№ 8
гр. Стара Загора , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен С. Златев
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20205500503113 по описа за 2020 година
Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата от ищеца С. Ж. Ж. от
***, против изцяло негативното за него Решение № 830/15.07.2020г. по гр.д.
№ 4115/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е била отхвърлени исковата
му претенция по чл.109 от ЗС, като излага подробно своите фактически и
правни оплаквания в тази насока. Счита, че в атакуваното
първоинстанционно Решение било немотивирано, необосновано и
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като сочи подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на
защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло
първоинстанционно Решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да
постанови ново, с което да уважи изцяло предявения от него против
ответника Ж. И. Ж. от *** по чл.109 от ЗС, със законните последици от това.
По въззивното дело има назначена, изслушана и приета повторна съдебно-
техническа експертиза по реда на чл.201, пр.2 от ГПК, с предмет и задачи
напълно идентични с тази на първоначалната такава пред първата инстанция.
Няма събирани нови писмени и гласни доказателства пред въззивната
инстанция. Въззивникът пледира цялостно уважаване на жалбата му, отмяна
на атакуваното първоинстанционно Решение и цялостно уважаване на
исковата му претенция против ответника по реда на чл.109 от ЗС, като
1
претендира и разноските си пред двете съдебни инстанции. Излага подробно
становищата си в представена писмена Защита в дадения му от съда 1-
седмичен срок.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ответника Ж. И. Ж. от ***,
който счита направените въззивни оплаквания за неоснователни и
недоказани, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в
тази насока. Моли въззивния съд да остави изцяло без уважение въззивната
жалба и да потвърди напълно атакуваното с нея първоинстанционно Решение,
като законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Не е
имал свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Пледира, че
в.жалба била неоснователна и недоказана, което се потвърждавало и от
приетата по въззивното дело повторна съдебно- техническа експертиза по
реда на чл.201, пр.2 от ГПК, чието заключение поддържа изцяло. Претендира
разноските си пред настоящата въззивна инстанция за възнаграждение на
един пълномощник- адвокат по делото. Горното развива в представената по
делото писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и
диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените
във в.жалба оплаквания, със становището в Отговора на въззиваемия, и като
взе предвид текстовата и графичната част от заключението на повторната
съдебно- техническа експертиза по въззивното дело, приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, преценени съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено и доказано, че въззивната жалба се явява напълно
неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, че атакуваното с
нея изцяло отхвърлително първоинстанционно Решение е изцяло обосновано,
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно
със законните последици от това.
Атакуваното решение е по предявен вещен негаторен иск по чл.109 от
ЗС от въззивника С. Ж. Ж. от *** против Ж. И. Ж. от ***/негов съсед/, че той
от няколко години извършвал незаконно строителство на границата между
двата имота и навлизал в съсобствения на ищеца недвижим имот, находящ се
в ***, УПИ III- 537 с площ 2 050 кв.м., с което му пречел пълноценно да го
ползва. Видно от материалите по първоинстанционното дело, съгласно
разпоредбите на осн. чл.146, ал.1, т.5 във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, РС е
разпределил доказателствената тежест, като по този негаторен иск в тежест на
ищеца- въззивник е било да докаже, че е собственик на процесния недвижим
имот, че са налице неоснователни действия, респективно бездействия от
страна на ответника- въззиваем Ж.Ж., които му пречат да упражнява своето
право на собственост, като в тежест на ответника- въззиваем Ж.Ж. е
поставено да докаже възраженията си, като докладът на РС по делото е приет
2
очевидно без никакви възражения и от двете страни/видно от Протоколно
определение от о.с.з. на 12.11.2019г./. Пред РС е била назначена, изслушана и
приета без никакви възражения в о.с.з. на 02.06.2020г., от която и да е от
страните съдебно- техническа експертиза/СТЕ/, като по делото на РС са
представени множество писмени доказателства, както и са събрани поредица
от свидетелски показания. Предметът на предявения иск изисква
разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, като
в условията на пълно и главно доказване ищецът С.Ж. следвало да докаже
кумулативното наличие на две задължителни законови предпоставки- че той е
собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия,
които му пречат да осъществява в пълен обем правото си на
собственост/съсобственост/ и произтичащите от това негови права да владее
имота, да се ползва от него и да се разпорежда с него. Напълно безспорно
между страните по делото е, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот- дворното място. Но е останал недоказан втория кумулативно изискуем
елемент по чл.109 от ЗС- за извършването на неоснователни действия, които
да възпрепятстват упражняването от собственика- ищец да осъществява
собственическите си права в пълен фактически и правен обем. В тази връзка и
според т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ОСГК- ВКС-
София, за уважаване на процесния негаторен иска по чл.109 от ЗС е
необходимо и достатъчно ищецът- въззивник да докаже, че неоснователното
действие на ответника- въззиваем му пречи да упражнява своето
собственическо право върху този недвижим имот- тоест и че върху този
конкретен недвижим имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие/чрез действие и/или бездействие/, както и че това действие/или
бездействие/ на ответника- съсед създава за ищеца- съсобственик пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените по смисъла
на чл.50 от ЗС. Фактическата и правната преценка за това кои въздействия са
по -големи от обикновените и поради това са недопустими, е въпрос на
конкретика по всяко конкретно дело. Следователно въззивникът- ищец е
трябвало да докаже пред РС, че са налице неоснователни действия или
бездействия, както и че тези действия/или бездействия/ му създават пречка за
използване на имота му по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 от
ЗС. Единствената конкретна пречка, която въззивникът- ищец е посочил в
Исковата си молба е липсата на изградена система за отвеждане на
дъждовната вода от сградите в имота на въззиваемия, поради което същата се
оттича в имота на въззивника- ищец, което водело до ерозиране на почвата в
двора му. Горното се доказва и от заключението на СТЕ пред РС- Ст.Загора,
съгласно която отводнителната система за дъждовна вода на всички общо 4
бр. постройки/навес, лятна кухня, склад и гараж/ по периферията на имота на
въззиваемия- ответника, граничещи с имота на въззивника- ищец, като
навесът в североизточната част на имота, засягащ югозападната част на
собствения на ищеца имот е с едноскатен покрив и отводняването е с наклон
към имота на ответника и един малък участък с наклон към имота на ищеца,
3
лятната кухня, допряна до склада, е с едноскатен покрив, на които са
поставени олуци и отводняването е с наклон към имота на ищеца, склада,
изграден като продължение на бетонната стена и свързан с гаража на
ответника е с едноскатен покрив и отводняването е към имота на ответника и
гаражът е с едноскатен покрив и отводняването е с наклон към имота на
ответника. Както РС правилно е констатирал, че единствено отводняването на
лятната кухня, която има улук и събира дъждовната вода, както и много
малка част от навеса са с наклон към имота на въззивника- ищец. Но по
първоинстанционното дело липсват твърдения на ищеца и доказателства от
негова страна, че от горното той търпи неудобства или пречки да упражнява
правото си в пълен обем. Също така липсват данни по делото на РС в
спорната зона да има някакви насаждения или почвата да е реално ерозирала,
както и че от действията на въззиваемия, въззивникът не може да упражнява
правото си на собственост, което не се доказва нито с писмени доказателства,
нито със свидетелски показания, нито от заключението на СТЕ пред РС-
Ст.Загора. Следователно не е достатъчно основание за наличието на пречка на
въззивника да ползва имота си е фактът, че по първоинстанционното дело е
било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че част от
граничните постройки на въззиваемия навлизат със съответните сантиметри в
имота на въззивника. Горното се установява и доказва по несъмнен и
безспорен технически начин и от текстовата и графична част на назначената,
изслушана и приета повторна СТЕ/ведно с приложенията към нея/ пред
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора по реда на чл.201, пр.2 от ГПК. Която
напълно съвпада с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение,
защото за да се приеме, че е налице „неоснователно действие” по смисъла на
чл.109 от ЗС, не е достатъчно същото да е лишено от позитивна
административна санкция, когато се касае до регламентиран разрешителен
режим за извършване на определени действия (строеж, реконструкция и др.),
но също така да се установи, че то обективно създава пречки за нормалното
ползване на собствения на ищеца имот. Наред с това при изследването на
втората предпоставка за евентуално уважаване на негаторния иск по чл.109 от
ЗС е от съществено значение естеството на приетото за неоснователно
действие и степента на неговото отражение върху пълноценното упражняване
на правото на собственост върху засегнатия имот, преценени кои въздействия
са недопустими от гледна точка на разпоредбата на чл.50 от ЗС, са конкретни
по всяко отделно дело, както в конкретния случай не е посочено и нито едно
твърдение, че навлизането на постройките на въззиваемия в имота на
въззивника създава някакво съществено неудобства за него. Безспорно
навлизането в съсобствения на въззивника имот варира от 1 см. и до 36 см.,
като съгласно дефинициите на чл.154, ал.2 от ЗУТ „съществени отклонения“
от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават
предвижданията на действащия подробен устройствен план, нарушават
изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна
4
устройствена защита, са несъвместими с предназначението на територията и
нарушават строителните правила и нормативи, техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните
изисквания, променят строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията, нарушават предвижданията на проекта, като
се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят
съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се
променя за етапно изграждане при условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ,
променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и
съоръжения и променят вида, нивото, местоположението и трасето на
преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии
и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в
урбанизираните територии, както и на комуникационно- транспортните
мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на
отпадъци. Предвид разпоредбата на чл.152, ал.3 от ЗУТ „несъществени
отклонения“ от одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън
посочените в чл.152, ал.2 от ЗУТ. Следователно, дори и да има изменение в
инвестиционния проект от страна на въззиваемия, те са от категорията на
„несъществените“, като безспорно доказаните незаконни строежи в имота на
въззиваемия безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в
случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни
правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на
възможност за ползване на съседния имот на въззивника по предназначение.
Но във всички останали случаи, когато незаконният строеж е изграден в
нарушение на други строителни правила и норми, различни от
горепосочените, ищецът- въззивник по процесния негаторен иск по чл.109 от
ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да
осъществява пълноценно правото си на собственост. Следователно в
атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно е констатирал, че не
са налице всички елементи от фактическия състав на негаторния иск по
чл.109 от ЗС, поради което оплакванията във въззивната жалба за наличие на
грешка при анализа на доказаните предпоставки за уважаване на иска по
чл.109 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани, както пред РС, така и
пред настоящия въззивен ОС. Горното се доказва пред РС, както от
представените по делото писмени доказателства, така и от събраните по
делото гласни доказателства/свидетелските показания на св. С.С. и св. З.Х./, с
които се доказва, че още към края на 1985г. бащата на въззиваемия Ж.Ж. е
оградил имота си, включително и от към страната на имота на въззивника,
като показания и на двамата разпитани свидетели са еднопосочни и вътрешно
непротиворечиви, като от тогава/1985г./ и до сега въззиваемият Ж.Ж. не е
променял така поставените граници на дворното му място в частта му към
границата със съседния имот на въззивника. Следователно действително
липсата на пълен набор от строителни документи за част от спорните обекти
не е достатъчно основание, за да се уважи предявения негаторен иск по
5
чл.109 от ЗС, понеже безспорно наличното навлизане е несъществено, а
наличните отклонения от одобрения инвестиционен проект на реализираните
постройки не са от категорията на съществените. Мотивите на РС са напълно
в съответствие със събраните по надлежния процесуален ред писмени и
гласни доказателства пред първата инстанция, заключението и от приетото
без никакво възражение заключение на СТЕ по делото.
В настоящото въззивно съдебно производство не се доказаха никой от
твърденията и оплакванията, изложени във въззивната жалба на ищеца, за
конкретни пороци на атакувания първоинстанционен съдебен акт.По изрично
искане на въззивника по настоящото въззивно дело беше извършена
назначена, изслушана и приета повторна съдебно-техническа експертиза,
чието заключение/ведно с приложенията към него/ е възприето от всяка от
страните без изрично изразени възражения, тя не е оспорена в откритото
съдебно заседанието по нейното приемане, и е приета по надлежния
процесуален ред от настоящия въззивен съд. Според това заключение на
повторната СТЕ, процесиите сгради в имота на въззиваемия представляват
допълващо застрояване и е допустимо да бъдат разположени на страничната
регулация с имота на въззивника, стига да отговарят на определени
нормативни условия за това, като съгласно разпоредбите на чл.18, ал.4, т.2, б.
„а“ и б.„б“ от Наредба № РД-02-20-5/05.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри на МРРБ/обн.Д.в.№ 4/13.01.2017г./ допустимите стойности на
навлизане, когато координатите на точките в кадастралната карта са
определени от графичен план или от карта е 60 см. за трайно
материализирани граници, а за нетрайно материализирани граници и сградите
от допълващо застрояване тя е 90 см., като всъщност това е точността, която
трябва да се постигне със съвременните методи при изработване на
кадастралната карта. В процесния случай кадастралната карта и
кадастралните регистри се създават по значително по- съвременни
електронни методи, поддържат се и се използват вече само в цифров вид и
категорично постигат тази нормативно допустима точност, която е била
невъзможно много по- рано, когато е изработван действащия план на ***. В
случая, когато абсолютната точност е практически относително ниска, следва
да се правят изводи на база графичното отразяване и т.н. географска
правдоподобност, като процесната граница между имотите на страните по
делото тръгва от уличната регулационна линия на процесиите имоти и стига
до сградите, отразени в плана „ПС“, разположени в двата имота. На място са
запазени основите и стена от сградите, които са били в имота на въззивника,
като относно оградата всички разлики между измерената на място процесна
граница и отразената в действащия кадастрален план на *** такава са в
рамките на нормативно допустимата точност. Следователно поради
изграждането на постройките на самата регулационната линия, то нито една
от тези процесни постройки в имота на въззиваемия не навлиза в имота на
въззивника. Най- голямата разлика на заснетата стена или ограда от
6
отразената граница е 48 см., което представлява отклонение в рамките на
допустимото, съгласно нормативната уредба по чл.18, ал.4, т.2, б.„а“ и б.„б“
от Наредба № РД-02-20-5/05.12.2016г., следователно относно наличието на
процесиите постройки на допълващо застрояване не следва да бъде прилагана
нормата на чл.109 от ЗС, тъй като не е налице първата законова предпоставка
за това- наличието на неоснователно действие. В тази връзка не отговаря на
истината въззивното оплакване, че липсата на строителни книжа презюмира,
че процесните постройки съставляват пречка за въззивника да упражнява в
пълен обем правото си на собственост по смисъла на т.З от ТР №
4/06.11.2017г. по тьлк.д.№ 4/2015г. на ОСГТК на ВКС, поради което и не е
налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Пред първоинстанционния РС и пред
настоящия въззивен ОС не се установи и доказа по какъвто и да е начин, че е
налице твърдяната от въззивника- ищец законова хипотеза в абзац 2 от
мотивите на горецитираното ТР на ВКС, съгласно което понякога естеството
на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се
пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, тъй като
липсват каквито и да са писмени и гласни доказателства в този смисъл. Пред
РС от ищеца- въззивник не е представено и не е поискано да се събере
каквото и да писмено и/или гласно доказателство, че действията на
ответника- въззиваем Ж.Ж. му пречат да упражнява в пълен обем правото си
на собственост/съсобственост/ върху процесния му недвижим имот.
Безспорно е установено и от двете СТЕ по делото/първоначалната пред РС и
повторната пред ОС/, че единственото навлизане в имота на въззивника е на
стрехата на лятната кухня/навес/, която е с ширина 40 см. от стената и е по
цялата й дължина, от която дъждовните води от навеса се събират в улук и
тръба, която безспорно отвежда дъждовната вода в имота на ответника. След
приключване на огледа на първоначалната СТЕ по първоинстанционното
производство и към датата на огледа от повторната СТЕ, поради вече
констатираната липса на водосточната тръба там, те се изливат в недвижимия
имот на въззивника. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да посочи и това, че самият факт, че постройката е незаконна, т.е. изградена
без строителни книга и строително разрешение, не дава основание да се иска
премахването й, освен ако създава пречки за нормалното ползване на имота,
собственост на ищеца по иска. Поддържането в съседен имот на търпим
строеж, какъвто е процесният, не е неоснователно действие върху съседен
имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не би могло
да бъде основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот
иск по чл.109 от ЗС. От друга страна частично навлизащия в имота на
въззивника навес на въззиваемия също не е достатъчно от фактическа и
правна страна да обоснове приложението на нормата на чл.109 от ЗС, тъй
като тази законова разпоредба изисква, както да е налице неоснователно
действие, така и то да възпрепятства упражняването на правото на
собственика на засегнатия имот/въззивника/, като не всяко въздействие върху
процесния недвижим имот може да обоснове основателност на предявения
7
негаторен иск по чл.109 от ЗС, а само онова евентуално въздействие, което
засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице, и
посредством което се създават пречки за установения правен режим на
ползване на имота, и по този начин да се накърняват правата на собственика и
да се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в неговия
пълен обем. Следователно евентуалните действия на въззиваемия, които
нямат подобни фактически и правни последици, не обосновават
приложимостта на иска по чл.109 от ЗС, поради което искът по чл.109 от ЗС
се явява неоснователен, когато не се въздейства негативно върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху имота- тоест да го ползва по предназначение и да се разпорежда с него.
Пред РС е налице единствено твърдението на ищеца/въззивник/, че липсва
отводнителна система, поради което дъждовната вода се оттичала в неговия
имот и така почвата там ерозирала, но пред РС не са били искани,
представяни и събирани никакви писмени и/или гласни доказателства в тази
насока, поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно в
атакуваното Решение РС е мотивирал и обосновал единствено възможния
извод при тези налични по делото му доказателства, че поради липса на
неоснователните действия от страна на ответника/въззиваем/, които
обективно да създават пречка за нормалното ползване на имота на
ищеца/въззивник/, извън допустимите съгласно чл.50 от ЗС, следва да се
отхвърли негаторния иск по чл.109 от ЗС. В настоящото въззивно съдебно
производство не бяха събрани никакви нови доказателства, които да оборят
възприетото от РС в атакуваното му Решение, поради което въззвната жалба
се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави изцяло
без уважение, като се потвърди атакуваното първоинстанционно Решение,
като валидно, допустимо и правилно, с всички законни последици от това.
При този изход на въззивното дело, въззивникът С.Ж. от *** следва да бъде
осъден на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК да заплати на въззиваемия
Ж.Ж. от *** направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000
лв., така както е поискано.
Настоящото въззивно съдебно Решение поради наличието на вещен
негаторен иск по чл.109 от ЗС, може да се обжалва по касационен ред
съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на
всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК във
вр. с чл.109, изр.1 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 830/15.07.2020г. по гр.д.№
8
4115/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж.- ЕГН ********** от ***, *** да заплати на Ж. И.
Ж.- ЕГН ********** от *** сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ разноски по в.дело
за възнаграждение на един пълномощник- адвокат пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9