О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№..........
град Шумен, 30.06.2023г.
Шуменският
административен съд в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 137 по
описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
във вр. чл.17 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина.
Образувано е по жалба на Х.Е.И. ***, чрез
процесуален представител адв.С.Д. от АК Варна, срещу отказ по негово заявление
за издаване на свидетелство за управление на МПС на Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР Шумен, обективиран в писмо рег. №
869000-6786/20.04.2023г. Жалбоподателят счита, че е налице изричен отказ,
поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отмени, да
върне преписката на административния орган с указания по приложението на
материалния закон и да му присъди направените по делото разноски. При условията
на евентуалност, се иска отмяна на мълчалив отказ да бъде издадено свидетелство
за управление по подадено твърдяно заявление за това с вх.№
869000-4977/20.03.2023г.
Съдът, след като провери редовността на
депозираното оспорване, на основание чл.158 ал.1 от АПК, във връзка с чл.150
ал.1 т.5 и т.7 от АПК с Разпореждане от 05.06.2023г. остави жалбата без движение,
поради неясен петитум и за конкретизиране на оспорвания административен акт.
Нередовността е коригирана с молба от 23.06.2023г., в който се сочи, че се
оспорва писмо рег. № 869000-6786/20.04.2023г. от Началник сектор Пътна полиция,
което не съдържа изричен отказ, но притежава белезите на индивидуален
административен акт. Оттегля се обективно съединеното искане за отмяна на
мълчалив отказ по заявлението.
Ответната страна- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Шумен, в
придружително писмо към административната преписка изразява становище за
недопустимост на жалбата, тъй като не е започнало административно производство
по заявление на жалбоподателя за издаване на свидетелство за управление,
съгласно изискванията на чл.17 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. По същество оспорва жалбата като неоснователна,
тъй като не са изпълнени изискванията на чл.162 ал.8 от ЗДвП, който посочва, че
една от предпоставките за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на
МПС с българско е представянето му пред органите на ПП. С оглед на това, моли
съда да прекрати производството поради недопустимост на жалбата или да отхвърли
същата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд, след анализ
и оценка на представените писмени доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложената административна преписка се
констатира, че между жалбоподателя и Началника на сектор ПП при ОДМВР Шумен се
е развила кореспонденция, започнала с молба в свободен текст с вх.№
869000-4977/20.03.2023г., която е подадена във връзка с предходно заявление за
издаване на свидетелство за управление на МПС. В молбата се излагат факти, че
издаденото на жалбоподателя свидетелство за управление на МПС в ОК
Великобритания и Северна Ирландия било отнето и съответно невалидно и се иска
да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС. Към молбата не
се прилагат изискуемите документи по
чл.17 ал.3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г.
С писмо рег. № 869000-6786/20.04.2023г.
жалбоподателят е уведомен от Началник сектор „Пътна полиция“, че след проверка
е установено, че издаденото последно българско свидетелство за управление е
унищожено, поради подмяна в чужбина- Северна Ирландия и са цитирани относимите
нормативни изисквания за подмяна на чуждестранно свидетелство с българско,
според Наредбата.
Видно от материалите по преписката, жалбоподателят
подменил притежаваното от него българско свидетелство за управление на МПС с
чуждестранно издадено от Северна Ирландия на 07.01.2013г. на основание
Директива 91/439/ЕИО на Съвета на ЕС.
На 23.07.2019г., жалбоподателят поискал
с молба с вх.№ 868000-11463 до Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Шумен да му
бъде върнато отнето във връзка с шофиране след употреба на алкохол на
18.03.2018г. в Северна Ирландия българско свидетелство за управление на МПС. С писмо № 86800-12797/19.07.2019г.
жалбоподателят бил уведомен, че издаденото му българско свидетелство е
унищожено на 22.01.2013г., поради подмяната му в чужбина.
На 30.08.2019г., Х.И. подал заявление,
в което изложил обстоятелства във връзка със отнетото му свидетелство за
управление и подмяната му с българско, като посочил, че въпреки, че е изтърпял
наложеното му в чужбина наказание „лишаване от право на управление“ и заплатил
глоба в размер на 250 британски лири, е получил отказ от властите в Северна
Ирландия за подмяна на свидетелството му, понеже нямал адрес в държавата. Сочи,
че обичайното му пребиваване в България е повече от година и иска да получи
българско свидетелство за управление на МПС. По повод заявлението била
извършена проверка от органите на ПП по реда на международното сътрудничество,
при която бил получен отговор от ирландските власти, че липсват данни за водач
на МПС с имената на жалбоподателя. Х.И. бил уведомен за резултата с писмо от
Началник на ПП, получено на 10.01.20г.
Със заявление по образец на Наредбата вх.№279/10.01.2020г.,
придружено с изискуемите документи- карта за медицински преглед, декларация за
обичайно местопребиваване, жалбоподателят депозирал искане за издаване на
българско свидетелство за управление, като посочил в декларация, че е изгубил
ирландското си свидетелство за управление. По повод заявлението отново била
извършена проверка чрез RESPER, на осн.чл.17 ал.11 от
Наредбата, при която се установило от отговор на властите в Северна Ирландия,
че заявителят е притежавал СУМПС № 32696019, което било издадено на базата на
подменено българско СУМПС и същото е със статус „невалиден“, поради отнети
права и не може да бъде подменено. Видно от приложената кореспонденция,
чуждестранните власти посочват, че статуса на свидетелството е „Disqualified until tested” или невалидно до полагане на
изпит и уточняват, че водачът може да придобие само временно свидетелство. С
оглед на резултатите от проверката и на основание приложимите законови
разпоредби, по отношение на заявлението бил постановен изричен отказ №
869000-3858/02.04.20г. за подмяна на СУМПС издадено в друга държава. Била
сезирана ШРП с оглед данни за престъпление от общ характер- чл.313 ал.1 от НК, във
връзка с декларираните неверни обстоятелства, като образуваното досъдебно
производство било прекратено поради малозначителност на деянието, по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК с Постановление на прокурор при ШРП.
При така очертаната фактическа обстановка,
съдът приема, че жалбата, насочена срещу изричен отказ на Началник сектор ПП
при ОД на МВР град Шумен, е процесуално недопустима,
поради следните съображения.
Съдът намира, че в срока на произнасяне по
депозираната молба за издаване на българско СУМПС без възстановяване на
правоспособността, компетентният административен орган– Началник сектор ПП при
ОД на МВР- Шумен не се е произнесъл с отказ по искането в оспореното писмо рег.
№ 869000-6786/20.04.2023г., връчено на оспорващия на 26.04.2023г. Съдът приема,
че по своята правна същност писмото не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК, доколкото не съдържа
изрично властническо волеизявление на административен орган, с което по
същество се отказва на адресата му издаването на документ от значение за
признаване и упражняване на права. Този извод следва от съдържанието на
писмото, в което се посочват относимите към казуса законови разпоредби и
изискуемите документи за издаване на СУМПС. Действително, писмото е издадено по
повод депозирана от оспорващия молба вх.№ 869000-4977/20.03.2023г., съдържаща
искане за издаване на СУМПС, но от съдържанието му става ясно, че документът не
може да бъде издаден, без да бъде подадено заявление по образец, ведно с
приложени към него документи, изрично посочени в чл.13 ал.1 т.1, 3 и 6 от Наредбата,
включително и като бъде представено чуждестранното свидетелство за управление.
По този начин, съдът приема, че писмото не се явява изричен акт, финализиращ
административното производство, инициирано с депозираната от оспорващия молба,
а притежава уведомителен характер. В този смисъл е практиката на ВАС по сходен
казус на настоящия административен съд/адм.д. № 622/2019г. на АДмС Шумен/,
постановена в Определение № 10987/12.08.2020г. по адм.д.№ 7872/2020г., 7-мо
отделение.
Изложените
съображения обосновават извода за липса на предмет на обжалване– изричен отказ на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- Шумен по молба вх.№
869000-4977/20.03.2023г., съдържаща искане за издаване на СУМПС, подадена от
жалбоподателя. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и
липсата ѝ препятства развитието на такова, с оглед на което, настоящата
жалба се явява процесуално недопустима и съгласно чл.159 т.1 от АПК следва да
се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно
производство следва да бъде прекратено.
За пълнота
следва да се посочи, че относима нормативна уредба към настоящите фактически
обстоятелства са разпоредбите на чл.17 ал.18 и ал.19 от Наредбата, които
предвиждат хипотеза на лице, установило обичайното си пребиваване в Република
България, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС и го
е подменило с чуждестранно такова по ал.1 т.3/ като Северна Ирландия е попадала
в тази точка към момента на подмяна/, но е изгубило правоспособност поради
отнемане на всички контролни точки, и чието свидетелство е отнето или обявено
за отнемане, може да възстанови правоспособност на основание чл.157 ал.5 от ЗДвП,
като за това обстоятелство представи официален документ от компетентните
чуждестранни органи, придружен от легализиран превод на български език. На
лицето се издава ново свидетелство по реда на чл.14 ал.1, като при връчване на
новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното
свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала, а
когато чуждестранното свидетелство за управление на МПС не се представя, се
уведомяват компетентните чуждестранни органи за издаденото ново българско
свидетелство за управление. Но посочената норма изисква приложение на режима на
възстановяване на правоспособност по реда на чл.157 ал.5 от ЗДвП чрез полагане
на теоретичен и практически изпит, какъвто е и редът за подновяване на СУМПС в
Северна Ирландия. В този смисъл, съдът не споделя довода, изложен в жалбата, че
не следвало да се възстановява правоспособността на водача, понеже същата не
била загубена, а твърдението, че не му е издадено ново СУМПС в Северна Ирландия
само поради липса на адресна регистрация се опровергава от доказателствата по
делото- отговор на властите на Северна Ирландия, както и представеното в превод
от самия жалбоподател съдебно решение по дело № 18/003172 на Съдилищни и
трибунални услуги- Северна Ирландия. Съгласно законодателството на Северна
Ирландия/ section 144 of the Criminal Justice Act 2003, във връзка с аrticle
16(1)(a) Road Traffic
Act 1988/,
съдът е компетентната институция, която налага санкции за шофиране под
въздействие на алкохол. Видно от извадката от съдебно решение, на
жалбоподателя, освен глоба, е наложено лишаване от право на управление за срок
от една година и до полагане на изпит /”disqualified for duration and until tested /1 year/”. Независимо от изложеното от
съда въз основа на наличните доказателства по делото относно липсата на
правоспособност на жалбоподателя, административният орган е този, който
извършва преценката за необходимостта от представяне на допълнителни документи,
което е било направено с оспореното писмо. Съответно, негово е задължението да
укаже на жалбоподателя какво следва да предприеме, за да възникнат за него
права, въз основа на правомерно издадено му свидетелство за управление на МПС в
Република България.
С оглед
констатираната недопустимост на оспорването, поради липса на подлежащ на
обжалване акт, съдът намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна
е направила искане за присъждане на разноски, но не се установиха сторени
такива, поради което съдът не следва да се произнася.
Водим от горното
и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Е.И.
***, против изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 869000-6786/20.04.2023г. на
началник Сектор "ПП" при ОДМВР Шумен, постановен по негово заявление
с вх.№ 869000-4977/20.03.2023г. за издаване на свидетелство за управление на
МПС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 137/2023г.
по описа на АдмС Шумен.
На основание
чл.160 ал.1 от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Съдия: