№ 24928
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110104136 по описа за 2020 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД срещу С. О.. Исковата молба
е редовна и предявения с нея иск е допустим.
Налице е несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и искането
към съда, доколкото в обстоятелствената част е посочено, че е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 855 лева, а е направено искане съдът да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 833 лева. Посоченото несъответствие следва да бъде
отстранено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства. Искането по чл. 186 ГПК е допустимо и относимо,
поради което също следва да бъде уважено.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-автотехническа
експертиза с поставени в исковата молба задачи, което доказателствено искане съдът
намира, че следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на призоваване е основателно и следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ЗК „Л. И.“ АД в едноседмичен срок от получаване на определението с
писмена молба с препис за насрещната страна да уточнят размера на претенцията си- 855
лева, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, респ. издадената заповед
за изпълнение по ч.гр. дело № 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав или 833 лева,
както е посочено в петитума на исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.09.2023г. от 14:20 часа, за когато да се
1
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав за послужване.
ДОПУСКА искания от ищеца свидетел при режим на призоваване за установяване на
обстоятелствата относно твърдяното ПТП.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за внесен по сметка на СРС депозит за призоваване на свидетеля в
размер на 50 лева.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят А. Д. К. от адрес: гр., ж.к., бл., ет., вх., ап.,, както и на
тел. след представяне на документ за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от СДВР, „Пътна полиция“
административна преписка във връзка с ПТП, настъпило на 24.03.2016г., за което е издаден
Протокол за ПТП № 1630018 от 24.03.2016г.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-автотехническа
експертиза в размер на 250 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. Д.. Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1
КЗ от ЗК „Л. И.“ АД срещу С. О. за признаване за установено, че С. О. дължи сумата от 855
лева, представляваща платено застрахователно обезщетение и разноски по определянето му
по застрахователна полица №93001510043808, със срок на валидност от 04.07.2015г. до
03.07.2016г., по застраховка "Каско на МПС", за вреди по л.а. Б..., рег.№-собственост на Р.
Б. К., причинени при ПТП, настъпило на 24.03.2016г., около 19.30 ч., в гр. София, на пътя за
лифт С., поради попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, за което
при ищеца е образувана преписка по щета №0000-1261-16-251357, ведно със законна лихва
от 20.11.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че 24.03.2016г., около 19.30 ч., в гр. София, на пътя за лифт С., А. Д.
К., управлявайки л.а. Б..., рег.№-собственост на Р. Б. К., попада в необезопасена и
необозначена дупка, като нанася имуществени вреди на автомобила. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП №1630018/24.03.2016г. на
СДВР-ПП. Към датата на събитието лекият автомобил Б..., рег.№, бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС” в ЗК „Л. И.”АД по застрахователна полица №93001510043808,
със срок на валидност от 04.07.2015г. до 03.07.2016г. В резултат на реализиране механизма
на пътнотранспортното произшествие били нанесени имуществени щети на лек автомобил
Б.... Във връзка с причинените щети по автомобила в дружеството била образувана
ликвидационна преписка по щета №0000-1261-16-251357. Извършен бил оглед на
автомобила и било определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 855,00 лева,
което било преведено на собственика Р. К. на 18.05.2016г. Сочи, че с извършеното плащане
придобили право на регресно вземане срещу ответника, отговорен за настъпването на
вредата до размера на изплатеното обезщетение. Искането към съда е да уважи предявения
2
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че застрахователното
обезщетение е изплатено без правно основание и не било изпълнено изискването на чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП
е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че след настъпване
на твърдяното ПТП водачът бил преместил автомобила от местопроизшествието, след което
бил потърсил органите на МВР „Пътна полиция“. Съставеният протокол за ПТП съдържал
единствено субективните твърдения на водача на автомобила, като те не били посетили
мястото на настъпване на ПТП и не били констатирали лично наличието на твърдяната
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Поддържа, че липсва снимков
материал към съставения протокол за ПТП, поради което оспорва наличието на дупка на
платното за движение, както и твърдения механизъм на ПТП. Оспорва уведомлението за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско на МПС“ от 24.03.2016г. по
отношение на отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на
твърдяното събитие, свързани с време, място и начин на настъпване. Твърди, че не може да
бъде безспорно обоснован механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между
увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Поддържа, че водачът е бил длъжен
да се движи със скорост, която да му позволява спиране при наличие на опасност, както и да
му позволява да наблюдава непрекъснато пътното платно. Счита, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не се е съобразил с пътната обстановка. Твърди, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер със собствените си Общи
условия, а именно чл. 28.2, предвиждащ че застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение в случай че застрахованият е напуснал мястото на събитието. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие
на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване
от страна на водача на увредения автомобил, за което не сочи доказателства.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и водача на увредения автомобил, както и извършено от ищеца плащане на
обезщетение в размер на 855 лева, както и че пътят за лифт С. се стопанисва и поддържа от
С. О..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
3
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4