№ 23068
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110119657 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. ХР. Й. срещу „***“ АД.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание. С настоящото определение съдът, на осн. чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК изготвя и доклад
по делото. Със същото следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I. ИЗГОТВЯ доклад по делото, както следва:
1. Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение,
по силата на което заемал длъжността „работник, поддръжка сгради“, което било
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено със заповед № ДП-4
от 15.03.2022г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва заповедта като
незаконосъобразна и издадена в нарушение на чл. 193 КТ, тъй като поканата за
обяснения била неясна. Поддържа, че не били спазени сроковете за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, предвидени в чл. 194 КТ. Оспорва да е извършил
нарушенията, които са му вменени. Моли за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност, както и за осъждането на ответника да заплати сумата от 3910,80 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа, респ. за разликата в
заплатата, получавана при следващия му работодател – „***“ ООД.
2. Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че дисциплинарното наказание е
1
наложено законосъобразно, при спазване на предвидените в закона срокове и
процедури. Поддържа становище, че срокът по чл. 194 КТ следвало да се изчислява от
01.03.2022г., когато бил депозиран доклад на М.С.. Намира извършването на
дисциплинарно нарушение за доказано, като счита за установено, че на 04.01.2022г.,
05.01.2022г. и 06.01.2022г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения. Изтъква,
че на първата от посочените дати (04.01.2022г.) били разпределени задачи на Б.Й. и
Б.Н. (подлепване на балатум на Терминал-1; подмяна на пана в окачен таван и
сглобяване на преградни колчета), като последният уведомил прекия си ръководител
К.З., а той – Е.И. („инженер строителен и инвеститорски контрол/организатор на
ремонт и поддръжка“) затова, че ищецът не участва в изпълнението на възложените
задачи. На следващите дни (05.01.2022г. и 06.01.2022г.) ищецът продължавал да
отказва да участва в изпълнението на възложените задачи, което било установено от
Б.Н., Б.Г., Д.Ф., Е.И., И.П., К.З. и С.Б.. Счита, че в базата за изчисляване на
обезщетението по чл. 225 КТ не следвало да се включват изплащаните суми за
безплатна храна и „социална програма“. Моли за отхвърляне на предявените искове.
3. Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а осъдителния иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, респ. за разликата в получаваните заплати, е по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ вр. чл. 225 КТ.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и това, че в резултат на
незаконното уволнение е останал без работа през процесния период, респ. размера на
получаваната заплата след постъпването му на работа; наличието на причинна връзка между
оставането му без работа и уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже
обстоятелствата, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ (в т.ч.
че на описаните по-горе дати ищецът не е участвал в изпълнението на възложената му
работа), спазването на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание (в т.ч. че е
изслушал ищеца или му е предоставил възможност за писмени обяснения), както и датата на
откриване на извършеното нарушение.
5. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за оставането му без работа в периода от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните до 17.03.2022г.
6. Предоставя възможност на страните, в 1-седмичен срок от съобщението да изразят
становище относно:
- размера на последното брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца на база
2
пълен отработен месец.
- размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца при нвоия
работодател „***“ ООД.
II. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора доказателства.
2. ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението, да
представи по делото (с препис за другата страна) копие от трудовото досие на ищеца.
3. ДОПУСКА разпит на трима свидетели, поискани от ответника, при режим на довеждане,
които да бъдат доведени за разпит в първото по делото съдебно заседание.
4. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 192 ГПК (тъй като към същото не е
представена молба по чл. 192, ал. 2 ГПК до третото лице).
5. ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза (с оглед дадените указания в т. I.6.).
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване
на представените с отговора. При неизпълнение на указанията в посочения срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
3
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.11.2022г. от 10:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и от писмения
отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4