 34 лева, платени в брой, за която не
е издаден фискален касов от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. За покупката е
следвало да бъде издаден касов бон с № 0029108 от 19.08.2018 г., но с този
номер е бил изведен дневен финансов отчет от проверяващите. Контролните органи
са проверили също наличността на паричните средства в касата, при която е
установена съществена разлика между фактическата наличност и разчетената касова
наличност от фискалното устройство (1018 лева).
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК 74-0204370 от 21.08.2018 г. – предмет
на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства. Дружеството-жалбоподател по същество не оспорва
факта, че за контролната покупка не е бил издаден фискален касов бон, което е
видно както от съдържанието на жалбата, така и от процесуалното му поведение и
неангажирането на доказателства за установяване на положителния факт – издаване
на касов бон, съответно неговото представяне в съдебното производство. Затова
съдът приема, че между страните няма спор по фактите, а спорът е правен.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за
получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът
за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно
чл.3, ал.1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
При така дадената правна регламентация и с
оглед неиздаването на фискален касов бон при извършената оперативна проверка
следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната
административна мярка запечатване на обект, описани и документирани в протокола
за извършена проверка, който е официален писмен документ с материална
доказателствена сила, която не беше оборена от страна на дружеството-жалбоподател
в хода на съдебното производство при негова доказателствена тежест.
Осъществяването на нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. по същество не се оспорва от дружеството, като основното възражение е
насочено към това, че по отношение на дружеството не е издадено наказателно
постановление и не е определен размер на имуществена санкция, която да бъде
заплатена, за да може да бъде поискано прекратяване на принудителната
административна мярка.
Дали по отношение на дружеството ще бъде
издадено наказателно постановление е въпрос, който не е относим към настоящия
спор. Двете производства – настоящото и административнонаказателното – са две
самостоятелни производства, които се реализират по различен ред и които нямат
връзка помежду си, така че ходът или приключването на едното производство да
има правно значение за другото производство.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други
противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма
санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата мярка
административният орган е спазил целта на закона, която, противно на
застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, не е да мотивира нарушителя
за заплати имуществена санкция, каквато е възможно никога да не му бъде
наложена въпреки установеното административно нарушение. Целта на всяка,
включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се
предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се
предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на
поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно
разписаното поведение. По аргумент от чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на
превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната
си практика да не издава фискални касови бонове, процесната мярка се явява
съответна на този законодателен приоритет.
Противно на твърдението на дружеството-жалбоподател,
в оспорената заповед се съдържат достатъчно подробни, ясни и конкретни мотиви за
определяне на срока на мярката, като са взети предвид местоположението на
обекта и популярността на ресторанта, което предпоставя значителна посещаемост и реализиране на големи обороти, големият брой
места за сядане в ресторанта и големият асортимент от храни и напитки, като е
съобразен принципът на съразмерност – наложената мярка да постигне целта си,
като доведе до промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект и
правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността чрез фискалното
устройство и предаване на изискуемите данни към НАП, недопускане на вреда за
фиска. В този смисъл не споделя възражението на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл.6 АПК.
Евентуалните икономически вреди от
изпълнението на оспорената заповед не са предмет на настоящото съдебно
производство и няма да бъдат коментирани.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е размерът на контролната покупка, за която не е бил издаден
фискален касов бон. Правнорелевантният факт е именно неиздаването на фискален
касов бон, който се признава от дружеството-жалбоподател.
Доколкото по безспорен начин е установено
административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в
деня на проверката, както и несъответствие между фактическата наличност и
разчетената касова наличност от фискалното устройство, твърдението на
дружеството-жалбоподател за липса на укрити приходи се явява недоказано. От друга
страна, обаче, дали изобщо има укрити приходи също е въпрос, който е извън
предмета на настоящото дело и законосъобразността на оспорената заповед, която
е издадена поради наличие на административно нарушение – неиздаване на фискален
касов бон.
Неоснователно и неотносимо е възражението на
дружеството-жалбоподател, че административният орган е бил длъжен да посочи
конкретните вреди за фиска, защото вредите не са елемент от фактическия състав
на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗЗДС – основанието за издаване на
оспорената заповед. Безспорно е доказано извършеното от „фирма“ ООД
административно нарушение – издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба, следователно за административния орган
е било налице фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 – следва да
наложи и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143,
ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя З.О., против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК 74-0204370 от 21.08.2018 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив към дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – турски ресторант, находящ се в ******“,
стопанисван от „фирма“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.О., да
заплати на Националната агенция по приходите, Централно управление, Главна
дирекция „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“ сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: