Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 138
град Бургас, 20.02.2019 година
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, I-ви въззивен състав, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................., като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева гр.д. № 196 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по повод жалба от С.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., к-с Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против Постановление от 07.03.2018г., изпратено му с писмо с изх. № от 20.06.2018г., с което е прието адв. възнаграждение по изп.д. № 20182120400152 на ДСИ при СИС – Бургас и постановление от 23.11.2018г. по изп.д. № 20182120400152 на ДСИ при СИС – Бургас, с което е отказано да се намали приетия по делото адвокатски хонорар.
Делото е висящо за втори път пред ОС Бургас след като с Определение № 2210/14.11.2018г. по гр.д. № 1683/2018г. по описа на ОС Бургас производството по в.гр.д. № 1683/2018г. на ОС Бургас е прекратено и делото е върнато на съдебен изпълнител за произнасяне по искането за изменение на разноските съгласно жалбата на С.Л.Д.
С постановление от 23.11.2018г. по изп.д. № 152/2018г. на ДСИ при РС Бургас съдебният изпълнител е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
Жалбоподателят
намира за необоснован извода на ДСИ, че е платил след узнаване за
изпълнителното дело. Сочи, че е извършил плащане след образуване на изпълнителното
дело, но бил платил преди да е получил покана за доброволно изпълнение, който е
първия документ, който се връчва на длъжника и нейната роля била именно да даде
срок на длъжника да изпълни доброволно и да не се пристъпва към действия за
принудително изпълнение. Счита, че действията преди връчване на ПДИ са
обезпечителни и съдебния изпълнител няма право да събира принудително. Ето защо намира, че щом е заплатил преди
връчване на ПДИ не дължи адвокатско възнаграждение. Сочи, че сумата от 800 лева
не е включена в ПДИ и едва след като е заплатил било поискано прекратяване на
изпълнителното дело, било издадено постановление за приемане на разноски, което
било с дата 07.03.2018г. Сочи, че сумата за разноски не е включена и в
запорните съобщения до банките. Длъжникът бил уведомен, че дължи разноски три
месеца след плащане. Намира за
незаконосъобразен и довода на съдебния изпълнител, с който отказал да намали
възнаграждението, тъй като било съобразено с минималните размери по закона и
наредбата и не било под минималния размер, тъй като освен да се подаде молба за
образуване на изпълнително дело не били извършвани други процесуални действия.
Оспорва не само прекомерност, но изобщо дължимост на адвокатското
възнаграждение, поради което сочи, че освен постановление от 23.11.2018г. обажалва
и първоначално издаденото постановление от 07.03.2018г. за
тяхното приемане. С първоначалната жалба жалбоподателят твърди, че със
съобщение изх. № 7386/20.06.2018г. получил постановление за приемане на
разноски по горепосоченото изпълнително дело и че направил две възражения пред
съдебния изпълнител, че не дължи разноски. В молба с вх. № 4454/17.04.2018г. в
последния абзац е посочил да се приеме като „жалба по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК“. С второ писмо от 13.06.2018г. обърнал отново внимание, че обжалва
разноските. Намира, че приетите разноски са недължими, а и прекомерни, тъй като
всички задължения към взискателя е изпълнил предварително още преди получаване
на каквото и да било съобщение по делото. Освен посоченото моли жалбата да бъде
разгледана като жалба срещу незаконните действия на съдебния изпълнител по
налагане на запори и изтегляне на суми, платени вече на взискателя.
Постъпило е становище от адв. Елена
Топузанова – Жекова като пълномощник
на Т.Г.М. срещу подадената жалба като намира същата за неоснователна, тъй като
длъжникът е платил след образуване на изпълнителното производство. Счита, че
адв. хонорар е уговорен съгласно закона и не следва да бъде намаляван. Моли
жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски в настоящото производство
като представя доказателства за заплатен адв.хонорар в размер на 300 лева.
По делото са представени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК от ДСИ при РС Бургас, в които се съдържа информация за извършените
изпълнителни действия като намира жалбата за допустима, но за неоснователна,
тъй като преводите от страна на длъжника към взискателя на дължимите парични
суми са направени след датата на образуване на изпълнителното дело. Счита, че
постановлението е съобразено с изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 10,
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Представено е копие на изпълнителното дело.
След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди доводите на страните, Бургаският окръжен съд, по вътрешно убеждение, прие за установено следното :
Изпълнително дело № 152/2018г. по описа на ДСИ при РС Бургас е образувано по молба от 07.03.2018г. на Т.Г.М. чрез адв. Елена Жекова въз основа на изпълнителен лист № 71/14.02.2018г. по описа на ОС Варна, с който С.Л.Д. е осъден да заплати на Т.М. сумата общо в размер на 8783,80 лева. На основание чл. 426, ал. 4 ГПК взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на имуществото на длъжника относно притежаваните от него недвижими имоти, парични суми и МПС, след което да се предприемат съответни изпълнителни действия за събиране на дължимите по изпълнителния лист суми.
С молбата е поискано събиране на направените в производството разноски в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата за образуване е представен договор за правна защита и съдействие от 06.03.2018г. съгласно който Т.М. е възложила на адв. Жекова образуване на изпълнително дело срещу С.Д. на основание изп. лист № 71/14.02.2018г., издаден от ОС Варна и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело като е уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, от които 200 лева за образуване на дело и 600 лева – възнаграждение за водене на изпълнително дело.
За образуване на изпълнително дело е заплатена такса в размер на 48,80 лева (л. 7).
На 07.03.2018г. съдебният изпълнител е съставил протокол, с който е разпоредил да се образува изпълнително дело за сумата по изпълнителния лист: 8783,80 лева – главница, 800 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 48,80 лева – държавна такса в изпълнителното производство, както и е разпоредил да се направи пълна справка в НАП за имущество, доходи и публични задължения, справка в КАТ за МПС, справка ИКАР-ИР, справка в БНБ за банкови сметки, след което до длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение (ПДИ).
На същата дата – 07.03.2018г. е издадено постановление за приемане на разноски по изп.д. № 152/2018г., с което е постановил, че приема разноски по изпълнителното производство, платения от взискателя адв. хонорар в размер на сумата от 800 лева (л.8).
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника като е представена справка от СВ Бургас за притежаваното от него недвижимо имущество, изискана е информация за неговите банкови сметки, както и от НАП за задължения, декларирано движимо и недвижимо имущество, както и трудови договори.
По молба на взискателя и съгласно резолюция на съдебния изпълнител от 21.03.2018г. е разпоредено да се изпрати съобщение до „Инвестбанк“ АД като обезпечителна мярка за налагане на запор на банковата сметка на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника - л. 25. Съобщение с изх. № 3687/21.03.2018г. е изпратено до ТБ Инвестбанк АД на 21.03.2018г. и същото е постъпило в банката на 26.02.2018г. (л. 29). На 03.04.2018г. е постъпила информация от ТБ Инвестбанк АД, че запорът е наложен, но липсват средства за обезпечение на запорното съобщение (л.37).
На същата дата - 21.03.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение и до длъжника изх. № 3688/21.03.2018г., в която е посочено, че му се връчва извлечение от изпълнителен лист и му е съобщено, че дължи неолихвяема сума в размер на 8783,80 лева, 48,80 лева разноски по изп.д. както и такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС Бургас в размер на 944,04 лева, както и други суми, дължими до този момент, в общ размер на 800 лева /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./. Съобщено му е, че е наложен запор на банкова сметка в ТБ Инвестбанк АД. Уведомен е, че такса по чл. 53 от Тарифата не се дължи, ако задължението се изпълни в срока за доброволно изпълнение.
На 29.03.2018г. в СИС при РС Бургас е депозирана молба от взискателя, че сумата в размер на 8783,80 лева е постъпила по нейна банкова сметка, но не са заплатени направените в производството разноски и адв.хонорар. Съгласно резолюция на съдебния изпълнител върху молбата от 30.03.2018г. е разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника за плащане на сумата от 848,80 лева – разноски по изпълнителното дело като такова е изпратено в същия ден изх. № 4232/30.03.2018г. и връчено на длъжника на 15.05.2018г. (л. 28).
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 3688/21.03.2018г. е връчена на С.Д. на 11.04.2018г. (л.36).
С молба от 17.04.2018г. длъжникът е посочил, че е заплатил целия размер на дълга преди получаване на ПДИ и е възразил срещу определените такси и разноски. Твърди, че с ПДИ му е връчен само изпълнителен лист, а постановление за разноски не му е връчвано, поради което намира, че дължи само сума в размер на 48,80 лева, за което представя доказателства за плащане. Моли за прекратяване на изп.дело и вдигане на наложените обезпечителни мерки, а в случай, че посочените в поканата такси и други суми представляват разноски по изп. дело, то моли молбата да се приеме като жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Към молбата са представени платежни нареждания, от които се установява, че на 16.04.2018г. длъжникът е заплатил сума в размер на 48,80 лева – разноски по изп. дело № 152/2018 по описа на ДСИ. Съгласно платежно нареждане на 26.03.2018г. е заплатил на Т.М. сума в размер на 1200 лева и на същата дата с друго платежно нареждане е заплатил сума в размер на 7583,80 лева.
На 06.06.2018г. на длъжника е връчено ново съобщение с изх. № 4889/20.04.2018г., съгласно което длъжникът е уведомен, че е извършил плащане по изп.дело след датата на образуване, поради което дължи заплащане на разноски за адвокатски хонорар, приет в производството (л. 42). В отговор на изпратеното съобщение е депозирана молба от С.Д. от 18.06.2018г., с която настоява, че постановление за разноски не му е връчвано, а освен това в молбата от 17.04.2018г. изрично бил посочил, същата да се счита за жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Съгласно разпореждане на съдебния изпълнител до ТД Инвестбанк АД е изпратено съобщение с изх. № 7487/25.06.2018г., че сумата по задължението, за което е наложен запор е погасена като е разпоредено да бъде преведена сума само в размер на 800 лева (л. 44).
По молба на взискателя от 05.09.2018г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Първа Инственстицонна банка АД и в Райфайзен банк АД (резолюция от 07.09.2018г. –л. 48). До Първа инвестиционна банка АД е изпратено запорно съобщение изх. № 10774/07.09.2018г. и до Райфайзен банк ЕАД с изх. № 10743/07.09.2018г. (л.58,59) за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника за общо задължение по изп.д. в размер на 10563,84 лева. Наложените запори съгласно съобщения с изх. № 11802 и 11799 от 01.10.2018г. (л.51, 53)са вдигнати за размера на сумата над 800 лева (обратна разписка л. 55 и л. 57).
На 27.09.2018г. длъжникът е получил и съобщение с изх. № 7386/20.06.2018г., с което му е връчено копие от Постановление за ДСИ за приемане на разноски в изпълнителното производство.
С молба от 09.10.2018г. длъжникът е възразил срещу наложените върху банковите му сметки запори като в Първа инвестиционна банка била блокирана оспорената като дължима сума 800 лева – адвокатски хонорар. По разпореждане на съдебния изпълнител са вдигнати наложените запори върху вземания в Райфайзенбак ЕАД и ТБ Инвестбанк АД на 11.10.2018г. (л.66 и 67).
Други относими за спора доказателства съдът намира, че не са налице като въз основа на такса установеното от фактическа страна, от правна страна, намира следното:
Жалбата срещу постановлението е подадена от лице, което е активно легитимирано, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок. Съдът не приема възраженията на взискателя, че жалбата е недопустима, тъй като длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 11.04.2018г., поради което жалбата била просрочена. В законния едноседмичен срок след получаване на ПДИ, а именно на 17.04.2018г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че е изпълнил задължението си по изпълнителното дело преди връчване на покана за доброволно изпълнение, поради което възразява срещу разноските в размер на 800 лева – за заплатено адв.възнаграждение от взискателя и е посочил, че в случай, че възражението му не бъде уважено, молбата да се приеме като жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Не се споделят възраженията, че същата не е озаглавена като жалба и не е адресирана до компетентния орган, както и не е внесена дължима държавна такса, поради което е подадена извън срока. Задължение на съдебния изпълнител е да администрира подадената до него молба като разпоредбата на чл. 436, ал.4 от ГПК изрично препраща по въпросите относно редовността на жалбите срещу действия на съдебен изпълнител и процедурата по тяхното администриране към разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, поради което тази молба е подадена в срок. На длъжника е връчено и Постановление за приетите разноски от 07.03.2018г. на 27.09.2018г. като жалба е подадена отново на 02.10.2018г., поради което и в този смисъл е спазен законния срок. Постановлението за отказ да се намали адв.хонорар, също е обжалвано в срок – връчено е на 10.01.2018г. и жалбата е депозирана на 17.01.2019г., т.е. в законния едноседмичен срок. По изложените съображения жалбата е допустима.
Относно възражението, че длъжникът изобщо не дължи заплащането на разноски за адвокат.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК дължимите по изпълнението такси и разноски
се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно
отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят
има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение
и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното производство като при липса на доброволно
плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще
може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените
за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези
разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното
изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след
като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по
изпълнението. Размерът на тези разноски се установява в течение на самото
производство.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че разноските по принудителното
изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал
повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на
извършените в производството разноски и има обективен характер. Тази
отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във
връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани.
В случая длъжникът оспорва, че дължи разноски за адвокат,
тъй като е платил преди получаване на ПДИ. Действително длъжникът е платил
преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, но плащането е постъпило
след датата на образуване на изпълнителното производство, заплатено е на
26.03.2018г., а делото е образувано на 07.03.2018г. Изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден на 14.02.2018г. като
видно от него подлежащите на изпълнение актове са в сила от 27.09.2017г., т.е.
длъжникът един продължителен период от време след като е знаел, че дължи не е
изпълнил задължението си и неговото поведение е станало причина взискателят да
потърси съдействието на адвокат и да предприеме действия по принудително
събиране на вземанията си като образува изпълнително дело и проведе
изпълнително производство. В този смисъл съдът намира, че длъжникът е станал
причина на образуване на изпълнително производство и съгласно чл. 79, ал.1, т.
1 ГПК разноските са за негова сметка. Възнаграждението за адвокат е дължимо и
следва да се възложи в тежест на длъжника и затова постановлението на съдебния
за приемането му е правилно и
законосъобразно.
Относно възражението за прекомерност на възнаграждението следва да се съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя, че възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а чл. 10, ал. 1, т. 2 (отм. ДВ бр. 7 от 2019 г., но в сила към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие) предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Възнаграждението изчислено по реда на чл. 7, ал. 2 се определя по формулата: при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Интересът по изпълнителното дело е 8783,80 лева, поради което хонорарът по правилото на чл. 7, ал. 2 е 769,19 лева, но същият при хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 отм. се разделя на ½ и за водене на изпълнително дело хонорарът е в размер на 384,60 лева. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което уговореното възнаграждение в размер на 600 лева за водене на изпълнително дело, следва да бъде намалено до минималния предвиден в Наредбата размер от 384,60 лева. Ето защо съдът намира, че жалбата в тази част е основателна и следва да се отмени обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 800 лева и вместо това да се намали общия размер на адв.хонорар за образуване и водене на изпълнително дело до размера от 584,60 лева.
Съдът намира
за неоснователни доводите, че действията на съдебния изпълнител са незаконни
при налагане на запори и изтегляне на суми. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК в ГПК
законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване
от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона
основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Възможностите на
длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени
ГПК като липсва предвидена възможност да обжалва насочването на изпълнението
върху негово имущество, в това число налагане на запор върху банковите му
сметки с изключение хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, когато се касае за
имущество, което смята за несеквестируемо. В депозираната жалба липсват
конкретни оплаквания, че имуществото, към което е насочено принудителното
изпълнение е несеквестируемо, а в допълнение запорите върху банковите сметки на
длъжника са вдигнати от съдебния изпълнител.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските в настоящото производство. Съгласно договор за правна защита и
съдействие Т.М. е заплатила адвокатско
възнаграждение е размер на 300 лева за изготвяне на становище по частна жалба,
подадена от С.Д. по изпълнително дело, защита и съдействие в производството по
нея. С.Д. не прави искания за разноски. Предвид отхвърляне на жалбата в частта,
с която се оспорва дължимостта изобщо на адв.възнаграждение и уважаването й в
частта, в която се твърди прекомерност на адв. хонорар, съдът намира, че на
ответника следва да заплати половината от така претендираното възнаграждение
съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата в размер на 150 лева.
По изложените съображения и така мотивиран Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от С.Л.Д., ЕГН **********
с адрес: гр. Б., к-с Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против постановление от 07.03.2018г.
по изпълнително дело № 20182120400152 по описа на ДСИ при РС Бургас и постановление
от 23.11.2018г. по изп.д. № 20182120400152 на ДСИ при СИС – Бургас в частта относно
приемането за удовлетворяване в изпълнителното производство на адвокатско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ отказ на съдебния изпълнител съгласно постановление от 23.11.2018г. по изп.д. № 20182120400152 на ДСИ при СИС – Бургас да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
НАМАЛЯВА размера на възнаграждението, дължимо от
длъжника С.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., к-с Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на
взискателя Т.Г.М. ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение по изп.д. №
20182120400152 по описа на ДСИ при РС Бургас от 800 (осемстотин)
лева на 584,60 лева (петстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА С.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., к-с Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Т.Г.М. ЕГН ********** сумата от 150 лева
(сто и петдесет лева) – разноски за адвокат за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.