Решение по дело №1330/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрк. С. С. – Гладийска против Решение № 705/17.05.2024г. постановено по АНД № 1046/2024 по описа на РС – Пловдив с което е отменен ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ, с който на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. с ал.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „Р. и Р. син“ ЕООД с ЕИК ********* с управител Р. Р. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал.2 ЗДвП;

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба – „Р. И Р. СИН” ЕООД” чрез процесуалния си представител адвокат М. М.-М. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Р. И Р. СИН” ЕООД” против Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Р. И Р. СИН” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в електронния фиш фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.12.2020 г. в 15:06 часа е установено нарушение, с ППС влекач Скания Р 410 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1, км.130+588, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 130+588.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издадения електронен фиш. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че процесния електронен фиш е бил издаден в нарушение на общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност". Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета." Прието е още, че разпоредба на чл.9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Изложено е че според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Установено е че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните обстоятелства по случая.

Според първоинстанционния съд приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите - членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В случая спорен е принципът за пропорционалност/съразмерност.

Законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая. В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 550 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 705/17.05.2024г. постановено по АНД № 1046/2024 по описа на РС – Пловдив

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, да заплати на „Р. И Р. СИН” ЕООД, ЕИК **** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно