РЕШЕНИЕ
№ 11880
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
[**********], 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110127593 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от И. Г. К. против [**********], с
която е предявен иск за установяване по отношение на ответника недължимост на
вземане в размер на 260,64 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 09.01.2020 г.
по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС, 86-ти състав, поради изтекла в полза на ищеца
погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2020 г., въз основа на влязло в сила на
18.08.2015 г. решение по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС, в ползва на ответника
бил издаден изпълнителен лист против ищеца, по силата на който последния бил
осъден да заплати държавна такса в размер на 255,40 лева по сметка на СРС, както и
сумата от 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Поддържа, че
въз основа на гореописания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20201110400112 по описа на ДСИ към СРС, отд 1, уч.20. Ищецът обуславя правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск с доводи, че вземането на
взискателя-ответник е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД ГПК.
В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че претендираната сума
представлява публично държавно вземане, ищецът излага доводи, че вземането е
погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК. По изложените в
исковата молба доводи ищецът поддържа становище, че ответникът, в качеството на
кредитор е изгубил възможността принудително да осъществи вземането си, поради
1
което моли за уважаване на иска и присъждане на направените в хода на
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден писмен отговор, в който предявения
иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Поддържа се становище, че
изпълнителния лист е издаден, след като ищецът е надлежно уведомен по реда на
чл.182, ал.2 ДОПК, като му е изпратена покана за доброволно изпълнение и му е
предоставен срок за доброволно плащане. Сочи се, че изпълнителния лист е издаден
въз основа на влязло в сила решение, като преценката за неговото издаване е на
председателя на съдебния състав, постановил крайния съдебен акт. Не оспорва
изложените от ищеца твърдения относно образуваното въз основа на гореописания
изпълнителен лист изпълнително производство, като се поддържа, че ищецът не е
погасил установеното публично задължение. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 09.01.2020 г., издаден въз
основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС е, че И. Г. К. е
осъден да заплати на [**********] сумата от 255,40 лева, представляваща държавна
такса и сумата от 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Видно от цитираното в изпълнителния лист решение от 20.05.2009 г.,
постановено по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС е, че същото е влязло в законна
сила на 18.08.2015 г.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20201110400112 по описа на ДСИ при СРС, Отд.1, уч. 20 се установява, че същото е
образувано на 13.01.2020 г. въз снова на възлагателно писмо от ответника и въз основа
на горепосочения изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ДСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
С молба от 01.02.2022 г. от ответника – взискател са поискани извършване на
конкретни изпълнителни действия във връзка с предотвратяване на възможността за
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Със запорно съобщение от 29.06.2022 г. ДСИ е наложил запор върху лек
автомобил, собственост на ищеца.
По изпълнителното дело няма данни за други изпълнителни действия спрямо
настоящия ищец.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявения иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на решението, а
именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложеното по делото
решение от 20.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС, влязло
в законна сила на 18.08.2015 г. се установява, че И. Г. К. /настоящ ищец/ е осъден да
заплати на [**********] сумата от 255,40 лева държавна такса. Не се спори, че въз
основа на цитираното решение, съдът е издал изпълнителен лист за горепосочената
сума, както и за сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса за издаването му.
Предмет на настоящия спор е дали към датата на образуване на изпълнително
дело № 20201110400112 по описа на ДСИ при СРС, Отд.1, уч. 20 – 13.01.2020 г.,
вземането на ответника по гореописания изпълнителен лист е погасено по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ времеви период на
бездействие на носителя на едно субективно материално право, който фактически
състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК вземанията за държавни такси
представляват публични държавни вземания, поради което по отношение на същите
намират приложение разпоредбите на ДОПК, по конкретно чл.171, относно т.н.
„относителна“ и "абсолютна" погасителна давност. По отношение на частните
вземания намират приложение разпоредбите на ЗЗД.
С изтичането на давностните срокове по чл.171 ДОПК се погасява правото да се
събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да
бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл.174 ДОПК/ или да бъде
прихванато /чл. 128, ал. 1 ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната
давност може да настъпи при възникнали преди изтичането й юридически факти,
3
установени в правна норма.
С оглед предходното, съдът приема за безспорно, че вземанията за държавни
такси, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело по
описа на ДСИ при СРС, представляват публично държавно вземане по смисъла на
чл.162, ал.2, т.3 ДОПК.
В процесния случай за ищеца е възникнало задължение за плащане на държавни
такси на основание влязлото на 18.05.2015г. в сила решение по гр. дело № 3529/2007 г.,
по описа на [**********]. Именно влезлият в законна сила съдебен акт установява
задължението на ищеца за държавна такса, а с влизането му в сила, настъпва и
изискуемостта на вземането и задължението за плащане. Съгласно чл.165 ДОПК
процесното вземане е подлежало на събиране считано от 19.05.2015г., а считано от
01.01.2016 г., съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече 5-годишната
погасителна давност за събирането му.
Възлагателното писмо за образуване на изпълнително производство въз основа
на процесния изпълнителен лист е заведено в Служба ДСИ при СРС на 13.01.2020 г.,
т.е. преди изтичане на предвидения в чл.171, ал.1 ДОПК 5-годишен давностен срок.
Действително, съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т..д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за
подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и
молбата, съдържаща овластяване, която прекъсва давността. В настоящия случай в
молбата по чл.426 ГПК се съдържа изрично възлагане и посочване на начини на
изпълнение, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. От
14.01.2020 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които не е изтекъл
към момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, а именно подаване на молба от 01.02.2022 г., с която е поискано съдебния
изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника – да
наложи запор върху трудовото възнаграждение и движими вещи и възбрана върху
притежаваното от него недвижимо имущество. Следва да бъде посочено, че същинско
действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният
изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
4
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла.
С оглед на гореизложеното, настоящият съд приема, че предявения иск е
неоснователен, тъй като по отношение на процесното вземане не е изтекла
предвидената в закона погасителна давност. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от данните по
делото е, че ответникът не е направил разноски по делото. На основание чл.78, ал.8
ГПК и във връзка с направеното изрично искане в тази насока, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Това е така, тъй
като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито
съдебно заседание, на което процесуалния представител на ответника не се е явил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. К., ЕГН ********** против [**********], с
адрес: [**********], представляван от А.В.А.в, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 260,64 лева, за която е издаден
изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по гр.д.№ 3529/2007 г. по описа на СРС, 86-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.чл.78, ал.8 ГПК И. Г. К., ЕГН **********
да заплати на [**********], с адрес: [**********], представляван от А.В.А.в, сумата в
размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при [**********]:_______________________
5