Решение по дело №5392/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 68
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430105392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105392 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Предявена е искова молба от “*** ***, с адрес на управление гр. С***
против СВ. Д. Д. с ЕГН **********, от с.Го***, в която се твърди, че на
15.03.2019г. между „Бан*** и ответника бил сключен договор за кредит под
формата на револвиращ кредит с лимит 500 лева, който кредит
картодържателят можел да усвоява по начините, уговорени в Раздел III от
Условията за Рамков договор за издаване и използване на международни
кредитни карти на Банката. Твърди, че картодържателят декларирал, че е
запознат с Условията, за което е положил подпис в Приемо-предавателен
протокол за предаване на Общи условия. Твърди се, че на 12.11.2019г. „***
преобразувана чрез вливане по реда на чл.262 ТЗ в „*** По силата на
извършеното вливане, приемащото дружество станало универсален
правоприемник на задълженията на „*** по сключените договори с клиенти, в
това число и по горепосочения договор се прехвърлян върху „*** Твърди, че
картодържателят усвоявал различни суми през различните периоди и дължи
като главница само това, което е изтеглил и потребил като стойност от
1
картата. Поради това и тази величина била различна през различните месеци.
Затова и всяко теглене от картата се дължи отделно, без да има периодичен
характер. Съгласно Условията, картодържателят можел да погаси
задължението по картата до датата на издължаване, посочена в месечното
извлечение изцяло и без начисляване на лихва. В случай, че до датата на
падежа, която настъпва до 15 ден след датата на последното месечно
извлечение, картодържателят погаси част от кредита, която е равна или по
голяма от минималната погасителна вноска, банката начислява лихва върху
формираното остатъчно задължение, съгласно договорения лихвен процент.
При изплащане задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се
начислява възнаградителна лихва , като приложимият лихвен процент се
посочва в месечните извлечения. Лихвата се дължи от датата на транзакцията,
като банката изчислява дължимата лихва на ежедневна база, а натрупаната
лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя веднъж месечно - на
датата на издаване на месечното извлечение. Твърди се, че освен дължимата
лихва към Общите условия са изброени и дължими такси, за предоставяне на
кредита и за другите услуги, свързани с ползване на Картата, които се
предоставян от банката. Картодържателят дължи и такси, посочени в
Приложение №1 към ОУ. Твърди се, че претендираната сума за такси в
размер на 40,73 лева представлява 9 броя такси дължими на основание чл.51
от ОУ към Рамков договор и 6 бр.такси дължими на основание Раздел 3.2.1.9 ,
т.3 от Тарифа за таксите и комисионните на банката. Твърди, че сумата от 500
лева е формирана от всички суми, които ответникът е усвоил от картата,
които са подробно описани в Справка за движението по картова сметка.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което ищецът
претендира и възнаградителна лихва в размер 67,29 лева, мораторна лихва
8,15 лева и такси 40,73 лева. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът не е представил отговор.
В проведеното първо по делото съдебно заседание ответникът е признал
задължението си и изразява готовност да заплати дължимите претендирани от
ищеца суми. Делото е отложено за изслушване на допусната и назначена по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ищецът е представил молба преди заседание, с която прави искане
съдът да се произнесе при признание на иска.
2
Съдът, съобрази направеното изявление на ответника за признание на
иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази
насока. Като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като в съдебно
заседание ответникът е признал предявения иск, а ищецът е поискал изрично
съда да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може
да се разпорежда. Твърдението на ищеца за претенцията му се подкрепя от
представените по делото писмени доказателства. При тези факти, съдът
приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на
чл.237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на
признанието на иска.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък на
разноските, с който претендира разноски за исковото производство в размер
на 735 лева, от които 175 лева за държавна такса, 360 лева за адвокатско
възнаграждение и 200 лева за депозит за назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Ищецът претендира разноски в заповедното производство в
размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса.
Представени са писмени доказателства, че уговорените в договора суми
са преведи на пълномощника.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 във вр. с чл.124
ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че СВ. Д. Д.
3
с ЕГН **********, от с.Го***, ДЪЛЖИ на „***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** сумата в размер на 500 лв. – представляваща
главница; възнаградителна лихва в размер на 67,29 лв., за периода от
20.05.2019г. до 27.05.2020г.; мораторна лихва в размер на 8,15 лв. за периода
от 20.05.2019г. до 12.03.2020г.; такси в размер на 40,73 лв. за периода от
26.03.2019г. до 24.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 261038/02.12.2020г. по ч.гр.д.№ 6416/2020г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА СВ. Д. Д. с ЕГН **********, от с.Го*** да заплати на „***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***0, разноски в общ размер
на 735 лв. за исковото производство, и разноски в размер на 385 лв. за
производството по ч.гр.д.№ 6416/2020г. по описа на на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4