№ 487
гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220101776 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ от В. Н. К., ЕГН-
********** от гр.Пазарджик, ул. „******, обл. Пазарджик, срещу ******- гр.
Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******, с
цена на иска 15 000лв. /частичен иск от 25 000лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на
ищцата вследствие на претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г.
В подадената искова молба се твърди, че по силата на Трудов договор
№ 2641/01.09.2000г., сключен между ответника ПГИМ - гр. Пазарджик, в
качеството на работодател, от една страна, и ищцата В. Н. К., като
работник/служител, от друга, последната е назначена при ответника на
длъжност „старши учител, практическо обучение“. С оглед на горното, в
настоящия случай между ищеца и ответника е възникнало валидно трудово
правоотношение с произтичащите от това правни последици.
Сочи се, че на 01.06.2023г. с ищцата настъпва злополука в близост до
учебното заведение. С Разпореждане № 22/14.06.2023г., издадено на осн.
чл.60, ал.1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Пазарджик, последната
е призната за трудова по чл.55, ал.2 КСО. Видно от Удостоверение с изх. №
1023-12-29#1/09.04.2024 г., издадено от ТП на НОИ - Пазарджик,
1
разпореждането е влязло в законна сила на 23.06.2023г.
Твърди се, че процесната трудова злополука настъпва при следните
обстоятелства: в горепосоченото време и място ищцата след приключване на
работа тръгва към дома си, но излизайки от портала на училището се спъва,
пада на тротоара и получава травма на лявата ръка. В резултат на настъпилата
трудова злополука пострадалата 65-годишна В. К., видно от медицинската
документация, е получила следното травматично увреждане, а именно:
Фрактура (счупване) на дисталната част на радиуса (лъчевата кост) на лявата
ръка в областта на гривнената става. Непосредствено след настъпилата
злополука ищцата е приета в Отделението по травматология и ортопедия към
„МБАЛ - Пазарджик“ АД с оплаквания от силни болки (спонтанна и
палпаторна болезненост), оток и деформация в областта на лявата гривнена
става с ограничени и болезнени движения в същата, видно от Епикриза от ИЗ
№ 8338/2023 г. По време на болничния престой е извършена рентгенография
на лявата гривнена става. Назначена е и комплексна медикаментозна терапия.
Предвид обективното състояние на пациента е осъществена оперативна
манипулация под пълна венозна анестезия - закрито наместване на фрактурата
с вътрешна фиксация с 2 бр. Киршнерови игли с поставена гипсова
имобилизация. Пациентът е изписан на 03.06.2023г. за домашно лечение с
дадени препоръки. Сочи се, че поради продължаващите оплаквания от болки и
ограничена подвижност в областта на лявата китка, се е наложило ищцата да
бъде прегледана от лекар специалист, като обективно са установени
деформация на киткената става с ограничена подвижност и липса на юмручен
захват и назначена физиотерапия и рехабилитация /магнит, интерферема, лфк,
криотерапия/, видно от Амбулаторен лист № 2322950195Е5/17.08.2023г.,
издаден от д-р С. Х.. Твърди се, че на 04.09.2023г. на ищцата отново е
извършен преглед от ортопед-травматолог, при който обективно са
установени налични ограничени движения в лявата гривнена става, както и
болка и ограничени движения в лявата раменна става. Около две седмици по-
късно ищцата отново е прегледана от физиотерапевт и й е назначен повторен
курс физиотерапия и рехабилитация, видно от Амбулаторен лист №
23268А043ССЕ/23.09.2023г., издаден от д-р С. Х.. Сочи се, че последващи
контролни прегледи са извършвани на пострадалата на 01.11.2023г. и на
29.11.2023г. Твърди се, че с оглед на обективното посттравматично състояние
на ищцата и за целите на оздравителния процес, се наложило същата да ползва
2
отпуск по болест, видно от приложено представените болнични листове и ЕР
на ТЕЛК за временна неработоспособност с общ период от 210 календарни
дни.
Сочи се, че към настоящия момент ищцата все още не се е възстановила
напълно и продължава да има комплексни оплаквания в травмираната област
на лявата ръка, включващи периодични болки, ограничени движения на
гривнената става, невъзможност за свиване на пръстите докрай, както и
деформация на китката, поради неправилно зарастване на фрактурата. Твърди
се, че вследствие на преживяната злополука В. К. е изпитала интензивни и
негативни изживявания. С оглед характера на получената травма водещ
симптом бил изключително силната болка в областта на лявата ръка -
гривнената става. Последната се усилвала дори и при най-малкия опит за
движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала
нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи
медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков
синдром. Наред с интензивната болка, засегнатата китка била оточна и с
проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения. В
резултат на получената фрактура ищцата била изправена пред невъзможност
за функционално и пълноценно използване на горния си ляв крайник по време
на продължителния възстановителен период. Последното й създавало
затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на
някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности, като тоалет, къпане
и при опитите за извършване на домакински дейности. Сочи се, че
допълнителен дискомфорт предизвикала и поставената гипсова шина, за да се
избегне през продължителния оздравителен период движение в засегнатата
област. В общи линии се наложило травмираният крайник да бъде поставен на
строг щадящ режим, изключващ физическото му натоварване. Предвид
обективното състояние на пострадалата напълно изключена била каквато и да
е физическа активност от нейна страна за дълъг период от време, което в
съчетание с проявяващите се нарушения на съня, неминуемо се отразило
негативно върху цялостния й жизнения тонус и добра кондиция. Твърди се, че
тъй като в настоящия случай се касае за фрактура (счупване) на кост в
областта на гривнената става, обективно и закономерно зарастването
(калцирането) на последната е сложен и продължителен процес, изискващ
прием на медикаменти и подлагането на травмираната област на специфичен
3
режим. Нещо повече, възстановителният период при такава травма
продължава няколко месеца с характерния двигателен режим и свързаните с
него неудобства. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от
конкретния организъм и неговите физиологически особености, пълно
възстановяване от получената травма, каквито индиции са налице в настоящия
случай предвид продължаващите оплаквания, като дори е възможно при
определени обстоятелства (промяна на метеорологичните и атмосферни
условия, интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта и т.н.)
понякога спорадично да се проявява болков синдром в засегнатата област.
Сочи се, че в настоящия случай дори е възможно предвид характера и
степента на полученото травматично увреждане да бъдат провокирани и
ускорени дегенеративни заболявания в травмираната зона за в бъдеще. Твърди
се, че горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на
ищцата, още повече като вземе предвид и продължаващите и към настоящия
момент оплаквания в травмираната област и липсата на пълно възстановяване
от полученото травматично увреждане. От момента на инцидента се проявили
напрегнатост и раздразнителност у ищцата. С оглед на гореизложеното
ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на
16.09.2021г. трудова злополука.
Сочи се, че според нормативната уредба и константната практика на
ВКС имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов
работник или служител вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ е
безвиновна (обективна) договорна отговорност, като лихвата върху
дължимото обезщетение се начислява от момента на увреждането.
Основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили
от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение,
претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие
на злополуката. Поради гореизложеното, се моли съда да приеме, че в
настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 200 КТ, пораждащи вземането за обезщетение в полза на ищцата.
Последното от своя страна обуславя и основателността на така предявения
осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран
размер. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
4
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според Постановление № 4 от 23.XII.1968г., Пленум на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В настоящия случай при определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, се моли съдът да има
предвид и съдебната практика в тази насока, както и всички изложени в
настоящата искова претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната
съвкупност - датата на настъпване на трудовата злополука; социално-
икономическата конюнктура (условия) в страната (вкл. размера на MP3 и
високите стойности на инфлация по данни на НСИ) към този момент;
характера и степента на полученото травматично увреждане и последиците от
него; проявените комплексни симптоматика и оплаквания; извършената
оперативна интервенция с поставяне на импланти; първоначалната
необходимост от чужда помощ; изпитаните двигателни затруднения;
поставената гипсова шина; функциолезата на лявата ръка на пострадалата за
дълъг период от време; необходимостта от поставяне на травмирания крайник
в дългосрочен щадящ режим; продължителността на възстановителния
период; вероятността от развитие на дегенеративни заболявания; наличието на
трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на травмирания
горен ляв крайник; възможността за липса на пълно възстановяване и т.н.
Оформен е петитум с който се моли съда да постанови решение, с което
да осъди ****** - гр. Пазарджик, БУЛСТАТ: ********* да заплати на В. Н. К.,
ЕГН: ********** сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди лева/ частичен иск
от 25 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
търпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова
злополука от 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
5
на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й
плащане.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника ****** с който се твърди, че не се оспорва
обстоятелството, че случилото се на 01.06.2023г. събитие, описано в исковата
молба, представлява трудова злополука. Оспорват се всички останали
обстоятелства, изложени в исковата молба, които са от значение за
основателността на иска и определяне обема на отговорността на ответника и
размера на процесното обезщетение , както следва : 1. Във връзка с
процесната трудова злополука е било извършено разследване като от
назначената комисия по случая са били събрани писмени обяснения от ищцата
и от двама от непосредствените свидетели на инцидента, причината за който
ищцата въобще не е описала в исковата си молба. Твърди се, че този пропуск
на ищца не е случаен, а цели омаловажаване на собственото й поведение,
което е в причинна връзка с инцидента . Сочи се, че видно от писмените
обясненията на ищцата и тези на непосредствените свидетели на инцидента,
причината за инцидента са неравностите на тротоарната настилка,
представляващи железни и бетонови остатъци от отдавна премахната
автобусна спирка, която е била разположена до оградата на училището. Тези
остатъци са ясно видими и лесно забележими, тъй като са издадени на
плоскостта на тротоара, тоест не са вдлъбнатина /дупки/, особено в светлата
част на денонощието, когато е станал и процесният инцидент, т.е. те се
открояват от общата тротоарна повърхност - както бетоновите, така и
железните остатъци. Твърди се, че категоричен факт е, че отговорните
служители на общината не са изпълнили задълженията си като са оставили
тези неравности, но ищцата е проявила небрежност, като не се е съобразила с
лошото състояние на повърхността на тротоара, което е очевидно, както и не
се е съобразила със своето физическо състояние. В случай, че ищцата би
проявила едно елементарно внимание при преминаване през въпросното
място, като отчита и своето физическо състояние и възраст, този инцидент не
би настъпил. Сочи се, че е налице значителен принос - съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат, което обстоятелство, моли се съда да бъде
отчетено при определяне на размера на обезщетението за нанесените вреди.
2. Твърди се, че ищцата категорично е отказала предложения й метод за
лечение съобразно получената травма, който метод е бил адекватния за
6
лечението и оздравяването й в максимална степен - чрез поставяне на плака.
Вместо това тя се е съгласила да бъде лекувана с приложения й метод, описан
в исковата молба, въпреки предупрежденията на лекуващият лекар за
негативни последици за здравето при прилагане на този метод. Сочи се, че
съгласието й за това лечение явно е било потвърденото и от сина й, който бил
пристигнал от гр. София. Сочи се, че всичко това се развило в присъствието на
медицинския персонал и придружаващата я колежка г-жа М. Т.. Лечението
било проведено съобразно даденото съгласие от ищцата. Това поведение на
ищцата и направения от нея избор за лечението на травмата й представлява
също значителен принос-съпричиняване за негативните последици от
инцидента, подробно описани в исковата молба. 3.Твърди се, че ищцата не е
спазвала предписаният й режим на лечение /домашен - амбулаторен/ по време
на разрешеният й отпуск поради временна неработоспособност съгласно
представените болнични листове. Сочи се, че по време на този отпуск ищцата
е била неоткриваема на домашния й адрес в гр. Пазарджик от съответните
куриери, което е било пречка да й бъде връчено предизвестие за прекратяване
на трудовия й договор. Междувременно станало известно, че ищцата е извън
град Пазарджик и обитава ваканционния си имот на морето - апартамент в к.к.
„Слънчев бряг“. Предвид на описаното по-горе отсъствие от домашния й
адрес предизвестието било връчено на 30.11.2023год. Твърди се, че като е
нарушила предписаният й от медицинските органи режим на лечение ищцата
сама е причинила продължителността на оздравителния си процес, придружен
с описаните от нея негативни изживявания, което нейно поведение се моли
съда да бъде също отчетено като съпричиняващо на процесиите вреди при
определяне на обема на отговорност на ответника и размера на процесното
обезщетение. 4 . Твърди се, че нарушението на режима на лечение от страна
ищцата в съвкупност с избрания от нея метод за лечение-поставяне на 2 бр.
Киршнерови игли, вместо плака, каквото й е било предложено са
съпричинителни за описаните в исковата молба вредни последици, верността
на които остава спорна. Сочи се, че е явно, че интезитетът на болките и
страданията е бил значително по-нисък от описаните в исковата молба, при
положение, че предписанията й режим на лечение не е бил изпълняван от
ищцата, вкл. чрез предприемане на пътувания на значително разстояние / 317
км за минимум 4 часа път от Пазарджик до к.к.’’Слънчев бряг”. 5. Оспорват се
претърпените от ищцата болки и страдания, респективно интензивни и
7
негативни изживявания поради следните обстоятелства : 5.1. В писмените си
обяснения от 05.06.2021 год. ищцата не споменава за такива болки, каквито са
описани в исковата молба. Също в представената по делото епикриза относно
изхода от заболяването е удостоверено, че същият е „ без значими субективни
оплаквания”. 5.2. Предвид окончателната диагноза и местоположението на
процесната травма се сочи че не е вярно твърдението на ищцата, че напълно
била изключена, каквато и да било физическа активност от нейна страна за
дълъг период от време, което било повлияло на жизнения й тонус и добра
кондиция. Верността на това твърдение се опровергава и нарушението на
предписания лечебен режим по време на отпуска но болест. 5.3. Видно от
представените амбулаторни листове за проведена рехабилитация се оспорва,
че същите са проведени в необходимите период от време, а видно от втория
амбулаторен лист същия е издаден на 23.09.2023 год., а направлението за
рехабилитация е от 04.09.2023 год., който факт е показателен за това, че
ищцата явно не е изпитвала страдания, както са описани в исковата молба,
нито пък са проведени достатъчен брой рехабилитация, които да подобрят
твърдяното от нея негативно здравословно състояние . 5.4. Сочи се, че в
констатациите на ортопедичната ЛКК към 02.08., 04.09., 04.10., 01.11. и
29.11.2023 год. няма данни за оплаквания от болки на травмираното място и
твърденията на ищцата за продължителна интензивност и негативност на
изживяванията, така както са описани в исковата молба са неверни. 5.5.
твърденията от ищцата продължителен оздравителен процес, доколкото такъв
е налице, е причинен и от собственото й поведение, изразяващо се в
нарушаване на предписаният й от лекарите домашно[1]амбулаторния режим
на лечение по начина описан по-горе, възрастовата дегенерация на опорно-
двигателния й апарат и значително наднормено тегло. 5.6. Твърди се, че
болката и ограничените движения в лявата раменна става не са в причинна
връзка с процесния инцидент, доколкото процесната травма е засегнала
долната част на крайника.
Твърди се, че описаните по-долу обстоятелства са релевантни за
приложението на чл.52 от ЗЗД , съгласно който обезщетението се определя по
справедливост и се моли съда също да бъдат обсъдени при определяне на
размера на обезщетение в съвкупност с изброените по-горе , а именно : 6.1.
Твърди се, че ищцата е продължила да упражнява трудовата си дейност
значителен период от време след придобиване на правото на пенсия за
8
осигурителен стаж и възраст - 5 г., 1м. и 29 дни . По този начин тя сама се е
поставила в рискова ситуация за получаване на трудова злополука със
следващите се от това вредоносни последици - евентуална травмата и по -
продължителен период на оздравяване, съответно възстановяване с оглед
напредналата й възраст. При това следва да се има предвид обстоятелството,
че професията на ищцата-учител е свързана с едно значително нервно и
психическо напрежение, което намира обективно отражение и в предвидените
от закона специални условия за право на по-ранно пенсиониране на лицата,
упражняващи тази професия, вкл. по-ранна възраст / чл.68в от КСО/. В
резултат на тази продължителна трудова дейност след навършване на
пенсионната си възраст ищцата е придобила правото на значителни
обезщетения на основание чл.222 ал. З от КТ- 40 254.60 лева и по чл.224,
ал.1от КТ- за неизползван платен годишен отпуск - 9 378.60 лева или общо 49
633.20 лева, които са много повече от това което ищца би получила ако ТПО
беше прекратено към 04.11.2018г. 6.2. Сочи се, че ответника съвсем
добронамерено е предоставил възможността на ищцата да продължи да
упражнява трудовата си дейност продължителен период, в който тя е
реализирала значителен доход в общ размер на 147 710.94 лева , което довело
и до получаването на правото на посочените по-горе значителни по своя
размер обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ. Ответникът
твърди , че претендирания размер на обезщетение се явява несправедлив и не
съответства на добрите нрави, доколкото правото на ищцата да го претендира
е резултат именно от неговата добронамереност спрямо нея - да остане на
работа толкова години след навършване на пенсионна възраст и да реализира
описаните по- горе значителни по размер доходи и облаги - едновременно
получаване на трудово възнаграждение и пенсия . 6.3. При определяне на
справедливия размер на обезщетението се моли съда да съобрази и
обстоятелството, че за един и същ период от време, в който е лятната ваканция
на учениците - 2023г., ищцата е получила обезщетение за временна
неработоспособност, както и право на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2023 год. - 49 дни, който е останал неизползван именно
поради тази нейната неработоспособност. Така ищцата се явява обезщетена
веднъж за неполученото от нея трудово възнаграждение в резултат на
трудовата злополука, както и обезщетена с размера на трудовото си
възнаграждение за неизползвания платен годишен отпуск, в който период е
9
следвало да й се заплаща трудовото възнаграждение. Така се стига до двойно
плащане на ищцата на обезщетения във връзка неполучено от нея трудово
възнаграждение за част от процесния период от 49 дни, каквото
неоснователно обогатяване е недопустимо в контекста на разпоредбата на
чл.200, ал. З от КТ. Ето защо от размера на процесното обезщетение за
неимуществени вреди се моли съда да приспадне полученото осигурително
обезщетение от ищцата за временна неработоспособност за посочения период
от 49 дни . При условията на алтернативност, в случай че не налице
хипотезата на чл.200, ал. З от КТ е направено възражение за прихващане на
процесното обезщетение до размера на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск за 2023 год. в размер на 8 355.48 лева. Сочи се, че по данни от
застрахователя ЗК” Лев Инс“ АД ищцата е получила и от него
застрахователно обезщетение в рамките до 1 000 лева за процесиите вреди,
което обстоятелство се моли съда също да бъде съобразено във връзка с
определяне на справедливия размер на обезщетение, който да бъде намален
със съответната застрахователна сума. 6.4. Твърди се, че от друга страна,
ищцата е получила правото на цитираното по-горе значително обезщетение по
чл.222, ал.З от КТ , което по характера си е „гратификационно”, т.е.
благодарствено. В израз на добрите нрави ищцата също би следвала да е
благодарна на работодателя си за предоставената й възможност да се труди
след навършване на пенсионна възраст толкова дълго и да реализира по този
начин значителни доходи . 6.5. Твърди се, че за процесната трудова злополука
и нейните негативни последици е налице допринасяне от причинни фактори,
каквито са възрастта на ищцата със съответстващото й дегенеративно
състояние на опорно - двигателния й апарат и собственото й значително
наднормено тегло. Същите имат каузален принос, независим от изпълняваната
от ищцата трудова дейност и условията на труд, който принос моля за
съобразяване за намаляване на размера на обезщетението.
7. Твърди се, че травмата е получена от ищцата на уличния тротоар. Тя е
в пряка причинно-следствена връзка с неравностите на тротоара,
представляваща непочистен остатък от бетон и желязо от премахната преди
много години автобусна спирка. Предвид на това обстоятелство
отговорността за инцидента и претърпяната от него травма е изцяло на
община Пазарджик, респективно нейните служители, които са бездействали.
Те не са отстранили своевременно описаните по-горе остатъци, за да бъде
10
поддържан тротоара в безопасно за пешеходците състояние. Предвид на това
на основание чл.49 от ЗЗД отговорността за обезщетение на ищцата е изцяло
на община Пазарджик, която привличат като трето лице помагач на основание
чл.219. ал.1 от ТПК и срещу която предявяват обратен иск при условията на
евентуалност на основание чл.219. ал.3 от ГПК съобразно приложените като
неразделна част от настоящия отговор документи - молба за привличане на
трето лице помагач и обратен иск срещу това трето лице , който да бъде
разгледан при условията на евентуалност. Моли се съда да отхвърли иска
срещу ****** гр.Пазарджик като неоснователен , така както е разноски. Сочат
се доказателства, направени са доказателствени искания.
Подаден е обратен иск от ******- гр. Пазарджик, срещу Община
Пазарджик. Сочи се, че против ******- гр. Пазарджик е предявен иск от
бившия му служител В. Н. К. за присъждане на обезщетение на основание
чл.200 от КТ - за претърпяна от нея трудова злополука на 01.06.2023 год. Сочи
се, че същата е установена с Разпореждане №22/14.06.2023 год., издадено на
основание чл.60, ал.1 от КТ от длъжностно лице при ТП на НОИ - гр.
Пазарджик. което е влязло в законна сила на 23.06.2023 год. Твърди се, че
процесната трудова злополука е в резултат на инцидент, както следва, а
именно: На 01.06.2023 год., около 12:20 часа, след напускане на територията
на учебното заведение - „******- Пазарджик”, ищцата тръгва към дома си
като излиза на улицата и завива наляво по тротоара. След като извървява
известно разстояние тя се спъва в бетоновите и метални остатъци от
премахнатата преди много години автобусна спирка, губи равновесие и
падайки се подпира на лявата си ръка, която поема изцяло тежестта на тялото
й, всичко което води до претърпяната от нея процесна травма със следващите
се от това негативни последици за здравето й. Сочи се, че при тези
обстоятелства отговорност за претърпените от ищца неимуществени вреди
следва да носи Община Пазарджик, която е длъжна да поддържа състоянието
на тротоарите в гр. Пазарджик в такова състояние, че същите да са безопасни
за пешеходците. Твърди се, че в настоящия случай е налице вредоносно
поведение на служителите на ответната община. То се изразява в
бездействието им относно отстраняването и почистването на бетоновите и
метални остатъци по тротоара от премахната отдавна автобусна спирка, която
е била изградена до училищната ограда. Поради изложените по-горе
обстоятелства на основание чл.219,ал.1 и ал.3 от ГПК е предявен обратен иск
11
срещу Община Пазарджик, привлечена като трето лице помагач на страната
на ответника. Моли се съда да приеме за съвместно разглеждане по
настоящото дело обратния иск срещу третото лице - помагач община
Пазарджик, ЕИК *********, който да бъде разгледан при условията на
евентуалност и ако бъде уважен искът на ищцата срещу ******- гр.
Пазарджик, да осъди ответната община Пазарджик, привлечена като трето
лице-помагач в процеса по чл.219, ал.1 от ГПК и ответник по този иск да му
заплати присъдените по настоящото делото, 15 000 лева като уважен частичен
иск от 25 000 лева ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.06.2023
год. до окончателното изплащане , ведно със следващите се законови
последици и присъждане на всички разноски, сторени по делото .
С Определение №1768 от 18.06.2024г. е допуснал участието на Община
Пазарджик , ЕИК - *********, с адрес - гр. Пазарджик, бул. „България“№2,
представлявана от П. К.- Кмет, като трето лице –помагач на страната на
ответника ****** - гр. Пазарджик. Приел е за съвместно разглеждане
предявения обратен иск от ******- гр. Пазарджик, срещу Община Пазарджик,
ЕИК-*********, с адрес - гр. Пазарджик, бул. „България“ №2, представлявана
от П. К. - кмет, с правно основание чл.219, ал.3 ГПК.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника Община Пазарджик. Моли се съда да остави
исковата молба на „******” Пазарджик против Община Пазарджик без
движение, тъй като фактическите твърдения не са ясни, а те трябва да са ясни
и пълни, така че да е ясна фактическата обстановка, с която се свързва
възникването на твърдяното право и на която се основава претенцията. Така е
прието напр. в Решение № 142 от 14.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 3067/2019г.,
IV г. о., ГК. В исковата молба се твърди, че на 01 юни 2023г. г-жа В. Н. К.
„след като излязла от „******” Пазарджик завила наляво по тротоара и след
като извървяла известно разстояние се била спънала в бетонови и метални
остатъци от премахната автобусна спирка” и паднала. Сочи се, че не е
уточнено разстоянието, което е извървяла, макар и приблизително, и не е
посочено конкретно мястото на инцидента. Изявлението, че В. К. е „извървяла
известно разстояние” не внася яснота за разстоянието и за мястото на
инцидента. Твърди се, че не е уточнено мястото на инцидента. Сочи се, че
изясняването е необходимо, тъй като при проучване на фактите се установи, че
там не е имало конструкция на автобусна спирка, а неяснотите пречат на
12
организирането на защитата на интересите на Община Пазарджик.
Алтернативно, ако съда приеме, че исковата молба е редовна, Община
Пазарджик заявява, че предявеният обратен иск от „******” Пазарджик
против Общината е неоснователен. Твърди се, че Община Пазарджик не е
пасивно легитимирана и не следва да отговаря по обратния иск/, тъй като към
датата на инцидента 01 юни 2023г. поддържката на уличните платна и
тротоарните настилки е било задължение на „ЕКО - ХИДРО - 90” ООД - гр.
Пазарджик.
Твърди се, че е налице съпричиняване от ищцата по основния иск В. Н.
К. с невнимателното си поведение е допринесла за инцидента. Сочи се, че
обстоятелствата, на които се позовава ПГИМ в исковата си молба не отговарят
на действителността. Нито пред „******” Пазарджик, нито след завиване по
тротоара наляво след същото учебно заведение не е имало конструкция на
автобусна спирка, нито бетонови и метални остатъци от премахване на
автобусна спирка. Твърди се, че пред „******” Пазарджик няма изграждана
конструкция на автобусна спирка; нито следи от нейното премахване. Твърди
се, че тротоарът пред „******” Пазарджик е направен от тротоарни плочи,
същите са здрави и няма никакви следи от изграждане на конструкция на
автобусна спирка, нито от премахването й. Твърди се, че след като се завие от
„******” Пазарджик наляво по тротоара същият е направен от тротоарни
плочи и същите са здрави, не са увредени. След завиване наляво по тротоара
след територията на „******” Пазарджик г-жа К. е тръгнала по левия тротоар
на ул. „******”; след учебното заведение следва детска градина и там
тротоарът е направен от шлайфан бетон. Целият ляв тротоар до детската
градина е направен от шлайфан бетон. Десният тротоар пред жилищните
блокове е от тротоарни плочки. Твърди се, че след като се завие от „******”
Пазарджик по тротоара наляво няма предвиден маршрут на автобус и по
уличното платно между левия и десния тротоар на тази улица няма движение
на автобус от вътрешноградския транспорт; съответно не е възможно да е
имало конструкция на автобусна спирка, респ. такава не е премахвана и няма
бетонови и метални остатъци от премахната автобусна спирка. Твърди се, че
автобусен превоз в района се извършва от „Хебърбус” АД Пазарджик по
линия № 1 още от 2013г. и от този момент до сега на тротоара пред „******”
Пазарджик не е съществувала конструкция на автобусна спирка, нито на
тротоара, завивайки наляво от учебното заведение; съответно не е премахвана
13
автобусна спирка. Същото дружество няма информация дали някога пред
„******” Пазарджик или на тротоара, завивайки наляво от учебното заведение
е имало конструкция на автобусна спирка. Твърди се, че Община Пазарджик
не е пасивно легитимирана да отговаря по обратния иск, тъй като към датата
на инцидента 01 юни 2023 г. поддържката на уличните платна и тротоарните
настилки е било задължение на „ЕКО - ХИДРО - 90” ООД - гр. Пазарджик,
съгласно сключен договор № 99-ЗОП-1 от 10.01.2022 г., с който на
дружеството „ЕКО - ХИДРО - 90” ООД с предмет: ’’Ремонт на улици и
пътища на територията на Община Пазарджик”, като в чл. 1, ал. 2 е уговорено,
че „Обектите, предмет на пътно-ремонтни строителни работи, ще бъдат
възлагани на изпълнителя с възлагателни писма.” С възлагателно писмо с изх.
№ 18-00-52/12.01.2022г. на дружеството са възложени работи, вкл. и ремонт
на тротоарни настилки /т. 2/, получено от Донева на 14.01.2022г. Сключено е и
допълнително споразумение № 1 към договор № 99-ЗОП-1/10.01.2022г.
Твърди се, че е налице съпричиняване от ищцата по основния иск В. Н.
К., която с невнимателното си поведение е допринесла за инцидента.
Безспорно е, че ищцата В. Н. К. е работила в учебното заведение и това е
налагало минимум поне два пъти дневно да преминава по тротоара пред
„ПГИМ” Пазарджик. Ежедневно тя се е движила по тротоара около учебното
заведение „ПГИМ” Пазарджик и знае особеностите на терена, ако има такива.
Ако на място е имало остатъци от премахната автобусна спирка ищцата В. Н.
К. е знаела за тях. Тя е съпричинила вредата, като с невнимателното си
поведението е спомогнала за собственото си увреждане. Сочи се, че
поведението на пострадалата, допринесло за увреждането, е основание да не
се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за
част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали
или не обезщетението. Сочат се доказателства, направени са доказателствени
искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
Не се спори по производството, че към датата на възникване на
14
процесната трудова злополука- 01.06.2023г. между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата К. е заемала длъжността
„старши учител, практическо обучение“ в ответната гимназия. Видно от
приложените доказателства, по силата на Трудов договор № 2641/01.09.2000г.,
сключен между ответника ПГИМ - гр. Пазарджик, в качеството на
работодател, от една страна, и ищцата В. Н. К., като работник/служител, от
друга, последната е назначена при ответника на длъжност „старши учител,
практическо обучение“.
От представеното и прието по делото Разпореждане №22 от
14.06.2023г., представляващо официален документ, издаден на основание чл.
60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП- Пазарджик, се установява, че
на 01.06.2023 г. ищцата К. е претърпяла трудова злополука, която е призната за
трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. Разпореждането е влязло в законна сила на
23.06.2023г. видно от представеното Удостоверение с изх.№1023-12-29 от
09.04.2024г.
Посочено е в Разпореждане №22 от 14.06.2023г, че процесната
злополука е настъпила около 12.20 часа на 01.06.2023г. в гр. Пазарджик,
когато К., след приключване на работа, е тръгнала от сградата на ******- гр.
Пазарджик да се прибира към вкъщи. Излизайки от портала на училището, К.
се е спънала и паднала на тротоара. Вследствие на този инцидент, на К. е била
причинена травма, довела до временна неработоспособност. На К. е бил
издаден Болничен лист №Е20231591231 с диагноза – „счупване на долния
край на лъчевата кост, закрито“.
По делото е приложено и копие от Декларация за трудова злополука вх.
№5101-12-24 от 06.06.2023г.,подадена от осигурителя ******- гр. Пазарджик,
БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******.
От представените с исковата молба и приети по делото медицински
документи /болнични листа,епикризи, изследвания и др./ се установява,че
вследствие на претърпяната трудова злополука, ищцата К. е получила
травматични увреждания. Непосредствено след настъпилата злополука
ищцата е била приета в Отделението по травматология и ортопедия към
„МБАЛ - Пазарджик“ АД с оплаквания от силни болки (спонтанна и
палпаторна болезненост), оток и деформация в областта на лявата гривнена
става с ограничени и болезнени движения в същата, видно от Епикриза от ИЗ
15
№ 8338/2023 г. По време на болничния престой е извършена рентгенография
на лявата гривнена става на ищцата. Назначена е била и комплексна
медикаментозна терапия. Предвид обективното състояние на пациента е
осъществена оперативна манипулация под пълна венозна анестезия - закрито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 2 бр. Киршнерови игли с
поставена гипсова имобилизация, като пациентът е изписан на 03.06.2023г. за
домашно лечение с дадени препоръки. Впоследствие, поради продължаващи
оплаквания от болки и ограничена подвижност в областта на лявата китка, се е
наложило ищцата да бъде прегледана от лекар специалист, като са били
установени деформация на киткената става с ограничена подвижност и липса
на юмручен захват и назначена физиотерапия и рехабилитация /магнит,
интерферема, лфк, криотерапия/, видно от Амбулаторен лист №
2322950195Е5/17.08.2023г., издаден от д-р С. Х..
На 04.09.2023г. на ищцата отново е бил извършен преглед от ортопед-
травматолог, при който са били установени налични ограничени движения в
лявата гривнена става, както и болка и ограничени движения в лявата раменна
става. Около две седмици по-късно ищцата отново е прегледана от
физиотерапевт и й е назначен повторен курс физиотерапия и рехабилитация,
видно от Амбулаторен лист № 23268А043ССЕ/23.09.2023г., издаден от д-р С.
Х.. Последващи контролни прегледи са извършвани на пострадалата на
01.11.2023г. и на 29.11.2023г.
В резултат от причинените й травматични увреждания и съпътстващ
оздравителен процес, К. е ползвала отпуск по болест, видно от приложено
представените болнични листове и ЕР на ТЕЛК за временна
неработоспособност с общ период от 210 календарни дни.
На 03.01.2024г. трудовият договор между страните е бил прекратен със
Заповед за прекратяване на трудов договор №837 от 03.01.2024г. , на
основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ- поради придобиване право на пенсия.
По делото е приложено и Обяснение от В. К. във връзка с проведено
разследване на тр. злополука, съгласно съдържанието на което,на излизане от
сградата на училището, К. е завила наляво , и на няколко метра от портала се е
спънала с левия си крак в малко желязо, останало от отстранена автобусна
спирка, което се намирало на тротоара. В този смисъл са и обясненията,
дадени от Е. Н. Г.- преподавател в училището и Р. П. Ц. / ученик, свидетел на
16
инцидента/.
Приложено е Писмо от Директора на ПГИМ до Кмета на Община
Пазарджик с вх.№30-00-650 от 04.06.2024г., което писмо се сезира Кметът на
Общината ,че на тротоара пред входа ПГИМ има остатъци от метално
съоражение, които са изрязани и са останали четири издатъка с остатъците от
конструкцията на съоражението и бетон около тях. Отправено е искане да се
разпореди почистване на остатъците от съоражението.
Установява се от представените от ответника доказателства, че К. е била
включена в Списъка на застрахованите по групова застраховка Злополука на
учащи, педагози и обслужващ персонал към ПГИМ- гр. Пазарджик. На К. е
било изплатено обезщетение в размер на 300.00лв. по тази застраховка.
От ТП на НОИ – Пазарджик е изискано и прието по делото заверено
копие на пенсионното досие и Удостоверение №12-00211370 от 29.10.2024г. за
извършени плащания за обезщетения и помощи за лицето В. Н. К..
Съдът е изискал от МБАЛ- Пазарджик копие от цялата медицинска
документация към История на заболяването №8338/2023г. на В. Н. К., с
период на хоспитализация в Отделение по „Ортопедия и травматология“ от
01.06.2023г. до 03.06.2023г.
В подкрепа на посоченото е и приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза. От същата се установяват причинените на ищцата К. вследствие
процесната трудова злополука увреждания, а именно: счупване на лъчевата
кост на типично място / в долната част на радиуса към китката / на лявата
ръка. Счупването на лявата лъчева кост е причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движенията левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК
за около 2.5- 3 месеца, считано от датата на травмата, при правилно протичане
на оздравителния процес. В долната част на лъчевата кост на лявата ръка на К.
, имайки отделен костен фрагмент след счупването, въпреки приложеното
лечение е зарастнал неправилно. Това е довело до външна деформация в
горната част на лявата китка и е нарушило и ограничило движенията в тази
става. Гипсовата имобилизация за този вид счупване е около 30-45 дни. При
пострадалата ищца са настъпили усложнения в оздравителния процес, като
при извършения преглед на 04.10.2024г. е било установено ,че ту има
ограничени движения в лявата гривнена и лявата раменна стави.
Продължителността на възстановителния период от полученото травматично
17
увреждане на лявата гривнена става е около 3 месеца от датата на травмата.
В хода на производството по делото, съдът е допускал извършването на
повторна съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която,
вследствие на претърпяната трудова злополука, К. е получила закрито
счупване на лъчевата кост в долната част на радиуса към китката на лявата
ръка. Това счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник за около 2.5- 3 месеца от датата на
травмата. В конкретният случай лечението е продължило около 7 месеца, тъй
като оперативно лечение не било проведено по правилата на добрата
медицинска практика, поради отказ на пострадалата. Това е довело до
неправилно зарастване на свободният фрагмент, формиращ гривнената става
и до външна деформация в горната част на лявата китка. В случая на К. е било
извършено закрито наместване на счупването на лъчевата кост с вътрешна
фиксация с две Киршнерови игли, които впоследствие са били премахнати.
При пострадалата са настъпили усложнения в оздравителния процес , като
към момента на извършения преглед, тя продължава да има ограничени
движения в лявата гривнена става. От научна гледна точка, най-правилният
метод за лечение в процесният случай е бил открито наместване на
фрактурата с метална остеосинтеза с плака и винтове, но ищцата е отказала
такава операция. При извършеното закрито наместване с Киршнерови игли
под рентгенов контрол не би могло да се постигне идеално наместване при
всяка фрактура.
В депозираните по делото показания, свидетеля В. Х. М. /бивш колега
на ищцата/, посочва, че разбрала за процесната трудова злополука от ищцата,
която й се обадила през месец юни,2023г. М. сочи, че докато тя работила в
ПГИМ. Пазарджик лично се спъвала на няколко пъти в същите метални
издатъци. К. също се спънала в тях, като паднала и си счупила ръката.
Посоченото обстоятелство било споделено от К. при проведен телефонен
разговор със св. М.. След инцидента К. изпитвала затруднения, тъй като не
можела да се облича, обува обувките и да се грижи за личната си хигиена
сама. Имало два варианта за операция, които й били предложени от
лекуващия лекар, като К. предпочела единия от тях, донякъде и поради
финансови съображения. Около 2-3 месеца след инцидента имала нужда от
чужда помощ, като разчитала за това на своя съпруг и на св. М..
18
В тази насока са и показания та на св. П. П. К. /съпруг на ищцата/. К.
сочи, че в резултат от инцидента ищцата имала счупване в областта на
китката, поради което не ходила на работа около 6 месеца, от които 2 месеца
била с гипс. Към настоящия момент К. продължавала да изпитва болки в
китката, променило се и нейното поведение, станала раздразнителна,
ограничила социалните си контакти. Ходила на рехабилитация в болница
„Здраве“ в гр. Пазарджик, а после и на гр. Поморие на солни бани.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. Н. К. /ортопед-
травматолог / се установява, че последният е бил лекуващ лекар на К.. В
резултат от процесният инцидент, ищцата претърпяла травма , като имала
сериозна деформация на гривнената става на ръката. След направена
рентгенография се установило, че счупването на дисталния радиус е сериозно
и било препоръчително да се проведе оперативно лечение. На К. били
предложени два метода на лечение оперативно лечение и закрита репозиция с
киршнерови игли, като тя предпочела втория от тях, въпреки че според св. К.
първият бил по-подходящ в нейният случай. Като лекуващ лекар св. К.
обяснил това на К., но тя предпочела втория метод на лечение поради страх от
интервенция и поради това,че бил по-евтин.
От показанията на св.И. Х. Г. / зам.директор на ПГИМ/ / се
установява,че процесният инцидент е настъпил на 01.06.2023г. , когато К. се
спънала на тротоара пред училището, тръгвайки си от работа. Там имало
остатъци от автобусна спирка или друго метално съоражение, които били
изрязани, но имало останали неравности. Впоследствие тези неравности били
отстранени , след като Община Пазарджик била сезирана от ръководството на
училището за необходимостта от премахването им. След инцидента, ищцата
отсъствала от работа около 6 месеца, а след завръщането си се пенсионирала.
В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан Р. П. Ц.- ученик на
ПГИМ, свидетел –очевидец на инцидента. От показанията на св. Ц. се
установява, че К. се е спънала в железа, намиращи се на тротоара пред
училището, останали от стара автобусна спирка. Непосредствено преди
инцидента, К. не бързала, ходила спокойно,не говорила по телефона си.
Впоследствие на мястото на инцидента дошла линейка, която забрала К., тъй
като последната изпитвала силни болки в лявата си ръка.
Съгласно показанията на св. М. С. Т. / учител в ПГИМ/, последната
19
пристигнала на мястото на инцидента непосредствено след падането на К..
Последната била уплашена, оплаквала се от силни болки в лявата си ръка,
която изглеждала в неестествено положение. Т. придружила К. до болничното
заведение, където й била направена рентгенография. Лекуващият доктор казал
на К., че имало сериозно засегната става и я уведомил ,че има две
възможности /варианта/ за лечение, като й разяснил и евентуалните
последици от тях. Докторът изразил мнението си пред К., че първият
/оперативният/ метод на лечение бил по-надежден спрямо нейният случай. К.
не била сигурна кой от двата варианта да предпочете, но впоследствие избрала
методът за лечение с Киршнерови игли.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По смисъла на чл.60,ал.1 от КСО, настъпилата злополука на
01.06.2023г. в гр. Пазарджик с участието на ищеца К. се приема за трудова
злополука по чл.55,ал.2 от КСО, тъй като процесният инцидент е настъпил
непосредствено след като ищцата е приключила изпълнението на трудовите
си задължения за съответния ден, докато се е прибирала към дома си от
работа, непосредствено пред сградата на ****** с адрес- гр. Пазарджик, бул.
„****** /по време на обичайния път при връщане от работното място до
основното място на живеене/. В подкрепа на изложеното е и Декларацията за
трудова злополука , приложена по делото, както и останалите писмени
доказателства, от които се установява,че докато К. е вървяла по обичайния си
път при връщане от работното място до основното място на живеене, се е
спънала и е претърпяла процесният инцидент. Не се оспорва настъпването на
трудова злополука от страна на ответника, но се твърди, че ищцата е
допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
Видно от извършената по делото Съдебномедицинска експертиза и
повторна такава , на ищецът К. са били причинени, вследствие процесната
трудова злополука, увреждания, а именно: счупване на лъчевата кост на
типично място / в долната част на радиуса към китката / на лявата ръка.
Счупването на лявата лъчева кост е причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движенията левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК
за около 2.5- 3 месеца, считано от датата на травмата, при правилно протичане
на оздравителния процес. Гипсовата имобилизация за този вид счупване е
20
около 30-45 дни. При пострадалата ищца са настъпили усложнения в
оздравителния процес, като при извършения преглед на 04.10.2024г. е било
установено ,че тя има ограничени движения в лявата гривнена и лявата
раменна стави. Продължителността на възстановителния период от
полученото травматично увреждане на лявата гривнена става е около 3
месеца от датата на травмата.
В хода на производството по делото, съдът е допускал извършването на
повторна съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която,
вследствие на претърпяната трудова злополука, К. е получила закрито
счупване на лъчевата кост в долната част на радиуса към китката на лявата
ръка. Това счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник за около 2.5- 3 месеца от датата на
травмата. В конкретният случай лечението е продължило около 7 месеца, тъй
като оперативно лечение не било проведено по правилата на добрата
медицинска практика, поради отказ на пострадалата. Това е довело до
неправилно зарастване на свободният фрагмент, формиращ гривнената става
и до външна деформация в горната част на лявата китка. В случая на К. е било
извършено закрито наместване на счупването на лъчевата кост с вътрешна
фиксация с две Киршнерови игли, които впоследствие са били премахнати.
При пострадалата са настъпили усложнения в оздравителния процес , като
към момента на извършения преглед, тя продължава да има ограничени
движения в лявата гривнена става. От научна гледна точка, най-правилният
метод за лечение в процесният случай е бил открито наместване на
фрактурата с метална остеосинтеза с плака и винтове, но ищцата е отказала
такава операция. При извършеното закрито наместване с Киршнерови игли
под рентгенов контрол не би могло да се постигне идеално наместване при
всяка фрактура.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по извършената
повторна медицинска експертиза, като приема, че това счупване е причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за
около 2.5- 3 месеца от датата на травмата. В конкретният случай лечението е
продължило около 7 месеца, тъй като оперативно лечение не било проведено
по правилата на добрата медицинска практика, поради отказ на пострадалата.
В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, в тази
насока са и приложените по делото медицински документи. Неоснователни и
21
недоказани се явяват твърденията на ищеца за наличието на по-
продължителен възстановителен период от посочения, същите останаха
недоказани и се опровергават от събраните по делото доказателства, вкл.
съдебно-медицинската експертиза, показанията на свидетелите и приетите
писмени доказателства.
От събраният и проверен по делото доказателствен материал безспорно
се установява,че е налице трудова злополука, настъпила с участието на ищеца
К. във връзка с изпълнение на възложената му от ответника работа. Доказани
са и претърпените от ищцата неимуществени вреди –болки и страдания, които
се установяват от показанията на св.М. и св.К. /съпруг на пострадалата/.
Видно от показанията на свидетелите, след инцидента К. изпитвала
затруднения, тъй като не можела да се облича, обува обувките и да се грижи за
личната си хигиена сама. Имало два варианта за операция, които й били
предложени от лекуващия лекар, като К. предпочела единия от тях, донякъде
и поради финансови съображения. Около 2-3 месеца след инцидента имала
нужда от чужда помощ, като разчитала за това на своя съпруг и на св. М.. В
резултат от инцидента ищцата имала счупване в областта на китката, поради
което не ходила на работа около 6 месеца, от които 2 месеца била с гипс. Към
настоящия момент К. продължавала да изпитва болки в китката, променило се
и нейното поведение, станала раздразнителна, ограничила социалните си
контакти. Ходила на рехабилитация в болница „Здраве“ в гр. Пазарджик, а
после и на гр. Поморие на солни бани.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че след
настъпване на инцидента, К. се е чувствала потисната, ограничила е
социалните си контакти, изпитвала е сериозни затруднения с извършването на
обикновени движения, нуждаела се е от чужда помощ, за да извършва
нормални ежедневни дейности и да се грижи за личната си хигиена. Горното
се установява и от приложените по делото доказателства. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано по несъмнен
начин настъпването на трудова злополука, наличието на причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените на ищцата травматични
увреждания, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки и
страдания.
От правна страна, отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
22
безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически
състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на
трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и
наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със
злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от
вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг.
по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник
размера на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение,
които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи от
приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
заключение по съдедбно-медицинска експертиза, че през време на трудово
правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден
писмен трудов договор, ищцата е претърпяла трудова злополука, като е
получила съответните травматични увреждания.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по
чл. 200 от ГПК следва да се ангажира, тъй като се установят и останалите
предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, тоест че ищцата е
претърпяла конкретни вреди от тази трудова злополука.
По претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
23
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
В този смисъл исковата молба на В. Н. К., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул. „******, обл. Пазарджик, срещу ******- гр. Пазарджик,
БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******, се явява
основателна и доказана, като основният спорен въпрос между страните е дали
отговорността на работодателя следва да бъде намалена съобразна
разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ, доколкото се твърди от ответната страна,
че пострадалата също е допринесла за настъпилото влошаване на
здравословното си състояние вследствие на трудовата злополука, като е
допуснала груба небрежност.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ:
При така депозирания отговор и при така направени възражения от
ответника, вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ в негова тежест е да
установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
тоест да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е
провел поведение, което обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, като не проявил грижа за безопасността си.
За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като
поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при
условията на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото
субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези
действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги
предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с
24
неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно
отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви –
неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ
при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.
Твърденията на ответника за проявена от К. груба небрежност се
разпростират в три направления – проявена небрежност непосредствено и по
време на настъпване на инцидента, проявена небрежност при избор на
подходящият метод на лечение и проявена небрежност при възстановителния
процес,като същите ще бъдат разгледани от съда в този им ред.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесната
трудова злополука е настъпила в непосредствена близост до сградата на
ответното училище. Злополуката е настъпила около 12.20 часа на
01.06.2023г. в гр. Пазарджик, когато К., след приключване на работа, е
тръгнала от сградата на ******- гр. Пазарджик да се прибира към вкъщи.
Излизайки от портала на училището, К. се е спънала и паднала на тротоара.
Това е видно от приложеното поделото Обяснение от В. К. във връзка с
проведено разследване на тр. злополука, съгласно съдържанието на което,на
излизане от сградата на училището, К. е завила наляво , и на няколко метра от
портала се е спънала с левия си крак в малко желязо, останало от отстранена
автобусна спирка, което се намирало на тротоара. В този смисъл са и
обясненията, дадени от Е. Н. Г.- преподавател в училището и Р. П. Ц. / ученик,
свидетел на инцидента/. Приложено е и Писмо от Директора на ПГИМ до
Кмета на Община Пазарджик с вх.№30-00-650 от 04.06.2024г., което писмо се
сезира Кметът на Общината ,че на тротоара пред входа ПГИМ има остатъци
от метално съоражение, които са изрязани и са останали четири издатъка с
остатъците от конструкцията на съоражението и бетон около тях. Отправено е
искане да се разпореди почистване на остатъците от съоражението. Съгласно
показанията на свидетеля В. Х. М. /бивш колега на ищцата/, М. сочи, че
докато тя работила в ПГИМ – Пазарджик, лично се спъвала на няколко пъти в
същите метални издатъци. Съгласно показанията на св.И. Х. Г. / зам.директор
на ПГИМ/ / се установява,че процесният инцидент е настъпил на 01.06.2023г.
, когато К. се спънала на тротоара пред училището, тръгвайки си от работа.
Там имало остатъци от автобусна спирка или друго метално съоражение,
които били изрязани, но имало останали неравности. Впоследствие тези
25
неравности били отстранени , след като Община Пазарджик била сезирана от
ръководството на училището за необходимостта от премахването им. След
инцидента, ищцата отсъствала от работа около 6 месеца, а след завръщането
си се пенсионирала.
В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан Р. П. Ц.- ученик на
ПГИМ, свидетел –очевидец на инцидента. От показанията на св. Ц. се
установява, че К. се е спънала в железа, намиращи се на тротоара пред
училището, останали от стара автобусна спирка. Непосредствено преди
инцидента, К. не бързала, ходила спокойно,не говорила по телефона си.
Впоследствие на мястото на инцидента дошла линейка, която забрала К., тъй
като последната изпитвала силни болки в лявата си ръка.
От анализът на гореописаните доказателства съдът достига до извод, че
К. се е спънала в остатъци от метално съоражение / железа/, намиращи се на
тротоара пред училището, останали от стара автобусна спирка. Въпросните
железа представляват останали четири издатъка с остатъците от
конструкцията на съоражението и бетон около тях. Именно в тези остатъци от
автобусна спирка или друго метално съоражение се е спънала ищцата , които
към момента на настъпване на инцидента са били изрязани, но е имало
останали неравности. Впоследствие тези неравности били отстранени , след
като Община Пазарджик била сезирана от ръководството на училището за
необходимостта от премахването им.
Според настоящият съдебен състав обаче не би могло да се приеме, че
К. се е спънала в тези метални остатъци от автобусна спирка /неравности
върху тротоара/ поради проявена от нея груба небрежност. Дори да се приеме
,че ищцата е познавала добре този път , преминавайки по него почти
ежедневно за да достигне от дома си до работното си място и обратно,това не
би могло да доведе до извод за проявена груба небрежност от страна на К.. От
съществено значение в тази насока се явяват свидетелските показания на
единственият свидетел- очевидец на спъването и падането на К.. Това е Р. П.
Ц.- ученик на ПГИМ, свидетел –очевидец на инцидента. От показанията на св.
Ц. се установява, че К. се е спънала в железа, намиращи се на тротоара пред
училището, останали от стара автобусна спирка. Непосредствено преди
инцидента, К. не бързала, ходила спокойно,не говорила по телефона си.
От показанията на св. Ц. не се установява извършването на каквито и да е
26
действия от страна на К., които биха могли да се квалифицират като проява на
груба небрежност. Пострадалата не е бързала,ходила спокойно, а вниманието
й не е било ангажирано от други дейности, не е говорила или гледала в
телефона си. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само
това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба
небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по
терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
успее да го предотврати. Освен това в този случай, вината на пострадалия не
може да се предполага, а подлежи на пълно доказване от страна на
работодателя. Отчитайки гореизложеното съдът намира, че в процесния
случай не е налице проява на груба небрежност от страна на ищцата, при
изпълнение на трудовите му функции, нито нарушение на правилата за
движение по пътищата, или груба небрежност при преминаване по тротоара ,
за да се придвижи от местоработата си до обичайното си местоживеене.
Ответната страна не е успяла да осъществи доказване по безсъмнен начин, на
сочената от него груба небрежност, поради което и отговорността не следва
да се намалява на горното основание.
Безспорно от приетите по делото доказателства се установява, че
вследствие на претърпяната трудова злополука, К. е получила закрито
счупване на лъчевата кост в долната част на радиуса към китката на лявата
ръка. Това счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник за около 2.5- 3 месеца от датата на
травмата. В конкретният случай лечението е продължило около 7 месеца, тъй
като оперативно лечение не било проведено по правилата на добрата
медицинска практика, поради отказ на пострадалата. Това е довело до
неправилно зарастване на свободният фрагмент, формиращ гривнената става
и до външна деформация в горната част на лявата китка. В случая на К. е било
извършено закрито наместване на счупването на лъчевата кост с вътрешна
фиксация с две Киршнерови игли, които впоследствие са били премахнати.
При пострадалата са настъпили усложнения в оздравителния процес , като
към момента на извършения преглед, тя продължава да има ограничени
27
движения в лявата гривнена става. От научна гледна точка, най-правилният
метод за лечение в процесният случай е бил открито наместване на
фрактурата с метална остеосинтеза с плака и винтове, но ищцата е отказала
такава операция. При извършеното закрито наместване с Киршнерови игли
под рентгенов контрол не би могло да се постигне идеално наместване при
всяка фрактура.
Установява се също така от приетите по делото доказателства, че
пострадалата К. са били предложени два метода на лечение - оперативно
лечение и закрита репозиция с Киршнерови игли, като тя предпочела втория
от тях, въпреки че според св. К. първият бил по-подходящ в нейният случай.
Като лекуващ лекар св. К. обяснил това на К., но тя предпочела втория метод
на лечение поради страх от интервенция и поради това,че бил по-евтин.
Изложеното се потвърждава както от показанията на доктор К., така и от
свидетелските показания на Т. и М..
Дори да се приеме,че пострадалата К. е била надлежно запозната
с евентуалните последици и надеждност на всеки един от двата метода на
лечение от медицинските лица, и впоследствие да е избрала по-
неподходящият от тях, това не би могло да доведе до извод за проявена от нея
форма на груба небрежност. Това е така, защото действително ищцата е
отказала да й бъде извършено оперативно лечение, но само по себе си това
обстоятелство не е от естество да обоснове извод за груба небрежност , тоест
неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Нещо повече, ищцата е избрала метод на лечение , за който е
вярвала ,че ще доведе до същите резултати както и оперативното лечение,
доколкото двата метода на лечение са й били предложени от лекуващия я
доктор. В случая на К. е било извършено закрито наместване на счупването на
лъчевата кост с вътрешна фиксация с две Киршнерови игли, които
впоследствие са били премахнати. При пострадалата са настъпили
усложнения в оздравителния процес , като към момента на извършения
преглед, тя продължава да има ограничени движения в лявата гривнена става.
Безспорно , от научна гледна точка, най-правилният метод за лечение в
процесният случай е бил открито наместване на фрактурата с метална
остеосинтеза с плака и винтове, но ищцата е отказала такава операция. При
извършеното закрито наместване с Киршнерови игли под рентгенов контрол
не би могло да се постигне идеално наместване при всяка фрактура. В такъв
28
случай възниква въпросът защо и двата метода са били предложени на
пострадалата от лекуващия лекар, след като първият е бил най-подходящ за
състоянието на пациентката. Пострадалата не е лице с медицинско
образование , но въпреки това се е доверила на преценката на лекуващия я
доктор и преценила, че и двата метода биха могли да бъдат успешни с оглед на
състоянието й , макар й да е била уведомена, че единият от тях е по-надежден
от другия. Тоест, пострадалата не е отказала изобщо лечение, а в случая е
избрала по неподходящият и ненадежден метод за лечение от два метода,
предложени от специалист в тази област.
При това положение, не би могло да се приеме, че пострадалата въобще
не е изпълнила предписанията на лекуващия я лекар и самоволно не е
предприела адекватно на здравословното й състояние лечение. Доколкото по
делото липсват доказателства за конкретно поведение на ищеца, от което да се
направи извод , че пострадалата не е положила елементарна грижа за
правилното и бързото възстановяване на здравето си, то съдът следва да
приеме, че поведението на ищцата не е проява на груба небрежност, а е
въпрос на неправилна преценка от нейна страна. Тази неправилна преценка и
лош избор на предложен й метод на лечение не би могла да се квалифицира
като проява на груба небрежност по смисъла на закона. След като и двата
метода за лечение са й били предложени като адекватни за състоянието й , се
презюмира, че и двата метода следва да доведат до сходен оздравителен
резултат, при правилното им изпълнение от страна на медицинските лица.
Не се установяват и други действия на ищцата по време на възстановителния
процес, които биха могли да бъдат характеризирани като прояви на груба
небрежност от нейна страна. Обстоятелството, че след изписването й от
болничното заведение, ищцата е ходила на рехабилитация в болница
„Здраве“ в гр. Пазарджик, а после и на гр. Поморие на солни бани, не би могло
да довело до забавяне на оздравителния процес до такава степен, че да се
вмени във вина на пострадалата. Още повече, че всички тези действия са били
извършени от ищцата с ясното съзнание от субективна страна, че ще се
отразят положително върху здравословното й състояние.
С оглед на изложеното, съдът не би могъл да приеме, че ищцата К. е
допринесла за настъпването на трудовата злополука , като е допуснала груба
небрежност , поради което и на основание чл.201 от КТ, отговорността на
29
работодателя да следва да се намали. Според обобщенията, дадени от ВКС в
решения по чл. 290 ГПК, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Груба небрежност е
налице, когато работникът е предвиждал вредоносния резултат от
поведението си, но е разчитал да го избегне. Не на такова субективно
отношение към извършваното от ищцата сочат събраните по делото
доказателства,
като липсва проява на груба небрежност в конкретния случай , която да
съставлява съпричиняване. Поради това съдът намира за необосновано и
недоказано твърдението на ответната страна, съгласно което ищцата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат със своята груба
небрежност, като е подценила реалната опасност, а впоследствие е избрала
погрешен метод на лечение и не е спазвала предписанията на лекуващия я
доктор за правилното и бързото оздравяване.
При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактна или субективна категория – в
зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите /ППВС № 4/68 г/.
Обезщетението по справедливост следва да се определя за всеки конкретен
случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото. При всичко изложено
и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване
на злополуката и промените в икономическата конюнктура през периода на
висящност на процеса, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата следва да бъде в размер на 10 000.00 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
За разликата до пълния претендиран размер от 15 000.00 лева искът
30
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, предвид
основателността на главния иск, същото е основателно.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 3 КТ: Съгласно чл. 200,
ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Възражението е
направено в срок, но настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Налице е задължителна съдебна практика, съгласно която,
приложението на чл. 200 ал. 3 КТ е свързано със задължението на
работодателя да обезщети една имуществена вреда /каквато в случая не се
претендира/. Тази вреда се изразява в разликата между заплащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатото след това
обезщетение. Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между
трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако
беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има
причинно-следствена връзка /в този смисъл Решение № 119 от 12.07.2013 г.
по гр. д. № 675/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали
ищецът е получавал социални помощи или обезщетения от общественото
осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират
причинени неимуществени вреди.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 4 КТ – съгласно
посочената разпоредба, дължимото обезщетение по чл. 200 КТ се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
Установява се от представените от ответника доказателства, че К. е била
включена в Списъка на застрахованите по групова застраховка Злополука на
учащи, педагози и обслужващ персонал към ПГИМ- гр. Пазарджик. На К. е
било изплатено обезщетение в размер на 300.00лв. по тази застраховка.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
31
пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното
намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че
по посочения начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не
предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени
претенции само или и за имуществени вреди. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което
е даден положителен отговор на въпроса "следва ли заплатеното обезщетение
по задължителната застраховка "трудова злополука", сключена от
работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди", по подобен начин е
прието и в решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о.
В конкретният случай, изплатеното на ищцата обезщетение е на
основание сключен договор за застраховка „Злополука на учащи“, но не и за
застраховка „Трудова злополука“. Застраховката „Трудова злополука” не е
само лична, а притежава обезщетителна (по отношение на пострадалия
работник) и обезпечителна функция (по отношение на работодателя). Със
32
сключването на този застрахователен договор работодателят цели да обезпечи
своята гражданска, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 200 КТ.
Следва да се изясни, че заплащането на уговорената застрахователна сума при
настъпване на застрахователно събитие при т. нар. лични застраховки (договор
за застраховка „Живот” и „Злополука”) не притежава пряко обезщетително
действие, а се заплаща наред с другите обезщетения, за разлика от застраховка
„трудова злополука“. В този смисъл личните застраховки не са насочени към
обезщетяване на действително причинените вредоносни последици, а
застрахователната сума се дължи наред с обезщетението, с което се репарира
настъпил вредоносен резултат. В случая не е била сключена застраховка от
работодателя „Трудова злополука“, целяща да обезпечи неговата
гаранционно-обезпечителна отговорност. В този смисъл, настоящият съдебен
състав намира,че от определените суми за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при трудова злополука, не следва да се приспадне
полученото от пострадалата от сключена от работодателя застраховка с
предмет „Злополука“, какъвто е настоящият случай.
По отношение на обратния иск:
В хода на настоящото производство бе предявен против третото лице
помагач: Община Пазарджик , обратен осъдителен иск на ответника ******-
гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******.
Този иск е предявен в условията на евентуалност от изхода на делото по
главния и е допустим, като по съществото си , според настоящият съдебен
състав, се явява и основателен и доказан. Безспорно установено е от
приетите по делото доказателства , че процесната трудова злополука е
настъпила около 12.20 часа на 01.06.2023г. в гр. Пазарджик, когато К., след
приключване на работа, е тръгнала от сградата на ******- гр. Пазарджик да се
прибира към вкъщи. Излизайки от портала на училището, К. се е спънала и
паднала на тротоара.
Видно от приложеното поделото Обяснение от В. К. във връзка с
проведено разследване на тр. злополука, съгласно съдържанието на което,на
излизане от сградата на училището, К. е завила наляво , и на няколко метра от
портала се е спънала с левия си крак в малко желязо, останало от отстранена
автобусна спирка, което се намирало на тротоара. Депозираните от
33
пострадалата обяснения се подкрепят изцяло от обясненията на Е. Н. Г.-
преподавател в училището и Р. П. Ц. / ученик, свидетел на инцидента/.
Приложено е и Писмо от Директора на ПГИМ до Кмета на Община
Пазарджик с вх.№30-00-650 от 04.06.2024г., което писмо се сезира Кметът на
Общината ,че на тротоара пред входа ПГИМ има остатъци от метално
съоражение, които са изрязани и са останали четири издатъка с остатъците от
конструкцията на съоражението и бетон около тях. Отправено е искане да се
разпореди почистване на остатъците от съоражението. Съгласно показанията
на свидетеля В. Х. М. /бивш колега на ищцата/, М. сочи, че докато тя
работила в ПГИМ – Пазарджик, лично се спъвала на няколко пъти в същите
метални издатъци. Съгласно показанията на св.И. Х. Г. / зам.директор на
ПГИМ/ / се установява,че процесният инцидент е настъпил на 01.06.2023г. ,
когато К. се спънала на тротоара пред училището, тръгвайки си от работа. Там
имало остатъци от автобусна спирка или друго метално съоражение, които
били изрязани, но имало останали неравности. Впоследствие тези неравности
били отстранени , след като Община Пазарджик била сезирана от
ръководството на училището за необходимостта от премахването им. След
инцидента, ищцата отсъствала от работа около 6 месеца, а след завръщането
си се пенсионирала.
В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан Р. П. Ц.- ученик
на ПГИМ, свидетел –очевидец на инцидента. От показанията на св. Ц. се
установява, че К. се е спънала в железа, намиращи се на тротоара пред
училището, останали от стара автобусна спирка.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал води до
непротиворечивият извод, че К. се е спънала в остатъци от метално
съоражение / железа/, намиращи се на тротоара пред училището, останали от
стара автобусна спирка. Въпросните железа представляват останали четири
издатъка с остатъците от конструкцията на съоражението и бетон около тях.
Именно в тези остатъци от автобусна спирка или друго метално съоражение
се е спънала ищцата , които към момента на настъпване на инцидента са били
изрязани, но е имало останали неравности. Впоследствие тези неравности
били отстранени , след като Община Пазарджик била сезирана от
ръководството на училището за необходимостта от премахването им.
В тази връзка, отговорност за претърпените от ищцата неимуществени
34
вреди следва да носи и ответникът по обратния иск- Община Пазарджик, в
чийто задължения влиза поддържането на тротоарите на територията на гр.
Пазарджик в такова състояние,че същите да са безопасни за движещите се по
тях пешеходци и да не създават предпоставки за настъпването на подобен вид
злополуки. Съдът споделя становището на ищецът по обратния иск, съгласно
което в случая е налице вредоносно поведение на служителите на общината,
изразяващо се в бездействие относно отстраняването и почистването на
бетоновите и метални остатъци, находящи се на тротоара и останали от
премахната автобусна спирка, която е била изградена до училищната ограда.
Предявеният обратен иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като
съобразно изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум,
същата претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие получено
травматично увреждане, в резултат на падане на неподдържан в нормално
състояние тротоар, т.е. предмет на разглеждане в настоящото производство е
претенция за заплащане на обезщетение, предизвикано от неправомерно
поведение /бездействие/ на служители на Община Пазарджик. Бездействието
на ответника по предявения обратен иск е във връзка с възложени по силата на
закон задължения за обезопасяване на тротоар , находящ се на бул. „******“ в
гр.Пазарджик. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна,
при което законодателят е предвидил възможност да се компенсират вредите,
причинени от друг правен субект, т.е. отговорността е за чуждо
противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, с характер на публична
общинска собственост са: общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване; както и мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества.
Процесният тротоар е собственост на Община Пазарджик, тъй като е
част от общински път: чл.8, ал.3 от Закона за пътищата - “Общинските пътища
са публична общинска собственост.“ Според чл.30, ал.4 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
35
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община, а
съгласно чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
На основание §6, т.1 от ДР на Закона за движение по пътищата - "Път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към
пътищата се приравняват и улиците. Безспорно е и че тротоарът, като част от
пътя: §6, т.6 от ДР на ЗДвП - "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение
и предназначена само за движение на пешеходци. На основание чл.108, ал.1 от
същия закон, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата,
които стопанисват пътя (надлъжната част, от който са и тротоарите), да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
В настоящият случай от всички събрани по делото доказателства,
неоспорени от страните, се установи по безспорен начин фактическата
обстановка и обстоятелството, че именно неотстранени железни остатъци от
премахната автобусна спирка са станали причина за падането на ищцата, което
е довело до описаните увреждания.
Във връзка с горното, съдът не споделя възражението на ответната
страна по предявения обратен иск, че Община Пазарджик не е пасивно
легитимирана да отговаря по обратния иск и че не е собственик на
съоръжението, което е станало причина за претърпените травматични
увреждания. Законът позволява да се предяви обратен иск срещу ответната
община, а обстоятелството,че е налице сключен договор за ремонт на улици и
пътища на територията на общината с трето лице не освобождава общината от
отговорност. Горното се потвърждава и от обстоятелството, че едва след като е
била сезирана , ответната община е наредила на свои служители да премахнат
36
процесните метални остатъци, станали причина за злополуката, а те не са били
премахнати от служители на „Еко- Хидро-90“ЕООД.
В заключение, тротоарът е собственост на Община Пазарджик, която
чрез своите служители има задължение за дейностите, свързани с ремонта и
поддържането на общинските тротоари в изправност, с оглед
предназначението им.
От показанията на свидетелите, заключението на СМЕ и останалите
доказателства, се установява и причинната връзка между лошото състояние
на тази част от тротоарната настилка и причинените неимуществени вреди на
ищцата по предявения първоначален иск, т.е. налице е противоправно виновно
деяние.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав формира
мнение, че по делото е доказано осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква
задължението на ответника по обратния иск да поправи всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Предявеният обратен иск следва да се уважи в размер от 10 000.00лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000.00 лева искът
следва да бъде отхвърлен, аналогично на първоначално предявеният иск от
ищцата К. срещу ПГИМ- гр. Пазарджик.
По отношение на разноските: По предявеният главен иск, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Видно от материалите по делото, ищецът К. се представлява от адвокат
Я. Д. Д. от САК, като е налице заявено искане за присъждане на разноски -
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Дължимото възнаграждение за адвокат по реда на
чл.38 ЗА, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде в
размер на 2100.00 лева, като съобразно изхода от спора ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Д. сумата в размер на 1400,00 лева.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От материалите по делото е
37
видно,че ответникът е направил разноски в общ размер на 2500.00лв.,вкл.
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100.00лв. и депозит за
вещо лице от 400.00лв.. Тези разноски, сторени от ответника, следва да му
бъдат заплатени съразмерно на отхвърлената част от иска , а именно в
размер на 833,33 лева.
Съдът следва да разгледа направеното от ищцовата страна възражение
за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява неоснователно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз
основа на направените от страните възражения, делото действително
представлява фактическа и правна сложност, като заплатеното
възнаграждение не се явява прекомерно
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 400.00 лева върху уважената част от претенциите,
както и сумата от 266,66 лева за приетата съдебномедицинската експертиза,
съразмерно на уважената част от иска.
По предявеният обратен иск, ищецът ПГИМ- гр. Пазарджик е сторил
разноски в общ размер на 2700.00лв. /600.00лв. – платена държавна такса и
2100.00лв. – заплатено адв. Възнаграждение/, от които по съразмерност следва
да се присъди сумата от 1800.00лв.
При този изход на делото, в тежест на ищеца по предявения обратен иск
следва да се възложи претендираното от процесуалния представител на
ответника юрисконсултско възнаграждение, чиито размер на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП
съдът определя на 300.00 лева, от които по съразмерност следва да се
присъдят 100.00лв. съобразно отхвърлената част от предявения обратен иск.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
38
ОСЪЖДА ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „****** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200 КТ на В. Н. К.,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „******, обл. Пазарджик, сумата от 10
000.00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени на К. вследствие на
претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
/01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука в останалата му част – над присъдените размери от 10
000.00 лв. до претендираните размери от 15 000.00 лв. /частичен иск от
25 000.00лв. /, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „******, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. Д. от Софийска
адвокатска колегия, с личен номер **********, с адрес за кореспонденция
град София, пл „****, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с
чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 1400,00 /хиляда и
четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „******,
обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ-
*********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******, сторените разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер
на 833,33 лева /осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, на
осн. чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на РС – Пазарджик, сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева ,
представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и
сумата от 266,66 лева /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/ за приетата съдебномедицинската експертиза, съразмерно на
39
уважената част от иска
ОСЪЖДА Община Пазарджик,ЕИК- *********, с адрес- гр. Пазарджик,
бул. „България“№2, представлявана от П. Н. К.- Кмет на Община Пазарджик,
ДА ЗАПЛАТИ на ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „****** , сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/ по
предявения обратен иск по реда на чл.219,ал.3 ГПК, която сума ******- гр.
Пазарджик, БУЛСТАТ- ********* е била осъдена да заплати по настоящото
дело като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени на В. Н. К., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „******, обл.
Пазарджик вследствие на претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване
на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, при
условие че ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- ********* заплати това
обезщетение на В. Н. К., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „******,
обл. Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск в останалата му
част – над присъдените размери от 10 000.00 лв. до претендираните размери
от 15 000.00 лв. /частичен иск от 25 000.00лв. /, като неоснователен и
недоказан
ОСЪЖДА Община Пазарджик,ЕИК- *********, с адрес- гр. Пазарджик,
бул. „България“№2, представлявана от П. Н. К.- Кмет на Община Пазарджик,
ДА ЗАПЛАТИ на ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „******, сумата в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/
лева, представляваща сторените от ищеца по обратния иск разноски,
съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ******- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „****** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пазарджик,ЕИК-
*********, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „България“№2, представлявана от П.
Н. К.- Кмет на Община Пазарджик , сумата от 100.00 лв. / сто лева / ,
представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявения обратен иск, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК
Решението е постановено при участие на трето лице –помагач на
страната на ответника - Община Пазарджик,ЕИК- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, бул. „България“№2, представлявана от П. Н. К.- Кмет на Община
40
Пазарджик
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
41