Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.04.2019г. гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
единадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар В.
Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 1114 по описа за 2018г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск за допускане на делба на недвижим имот, като производството е по реда на чл.341 и сл. от Гражданско-процесуалния
кодекс(ГПК).
Заявено е
от страна на ответника възражение с правно основание чл.23 от Семейния кодекс СК) за установяване на пълна трансформация
на лично имущество.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ – С.И.Г. ***
твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, със сключен граждански брак на
20.05.1992г. в гр.Димитровград, прекратен с развод с влязло в сила Решение №
253 от 17.07.2008г., постановено по гр.д.№ 423 по описа за 2008г. на PC -
Димитровград.
По време
на брака си - на 29.11.1996г., съпрузите придобили възмездно - чрез покупка, в
режим на съпружеска общност, следния недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент, находящ се в гр.Димитровград с адрес:
бул.„Г.С.Раковски" № 47, вход Б, етаж 3, апартамент 9, съставляващ
съгласно кадастралната карта на гр.Димитровград и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК и съгласно схема на
имот № 15-632163-23.12.2016г. на СГКК - гр.Хасково, имот с идентификатор №
21052.1014.222.2.33, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 21052.1014.222, на едно ниво, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - обект 21052.1014.222.2.32 и обект
21052.1014.222.2.34; под обект - 21052.1014.222.2.21 и над обект - обект 21052.1014.222.2.451, състоящ се от две
стаи, кухня, баня, антре, със застроена площ от 59.54 кв. м., ведно с избено
помещение № 34 с полезна площ от 2.40 кв.м., ведно с 1.12 % идеални части от общите части на
сградата.
След
влизане в сила на решението за развод съпружеската имуществена общност се
трансформирала в обикновена съсобственост, която до момента не била прекратена
доброволно.
С оглед на
така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да допусне
съдебна делба по отношение на гореописания недвижим имот при квоти по ½
идеална част за всеки от съделителите.
ОТВЕТНИКЪТ – М.Т.М. *** чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание оспорва изцяло предявения иск за допускане
на делба, като посочва, че в случая не се касае за имот, съпружеска имуществена
общност, а за имот, лична нейна собственост, поради наличие на пълна
трансформация на средства по чл.23 от СК. Твърди, че преди покупката на
апартамента, е продала свой собствен имот, придобит чрез дарение, и именно с
парите от продажбата закупила процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 253/17.07.2008г., постановено
по гр.д.№ 423/2008г. по описа на Районен съд – Димитровград, влязло в законна
сила на 06.08.2008г., е прекратен сключения на 20.05.1992г. граждански брак
между страните в настоящото производство - С.И.Г. и М.Т.М. поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 153, том ІV, дело № 1397/1996г. по описа на нотариус при
Районен съд – Димитровград, на 03.09.1996г. отв.М.Т.М. продава на трето лице
свой личен недвижим имот – жилище, находящо се в гр.Димитровград ул.“Емилиян Станев“, състоящо се от три стаи
и кухня с площ от 79.74 кв.м., ведно с избено помещение, за сумата от
247 870 лв. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том
ІІ, дело № 311/1993г. по описа на нотариус при Районен съд – Димитровград този
имот е дарен на ответницата три години по-рано – на 17.03.1993г. от нейния дядо
– Г.Д.А..
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 33, том VІ, дело № 1903/1996г. по описа на РС – Димитровград е,
че по време на брака, на 29.11.1996г. отв.М.Т.М. е закупила следния недвижим
имот: апартамент, находящ се в гр.Димитровград бул.„Г.С.Раковски" № 47,
вход Б, апартамент № 9, със застроена площ от 59.54 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня, баня, антре, ведно с избено помещение № 34 с полезна площ от 2.40
кв.м., ведно с 1.12 % идеални части от общите части на сградата. Покупната цена
на имота е 232 970 лева.
Съгласно
данните на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК и Схема №
15-632163-23.12.2016г. на СГКК - гр.Хасково, имотът представлявала
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1014.222.2.33, адрес на
имота: гр.Димитровград бул.“Георги Сава Раковски“ № 47, вх.Б, ет.3, ап.9, който
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
21052.1014.222, предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - 21052.1014.222.2.32 и
21052.1014.222.2.34; под обекта - 21052.1014.222.2.21 и над обекта -
21052.1014.222.2.45, с прилежащи части: избено помещение № 34 с площ от 2.4
кв.м. и 1.12 % идеални части от общите части на сградата.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, посочени от страните.
Свид.Д.С.,
брат на ищеца, заяви при разпита си в съдебно заседание, че знаел за спорния
имот. Откакто страните се развели, не бил ходил там. Съпрузите купили този
апартамент по време на брака. Свидетелят не знаел кой точно е дал парите за
покупката, но, според него, бил и на двамата. По времето, когато го купили, и
двамата работели. Свидетелят не бил чувал да е имало спор за това на кого е
апартаментът. Разказва за случай, при който в негово присъствие ищецът дал пари
на жена си. Не знаел за каква сума става въпрос и по какъв повод се дава. Било
по времето, когато съпрузите живеели заедно. Свидетелят не знаел дали М. е
продала собствен имот, преди да купят апартамента на бул.“Раковски“. Не знаел
кой има в момента ключ за това жилище.
Свид.Т.Т.,
племенник на ответницата, заяви в показанията си пред съда, че леля му живеела
в апартамент, за който нейният баща й дал пари. Впоследствие - през 1997/1998г.
продали този апартамент и купили нов, намиращ се на бул.“Раковски“. Новият
апартамент бил купен с парите от продажбата на предишния апартамент,
непосредствено след тази продажба. По това време съпрузите били разделени и
дори имало образувано дело за развод, което обаче не приключило. После било
заведено второ дело, вече след покупката на
апартамента, и тогава се развели.
Когато
купили апартамента, свидетелят не помнел ищецът да е имал постоянна работа и
дали изобщо работел по това време. Не му било известно някой от неговото
семейство да е давал пари за този апартамент. Ищцата купила този апартамент за
нея си, за да живее там с дъщеря си.
Свидетелят
посетил това жилище последно преди една година. Сам си отворил. Състоянието на
апартамента било много лошо, не бил поддържан, никой не се грижел за имота.
Свидетелят не знаел след развода ищецът да е живял в апартамента, не го бил
виждал там. Свидетелят ходел постоянно в имота, и преди развода, и след него. В
апартамента нямало ток, водата също била спряна. Вътре всичко било прашно,
неподдържано, очевидно не се живеело там.
Свидетелят
бил сигурен, че именно с парите от продажбата на наследствения имот ответницата
си купила новия апартамент, а с остатъка от парите купила телевизор. Тя искала
да постави за себе си ново начало, затова и продала другия имот.
Преди фактическата им раздяла съпрузите
живеели в новия апартамент. Първо живяли в наследствения апартамент. След това,
докато били разделени за известно време, ответницата живяла сама в стария
апартамент, после живяла сама и в новия апартамент. След като приключил
неуспешно първият развод, за кратко време съпрузите се събрали, но след това
все пак се развели. До момента на същинския развод двамата живеели в новия
апартамент.
Старият
апартамент бил купен от дядото на свидетеля, още преди сватбата на страните.
Свид.Ж.И., посочена от ответницата, заяви
при разпита си в съдебно заседание, че с М. израснали заедно от деца. Баща й й
оставил апартамент и тя решила да го продаде и да вземе по-малко жилище, за да
й остане някой лев. Продала го и със С. взели друг апартамент, но после се
разделили. По това време С. не работел. Съпрузите се събирали, разделяли,
опитали да се разведат веднъж, но тогава С. не се явил на делото и разводът не
се състоял.
Свидетелката
ходила в новия апартамент последно преди около 7 - 8 години. Състоянието му
било ужасно. В момента никой не живеел там. След развода ищецът нямал ключ за
имота и никога не бил влизал в този апартамент след това.
За този
апартамент свидетелката знаела, че е на М., защото баща й оставил на нея стария
апартамент и с парите от него тя купила новия.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявеният в настоящото производство иск за делба, като се допусне
прекратяване на твърдяната съсобственост, следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: ищецът да е носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху делбения имот, предметът на делбата да бъде годен
обект на правото на собственост и в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици.
В случая, при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
процесният недвижим имот е придобит по време на брака на съделителите С.И.Г. и М.Т.М.,
който брак е прекратен с влязло в сила на 06.08.2008г. съдебно решение.
За да обоснове защитната си теза в процеса
за неоснователност на предявения иск, ответницата М.М. навежда твърдението, че
процесният недвижим имот е придобит изцяло с нейни собствени средства,
позовавайки се на пълна трансформация по смисъла на чл.23 ал.1 от Семейния
кодекс, съответно чл.21 ал.1 вр. чл.20 ал.1 от СК(отм.).
При това положение първият спорен въпрос по
настоящото дело се явява обстоятелството дали процесният недвижим имот е
придобит изцяло със собствени на отв.М. средства, тоест налице ли е пълна
трансформация по смисъла на посочените разпоредби. Последните уреждат правната
възможност за установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от
презумираната от закона съпружеска имуществена общност за съвместния принос и
за равенството на дяловете и е основание за признаване на изключително право на
собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от
съпрузите. Условие, за да се признае тъй наречената пълна или частична
трансформация на лични средства, е конкретното влагане на лични, извънсемейни
средства в придобиването на вещта по време на брака, тоест страната, която
твърди изгодния за нея факт, следва да докаже както извънбрачния характер на
придобитото имущество, респективно сумата, така и други правоизключващи
презумирания принос на другия съпруг факти.
В случая, при съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
възражението на ответницата за пълна трансформация бе несъмнено доказано. За да
достигне до този извод, съдът съобрази, на първо място, обсъдените по-горе
писмени доказателства, от които се установи, че по време на брака между
страните, чрез договор за дарение ответницата е придобила правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Димитровград
ул.“Емилиян Станев“. Несъмнено в случая се касае за лично имущество, доколкото
Семейният кодекс постановява, че придобитите по време на брака по наследство и
по дарение вещни права, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Впоследствие – на 03.09.1996г. този имот е продаден за сумата от 247 870 лева
и по-малко от три месеца по-късно – на 29.11.1996г. е закупен процесният имот
за почти идентична сума - 232 970 лева. Почти пълното припокриване в
стойностите на сумите от двете покупко-продажби и изключително близкия период
от време между двете сделки, според съда, подкрепят напълно твърденията на
ответницата по отношение произхода на средствата за покупката на процесния
недвижим имот.
Удостоверените
в тези писмени доказателства правнорелевантни факти се потвърждават и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Т. и Ж.И., които с
категоричност заявяват, че ищцата е продала личен недвижим имот, като по този
начин е получила определена парична сума, послужила за закупуване именно на
процесния недвижим имот. Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
доколкото същите възпроизвеждат свои непосредствени впечатления относно фактите
от обективната действителност, като показанията им са еднопосочни и
непротиворечиви, житейски логични, като освен това се подкрепят и от събраните
по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства.
Показанията
на посочения от ищеца свидетел не разколебават този извод на съда, доколкото
същият не внася никаква яснота по отношение на произхода на средствата,
послужили за закупуването на процесния имот. Той заявява, че по това време и
двамата съпрузи работели(макар че, ноторно известно е, че заплащането на цената
на един недвижим имот трудно може да бъде осъществено само със средства от
трудово правотоношение), а също и изнася данни за случай, при който ищецът, който
около/по това време бил в чужбина, предал на съпругата си сума пари – за каква
сума се касае, с каква цел е предадена, за какво е използвана и кога е станало
това, обаче не се уточнява.
Ето защо,
съдът намира, че по делото бе доказано, че предвид произхода на средствата,
послужили за закупуване на делбения имот, същият представлява лична собственост
на ответницата М.М., което изключва възможността ищецът да е носител на
потестативното право този имот да бъде поделен в претендираните от него квоти.
В този смисъл предявеният иск за делба се явява неоснователен и следва да се
отхвърли само на това основание.
Що касае
възражението за изтекла в полза на ищеца придобивна давност по отношение на
процесния апартамент, следва да бъде отбелязано, че един бивш съпруг може да
претендира придобиването на недвижим имот по давност, единствено ако след
развода е демонстрирал намерението си да свои вещта и това намерение е било
доведено до знанието на другия бивш съпруг, като упражнява необезпокоявано
фактическа власт върху жилището в продължение на поне десет години. В настоящия
случай по делото бе установено, че след допуснатия през 2008г. развод ищецът не
е ползвал жилището, нито е имал претенции за това. Същият по никакъв начин не
установи владение с намерение за своене на вещта, нито ангажира каквито и да
било доказателства в тази посока.
Ето защо предявеният иск за делба следва да
бъде отхвърлен изцяло, а с оглед изхода на производството ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата произтеклите от делото разноски съобразно
представения списък в размер на 1 100 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.И.Г. с ЕГН : ********** ***, против
М.Т.М. с ЕГН : ********** ***, иск
за допускане на делба на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в
гр.Димитровград бул.„Г.С.Раковски“ № 47, вход Б, апартамент № 9, със застроена
площ от 59.54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, антре, ведно с избено
помещение № 34 с полезна площ от 2.40 кв.м., ведно с 1.12 % идеални части от
общите части на сградата, представляващ по данните на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 21052.1014.222.2.33, адрес на имота: гр.Димитровград
бул.“Георги Сава Раковски“ № 47, вх.Б, ет.3, ап.9, който обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1014.222,
предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - 21052.1014.222.2.32 и 21052.1014.222.2.34; под
обекта - 21052.1014.222.2.21 и над обекта - 21052.1014.222.2.45, с прилежащи
части: избено помещение № 34 с площ от 2.4 кв.м. и 1.12 % идеални части от
общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН : ********** ***, да заплати на М.Т.М. с ЕГН : **********
***, направените по делото разноски в размер на 1 100 лв.(хиляда и сто лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково с възивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: