Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 12.06.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 449 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание с правно основание чл.432
във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищецът
А.Г.К., малолетен, действащ чрез
законните си представители Г.Н.К. и М.Х.М. твърди в исковата си молба, че на 30.07.2018 г. около 17:40 ч. в гр. Стара Загора, ул. Загорка
№ 24 настъпило ПТП между ППС марка „Опел", модел "Зафира" с ДКН
СТ 0588 ВС, собственост на Жельо Маринов Хорозов, управляван от П.М.М. и ППС
марка „Фолксваген", модел „Джета" с ДКН СТ 5484 РА, собственост на Г.Н.К.,
управляван от Г.Н.К.. Механизмът на ПТП бил следния: при завой наляво лек
автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с ДКН СТ 0588 ВС, управляван
от П.М.М., навлезнал в лентата за насрещно движещите се автомобили, в следствие
на което настъпил удар с лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Джета" с ДКН СТ 5484 РА собственост на Г.Н.К.. На задната седалка на
автомобила, управляван от Г.К. е пътувал неговият син А.Г.К..
Твърди още, че в следствие
на настъпилото ПТП А.Г.К. получава косо кръвонасядане и охлузване по дясната
ключична област. Отделно от това К. преживял остра стресова реакция по време на
ПТП. Преживяното предизвикало редица негативни емоции и чувства, и променило режима, навиците, баланса и
хармонията на психичния живот на детето. Развило адапционна реакция. Предвид крехката възраст на детето, едва 6-годишно към датата
на настъпване на ПТП, преживеният стрес можел да окаже трайни последствия върху
неговия живот и психика. Налице бил риск от развитието
на посттравматично стресово разстройство.
Заявява, че причината за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Опел”,
модел "Зафира" с ДКН СТ 0588 ВС - П.М.М., който при извършване на
маневра завой наляво, навлиза в лентата за насрещно движещи се автомобили и
блъска лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Джета” с ДКН СТ 5484 РА.
За
увреждащия лек автомобил марка „Опел”, модел "Зафира" с ДКН СТ 0588
ВС, управляван от водача П.М.М., била налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
обективирана в застрахователна полица
№BG/30/118001830156, със
срок на валидност от 00:00 ч. на 24.06.2018 г. до 23:59 ч. на
23.06.2019г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 30.07.2018г. същият имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. По силата на този договор
застрахователя покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при две или
повече пострадали лица, какъвто бил настоящият случай, която сума
представлявала максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018г.
По
повод на настъпилото ПТП в ОД на МВР било образувано ДП №62/2018 г. по описа на
СКАТ „ПП” ОД МВР – гр. Стара Загора.
Безспорно
било установено, че настъпилите телесни увреждания на А.Г.К. били в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача П.М.М..
В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ
със застрахователна претенция №2242/10.09.2018г. била предявена претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД.
Представени били всички налични документи, в това число и Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица; посочена била и банкова сметка ***. С молба
вх.№2567/15.10.2018г. били представени допълнителни документи, доказващи
наличието на претърпени имуществени вреди - извършени разходи в следствие на
настъпилото на 30.07.2018г. ПТП. Въпреки представянето на всички налични
документи, доказващи по един безспорен начин вината на водача на лек автомобил
марка „Опел", модел "Зафира" с ДКН СТ 0588 ВС П.М.М., ответникът не
определил и изплатил обезщетение. С Уведомление изх. №4345/21.11.2018г. ищецът,
чрез законния си представител бил уведомен, че ответното дружество не може да
се ангажира с изплащане на претендираното обезщетение, поради недоказана вина
на водача П.М.М., т.е на тази дата застрахователното дружество постановило
отказ да изплати застрахователно обезщетение и от тази дата претендира законна
лихва върху обезщетението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София да
заплати на А.Г.К., малолетен, действащ
чрез законните си представители Г.Н.К. и М.Х.М. следните суми: 3500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от нанесените травми в следствие настъпило на
30.07.2018г. в гр. Стара Загора ПТП; 130 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от
заплатени прегледи следствие претърпени болки и страдания от нанесените травми,
както и законната лихва върху сумите, считано от 21.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”
АД София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че
оспорва предявените искове по основание и размер, и моли съда да отхвърли изцяло същите.
Заявява, че към датата на предявяване на исковата молба няма
влязла в сила присъда на наказателен съд против лицето П.М.М., поради което
счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя,
доколкото тя е функционално обусловена от наличието на вина на застрахованото
лице. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. №
1/2010г. на ОСТК на ВКС, съгласно което прякото право на пострадалия по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск
на деликтно основание по чл.45 от ЗЗД. Заявява, че претенция за обезщетение към
застрахователя не би могла да се породи, ако увреденият нямал право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не
дължал повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването, респ. невъзникването на деликтното право водило и до погасяване,
респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Счита
също, че претендираният от ищеца А.Г.К. размер 3500 лева за необосновано завишен.
Сочи, че съгласно съдебната практика, понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне размера на обезщетението и то не може да бъде източник на
обогатяване на пострадалото лице. Освен това, ищецът носел доказателствената
тежест да установи характера и степента на уврежданията и техния
възстановителен процес. Така представените съдебно медицинско удостоверение на
живо лице и съдебно- психологично становище били издадени скоро или
непосредствено след настъпилото ПТП. Към
настоящия момент нямало данни за възстановителния процес на ищеца и поради тази
причина исковата претенция се явява неоснователна, поради нейната недоказаност.
Ответникът заявява, че съгласно ППВС №4 от 25.05.1961 г., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели
такива вреди”. Така твърдените емоционални вреди били с давност повече
от 6 месеца и към момента нямало доказателства дали има опасност от
посттравматично стресово разстройство.
Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото не е спорно, че на 30.07.2018 г. около
17:40 ч. в гр.Стара Загора, ул.Загорка №24 между лек автомобил марка
„Опел", модел „Зафира” с ДКН СТ 0588 ВС, собственост на Жельо Маринов
Хорозов, управляван от П.М.М. и лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Джета”
с ДКН СТ 5484 РА, собственост на Г.Н.К., управляван от Г.Н.К. е възникнало ПТП. Не е спорно също, че в автомобила,
управляван от Г.Н.К. се е возел негови син – ищецът А.Г.К..
За
възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. За
изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на
ПТП е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. От заключението
на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е възникнало на „У”-образно кръстовище между ул.Загорка и
ул.Темида в кв.Железник; ул.Загорка в зоната на кръстовището образува ляв
завой, променя посоката си от северозапад-югоизток на североизток; улиците са
за двупосочно движение, с по една лента за посока; лек автомобил „Опел Зафира”, управляван от М. *** в посока
югоизток, в попътната му лента; на кръстовището водачът М. е бил с намерение да
продължи движението си по ул.Загорка, като за целта било необходимо да опише
левия завой на улицата; по същото време, в срещуположната посока също по
ул.Загорка се движел лек автомобил „Фолксваген Джета”, управляван от Г.к.;
водачът К. имал намерение да завие по ул.Темида /наляво/ и спрял в зоната на кръстовището, в попътната лента, за да
осигури предимство на лек автомобил „Опел Зафира”; в този момент лек автомобил
„Опел Зафира” се отклонява наляво, навлиза в лентата за насрещно движение и се
удря в лек автомобил „Фолксваген Джета”; при удара контактували предните леви
части на двата автомобила; след удара автомобилите останали вклинени с
контактните си повърхности.
Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване
на произшествието е навлизането на лек автомобил
„Опел Зафира” в лентата за насрещно движение;
лек автомобил „Фолксваген Джета” е бил в покой преди удара.
По
делото не се спори и се установява от представената по делото Проверка за
сключена застраховка „ГО” на Гаранционен фонд, че към 30.07.2018г. лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира” с ДКН СТ 0588 ВС има активна
застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица №BG/30/118001830156, със срок на валидност от 00:00ч. на
24.06.2018г.
до 23:59ч. на 23.06.2019г. със ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
делото и за изясняване на причинените в резултата на ПТП на ищеца вреди са
назначени и изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологична
експертиза.
От
заключението на съдебномедицинската
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че ищеца А.Г.К. при
ПТП на 30.07.2018г. е получил следните травматични увреждания: ивицесто
бледосинкаво кръвонасядане с ширина 2см и дължина 5см, с ход отгоре дясно към
долу ляво, с множество дребни охлузвания сред това кръвонасядане. Вещото лице сочи,
че тези травматични увреждания се преоценят по медикобиологичния квалифициращ
признак страдание; налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените от К. увреждания; периодът на
възстановяване от получените увреждания трае около 10-14 дни, като не настъпват
трайни последици и усложнения.
От
заключението на съдебно-психологичната експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че при ищеца А.Г.К., на 7 години, в резултат на ПТП на
30.07.2018г. е настъпила ОСТРА СТРЕСОВА
РЕАКЦИЯ коморбидно съчетана с РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. Острата стресова
реакция е била изразена първите 7-10 дни след случилото се, след което
значителна част от симптомите претърпели обратно развитие; адаптационните
нарушения са възстановени за период от около пет месеца. Вещото лице дава
заключение, че към момента на изследването /03.04.2019г./ детето не страда от
Остра стресова реакция; налице е възстановяване на емоционалното състояние и
възможността за ефективна адаптация в собствената възрастова и социална среда;
налице са епизодични ситуативно обусловени симптоми свързани с повторно
преживяване на травмата, които са преходни, създават ситуативен дискомфорт, не
водят до поведенческо ограничаване и не нарушава значимо личностовото и
социално функциониране. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че тези събития се запаметяват при децата, като споменът е
не само за ситуацията, съхранява се и спомен за емоционалното преживяване,
свързано с тази ситуация и онази детска интерпретация, която се прави към
момента на случващото се. При ситуации, които са свързани с по-интензивен
автомобилен трафик или свързани с мястото, където се е случило ПТП, е възможно
да се актуализират спомени заедно с емоционалното състояние, което по-скоро
кореспондира с емоционален дискомфорт; възможно е леки негативни емоционални
преживявания да се актуализират в сходни ситуации, като не може да се каже с
абсолютна категоричност дали ще заглъхнат съвсем. Вещото лице заявява също, че
по-сериозните емоционалните поведенчески промени, които са настъпили в рамките
на адаптацията, са заглъхнали около края на 2018г. и началото на
С
оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 30.07.2018г. около 17:40ч. в
гр.Стара Загора, ул.Загорка №24 възникнало ПТП между лек автомобил марка
„Опел", модел „Зафира” с ДКН СТ 0588 ВС, собственост на Жельо Маринов
Хорозов, управляван от П.М.М. и лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Джета”
с ДКН СТ 5484 РА, собственост на Г.Н.К., управляван от Г.Н.К., като лек
автомобил марка „Опел", модел „Зафира навлиза в лентата за насрещно движение, при което ПТП е пострадал ищеца
А.Г.К..
В
резултата на ПТП на ищеца А.Г.К. е причинено телесно увреждане – кръвонасядане
с множество охлузвания и ищецът е изживял психологичен стрес.
От
събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. В резултат
на поведението на лицето П.М.М.,
осъществено при управлението на автомобил лек
автомобил „Опел Зафира”, предприето в нарушение на ЗДвП, са настъпили
щети. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно
чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива
не са представени.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка
и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явяват основателен.
По
отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат
на ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане – кръвонасядане с множество
охлузвания, имащо характера на лека телесна повреда. Освен това ПТП се е
отразило и на неговото психическо и емоционално равновесие – при ищеца е настъпила
Остра стресова реакция съчетана с Разстройство в адаптацията, като Острата
стресова реакция е била изразена първите 7-10 дни след инцидента, след което
значителна част от симптомите претърпели обратно развитие, но адаптационните
нарушения са възстановени за по продължителен период от около пет месеца.
Становището на вещото лице е, че и към настоящия момент са налице епизодични
ситуативно обусловени симптоми свързани с повторно преживяване на травмата,
като не може да се определи с абсолютна категоричност дали последиците от
преживяното ще заглъхнат напълно. Не без значение за психическото и
емоционалното състояние на ищеца, периода на възстановяването и последиците от
инцидента е и крехката възраст на ищеца. Предвид горното съдът счита, че при
определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените
обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото,
което да бъде в размер на 3500,00 лв.
По
отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди по делото са
представени фактура №104/29.08.2018г. и платежно нареждане за сумата от 130лв.
за проведено освидетелстване на ищеца във връзка с претърпяното ПТП.
Представено е и становището на провелия психологичното изследване клиничен
психолог и психотерапевт. Посочените доказателства не са оспорени от ответника
и установяват размера на причинените имуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че
обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
Предвид
гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната отговорност на
водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е
застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се
приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявените
срещу предпочетения от ищеца ответник преки искове по чл.432 ал.1 КЗ за
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3500лв. и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 130,00лв. се явяват основателни и
доказани в предявените размери.
Така
определеното от съда обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 30.07.2018г., тъй като лихвите имат компенсаторен характер и
по силата на закона /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ вземането към деликвента става
изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. Следователно,
доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл.432 ал.1 КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава,
че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане. Тъй
като ищецът претендира законна лихва от по-късен момент – 21.11.2018г., а съдът
е обвързан с искането на ищеца, то обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди ведно със законната лихва от претендираната по-късна
от увреждането дата.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 145,20лв. държавна такса,
както и да заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 425,00 лв. за
възнаграждения за вещи лица.
Пълномощника
на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 09.04.2019г., в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът
счита, че следва да уважи искането. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на
ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена
безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната
страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 570,00
лв. по първия иск и 360,00лв. по втория иск /чл.7 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с чл.2
ал.5 и §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
София, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков К., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.К.,
малолетен, действащ чрез законните си
представители Г.Н.К. и М.Х.М., на
основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 3500,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 130,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 30.07.2018г.
от П.М.М., при управление на МПС -
лек автомобил марка „Опел",
модел „Зафира с ДКН СТ 0588 ВС,
застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София, №BG/30/118001830156, със
срок на валидност от 00:00ч. на 24.06.2018г. до 23:59ч. на 23.06.2019г.,
ведно със законната лихва от 21.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
София, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков К., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 145,20лв. държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
София, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков К., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 425,00
лв. за възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
София, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков К., ДА ЗАПЛАТИ на „К.
И С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” Ст.Загора, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, бул.Св.П.Евтимий” №23а, офис 2, БУЛСТАТ *********, при условията
на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 930,00лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв.П.Х.К. процесуално представителство на
ищеца А.Г.К., малолетен, действащ чрез неговите законни представители Г.Н.К. и М.Х.М..
Присъдената
сума за адвокатско възнаграждение може да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, „Първа инвестиционна банка” АД с
титуляр „К. И С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” Ст.Загора.
Присъдените
суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди могат да бъдат заплатени
по банкова сметка *** ***, „Първа
инвестиционна банка” АД с титуляр „К. И С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” Ст.Загора
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.