Решение по дело №1268/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№48

гр. Самоков, 14.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на девети декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1268 по описа на съда за 2018 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

В.С.Б. *** е предявила срещу М.З. ***, иск за установяване по отношение на ответницата на своето право на собственост, придобито на основание придобивна давност, върху недвижим имот, представляващ според твърденията в исковата молба самостоятелен обект с идентификатор 65231.904......., представляващ целия втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., построена в поземлен имот с идентификатор 65231...... по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков и на правото си да преминава през посочения поземлен имот, както и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху процесния втори етаж от жилищната сграда и върху правото да преминава през поземления имот.

Твърди се в исковата молба, че през 2003 г. Л.Я. (сестра на ищцата) и съпругът й Я.Я. придобили на основание договор за замяна правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот и върху построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и паянтова жилищна сграда. Във връзка с желанието си да продадат този имот, през 2005 г. те прехвърлили собствеността върху него на търговското дружество „И.Б.К.“ ЕООД, а управителят на дружеството им заявил, че ще ги упълномощи да си прехвърлят обратно имота ако той не успее да го продаде. Продавачите продължили да владеят имота. През 2006 г. управителят на дружеството се свързал с Я.Я. и го уведомил, че не може да продаде имота. Той и съпругата му обаче, поради липса на средства, не осъществили обратното прехвърляне на имота на тяхно име въпреки даденото им пълномощно за това. През 2007 г. ищцата заедно с родителите й изградили втори етаж на масивната жилищната сграда, тъй като такъв бил предвиден по архитектурен проект. От 2007 г. до 2018 г. ищцата владеела процесния втори етаж и поради това твърди да е придобила правото на собственост върху него на основание придобивна давност. За задължение на „И.Б.К.“ ЕООД поземленият имот и първият етаж от сградата били изнесени на публична продан и през м. септември 2018 г. ответницата, като купувач на публичната продан била въведена във владение на закупения имот. Тогава тя заключила втория етаж на къщата и преустановила достъпа на ищцата до него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на иска. Срещу допустимостта на иска е изложила съображения, че процесният втори етаж от жилищната сграда не представлява съгласно устройствените правила и норми самостоятелен обект и не може да бъде придобит по давност. В тази връзка твърди, че макар и двата етажа да са изградени по различно време, вторият етаж е функционално свързан с първия етаж в съответствие с архитектурния проект, одобрен за изграждане на еднофамилна жилищна сграда, в съответствие с който вторият етаж не може да бъде обособен като самостоятелен обект. Срещу основателността на иска ответницата е изложила аналогични фактически твърдения, обосноваващи доводите й, че ищцата не може да придобие право на собственост на основание придобивна давност върху процесния втори етаж от сградата, както и че този етаж по силата на приращението е станал собственост на собственика на земята, тъй като за построяването му на ищцата не било учредено валидно право на строеж. Изложила е в тази връзка и доводи, че разрешението за строеж не учредява такова право, нито такова право възниква по силата на одобрения архитектурен проект.

Посочено е в отговора на исковата молба, че юридическата необособеност на процесния втори етаж на жилищната сграда като самостоятелен обект в нея се потвърждава от редица обстоятелства, а именно от това, че при подновяването на договорната ипотека през 2005 г. същата се е разпростряла върху жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., без да са били налице към този момент данни за обособяване и заснемане на нейния втори етаж като самостоятелен обект, а така също и че при извършване на публичната продан ответницата е придобила правото на собственост върху поземления имот, ведно с всички сгради в него, в тяхната цялост. Наред с това ответницата излага съображения, че твърдяната от ищцата придобивна давност е прекъсната с насочване на принудително изпълнение върху имота.

В срока по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131 от ГПК ответницата е предявила срещу ищцата насрещен иск, приет за разглеждане в настоящото производство с разпореждане от 26.03.2019 г. Искът е предявен като евентуален – в случай, че първоначалният иск на ищцата бъде уважен – и е за заплащане на сумата 15525,04 лв., представляваща общия размер на подобренията, извършени от ответницата, същата и ищца по насрещния иск, на процесния втори етаж на сградата и посочени по видове дейности и по периоди на извършването им съгласно насрещната искова молба. Твърди се в насрещната искова молба, че ищцата по насрещния иск е придобила имота, в който са извършени подобренията на основание, което е годно да я направи собственик, поради което прави възражение за право на задържане на процесния втори етаж до заплащане на подобренията и разноските в претендирания размер.

В срока по чл. 131 от ГПК първоначалната ищца – същата и ответница по насрещния иск, е представила отговор по насрещния иск, с който го е оспорила по допустимост и основателност. Оспорила е твърденията, че при извършения въвод на насрещната ищца във владение на имота вторият етаж от сградата е бил негоден за обитаване и задоволяване на жилищни нужди. В тази връзка се поддържат твърденията в първоначалната искова молба за неговото обитаване от първоначалната ищца и семейството й в периода от 2007-2018 г. Твърди се също така, че дейностите съгласно насрещната искова молба не са реално извършени и за тях не са изразходвани посочените в молбата средства. Ответницата по насрещния иск твърди, че ако на втория етаж са извършвани ремонтни дейности, то това е станало въпреки нейното противопоставяне. Наред с това ответницата по насрещния иск оспорва качеството на ищцата по този иск на добросъвестен владелец.

В насроченото открито съдебно заседание първоначалната ищца се представлява от пълномощника си адв. Стойка Карабонева, която заявява, че поддържа първоначалния иск и оспорва подадения от ответницата отговор на исковата молба, както и предявения от последната насрещен иск – по съображенията, изложени в отговора на насрещната искова молба. В хода на устните състезания първоначалната ищца не заявява, лично или чрез свой пълномощник, становище по първоначалния и по насрещния иск.

Първоначалната ответница се представлява от пълномощника си адв. Мария Вучова, която заявява, че поддържа становището по първоначалния иск, изложено в представения по него отговор на исковата молба, както и предявения евентуален насрещен иск и заявява становище за неоснователност на съображенията на ответницата по насрещния иск, изложени в отговора на насрещната искова молба.

 Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначалните обективно съединени искове на ищцата срещу ответницата са с правно основание чл. 108 от ЗС и предмет на спора са право на собственост върху втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., построена в поземлен имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков и право на преминаване през поземления имот, в който сградата е построена. Насрещният иск на ответницата срещу ищцата е с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС и е предявен при условията на евентуалност – в случай, че първоначалните предявени срещу нея искове бъдат уважени, в какъвто случай ответницата е направила и възражение за право да задържи имота до заплащане на процесните подобрения, въведени с насрещния иск.

Първоначалните искове по чл. 108 от ЗС са допустими и това произтича от твърденията в първоначалната искова молба, че първоначалната ищца е собственик на процесния етаж от сграда и е носител на правото на преминаване върху поземления имот, в който е построена сградата, на определено правно основание, както и че първоначалната ответница упражнява фактическа власт върху този етаж без правно основание и не осигурява право на ищцата да преминава през поземления имот. Обстоятелството дали процесният етаж от сградата представлява или не самостоятелен обект на право на собственост, е от значение за материално-правната легитимация на първоначалната ищца като негов собственик, поради което този въпрос е относим към основателността, а не към допустимостта на иска.

Тези искове са неоснователни.

От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е придобила правото на собственост върху процесния втори етаж от жилищната сграда с идентификатор 65231.904..... по КККР на гр. Самоков на твърдяното правно основание – придобивна давност въз основа на непрекъснато владение в периода от 2007 г. до 2018 г.

С влязло в сила на 10.07.2018 г. постановление от 09.05.2018 г. по изп. д. № 20169250400225 по описа на ЧСИ  Р. Горанова – Чолакова, с район на действие съдебния район на Софийския окръжен съд, на ответницата – купувач на публична продан, е възложен следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 65231...... по одобрените КККР на гр. Самоков, с площ 29. кв. м., идентичен с парцел ХХХ-69. в кв. 39 по застроителния и регулационен план на гр. Самоков от 1978 г., ведно със застроените върху поземления имот сгради: едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65231.904..... със застроена площ (ЗП) 9. кв. м., едноетажна масивна второстепенна сграда с идентификатор 65231.904.99.2 със ЗП 44 кв. м. и едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор 65231.904.99.3 със ЗП 14 кв. м. – за сумата 15000 лв., която купувачът е изплатил напълно и изцяло по специалната сметка на посочения частен съдебен изпълнител. Ответницата е въведена във владение на така описания недвижим имот на 29.08.2018 г.

Не е спорно между страните, а и се потвърждава от показанията на свидетелите Митко Кънев и Димитър Димитров, че към датата на въвода на ответницата във владение на имота жилищната сграда с идентификатор 65231.904..... по КККР на гр. Самоков е била и към настоящия момент продължава да е двуетажна. В този смисъл описанието на сградата като едноетажна в гореобсъденото постановление за възлагане на недвижим имот се дължи на обстоятелството, че по този начин тя е описана в акта за учредяване на договорна ипотека (нот. акт № 25, т. ІІІа, рег. № 3470, дело № 401/2005 г. на нотариус М. Хаджиангелова), обезпечаваща задължението на ипотекарния длъжник, чието принудително изпълнение по изп. д. № 20169250400225 е насочено върху недвижимия имот, в т. ч. и върху тази сграда.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице К.М. по съдебно-техническата експертиза, както и от разясненията на вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 09.12.2019 г., се установява, че първият и вторият етаж на жилищната сграда с идентификатор 65231.904..... по КККР на гр. Самоков са свързани с общ вход с входно антре и обща стълбищна клетка, както и че архитектурният проект на сградата е изготвен за еднофамилна жилищна сграда с гараж, дневна, трапезария с кухненски бокс и тоалетна – на първия етаж и три спални, дневна и баня (т. е. без кухня) – на втория етаж. Към датата на изготвяне на заключението вторият етаж е в недовършен вид, не са изградени инсталации, няма преградена баня, не може да се установи, че има кухня и баня, няма вътрешна мазилка, няма инсталации по стените. Вещото лице посочва в заключението си, че за обособяване на втория етаж на сградата като самостоятелен обект е необходимо изготвяне на проект за преустройство на втория етаж в жилище с предвиждане на строителни работи за преустройство (водопровод, канал и ел. инсталация за кухня) и едва след неговото одобряване етажът може да бъде отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект – жилище.

Гореобсъденото заключение по съдебно-техническата експертиза, съпоставено с безспорните по делото обстоятелства, че съгласно одобрения архитектурен проект на сградата на втория етаж не е предвидена кухня или кухненски бокс и че до приключване на устните състезания не е одобрен проект за преустройство на този етаж, обосновават еднозначен правен извод, че вторият етаж на жилищната сграда не отговаря на минималните изисквания за жилище, установени в чл. 110 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3/2004 г.).

Този извод съответства и на събраните по делото писмени доказателства (л. 103-107 от делото), че представената с исковата молба схема № 15-514889 от 24.07.2018 г. на самостоятелен обект в сграда (СОС), издадена от СГКК – Софийска област, съгласно която процесният втори етаж на жилищната сграда е бил нанесен с идентификатор 65231.904....... по КККР на гр. Самоков, е заличена от КККР със служебна заявка № 09-42... от 27.07.2018 г. Видно е от обстоятелствената част на служебната заявка, че заличаването на нанасянето на схема на самостоятелен обект с идентификатор 65231.904....... от КККР на гр. Самоков е извършено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № РД-02-..-. от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. ДВ, бр. 4/2017 г.), а именно – поради допусната грешка, състояща се в издаването на схема на самостоятелен обект, вместо схема-проект. Впрочем наличието на такава грешка се потвърждава и от съдържанието на самата представена с исковата молба схема, посочена по-горе – в нея, при положение, че касае втори етаж от сграда, не са посочени съседни самостоятелни обекти в сградата под обекта, нито са вписани каквито и да било данни за собственик на обекта. Ето защо процесният втори етаж от жилищната сграда с идентификатор 65231.904..... по КККР на гр. Самоков не представлява и не може да се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 65231.904....... в тази сграда.

 По изложените дотук съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ процесният втори етаж на жилищната сграда не представлява самостоятелен обект на право на собственост и като такъв не е бил годен да бъде придобит от ищцата на твърдяното основание за придобиване на право на собственост. В този случай вторият етаж на жилищната сграда представлява приращение към първия й етаж, придобит от ответницата на основание постановление за възлагане на недвижим имот, закупен на публична продан (в т. см. и Тълкувателно решение № 5/2015 от 18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС), а евентуалните отношения между лицето, изградило етажа и купувача на публичната продан, биха били единствено облигационни и биха се уредили в съответствие с правилата на неоснователното обогатяване, но в настоящото производство съдът не е сезиран с такъв иск.

Независимо от своите продължителност и характеристики, упражняването на владение върху реална част от сграда, която реална част сама по себе си не представлява годен обект на право на собственост, няма за последица придобиването й по давност. Поради това ищцата не се легитимира като носител на право да ползва поземления имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков като преминава през него в съответствие с чл. 64 от ЗС в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 65231.904......

Отделен е въпросът, че твърдението на ищцата за осъществявана от нея фактическа власт за себе си в този период върху процесния етаж, е изцяло недоказано. С оглед горните изводи това обстоятелство не е решаващ мотив за отхвърляне на ревандикационния иск по отношение на втория етаж от сградата, но има своето правно значение за извод, че ищцата не е придобила право на преминаване през поземления имот на твърдяното основание – придобивна давност.

По изложените съображения исковете с правно основание чл. 108 от ЗС относно втория етаж от жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., построена в поземлен имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков и правото на преминаване през посочения поземлен имот, са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед неоснователността на тези искове и по аргумент от чл. 271, ал. 2 от ГПК съдът не дължи произнасяне по насрещния евентуален иск на ответницата срещу ищцата с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.

По разноските.

С оглед изхода на делото и направеното от ответницата искане, съдът следва да осъди ищцата да й заплати сторените разноски в размер 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Разноските на ответницата за платена държавна такса по насрещния иск не следва да й се присъждат. Първо - с оглед изхода по главните искове насрещният иск не е разгледан и липсата на изводи за неговата основателност в определен размер прави невъзможно определяне на отговорността за разноските по него в съответствие с чл. 78 от ГПК. Второ - ответницата по този иск, същата и първоначална ищца по делото, не е дала повод за предявяването му, тъй като правото на задържане на имота до заплащане на конкретните претендирани по вид, стойност и време на извършването им подобрения е могло да бъде надлежно предявено и чрез възражение, а не непременно чрез насрещен иск, който процесуален избор е изцяло предопределен от волята на насрещната ищца, а не от процесуалното или извънпроцесуалното поведение на насрещната ответница.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, предявени от В.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, за 1/. установяване на право на собственост на В.С.Б., придобито на основание придобивна давност въз основа на непрекъснато давностно владение в периода от 2007 г. до 2018 г. върху недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., със застроена площ 9. кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков, целият с площ 29. кв. м., както и на право на В.С.Б. да преминава през поземления имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков и 2/. осъждане на М.З.З. да предаде на В.С.Б. владението върху втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 65231.904....., със застроена площ 9. кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231...... по КККР на гр. Самоков, целият с площ 29. кв. м. и да й осигури преминаване през описания по-горе поземлен имот, в който сградата е построена.

ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2000 лв. (две хиляди лева) за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: