Р Е
Ш Е Н
И Е №
182
гр.Кюстендил, 10.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№277/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.В.И. *** оспорва решение №294/07.08.2023г. на
Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата
му срещу УС на АПИ и Национално Тол Управление при АПИ с изложени оплаквания за
по-неблагоприятно третиране по признаци „лично положение“ и „убеждение“. Не се
претендират разноски.
Ответникът в писмени бележки,
подадени от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Национално Тол Управление при
АПИ в писмен отговор излага мотиви за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна АПИ не изразява становище по
жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаване на
оспореното решение №294/07.08.2023г.
на КЗД е започнало по
жалба на В.В.И. ***-00-2554/04.08.2022г. и допълнена с
уточнение вх.№44-00-2744/25.08.2022г. срещу Национално Тол Управление при АПИ с изложени оплаквания
за по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“ и „убеждение“.
Твърди, че е третиран по-неблагоприятно
при проверка от служители на BG Toll във връзка със
закупуване на винетка и заплащане на глоба само чрез дебитна/кредитна карта.
Заявява, че е създадена дискриминационна система за плащане – само с кредитна
карта, поради което е дискриминиран по признак „лично положение“, като човек
без карта спрямо хората с карти и по признак „убеждение“, като човек който не
желае да притежава и ползва дебитна/кредитна карта.
С разпореждане
№498/31.08.2022г. председателят на КЗД е образувал преписка №183/2022г.,
разпределил е същата за разглеждане от 5-членен състав, указал е да се избере
председател и докладчик по преписката, разпределил е доказателствената тежест
между страните. С разпореждане №549/27.09.2022г. на председателя на КЗД е
определен служител от отдел „Специализирано производство“ на Дирекция
„Специализирано производство“ да извърши необходимите действия по проучване на
преписката. Изготвен е доклад-заключение от докладчика, с който е направено
предложение да се насрочи заседание за разглеждане на преписката. Проведено е
съдебно заседание на 17.05.2023г., на което са изслушани страните, приети са
доказателствата, събрани по време на проучването.
Постановено е оспореното решение №294/07.08.2023г. на КЗД, с което жалбата е оставена без уважение като
неоснователна.
От писмените доказателства, сбрани в хода на
производството пред КЗД се установява, че 24.07.2022г. на влизане в гр.Бургас,
жалбоподателят като водач на МПС, е спрян за проверка от служители на BG Toll заради изтекла винетка. Същият бил неприятно
изненадан от факта, че може да заплати наложената му глоба само с
кредитна/дебитна карта, каквато не
притежавал. Използвал чужда такава /приложен е фискален бон/. Служителите
посъветвали лицето да закупи винетка от най-близката бензиностанция, но на
първата такава не продавали винетки, а във втората системата не работела. В
третата отново бил поставен в ситуация да заплати винетката само с дебитна
карта. В този смисъл се почувствал дискриминиран като човек, който не желае да
притежава и да използва дебитна/кредитна карта във връзка със закупуването на
винетка и заплащането на глоба само чрез
създадената система за плащане с карта.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният административен акт е постановен
от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.47 от ЗЗДискр.
Изпълнена е процедурата по чл.48, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.54 от закона. Решението
е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване,
органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за
случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи
постановеният правен резултат. КЗД е проверила и анализирала обстойно и задълбочено
в съвкупност и поотделно събраните по преписката доказателства съгласно чл.36,
ал.3 от АПК, а в изпълнение на чл.35 от АПК е обсъдила обясненията и
възраженията на страните. В този смисъл съдът счита, че КЗД е спазила
регламентираната процедура, като по този начин е гарантирала в пълна степен
правото на защита на страните.
Решението на КЗД е постановено и при
правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта
на закона. Императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който РБългария е страна. По см. на ал.2 на същата
норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на §1, т.7
от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а
именно всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е налице проява
на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав
на приложимата специална правна норма от обективна и субективна страна –
деяние, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето
/неблагоприятно третиране по см. на §1, т.7 от ДР ЗЗДискр/, това неблагоприятно
отношение да се квалифицира като неравно в сравнение с действително проявено
или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни
обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между неправомерния
диференциран подход и защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр – в случая
„лично положение“ и
„убеждение“.
Анализът на събраните доказателства по
делото налага за съда извода за недоказаност на по-неблагоприятно третиране на В.И.
по горепосочените признаци от АПИ и Национално Тол Управление при АПИ. В законодателната
уредба липсва легална дефиниция на защитения признак „лично положение“ и „убеждение“. С оглед на това
следва да се установи и докаже във всеки конкретен случай значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и
същевременно отчита универсалния обхват на закона. В случая наведените като
защитени признаци „лично положение“ и „убеждение“ от жалбоподателя се
отъждествяват с качеството му на лице, което няма дебитна/кредитна карта и
лице, което не желае да притежава и ползва такава. Деянието, за което се
твърди, че е засегнало неговите права и законни интереси на база неблагоприятно
третиране с оглед защитените признаци, е възможността да закупи винетка и да
заплати глоба само чрез система за плащане с дебитна/кредитна карта.
Събраният доказателствен материал по делото
не установява дискриминация по
признаците, визирани от жалбоподателя. С нормата на чл.10, ал.1, т.1 от
ЗПътищата е въведено задължение за водачите на МПС при преминаване по платената
пътна мрежа да заплатят такса за ползване - винетна такса за пътни превозни
средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Т.е.
за жалбоподателя като водач на лек автомобил на 24.07.2022г. е възникнало
задължението да има закупена винетка за превозното средство преди да управлява
същото. Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява възможност на ползвателите на
платената пътна мрежа да заплатят съответната такса по ал.1 и 2 по електронен и
банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за продажба,
както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по
чл.10а, ал.7 и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 чрез
терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните
градове на страната /чл.10, ал.12 от ЗПътищата/. Анализът на разпоредбата
обуславя извод, че е създадена възможност за задължените лица да изберат начина
за закупуване на винетка с оглед личните си предпочитания /с карта или
заплащане в брой/, като водещо следва да бъде своевременното изпълнение на
вмененото от закона задължение за заплащане на таксата преди управление на МПС.
В този смисъл съдът счита, че принципът за равно третиране не е нарушен.
Неоснователни са сочените от жалбоподателя
възражения, доколкото неизпълнението на императивното задължение по
закон не може да бъде оневинено с конкретни пречки /неработеща система,
непродаване на винетки на дадена бензиностанция/, а още повече пък да се
твърди, че е налице дискриминация и неизпълнение на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр.
Изложените от жалбоподателя доводи в обратен смисъл се намират в противоречие
със законовите принципи и разпоредби, които са съобразени с правото на избор и
обезпечаване на задължението на водачите на МПС за заплащане на съответната
винетна такса при ползване на пътната мрежа в страната.
Гореизложеното води до извод за
неоснователност на жалбата на В.И. срещу решение №294/07.08.2023г. на КЗД, поради
отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Административният орган правилно и в
съответствие с доказателствата, събрани пред него и закона е приел, че не е
установено по-неблагоприятно третиране на лицето от АПИ и Национално Тол Управление при
АПИ, на
основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр - „лично положение“ и
„убеждение“ в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, т.е. че
не е осъществена дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
С оглед изхода от делото жалбоподателят
дължи заплащане в полза на КЗД разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лв. и в полза на АПИ -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, в размер на
100 лв., определени на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.И. *** срещу решение №294/07.08.2023г. на
Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата
му срещу УС на АПИ и Национално Тол Управление при АПИ с изложени оплаквания за
по-неблагоприятно третиране по признаци „лично положение“ и „убеждение“.
ОСЪЖДА
В.В.И. ***
да
заплати на КЗД с адрес гр.София, бул.“Драган Цанков“ №35 разноски по делото в размер на 100лв.
/сто/.
ОСЪЖДА
В.В.И. ***
да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес София, бул.“Никола Петков“
№86 разноски по делото в
размер на 100лв. /сто/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: