Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
29.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1147/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Н.И.,
ЕГН **********, П.В.П., ЕГН **********,
К.В.А., ЕГН ********** (конституирани в правата на първоначалния ищеца Ц.А.К.,
ЕГН **********, починала на хода на процеса), срещу Н.Р.К., ЕГН **********, с която са предявени искове както следва:
Главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за признаване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с
район на действие – СРС, поради липса на съгласие,
Евентуален иск
с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
за унищожаване на същия договор поради неспособност на Ц.А.К. да разбира и да
ръководи действията си към момента на сключването на договора.
Ищците
твърдят, че приживе Ц.К. е била собственик на апартамент № 158, находящ се в
гр. София, ж.к. „********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 69 кв.м., при съседи: ап. № 157, двор, ап. № 169 и
коридор, заедно с мазе № 52, с площ от 2,93 кв.м., при съседи на мазето: мазе №
51, коридор, мазе № 53 и коридор, както и заедно с 0,379 % идеални части от
общите части на сградата и също толкова ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата. Сочат,
че последните 30 години от живота си Ц.К. е страдала от шизофрения, като
многократно била подлагана на медицинско лечение в различни психиатрични клиники
в гр. София. През 2017 г. ищцата С.И. започнала да полага грижи за Ц.К., при
което установила, че на 19.03.2008 г. К. се е разпоредила с описания по-горе
недвижим имот в полза на ответника, като в деня на нотариалната сделка Ц.К. не
е присъствала в нотариалната кантора, тъй като в периода 14.03.2008 г. –
03.04.2008 г. била настанена в Специализирана болница за активно лечение по
неврология и психиатрия „Свети Наум“ – гр. София с диагноза рекурентно
депресивно разстройство. В хода на процеса ищците уточняват, че при условията
на евентуалност твърдят, че при подписването на нотариалния акт Ц.К. е страдала
от психично заболяване, което й е пречело да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи (л. 118 от делото). Твърдят, че този порок на
волята следва да се квалифицира като недействителност във формата на нищожност
по чл.26 ЗЗД – липса на съгласие, евентуално унищожаемост по чл.31 ЗЗД. Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за правото да се иска унищожаване на договора. Оспорва
твърденията на ищцовата страна, че Ц.К. не е
присъствала на правната сделка, като се позовава на материалната доказателствена
сила на изявлението на нотариуса и твърди, че сам е взел леля си от дома й, а
след сключване на договора я е върнал на същото място. Сочи, че Ц.К. е можела
да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на сделката,
което се потвърждавало от текста на нотариалния акт и епикриза № 123/03.04.2008
г. Назначеното й лечение също не било попречило на формирането на нормален мисловен
процес и способността й да ръководи действията си, тъй като се отнасяло за
лекарства за потиснато настроение и за хипертония. Ответникът поддържа, че се е
намирал в добри роднински отношения с Ц.К., които я мотивирали да прехвърли
имота именно на него. По време на подготовката и изповядването на сделката
липсвали каквито и да е признаци, че К. не е способна да разбира и да ръководи
действията си. Доказателство за способността й да се грижи за интересите си
били и редицата други правни действия, които предприела в този период – доброволна делба, саморъчно завещание,
упълномощаване, завеждане на иск, получаване на виза за задгранично пътуване. Претендира
деловодните разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.26, ал.2 ЗЗД – за нищожност
поради липса на съгласие, с твърдение, че подписът в договора не изхожда от прехвърлителката:
По
делото не е спорно, а и се установява от приложения нотариален акт /л. 5/, че на
19.03.2008 г. е изповядана сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, по силата на която прехвърлител
е Ц.А.К..
Установява
се от назначената по делото съдебно-графическа експертиза, че подписът е
положен от Ц.К. и че ръкописният текст - трите имена под подписа, е написан от
нея. Вещото лице, сочи, че след запознаване със сравнителни образци, е
установило съвпадения, които са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за
категоричен извод. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът
го приема за обективно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.
От
изложеното следва, че прехвърлитеклата лично е волеизявила при сключване на процесната сделка и соченият
порок не се е осъществил. Искът по чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен.
По иска по
чл.31, ал.1 ЗЗД – за унищожаемост поради невъзможност на прехвърлителката
да разбира и ръководи действията си:
1.
По правната квалификация на иска:
Въпросът
какъв е порокът на сделката, сключена от дееспособно лице (което не е поставено
под запрещение), страдащо от болест, която го препятства да разбира и ръководи
действията си, е спорен в правната наука и практика. Към момента на изготвяне
на настоящото решение е висящо тълкувателно дело № 5 от 2020 г. на Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд по
въпроса: „За приложението на чл. 26, ал.
2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си?”
Според
едното становище, отразено в трайната практика на ВКС до 2018 г.,
разграничителен критерий е „съзнаваното“ и „несъзнаваното отсъствие на воля“,
като разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и
унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния
момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана (мислена уговорка, шега
или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на
договора), а във втория – неосъзната: вж. Решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр.
д. № 1764/10 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. №
392/12 г. на IV г. на ВКС, Решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2015
г., III г.о. на ВКС, Решение № 488 от 07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на
ВКС I г.о., Решение № 2 от 23.03.2004 г. по гр. д. № 466/2003 г. на ВКС II г.о.,
Решения № 148 от 10.03.1997 г . по гр. д. № 1192/1996 г. на ВКС I г.о. и др.
Според
другото мнение, обективирано в решение № 143/16.12.2019 г. по гр.д. № 2729/2018
на ВКС, III Г.О., провеждането на този критерий води до несправедливи резултати
и поставя във втората група случаи (на „несъзнавано отсъствие на воля“)
дееспособното лице, които към сключването на договора не е било в състояние да
разбира и/ или да ръководи действията си, а състоянието му е трайно (причината
е в душевна болест или старческо слабоумие). При т.нар. „съзнателна липса на
воля“ дееспособното лице, а и неговите наследници по закон, разполагат с неограничена
във времето възможност да предявят иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, за
разлика от дееспособното, но болно или слабоумно лице, за което неспособността
да разбира или да ръководи действията е трайна и характерна. На основание чл.
31, ал. 1 ЗЗД, то следва да упражни по съдебен ред правото на унищожаване в
краткия 3-годишен срок на погасителната давност с начало деня на сключване на
договора (чл. 32, ал. 2 ЗЗД). Въз основа на аргументи в тази насока съставът на
ВКС е въвел нов разграничителен критерий: че сделката е нищожна, ако лицето е
дееспособно, но трайно страда от душевна болест или слабоумие; и унищожаема, ако лицето е дееспособно, но само в моментно
състояние на умопомрачение сключи правна сделка, тогава сделката е унищожаема.
Цитираното
решение на ВКС се критикува от някои автори по различни съображения. Едно от
тях е, че тълкувателният резултат на ВКС противоречи на систематическото
тълкуване на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД
наследниците на фактически неспособното лице, сключило договор, могат да искат
унищожаването на договора след смъртта на лицето, ако: 1. преди смъртта е
поискано запрещение или 2. доказателството за неспособността произлиза от самия
договор. Според тезата на ВКС чл. 31, ал. 1 ЗЗД визира временни състояния на
невъзможност за ръководене на постъпките или разбиране на свойството им –
патологичен афект, сомнамбулизъм, хипноза, шок вследствие на травма, треска,
нервна криза, пиянство, консумация на наркотици или други упойващи вещества, но
очевидно за временни състояния като посочените не може да се иска запрещение и
чл. 31, ал. 2, пр. 1 ЗЗД остава без приложно поле. Такова становище е застъпено
от В. Петров – „Нищожни ли са сделките на хората с психически заболявания и
интелектуални дефицити? Бележки по Решение № 143 от 16.12.2019 г. по гр. д. №
2729/2018 г., ВКС, III г. о.“, публикувано в
сп. „Адвокатски преглед“, 2020, № 5.
Други автори
приемат, че сделката е унищожаема по критерия,
изведен от трайната практика на ВКС, но обосновават различен момент на началото
на давностния срок – от момента, когато правото може да бъде упражнено. В този
случай чл. 115, б „е“ ЗЗД може да се приложи по аналогия и към тези ситуации (давност
не тече за лицата докато са непълнолетни и поставени под запрещение до
назначаването на законен представител или попечител и шест месеца след
назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността) – така К.
Кунчев – „Изчерпателни ли са основанията за спиране на давността?“,
„Предизвикай давността“, съст. Д.Н., С: Сиела, 2017 г. В подобен смисъл е и Решение № 59 от 24.07.2013
г. по гр.д. № 392/2012 г., IV г.о. на ВКС, с което е уважен иск по чл. 31 ЗЗД
след изтичането на давностния срок. Според състава на ВКС поведението на
ответника представлява злоупотреба с право, тъй като последният е знаел за състоянието
на насрещната страна, която не е била поставена под запрещение, но е изчакал да
изтече срокът по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, за да не може тя да се брани с възражение
за давност при евентуално оспорване на сделката.
Настоящият
състав счита, че следва да бъде споделено мнението, застъпено в трайната
практика на ВКС, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем. Това произтича
както от смисъла на нормата, тълкувана в нейната цялост, така и от
систематичното й място в глава II, раздел 2, б. В „Недействителност на договорите“, а
също и от изискването за стабилност в гражданския оборот. Несправедливият
резултат, мотивирал състава по решение № 143/16.12.2019 г. по гр.д. № 2729/2018
на ВКС, III Г.О., произтича от невъзможността да се охранят правата на болни
или слабоумни лица, които не са поставени под запрещение и за които неспособността
да разбират или да ръководят действията си е трайна и не отпада в краткия
3-годишен срок на погасителната давност, който тече от деня на сключване на
договора. Тази несправедливост обаче се преодолява чрез тезата, застъпена в Решение
№ 59 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/2012 г., IV г.о. на ВКС, в което се
приема, че когато ответникът е знаел за състоянието на насрещната страна,
поведението му представлява злоупотреба с право и не може да се брани с
възражение за давност при евентуално оспорване на сделката. В този смисъл е и
тезата за прилагане по аналогия на чл. 115, б „е“ ЗЗД, според която давност не
тече за лицата докато са непълнолетни и поставени под запрещение до
назначаването на законен представител или попечител и шест месеца след
назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността.
По
изложените съображения съдът приема, че правната квалификация на иска е по
чл.31 ЗЗД.
2.
По основателността та иска:
Спорен по
делото е въпросът относно психичното състояние на прехвърлителката
към момента на атакуваната сделка и възможността й да разбира и ръководи
действията си.
Установява
се от приетите писмени доказателства – медицински документи и заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, че от пролетта на 2006 г. у прехвърлителката са възникнали симптоми на психическо
разстройство, по повод на което е хоспитализирана в специализирано медицинско
заведение през м.07.2006 г. Според Епикриза ИЗ № 357 от ОДПЗС от 21.07.2006 г.,
през пролетта на 2006 г. у К. е установена вербална халюциноза с коментиращ,
заплашващ и императивен характер, водеща до автоматична подчиняемост – ходела с
километри пеша, излизала нощем, веднъж стигнала пеша през нощта до Трънско
село. Чувала гласове, които й говорели да се хвърли пред влака в метрото, което
тя обмисляла и денем ходила до станцията, оглеждала, искала да хвърли нещо на
линиите, за да види какво ще стане. По този повод е първата й хоспитализация в
ОДПЗС на 21.07.2006 г., при което й е поставена диагноза „Шизофрения в късна
възраст“ (Епикриза ИЗ № 357 от ОДПЗС).
След смъртта
на сина й през декември 2006 г. състоянието на К. се влошило, станала
напрегната, страхово ангажирана, с нарушен сън. По повод тревожност, параноидни
интерпретации и хипохондрични фиксации се наложило второто й стационарно
лечение в ОДПЗС от 15.01.2007 г. до 09.02.2007 г., като поставената диагноза е
същата като по-горе (Епикриза ИЗ № 32 от ОДПЗС).
Третата
хоспитализация е през 25.06.2007 г. в СБАЛНП „Свети Наум“. В епикризата е
посочено, че К. била потисната, по време на сън чувала гласа на починалия си
син, интензифицирали се мислите й за смисъла на живота и смъртта, както и идеи,
че е наказана, развила суицидност. В обективен смисъл е описана като
ориентирана задоволително, със силно ограничена мимика до масковиден лицеизраз.
Поставена й е диагноза „Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен
епизод с психотични симптоми“ (Епикриза ИЗ № 4184/197).
Четвъртата
хоспитализация е на 14.04.2008 г. в СБАЛНП „Свети Наум“. При приемането си К. е
преценена като ориентирана задоволително, със силно ограничена мимика до
масковиден лицеизраз, слухови сетивни измами с коментиращ и заповеден характер,
с мисловен процес без налудности, но с идеи за безсмисленост на живота и
наказание, отчасти фиксирана към соматичните си страдания, потисната, на
моменти тревожна. По време на хоспитализацията е постигнато разведяване на
настроението и значителна редукция на тревожността, но са останали спорадични
слухови сетивни измами с коментиращ характер и два вида гласове – единият,
който я защитава (починал неин колега и приятел) и другите, които я обвиняват.
Изписана е на 03.04.2008 г. със същата диагноза (Епикриза ИЗ № 2243/109).
Петата
хоспитализация е на 28.08.2008 г. в УМБАЛ „Александровска“. Въпреки редовно
приемане на медикаменти към този момент К. не се чувствала добре. За нея са
установени слухови псевдохалюцинации с коментиращ характер – единият глас е на
сина й, който е починал и я предпазва, а другите са лоши и я застрашават, че ще
ослепее окончателно. Поставена е същата диагноза (Епикриза ИЗ № 5445/237).
В Епикриза
ИЗ № 825/26359 е посочено, че от 2012 г. към горните симптоми на К. се добавя
дезорганизирано поведение по органичен тип с начеващ когнитивен дефицит –
губела се с часове, не помнела къде е ходила, връщана е у дома от съседи,
станала недооценъчна и била обект на телефонна злоупотреба. Поведението й
станало непредвидимо, налагащо се непрекъснато присъствие на личния й асистент.
От 2013 г. 60-70% от времето била неадекватна – измисляла събития, правела
странни асоциации и компилации при непосредствен разговор, трудно
съобразявала“. Поставена е диагноза „Параноидна шизофрения в късна възраст“.
Според
епикриза ИЗ № 318/9586 от Психиатрична клиника при УМБАЛ „Александровска“,
където е К. е постъпила на 19.04.2011 г. и е изписана на 29.04.2011 г., към
този момент не е можела да преценява адекватно ситуацията и последиците –
подписала договор с наематели, като клаузите в него били в неин ущърб.
В епикриза
ИЗ № 61/1653 от първо отделение на Психиатрична клиника при УМБАЛ „Александровска“, където К. е настанена на 17.01.2013 г. и е
изписана на 04.02.2013 г., се съдържат сведения, че по телефон влязла във
връзка с непознати хора, на които дала адреса си, за да й донесат „зеленчукови
хранителни добавки“. Намесата на личния асистент осуетила злоупотребата.
Според
Епикриза ИЗ № 825/26359 от първо отделение на Психиатрична клиника при УМБАЛ „Александровска“, където К. е постъпила на 07.10.2013 г. е
изписана на 04.11.2013 г., се установява, че психичните проблеми са с над 17
годишна давност.
Съгласно епикриза
от IV
Психиатрична клиника при СБАЛНП „Свети Наум“, към момента на сключване на
процесната сделка (19.03.2008 г.) К. е провеждала стационарно лечение по повод
тежка депресивна симптоматика с изразена потиснатост, тревожност, идеи за
безсмисленост на живота и наказание. Тази депресивност се е проявила на фона на
слухови халюцинации или псевдохалюцинации със заповеден и коментиращ характер.
В
заключението си вещото лице приема, че поставената на К. диагноза по време на
стационарното й лечение („Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен
епизод с психотични симптоми“) обуславя невъзможността на прехвърлителката
в момента на сключване на сделката да разбира свойството и значението на
постъпките си, тъй като психичните й функции са били дълбоко увредени. Вещото
лице е констатирало, че няма точна информация дали след първите два психотични
пристъпа от 2006 г. и 2007 г. е настъпила пълноценна ремисия, но е налице
информация, че независимо от терапията, е диагностицирана халюцинаторна
продукция с коментиращи и заповедни сетивни измами. Вещото лице е категорично,
че след следващите три хоспитализации през 2008 г. не е постигната пълноценна
ремисия, като след пролетта на 2008 г. Ц.К. трайно не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си. Вещото лице посочва в
експертизата, че в периода, в който е сключена процесната сделка, прехвърлителката е страдала от психично разстройство, което
обуславя недееспособност. Експертният анализ дава основание да се приеме, че на
19.03.2008 г. К. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещото лице посочва, че от 2008
г. в медицинската документация е описано много ясно, че при К. не се наблюдава
чиста ремисия – т.е. светъл период, в който да няма психотична продукция.
Разяснява, че по принцип при тази симптоматика (налудна
симптоматика и халюцинаторна продукция с фантастен характер) никога не се наблюдават ремисии. Макар
депресивната симптоматика да е компенсирана в голяма степен, останала е халюцинаторната симптоматика (непрестанно е чувала
гласове). Това състояние според вещото лице изключва дееспособността. В случая
е налице психотична продукция, а всички психотични хора са недееспособни. Макар
съзнанието на К. да не е било помрачено, описаната в епикризата от приема в
болница на 14.04.2008 г. халюцинаторна симптоматика,
не би могла да отзвучи в рамките на 4-5 дни – в периода до изповядване на
сделката. Вещото лице изрично сочи, че един пристъп продължава месеци и не би
могъл да отшуми за дни. Вещото лице уточнява още, че настъпилото подобрение или
наличието на ясно съзнание у К. не означава, че състоянието й е компенсирано
или че е излекувана. При този тип заболяване по принцип не се наблюдава
помрачено съзнание, не е задължително когнитивните функции да са нарушени
(памет, интелект, внимание), а определящо е съдържанието на мисловния процес,
който може да се проследи във всяка една епикриза –
че К. е чувала гласове, виждала е предмети и др. Това според вещото лице
изключва възможността едно лице да разбира свойството и значението на
постъпките си, особено що се отнася до конкретния случай.
Съдът изцяло
кредитира приетата съдебно-психиатрична експертиза и приема изводите на вещото
лице за обективни, обосновани и подробно аргументирани.
Следва да се
отбележи, че относно състоянието на ищцата са събрани и гласни доказателства –
разпитани са свидетелите З.Р.– майка на ответника и Л.М.– съсед на прехвърлителката К.. Двете сочат, че до момента на
сключване на процесния договор не са знаели за психичните заболявания на К.. Оприличават
състоянието и като нормално, макар след смъртта на трима близки роднини да била
стресирана. Пред свидетелката Р. К. споделила, че е влизала в болница за
„профилактика“, че от време на време изпадала в депресия, след като починали
децата й, както и че имала проблеми с нервите. Нито свидетелката, нито съседите
й, знаели за диагнозата на К.. Последната винаги се държала нормално, никога не
говорела несвързани неща. Свидетелката М., която лично е извела прехвърлителката от болницата за изповядване на сделката,
посочва, че в деня на сделката К. е била вменяема.
Така
описаните свидетелски показания не могат да разколебаят изводите на
психиатричната експертиза. Свидетелите не разполагат със специални знания, за
да преценяват годността на едно лице да възприема правилно действителността и
да формира правилен мисловен процес, в следствие на което да е годно да разбира
и ръководи постъпките си. Както бе посочено по-горе, прехвърлителката
е била в ясно съзнание и без нарушени когнитивни функции (памет, интелект,
внимание), но е налице нарушение в съдържанието на мисловния процес. Обстоятелството,
че тези нарушения не са възприети от двете разпитани свидетелки, не може да
обоснове извод за отсъствието им, след като са многократно документирани в
писмените доказателства (медицинските документи) и се установяват от
психиатричната експертиза. Показанията на свидетелите, че К. е общувала
нормално и не е имала видими признаци на психично заболяване, от медицинска
гледна точка не изключват установеното, че от 2006 г. до смъртта си прехвърлителката е имала психиатрично заболяване с хронична
психотична продукция, в резултат на което не е можела да разбира свойството и
значението на постъпките си. В самата Епикриза Изх. № 2243/109 за периода
14.03.2008 г. - 03.04.2008 г. в графата за протичането на терапията, е описано,
че е настъпило разведряване на настроението, значителна редукция на
тревожността, но са останали спорадични слухови сетивни измами с коментиращ
характер и два вида гласове – единият, която я защитава (починал неин колега и
приятел) и другият, който в обвинява. Тоест, макар външно К. да е изглеждала в
добро състояние, да е провеждала разговори и т.н., тя все още е имала
халюцинации.
Следва да се
отбележи, че са крайно съмнителни твърденията на двете свидетелки, че у К. не
се наблюдавали признаци на психическото й заболяване. В последващи епикризи
(напр. Епикриза ИЗ № 825/26359) е посочено, че в 60-70% от времето К. е била
неадекватна – измисляла събития, правела странни асоциации и компилации при
непосредствен разговор, трудно съобразявала. Ето защо житейски недостоверно е
да се приеме, че близките й хора, каквито са разпитаните свидетелки, не са
могли да забележат отклонения в поведението.
По тези
съображения съдът приема, че събраните гласни доказателства не са годни да
опровергаят фактите, установени от писмените доказателства и психиатричната
експертиза.
От описаните
по-горе писмени доказателства и заключението на съдебно-психиатричната
експертиза съдът приема, че към момента на сключване на процесната сделка -
19.03.2008 г. прехвърлителката Ц.К. е страдала от
заболяване - „Рекурентно депресивно разстройство.
Тежък сегашен епизод с психотични симптоми“, което се е характеризирало с
психотични пристъпи, халюцинаторна продукция с
коментиращи и заповедни сетивни измами и което е довело до невъзможност на прехвърлителката да разбира свойството и значението на
постъпките си. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г., е сключен при порок на волята от страна
на прехвърлителката – същата не е могла да разбира и
ръководи действията си. Поради това договорът подлежи на унищожаване на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД.
3.
По възражението за погасителна давност:
По делото се установява, че атакуваната правна сделка
е сключена на 19.03.2008 г. Искът е предявен на 26.01.2018 г. Направено е
своевременно (с отговора на исковата молба) възражение за погасяване по давност
на правото на ищците да искат унищожаване на сделката. Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД
правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, като давността
почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е
било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Спорен по делото е въпросът от кой момент започва да
тече срокът на погасителната давност – от сключване на сделката или от по-късен
момент.
С
тълкувателната си практика ВКС последователно приема, че давността тече от
момента, в който правото реално може да бъде упражнено (contra
non valentem agere non currit
praescriptio). Според мотивите към т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС: „Основното предназначение и функции на
института на погасителната давност са да гарантира правната сигурност, като
защити длъжника срещу продължилото определен период от време бездействие на
кредитора и давайки защита на гражданскоправните субекти срещу трудностите на
доказване при отдалеченост във времето, да внесе определена стабилност в
гражданските правоотношения. За да е налице неоправдано кредиторово
бездействие, което законодателят не толерира, отнемайки възможността за
принудително осъществяване на оспореното субективно право, то трябва да е
възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено.“. Вж. в същия
смисъл мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т.д. №
1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС: „Ако
строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с
недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на
задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица по
повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл.
67 ЗС също няма да тече“, както и мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „В гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск),
давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не.“. Аналогична
е практиката на ВКС по отношение на преклузивния срок по чл. 33, ал. 3 ЗС. Законът
определя момента на сключване на договора като начален момент на срока, но
съдебната практика е категорична, че срокът тече от момента на узнаването,
когато на съсобственика не е била отправена покана. Приема се, че правото му би
се преклудирало преди да е узнал за продажбата (Решение № 72 от 01.07.1959 г.
по гр. д. № 48/59 г., ОСГК на ВС, Решение № 197 от 03.08.2012 г. по
гр. д. № 1430/2010 г. на ВКС, Решение № 153 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 3895 /
2017 г. на ВКС, I г.о. и
др.).
Както бе посочено
по-горе, прехвърлителката е страдала от заболяване,
което е довело до дълбоко увреждане на психичните й функции. Първите психотични
пристъпи са настъпили през 2006 г. и 2007 г. и липсват данни за настъпила
пълноценна ремисия, напротив - налице е информация, че независимо от терапията,
халюцинаторната продукция с коментиращи и заповедни
сетивни измами е продължила и от пролетта на 2008 г. Ц.К. трайно не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си – състоянието й е било
хронично и необратимо. Ето защо съдът приема, че през периода от 2008 г. до
смъртта си прехвърлителката е страдала от психично
разстройство, което обуславя недееспособност и което като състояние и било
трайно и необратимо.
С оглед на
тези аргументи, настоящия състав приема, че давност не е започнала да тече. По
съображенията, изложени по-горе, давностният срок не тече както в хипотеза,
когато е налице недобросъвестност на насрещната страна (Решение № 59 от 24.07.2013
г. по гр.д. № 392/2012 г., IV г.о. на ВКС), така и когато са налице обективни
пречки за кредитора да упражни правото си. Докато едно лице се намира в трайно
състояние на недееспособност, същото не е във възможност да упражни правата си,
в това число да предяви иск за унищожаване на сделката, сключена при порок на
волята. Единствената възможност е лицето да бъде поставено под запрещение, за
да може настойникът му да упражни правото или след смъртта му наследниците да предявят
иска. В случая за Ц.К. не е текла давност поради обективни причини - поради
това, че до смъртта си е страдала от трайно и необратимо заболяване, увредило
психичните й функции и възпрепятствало я да упражни правата си. Ето защо
възражението за погасяване на правото по давност е неоснователно.
По
изложените съображения съдът приема, че изкът по
чл.31, ал.1 ЗЗД е основателен и сделката да бъде унищожена като сключена от
лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК). При уважен евентуален иск отговорността за разноски
се определя само съобразно изхода от разглеждането на евентуалния иск
(Определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч.гр.д. № 657/657 на II т.о. на ВКС). На ищците следва да се присъдят
разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК: 748,08 лв. – заплатена
държавна такса и 2500 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 3248,08 лв.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.И., ЕГН **********, П.В.П.,
ЕГН **********, К.В.А., ЕГН **********,
(конституирани
в правата на първоначалния ищеца Ц.А.К., ЕГН **********, починала на хода на
процеса), срещу Н.Р.К., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за признаване на нищожност на поради
липса на съгласие на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с
район на действие – СРС, за прехвърляне на следния недвижим имот: апартамент № 158, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 69 кв.м., при съседи: ап. № 157, двор, ап. № 169 и коридор,
заедно с мазе № 52, с площ от 2,93 кв.м., при съседи на мазето: мазе № 51,
коридор, мазе № 53 и коридор, както и заедно с 0,379 % идеални части от общите
части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата.
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по
иска, предявен от С.Н.И., ЕГН **********,
П.В.П., ЕГН **********, К.В.А., ЕГН **********, (конституирани в правата на първоначалния ищеца Ц.А.К., ЕГН **********,
починала на хода на процеса), срещу Н.Р.К.,
ЕГН **********, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с
район на действие – СРС, за прехвърляне на следния недвижим имот: апартамент № 158, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 69 кв.м., при съседи: ап. № 157, двор, ап. № 169 и коридор,
заедно с мазе № 52, с площ от 2,93 кв.м., при съседи на мазето: мазе № 51,
коридор, мазе № 53 и коридор, както и заедно с 0,379 % идеални части от общите
части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, поради
неспособност на прехвърлителката Ц.А.К. да разбира и
да ръководи действията си към момента на сключването на договора.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН **********, да заплати на С.Н.И., ЕГН **********, П.В.П., ЕГН **********, и К.В.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3248,08 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: