№ 521
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900333 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Г. В. М., с ЕГН
**********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №55, ет.4,
чрез адв.Ц. Б., против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., действащи чрез адв.Т. С., с адрес за призоваване:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №95, ет.3, ап.8, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 40000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 08.04.2021г. в
гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“, по вина на водача на лек
автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******, чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г.-датата на отказа за уважаване
на извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен
възел с бул.“Васил Левски“, е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил “БМВ
120 Д“, с рег.№******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, при
наличието на пътен знак “Б2“, не е пропуснал и блъснал, движещият се с предимство лек
автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.№*****. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП,
возещият се на предна дясна седалка пътник /ищеца/ в движещия се с предимство л.а.“БМВ
1
535 ХИ“, получил фрактура на дясната подбедрица. Твърди се, че след инцидента
пострадалият е откаран в Спешен център, където е направен рентген и поставена диагноза
“метадиафизиарна фрактура на дясна тибия“. Сочи се, че за лечение на травмата е направена
е гипсова имобилизация на крайника за период от 8 седмици, като пострадалия не е
хоспитализиран, а е насочен за домашно лечение, поради липса на здравни осигуровки.
Поддържа се, че по време на възстановяването на доленият десен крайник, ищецът е търпял
силни болки, не можел да спи и да се обслужва сам, като е изпаднал в депресия. Твърди се,
че ищецът е посетил психиатър на 17.06.2021г., като му е поставена диагноза “Реакция на
тежък стрес с разстройство в адаптацията“. Сочи се, че до настъпване на процесното ПТП,
пострадалият е работил в строителството, като е издържал съпруга и две непълнолетни деца.
Твърди се, че за възстановяването на трудоспособността на ищеца, респективно на
възможността да полага физически труд, са били необходими минимум 4-5 месеца.
Поддържа се, че процесната травма, е поставила семейството на ищеца, което той
единствено издържал, в тежка ситуация. Поддържа се още, че и към настоящият момент
увреденият крайник не е възстановен в пълен обем. На следващо място се сочи, че в
резултат от настъпилото ПТП, срещу виновния водач на л.а. с рег.№******, е образувано
Досъдебно производство №109/2021г. по описа на С-р “ПП“ Варна, като наказателното
производство е окончателно приключило с протоколно определение №630/09.02.2022г. по
АНД №5305/2021г. на РС Варна. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното
ПТП по отношение на л.а.“БМВ 120 Д, с рег.№****** е имало валидно сключен с ответната
застрахователна компания, договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“,
със срок на действие до 29.10.2021г. Поддържа се, че застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие с писмо от 29.06.2021г., като е предявена
застрахователна претенция. Твърди се, че предложената от ответника парична сума като
обезщетение, е неприемлива за ищеца, което наложило завеждането на настоящият иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера от 3000лв. и се поддържа
становище за неоснователност на претенциите за разликата до претендираните 40000лв. Не
се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на лек
автомобил марка “БМВ“, модел “120Д“, с рег.№******, е била застрахована при ответното
дружество по застраховка “Гражданска отговорност, обективирана в Застр.полица №*****,
със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се оспорва и че ищецът е предявил
Застрахователна претенция с вх.№***** от 29.06.2021г., по която ответното дружеството е
образувало преписка по Щета №******. Оспорват се изключителната вината на водача на
застрахования автомобил за настъпване на вредите и размера на същите, като се поддържа,
че твърденията на ищеца, касаещи физическото и психо-емоционалното му състояние не са
подкрепени с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите.
Също така недоказани са причинно-следствената връзка между увреждащо действие и
всички посочени в исковата молба вреди. Сочи се, че на 20.04.2022г. ответникът е изразил
готовност да заплати обезщетение в размер на 3000лв., с отправено предложение за
сключване на извънсъдебно споразумение. Поддържа се, че размерът на признатата част от
2
иска, е съобразен с критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и
интензитета на понесените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от
страна на пострадалия. Сочи се, че с Писмо с изх.№99-12917/01.07.2021г. застрахователят е
уведомил ищеца за образуваната преписка по щета и е изискал от него на основание чл.106,
ал.3 от КЗ да предостави за окомплектоване на застрахователната преписка всички
документи по образуваното досъдебно производство №109/2021г. по описа на СПП при ОД
на МВР Варна. Твърди се, че застрахователното събитие, следва да бъде заявено и доказано
пред застрахователя, за да се породи правото на увредения на обезщетение, като в случая
пострадалия не е взел отношение по отправеното искане, респективно ответникът е
постановил отказ за определяне и изплащане на обезщетение, за което ищецът е уведомен с
Писмо с изх.№99-14654 от 29.09.2021г. Сочи се, че в последствие изисканите документи, са
предоставени от ищеца със Заявление с вх.№99-1118/07.03.2022г., като с Писмо с изх.№99-
2168/20.04.2022г., застрахователят е отправил предложение към ищеца за сключване па
извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв., на което не е
последвал отговор, а е заявен настоящият иск. На следващо място се поддържа, че според
приложените към исковата молба медицински документи, след инцидента ищеца е приет в
спешен център към МБАЛ “Света Анна-Варна“, където му е направена рентгенография и е
установено счупване на дясна подбедрица. Сочи се, че според отразеното в Лист за преглед
на пациент в спешно отделение пострадалият е съобщил за употреба на около 5 литра бира
и е отказал хоспитализация. Сочи се, че на пострадалия са предписани медикаменти и
контролни прегледи, и рентгенографии на 7 и 14 ден. Оспорва се твърдението на ищеца, че в
резултат процесното ПТП същият е получил травматични увреждания, от които се е
възстановявал за период, продължил повече от 2-3 месеца. Оспорва се и че към настоящия
момент ищецът да продължава да търпи болки и страдания във връзка с уврежданията
претърпени при процесното ПТП. Поддържа се, че ако в действителност долният десен
крайник на ищеца не е възстановен в пълен обем, то това се дължи на настъпили
медицински усложнения в резултат от непредприето или неправилно лечение. Поддържа се,
че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са настъпили в
резултат на неадекватно лечение. Сочи се, че няма данни ищецът да е посещавал
консултативни медицински прегледи и да е приемал медикаменти, нито информация кога е
свалена гипсовата имобилизация. Сочи се, че според Медицинско удостоверение от
17.06.2021г., издадено от психиатър, по данни на пострадалия, десният му крак бил в гипс в
продължение на 30 дни, при предписани 8 седмици. Сочи се, че липсват доказателства за
твърдяната от ищеца загуба на доходи, поради настъпилата в резултат на процесната травма
нетрудоспособност. Сочи се още, че липсват данни да е назначено лечение на установената
от психиатър реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, което психическото
състояние не е психично заболяване в тесния смисъл на думата, а представлява естествен
отговор на организма на понесено стресогенно събитие, каквото несъмнено е едно ПТП.
Твърди се, че не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които да
надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че процесното
събитие, е било особено стресогенно за ищеца, то същия с поведението си е способствал за
3
удължаване на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази
насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в
силно завишен размер от 40000лв., като и че претендираното обезщетение, не е съобразено с
критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера
на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на
съпричиняване. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът и от самият
пострадал. Сочи се, че автомобила, в който се е возил ищеца се е движил с превишена
скорост за съответния пътен участък към момента на процесното ПТП, в нарушение на
разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП, чл.55, ал.4 и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, а именно със
скорост от около 55.73 км/ч. при разрешени 50 км/ч. Поддържа се, че тъй като този водач не
е спазил ограниченията за допустима скорост и не е предприел спасителна маневра, с
поведението си значително е допринесъл за реализирането на процесния инцидент. Ето защо
отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана за обезщетяване на
понесените от ищеца неимуществени вреди в пълен обем. Поддържа се още, че от характера
на понесеното увреждане, може да се направи обоснован извод, че ищецът е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан, с което си поведение, е създал реална
възможност за настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат и е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, макар да не е шофирал, ищецът е бил
употребил съществено количество алкохол преди инцидента, което допълнително е
повлияло върху неговите адекватност, съобразителност, възможност за реакция и рефлекси
при настъпилата опасна ситуация. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска за
обезщетение за претърпени неимуществен вреди над признатия размер от 3000лв. до
претендираните 40000лв., като неоснователен и недоказан, или в условията на евентуалност
размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане процента на съпричиняване на
вредоносния резултат.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни
съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват доводите на ответника,
че понесените болки и страдания на психологично ниво, не надхвърлят обичайните за
подобен род събития. Поддържа се, че вземането на мерки или не за преодоляване на
психологичните последици от инцидента, е лично право на пострадалия, но не и негово
задължение, което наред с това е предпоставено от финансовото му положение и социалния
му статус. Оспорва се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, като се сочи, че съобщената от пострадалия в спешното отделение, употреба
на 5 литра бира, е за неуточнен във времето период на употреба, а и тази употребата би
имала отражение върху възприятията му, ако същият е бил пешеходец, а не пътник с
поставен колан на предна дясна седалка в автомобил. Оспорват се и доводите за
съпричиняване базирани на вина на водача на автомобила, в който се е возил ищеца, като се
поддържа, че водача на застрахования при ответника автомобил носи изключителната вина
за процесното ПТП. Поддържа се, че ударът е бил непредвидим и дори при движение на
4
автомобила, в който се е возил ищеца с разрешената скорост, инцидента пак би настъпил,
като удар не би настъпил само ако автомобила се е движил с 28.73 км/ч, която скорост не е
обичайна за движение в участък с разрешена такава от 50 км/ч.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат вече
изложените възражения и доводи за неоснователност на претенциите, като наред с това се
оспорват изложените от ищеца съображения за липса на съпричиняване. Поддържа се, че
действително ищецът сам решава дали да предприеме мерки за лечение на влошеното си
здравословно състояние, но този личен избор не следва да рефлектира върху обема на
отговорност на застрахователя. Поддържа се още, че скоростта, с която водачите на ППС са
длъжни да се движат, не е регламентирана единствено в ограниченията на чл.21 от ЗДвП, а и
в чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. тя трябва да е съобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат водачите в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, независимо от
това дали се движат по път с предимство. Сочи се относима съдебна практика.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива доводите си основателност на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск, поддържа
отговорите и възраженията си. Депозира писмени бележки, с които доразвива
съображенията си за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 08.04.2021г. в
гр.Варна, на ул.“Прилеп“ при пътен възел с бул.“Васил Левски“, е настъпило ПТП между
лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№****** и лек автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.№*****.
В резултат от въпросното ПТП, е увреден ищеца, който се е возил на предна дясна седалка в
л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.№*****, като същия е получил фрактура на дясната подбедрица.
Към датата на процесният инцидент относно лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№****** е
съществувало валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирано в
Застрахователна полица №*****, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Във
връзка настъпилото събитие, със Заявление с вх.№*****/29.06.2021г. ищецът, е предявил
пред ответното дружество писмена застрахователна претенция, с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000лв.
Видно е от материалите по приобщеното към настоящото дело АНД №5305/2021г. по
описа на РС Варна и по конкретно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№411 от 08.04.2021г. съставен дежурен от служител на ОД на МВР-Варна и Протокол за
5
оглед на местопроизшествие от 08.04.2021г. съставен от разследващ полицай при ОД на
МВР-Варна, ведно с приложенията, че на посочената дата е извършен оглед на настъпил
около 14.20 часа пътен инцидент в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ в участъка на пътен възел с
бул.“Васил Левски“. Според отразеното в протоколите и придружаващите ги скици, водача
на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******, не е спрял при наличие на пътен знак “Б2“,
като така е отнел предимството и е блъснал странично лек автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.
№*****.
Установява се от представената по делото медицинска документация, а имено
извлечение от Журнал за прием на пациент в спешен център, Лист за преглед на пациент в
спешно отделение и Допълнителен лист към лист за преглед, всичките изготвени от медици
при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, че непосредствено след инцидента ищецът е приет в
болничното заведение, където след рентгенологично изследване, е установена
“метадиафизиарна фрактура на дясна тибия“, т.е. счупване на дясна подбедрица, като е
назначено консервативно лечение с гипсова имобилизация на крайника за период от 8
седмици. Установява се още, че след извършена имобилизация на крайника, пострадалия е
изписан и насочен за домашно лечение.
Според представеният заверен препис от Медицинско удостоверение издадено от д-р
Р.Б., на 17.06.2021г. ищеца е посетил психиатър, който му е поставил диагноза: “Реакция на
тежък стрес с разстройства в адаптацията“.
По делото са представени преписи от водена межди страните кореспонденция по
повод, предявена от ищецът до застрахователя претенция за изплащане по доброволен ред
на обезщетение, респективно отговорите на ответника, в това число предложение за
плащане на обезщетение в размер на 3000лв.
В заключението си по назначената по делото КСМАТЕ, което се цени от съдът, като
компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото
доказателства, вещото лице инженер, е установило, че процесното ПТП е настъпило, тъй
като водачът на л.а.“БМВ 120 Д“, с рег.№******, движещ се в ръкав за напускане на
бул.“Васил Левски“ при изпълнение на маневра-ляв завой и включване по ул.“Прилеп“ в
посока бул.“Цар Освободител“, въпреки наличието на знак “Б2 Стоп“, е настъпил /навлязъл/
в лентата за движение, с което отнел предимството за движение на л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.
№*****, движещ се по ул.“Прилеп“ в посока към “В и К“-Варна. В резултат от това, е
последвал удар между двата автомобила, като л.а.“БМВ 535 ХИ“, движещ се със скорост от
около 46-50 км/ч, бива избутан в ляво при задната ос и се отклонява в дясно, преминава
бордюрите на две тротоарни площадки и допуска челен удар в стена на жилищна сграда. В
следствие от удара, возещият се на предна дясна седалка в л.а.“БМВ 535 ХИ пътник Г. В.М.,
е пострадал като е претърпял фрактура на дясна подбедрица. Вещото лице установява още,
че към началото на въпросната пътна ситуация, скоростта на движение на л.а.“БМВ 120 Д“,
е била около 25-30 км/ч, на л.а.“БМВ 535 ХИ“, около 50 км/ч, като ограничението на
скоростта в процесния пътен участък е 50 км/ч. Според заключението на в.л. при
извършване на маневрата, водачът на л.а.“БМВ 120 Д“, е следвало да навлезе в пътната
6
лента обект на ПТП, едва след категорично установяване на нейното незаемане от друг
насрещен автомобил, като предходното изтегляне напред от стоп линията, е следвало да
бъде извършено със скорост по-ниска от 25-30 км/ч. При движение на л.а.“БМВ 120 Д“ с
посочената скорост, водачът на л.а.“БМВ 535 ХИ“, при пресичане на пътната му лента, не е
имал обективна техническа възможност да предотврати ПТП, дори и при движение с
позволената за района скорост от 50 км/ч, тъй като времето за това е по-малко /късо/ от
времето за реакция и привеждане на автомобила в аварийно спиране. Изводът на вещото
лице е, че основната техническа причина за възникването на ПТП, е поведението на водача
на л.а.“БМВ 120 Д“, с рег.№******, който ако бе предприел маневрата си чрез изтегляне за
видимост преди цялостно навлизане в пресичаната пътна лента, би имал възможност да
забележи идващия от ляво автомобил и да го пропусне. Според заключението на вещото
лице медик в резултат от процесното ПТП ищецът, е получил счупване на големия пищял на
дясната подбедрица, като няма данни за други травматични увреждания. След инцидента
пострадалият е приет в ПСО на МБАЛ “Св.Анна-Варна“АД, където са извършени консулти,
рентгенографии и вливания. Назначена е терапия с обездвижване, дадени са указания за
контролни прегледи и контролни рентгенографии, като няма данни дали и кога, са
извършвани рехабилитации и контролни прегледи. Процесната фрактура е наложила
провеждане на консервативно лечение-поставяне на гипсова имобилизация за период от 2
месеца, като няма данни кога тя е премахната. При травматично увреждане, каквото е
процесното, обичайно възстановяването е в рамките на 4-5 месеца. От справка в Архив на
Съдебна медицина при МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД, в.л. е установено, че в кръвна проба на
ищеца, която е взета в 15.00 часа на 08.04.2021г., е налична концентрация на етилов
алкохол от 2.55 ‰. Въпросната концентрация съответства на гранична средна-тежка степен
на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в координацията на движенията,
адекватната преценка на околната действителност и собствените реакции и други. Според
заключението на вещите лица настъпилото при процесното ПТП травматично увреждане на
ищеца, може да бъде получено както и с, така и без поставен предпазен колан. В о.с.з.
вещото лице инженер уточнява, че автомобила, в който е пътувал пострадалият, още при
производството си е с монтирани 5 триточкови предпазни колана, т.е. за всеки от
пасажерите. Въпросните колани са с пиротехническо задействане за съкращаване коланния
ремък и ако бъдат премахнати, то не би могло да се задействат въздушните възглавници, а в
случая има задействани такива, което сочи, че коланите са били на мястото си. Вещото лице
медик уточнява, че понастоящем пострадалият е напълно възстановен, като усещането за
болка е субективно и не може да бъде установено или потвърдено чрез изследване.
Уточнява, че конкретният времеви отрязък, през който крайника е бил с поставена гипсовата
имобилизация и дали са извършени или не предписаните рехабилитации и контролни
прегледи, не влияят върху възстановителния период. Според в.л. предвид естеството на
фрактурата-сравнително леко и без значително разместване, за лечение на същата е била
достатъчна за гипсовата имобилизация, съответно не се е налагало оперативно лечение
поставяне на метален имплант на фрагментите, с цел възстановяване на мястото на
счупването.
7
От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено, неоспорено от страните и подкрепено от приетите писмени
доказателства, се установява, че процесното ПТП е било преживяно от ищеца като стресово
събитие, което е засегнало предимно физиологията и на второ място психо-емоционалното
му състояние-появили са се страх, вероятно тревожност и потиснатост, които пострадалия
не може особено да отдиференцира поради липсата на образователен ценз и ограничения
речников запас. Към момента ищецът е видимо по-спокоен и както сам се изразява чувства
се “Нормално. Живее си живота!“, но е с повишена раздразнителността, която се отключва
когато прехвърля /пренася/ вина върху жена си и медицинския персонал. Според вещото
лице инцидента е преживян от ищеца предимно като физиологичен стрес /болки и
страдания/ и съпровождащите ги страхови изживявания. Към момента значително са
отзвучали болките /проявяват се само при извършване на физически дейности с
натоварване/ и страхът, като сънят е по-спокоен. Предвид особеностите на личността на
пострадалия случилото се, не се е отразило особено върху неговия социален живот и не се
набелязва дискомфорт в социалната сфера. При извършване на по-тежка физическа дейност
дискомфортът, е свързан с болки в коляното и с оживяване на представи от минали
страхове, т.е. че няма да може да извършва трудова дейност и да бъде полезен за
семейството си. По време на лечението в домашни условия, ищецът е станал още по-
раздразнителен спрямо близкото си обкръжение /жена му/, отдръпнал се е от социума, като
е повишил мнителността и подозрителността си към другите. Страхове, които пострадалият
асоциира когато го заболи крака при извършване на по-тежка физическа дейност и които
свързва с невъзможност да извършва такава в бъдеще, в някаква степен са засегнали и
неговото достойнство като пълноценен мъж.
По делото по искане на ищецът са разпитани свидетелките М.И.Щ. и П.Ж.М., и по
искане на ответникът свидетелката А. Г. Н.. Показанията на двете групи свидетели, се
кредитират от съдът, в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и
съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане
на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
Свидетелката М.И.Щ., която е съпруга на ищеца, сочи, че след процесното ПТП
ищецът бил откаран в болница, където са гипсирали счупеният му крак. Сочи, че след като
пострадалия се прибрал вкъщи, членовете на семейство му били разстроени и много
плакали. В последствие, тъй като свидетелката трябвало да ходи на работа, през деня
грижите за ищеца били поверени на дъщеря му, като вечерта след прибирането си,
съпругата му го къпела и преобличала. По думите на свидетелката ищеца нищо не можел да
прави сам, като това продължило година и половина. Също така докато бил с гипс, ищецът
изпитвал много силни болки, поради което системно приемал обезболяващи медикаменти.
В показанията си свидетелката П.Ж.М., която е дъщеря на ищеца, сочи, че е разбрала
за процесното ПТП, когато баща й се прибрал с такси вкъщи и тя видяла, че е с гипсиран
крак. Сочи, че комшията пренесъл баща й от таксито до вкъщи. Сочи, че тъй като майка й
ходела на работа, тя се грижила за баща си, но и било много трудно защото тогава се
8
грижила и за своето малко дете. Сочи още, че баща й приемал обезболяващи, заради
болките, които изпитвал, както и че поради травмата движението му било затруднено около
месец. Според свидетелката и понастоящем ищеца изпитва трудности при движение и
приема обезболяващи.
По думите на свидетелката А. Г. Н., която към момента на инцидента е управлявала
лек автомобил “БМВ 120 Д“, тя е отивала на работа, като смяната й започвала в 14:30 часа.
Свидетелката сочи, че трябвало да направи обратен завой на бул.“Левски“ до “В и К“,
поради което спряла на пътен знак “Стоп“. Тъй като нямало видимост заради високата
мантинела, свидетелката потеглила много бавно, след което се огледала и като не видяла да
идва кола продължила движението си с ниска скорост-с около 5-10 км/ч. Тогава последвал
сблъсък с друга кола, която ударила /отнесла/ дясната част на управляваният от
свидетелката автомобил. Последващите спомени на свидетелката са непълни, поради
силното притеснение което изпитала, но същата все пак си спомня, че пострадалият се е
намирал на предна дясната седалка, в автомобила, с когото тя се е сблъскала.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В процесния случай по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на л.а.“БМВ 120 Д, с рег.№******, е имало действаща застраховка
”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил,
е ползвал същия на законно основание.
От приобщените по делото констативни протоколи за ПТП, заключението на
КСМАТЕ и частично от показанията на свидетелката Н., се установяват елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на
застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно Д.ие. Цитираните
доказателства еднозначно установяват, че процесното ПТП, е настъпило в резултат от
нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно от неспазването на знак “Б2-
9
Стоп“ от страна на водача на л.а.“БМВ 120 Д“, с рег.№******, който е отнел предимството
на л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.№***** и по този начин е предизвикал катастрофата.
Въпросното поведение на водача на л.а.“БМВ 120Д“, съставлява неспазване на правилата на
чл.50, ал.1 от ЗДв.П и чл.46, ал.2 от ППЗДв.П, според които при наличие на пътен знак “Б2“,
водачите на пътни превозни средства, са длъжни да спрат на “стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка на платното за движение или ако няма такава-на линията, на която е
поставен знакът, като преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.
За да достигне до горният извод съдът съобрази, че по делото не се събраха
доказателства, който да сочат на нарушение на ЗДв.П от водача на другият участвал в
катастрофата автомобил, напротив от горекоментираното заключение на КСМАТЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по
делото, се установи, че водачът на л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.№*****, не е имал обективна
техническа възможност да предотврати ПТП. В този смисъл неоснователни се явяват
доводите на ответникът за съвина за инцидента от двамата участвали в него водачи.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, е доказана по основание.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По делото не е налице спор, а и от събраните доказателства се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на полученото при процесното ПТП увреждане-метадиафизиарна
фрактура на дясна тибия, което увреждане се намира в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпита на съпругата и
на дъщерята на ищеца, не съумяха да установяват конкретен период, през който се е случило
основното възстановяване на фрактурата на ищеца, чрез гипсова имобилизация на крайника,
тъй като показанията на свидетелките в тази връзка са разнопосочни-от един месец до
година и половина. От друга страна несъмнено е, че по време на възстановяването си,
ищецът е търпял болки и страдания, като данните това, следва да се извлекат най-вече от
заключението на вещото лице медик по КСМАТЕ и това на вещото лице по СПЕ, и в по
малка степен от показанията на свидетелките Щ. и М.. От коментираните доказателства се
10
установи, че процесната травма, е обусловила затруднение в движенията на крайника за
период не по-малък от 2 месеца, през който период интензитета на търпените болки е бил
по-висок и е налагал прием на обезболяващи медикаменти. Общо възстановителният
процес, е продължил около 4-5 месеца, което е и периода, през който ищеца е бил
неработоспособен. Също така в резултат от процесното ПТП, е настъпила и негативна
промяна в психо-емоционалното състояние на ищецът-появили са се страх, тревожност и
потиснатост, проблеми със съня, станал е по-раздразнителен спрямо близкото си
обкръжение /жена му/, отдръпнал се е от социума, като е повишил мнителността и
подозрителността си към другите. Страхове, които понастоящем пострадалият асоциира,
когато го заболи крака при извършване на по-тежка физическа дейност и които той свързва
с невъзможност да извършва такава в бъдеще, в някаква степен са засегнали и неговото
достойнство като пълноценен мъж-че няма да може да извършва трудова дейност и да бъде
полезен за семейството си.
От друга страна се установи, че понастоящем ищецът се е възстановил физически от
травмата, като изпитва дискомфорт само при по-големи физически натоварвания.
Емоционално е по-спокоен, макар и с повишена раздразнителността, която се отключва,
когато прехвърля /пренася/ вина за състоянието си върху жена си и медицинския персонал.
Също така инцидента е преживян предимно като физиологичен стрес /болки и страдания/ и
съпровождащите ги страхови изживявания, които към момента значително са отзвучали.
Предвид особеностите на личността на пострадалия случилото се, не се е отразило особено
върху неговия социален живот и не се набелязва дискомфорт в социалната сфера.
С оглед гореизложеното, като съобрази вида на увреждането, както и периода, през
който то е предизвиквало негативни психически и физически преживявания у ищецът, съдът
счита, че за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата
от 22000лв.
Съдът намира, че не са налице основания за редуциране на така определеният размер
на обезщетението, доколкото възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при настъпване на
процесното ПТП, останаха недоказани и дори се опровергаха от събраните доказателства. В
тази връзка, следва да се има предвид, че за да се приеме наличие на съпричиняване,
то категорично следваше да се установи, че травмата не би настъпила, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая, според вещите лица по
КСМАТЕ травмата би настъпяла независимо дали пострадалия е бил или не, с поставен
обезопасителен колан, като според вещото лице-инженер по време на инцидента ищеца най-
вероятно е бил с поставен колан.
Предвид изложеното от вещото лице медик в о.с.з., недоказани останаха и доводите
на застрахователят, че негативните последици за здравето на ищецът, се дължат на
неспазването на лекарските предписания и неправилно проведено от него лечение.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
наличие на вина за инцидента от страна на водача на автомобила, в който се е возил ищеца,
11
както и поради това, че към момента на произшествието, последният се е намирал в средна-
тежка степен на алкохолно повлияване, са ирелевантни за спора. За да е налице
съпричиняване при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД винаги трябва да е налице принос на
пострадалия /а не на трето лице/ за възникване на произшествието или на вредите от това
произшествие. В този смисъл дори да бе налице вина на водача на автомобила, в който се е
возил ищеца, каквато не се доказа по делото, то това не би могло да има за резултат
приложение на чл.51, ал.1 от ЗЗД, а евентуално на чл.53 от ЗЗД, според който ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В последната хипотеза
избор на пострадалият, е срещу кой от деликвентите да насочи претенцията си, като всеки от
тях отговаря в пълен размер. Ето защо евентуалното наличие на съвина на въпросният
водач, не би могло да повлияе на размера на отговорността на застрахователя. Относно
пияното състояние на ищеца, освен че това не съставлява противоправно поведение или
такова което го поставя в предвидим /обичаен, очакван/ повишен риск, както вече се изложи
по-горе, следваше да се установи, че травмата не би настъпила, ако по време на
произшествието пострадалият е бил трезвен, каквото доказване не е налице.
По изложените съображения, съдът намира, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и следва да бъде уважена до
размера от 22000лв., като за разликата до претендираните 40000лв. следва да се отхвърли.
С оглед акцесорния характер на претенцията за лихва за забава, то такава се дължи,
предвид основателността на иска за обезщетение. По отношение началният момент на
забавата настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение
№167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г.
по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която ответникът дължи мораторна
лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за
забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според чл.409 от КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане
срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно
чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи
на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска
отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования, следва извода, че в разглежданият случай меродавна е
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която според
приетото за безспорно, е 29.06.2021г. С оглед обаче диспозитивното начало в гражданския
процес, лихвата следва да се присъди според сезирането на съда, а имено съгласно
претендираната от ищеца дата-24.09.2021г.
12
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат деловодни разноски, според доказателствата за направени такива и съразмерно с
уважената част от иска. Изчислени по посоченият начин дължимите разноски възлизат на
935лв.-съответна част от заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3
от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, чиито размер възлиза на 1170лв. Тук е мястото да се посочи, че при
изчисляване на разноските на ответника не е включен депозит за свидетел, тъй като същият
не е усвоен.
Предвид изложеното по-горе за размера на разноските и с оглед еднородният и
насрещен характер на вземанията на страните, в полза на ответникът, следва да се присъдят
съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 235лв.
Във връзка с освобождаването на ищецът от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 880лв., както и
800лв. за сторените разноски от бюджета на съда или общо сумата от 1680лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да
заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на Г. В. М. , с ЕГН **********, с адрес:
*****, сумата от 22000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания, получени в
следствие от ПТП настъпило на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с
бул.“Васил Левски“, по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******,
чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2021г.-датата на отказа за уважаване на извънсъдебна
претенция, до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 22000лв. до претендираните 40000лв.
ОСЪЖДА Г. В. М. , с ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати в полза на
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано
от А.П.Л. и Р.К.Д., съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 235лв.,
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
13
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 1680лв., представляваща дължими държавна
такса и разноски в производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14