№ 257
гр. гр.Несебър, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222150101339 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД- гр. Бургас, против Д. А. П., гражданин на Руската Федерация,
роден на ********** г., с адрес: гр. Свети Влас, местност Юрта- под пътя, жилищна
сграда „Р.П.“, вх. В, ет. 5, ап. ****. В исковата молба се твърди, че П., като собственик
на обект, бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител
използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и
пречистване на вода за обект- гр. Свети Влас, местност Юрта- под пътя, жилищна
сграда „Р.П.“, вх. В, ет. 5, ап. ****, с идентификатор *****.*.**.*.**, със заведена
партида в базата данни с аб. № 756206. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от
Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично
известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В
съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия
водомер. Съществувала възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани
от ВиК оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора
1
услуги- вода, канал и пречистване. В случая била издадена фактура № ********** от
20.12.2019 г. за сумата от 239.05 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30
дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като
неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на
30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми
по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъден П. да
заплати сумата от 239.05 лв., дължими по издадена фактура от 20.12.2019 г., с отчетен
период по фактури 29.07.2019 г.- 10.12.2019 г., сумата от 68.47 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 20.01.2020
г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски по настоящото производство.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. На първо място се навежда, че искът е
недопустим, като заведен срещу лице, което не притежава пасивна процесуална
легитимация. Твърди се, че не може да се установи по безспорен начин, че ответника е
собственик на водоснабдения обект. На следващо място предявените искове се
оспорват изцяло по основание и размер. Изтъква се, че към исковата молба не са
представени документи за собственост или договор, по силата на който ответника да се
е задължил към ищцовото дружество да заплаща предоставени ВиК услуги. Навежда
се възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за главница и
лихви. Моли се предявените искове да бъдат оставени без уважение и отхвърлени като
недоказани, недопустими и неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Свети Влас, общ. Несебър.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
2
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, представляващ ап. ****, находящ се в гр. Свети Влас, местност
„Юрта- под пътя“, жилищна сграда „Р.П.“, вх. В, ет. 5, са представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том IV, рег. № 7680,
дело № 621 от 12.08.2019 г. на нотариус Линка Чуткина, вписана под рег. № 600 на НК,
с район на действие Районен съд - Несебър, заявление за промяна на партида, както и
справка от Служба по вписванията - Несебър.
Като собственик ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги,
поради което следва да се приеме, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източик е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
3
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
партида с абонатен № 756206 на имот, находящ се в гр. Свети Влас, местност „Юрта-
под пътя“, жилищна сграда „Р.П.“, вх. В, ет. 5, ап. ****, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК услуги от
20.12.2019 г., с отчетен период по фактура от 29.07.2019 г. до 10.12.2019 г.
По делото е представена справка- извлечение на отчет с мобилно устройство,
неоспорена по делото, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по
партида с абонатен № 756206, с титуляр Д. А. П.. От справката е видно, че на
монтирания в обекта, имащ сезонен характер на ползване, водомер (1706/925), с адрес:
гр. Св. Влас, м-ст Юрта под пътя, АПАРТ ХОТЕЛ Р.П., В/5/В-608, е направено
отчитане за периода 29.07.2019 г.- 10.12.2019 г., когато водомерът е бил видян от
служители на ищцовото дружество.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че вещото лице е посетило процесния обект, като е
констатирало, че имота се ползва сезонно и след месец декември 2019 г. никой от
собствениците не е живял в него. Става ясно, че за процесния апартамент при
ищцовото дружество е открита партида с абонатен № 756206. Регистрирано е едно
измервателно устройство, което се отчита електронно от служителите на водния
оператор с ползване на мобилен промишлен компютър. Вещото лице разяснява
механизма на работа с мобилното устройство, като посочва, че служителите на
ищцовото дружество са снадбени с индустриални мобилни компютри, в които е
инсталиран подходящ за целта софтуер, даващ възможност да се отварят електронни
файлове, в които е съхранена информация за даден абонат. Файловете са номерирани и
номерата представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на
дружеството. От този мобилен компютър могат да се правят справки за даден абонат за
настоящия момент и за няколко месеца назад. Експертът сочи, че във всеки водомерен
възел, отчитащ се с електронно устройство има поставен баркод в непосредствена
близост до измервателното устройство, в който е криптирана информация, отнасяща се
само за абонатния номер, на който е поставен и представлява средство за директна
връзка с базата данни на дружеството. Според вещото лице отчитането се извършва
като служителя на водния оператор сканира баркода, т.в. влиза в базата данни на
дружеството и по този начин се индикира, че състоянието на отчитането на водомера
се извършва нормално и същият е „видян“, като визуално отчита измервателното
устройство и ръчно нанася данните в компютъра, с което се завършва отчитането при
условие, че е видян от инкасатора. Уточнява, че случай, че не е осигурен достъп до
измервателното устройство, инкасатора набира на мобилния компютър режим
„служебно отчитане“. Предвидена е възможност клиента сам да предостави данните от
измервателното устройство и тогава начина на записване е „от клиента“. Заявява, че
всички данни, които са нанесени в мобилния компютър веднъж не могат да се
4
променят от оператора (инкасатора) и подлежат на електронно трансфериране в
програмата на водния оператор, като се съхраняват в мобилното устройство до шест
месеца. Според експерта справката извлечение от водния оператор е достоверна,
защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения
период. Електронния карнет е изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда
автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър, с който е
отчетено измервателното устройство. Вещото лице установява, че административния
адрес, абонатния номер и идентификатора заедно и поотделно индивидуализират
водоснабдявания обект. Регистрирано е едно измервателно устройство, като
отчитането е сезонно с осигурен достъп до него. Посочва също, че е воден електронен
карнет, според който служител на ищцовото дружество през периода от 29.07.2019 г.
до 10.12.2019 г. лично е отчел данните от измервателното устройство в началото и в
края на периода и всички записи са с определение „видян“. По данни от програмата на
дружеството вещото лице заявява, че водомера има изискуемите пломби и баркод,
необходими за отчитане с електронно устройство. Уточнява, че електронните
устройства са индустриални мобилни компютри, които ползват операционна система
Андроид, Уай Фай и Блутут, инсталиран е софтуер и данните, с които са заредени
могат да се трансферират по електронен път. Според експерта данните от отчитането
на доставеното и консумирано количество вода са нанесени в електронен карнет в
откритата партида с абонатен № 756206 в програмата на ищеца, като тези данни са
възпроизведени в приложената справка-извлечение. Експертът установява, че
изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство е 11
куб.м., от разпределение е 102.24 куб.м., като общото количество по партидата е 113.24
куб.м. Вещото лице излага, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 39, ал. 2
от Наредба № 4/2004 г. Експертът е заключил, че за поддържане на програмата на
ищцовото дружество има назначен програмист, който следи за изрядната работа на
програмата, както и да обогатява база данните с всички новопостъпили документи,
така че съответните подпрограми, които използват база данните да имат винаги
актуална информация, като при това положение е невъзможно да се издаде документ
със сгрешени данни. Според вещото лице всички цени в издадената фактура, отговарят
на одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г.
Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР цената на доставяне вода на
потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
По делото е представена фактура № ********** от 20.12.2019 г., от която се
установява, че за водомер (1706/9255) за периода 29.07.2019 г.- 10.12.2019 г. били
начислени цени от 1.399 лв. за вода, 0.477 лв. за канал и 0.619 лв. за пречистване.
Ищцовото дружество уточнява, че по цитираната фактура на стойност 339.05 лв.
е било извършено частично плащане от ответника в размер на 100 лв., поради което
5
дължимият и претендиран с исковата молба остатък възлиза на стойност 239.05 лв.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени
правилно за посочените периоди. Процесните суми са фактурирани по отчитане,
извършено при спазване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия на
ВиК, която предвижда, че при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане
на водомерите два пъти годишно. Както се установи и от експертното заключение, за
процесния апартамент е въведено електронно отчитане, каквото разпоредбата на чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска, и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и
3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. След като се
установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до имота, задължение
на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено. Част от претенцията
съставлява заплащане на сума, съставляваща вода от разпределение, която е
разпределена съобразно правилата на чл.25 от Общите условия на водния оператор.
Действително стойността на поставените в тежест на ответника куб.м. от
разпределение е в пъти по- голяма от реално потребената, но съобразно заключението
на вещото лице, това са водни количества, които се употребявали за поливане на
тревни площи, градини, басейн, поради което съдът няма основание да ги променя.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на
239.05 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
исковата молба- 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника П. за настъпила давност за претендираните суми. Изтичането на
погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право
и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително
осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания- за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение
възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна
давност /ТР № 3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” Бургас/. След
изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в
забава. Както вече се посочи, дружеството е издало фактура № ********** от
6
20.12.2019 г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги, т.е.
срока започва да тече считано от 20.01.2020 г., а исковата молба е подадена от ищеца
на 18.11.2022 г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактурите на стойност 239.05 лв. и претендираната за този период лихва не следва да
се счита за погасено по давност. След като ответната страна се позовава на изтекла в
негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите от ГПК
доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича изгодни
за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
съдът намира, че вземането на ищеца по издадената фактура е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е една и е издадена на 20.12.2019 г., а както се
посочи исковата претенция е заведена на 18.11.2022 г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 20.01.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 68.47 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 900 лв., от които: държавна такса- 100 лв., депозит за вещо лице- 300 лв.,
400 лв.- възнаграждение за особен представител, и юрисконсултско възнаграждение-
100 лв., съобразно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. П., БУЛСТАТ 1***, гражданин на Руската Федерация, роден
на ********** г., с адрес: гр. Свети Влас, местност Юрта- под пътя, жилищна сграда
„Р.П.“, вх. В, ет. 5, ап. ****, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата
в размер на 239.05 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода за
обект с адрес: гр. Свети Влас, местност Юрта- под пътя, жилищна сграда „Р.П.“, вх. В,
7
ет. 5, ап. ****, дължима по издадена фактура от 20.12.2019 г., с отчетен период по
фактура от 29.07.2019 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 68.47 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 20.01.2020 г.
до датата на подаване на исковата молба - 18.11.2022 г.
ОСЪЖДА Д. А. П., БУЛСТАТ 1***, гражданин на Руската Федерация, роден
на ********** г., с адрес: гр. Свети Влас, местност Юрта- под пътя, жилищна сграда
„Р.П.“, вх. В, ет. 5, ап. **** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата
в размер на 900 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8