№ 331
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204432 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.`
Образувано е по жалба на К. ХР. К., ЕГН **********, против НП № 03-
013541/04.03.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за
нарушение на чл. 126 т.7 от КТ, вр. чл.33 от ЗЗБУТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413
ал.1 от КТ на К. ХР. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна и съдът
намира, че е подадена в срок.
Въззивната страна моли отмяна на НП . В него било не пило описано при какви
обстоятелства е извършено нарушението.Сочи, че по никакъв начин не е нарушил
разпоредбата на чл.126, т.7 от КТ, във вр. чл.33 от ЗЗБУТ .
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се явява лично . В
пледоарията си по същество посочва, че пострадалия работник е инструктиран, съобразно
изискванията на закона, действията му довели до злополуката не са свързани пряко с
работата, за която е нает и която е извършвал във фирмата.
Моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. О-, която пледира НП
да бъде потвърдено. Работодателят бил създал организация , създал инструкция, в която
посочвал какви трябва да бъдат правилата ри осъществяване на конкретния вид дейност .
Организаторът на производство имал задължение да осигури по такъв начин работата,че да
е осигурена безопасността на работещите. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
1
страна следното:
На 27.01.2021 год. св. П. и св.Б. посетили “Интерком Груп“ ЕООД във връзка с
подаден сигнал за настъпил инцидент с работник, при което установили, че пострадалия
П.И.Т., ЕГН ********** в нестандартен уред – метален варел с помощта на парчета картон
и парчета счупени от палети е запалил огън, вследствие на което е получил масирани
изгарания по цялото тяло, довели в последствие до летален изход.
Според инструкцията за безопасност, изготвена в предприятието, въззивникът К.К.
имал задължение за организира работата така, че да няма предпоставки за инцидент. Тъй
като той допуснал лицата да работят един над друг, срещу него бил съставен АУАН,
предявен и връчен срещу подпис.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и
изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно от
материалите по АНП - АУАН, заповед за компетентност, протокол за проверка, инструкция
за безопасност и други, както и от гласните доказателства - показанията на св.П. и св.Б.,
които са непротиворечиви и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок. В тях обаче,
нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени
обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението. Не е описано
какви са изискванията на инструкцията, които не са изпълнени, не е описано какво е
констатирано фактически при проверката. Едва в съдебно заседание става ясно, че
нарушението се изразява в това, че след като бил длъжен по силата на длъжностната си
характеристика, въззивникът Димитров, в качеството му на организатор производство, не
организирал работата по начин, че да е безопасна, като допуснал неспазване работниците да
работят един над друг по една вертикала. Защитата се гради именно срещу фактите, поради
което липсата им е винаги съществено процесуално нарушение. В НП не са описани и
фактите, от които да стане ясно защо именно на 27.01.2021 год. е извършено нарушението.
В НП не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В
този смисъл съдът изцяло споделя възраженията на въззивната страна за допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП.
Нарушението не е описано пълно и точно и от правна страна. Чл. 126, т.7 от КТ
предвижда, че при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя. Нормата е обща
и не предвижда никакви конкретни задължения. За да е нарушена следва лицето да не е
изпълнило предписанията на някое конкретно правило, гарантиращо безопасността на
труда. Обща е и нормата на чл. 33 от ЗБУТ, според която всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции. Тази норма препраща към дадените от работодателя
инструкции. За да е пълно и точно нарушението , е следвало да се посочи коя разпоредба на
инструкцията не е била спазена от въззивника К.К.. Не е посочено нарушеното правило,
възведено с инструкцията и не само от фактическа, но и от правна страна не става ясно за
какво е наказано лицето. Чл. 413 ал.1 също е обща норма и посочването и не допринася за
изясняване на описаното в НП нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения ограничават правото на защита, поради което са
2
съществени и НП следва да бъде отменено.
Съдът проверява не дали е извършено някакво нарушение от въззивната страна, а
дали е извършено точно това, за което тя е наказана от АНО. В случая не става ясно за
какво е наказано лицето, но въпреки това се налага извод за неправилно приложение на
материалния закон.
Правилата за безопасност на труда са регламентирани в нормативни актове.
Приложената по делото инструкция, разработена от работодателя също е била задължителна
за спазване от работниците. В АУАН и НП не само не се описва кое правило не е спазено,
но и не се установява от обективна страна въззивникът К. да не е спазил някое от
специалните правила на законите и подзаконовите нормативни актове, вкл. на инструкцията,
които регламентират безопасността на труда . Поради това и съдът не споделя становището
на АНО, че К.К. не е спазил задължението си от длъжностната си характеристика. Освен
това, неизпълнението на задълженията, предвидени в длъжностната характеристика, когато
не са съпроводени от неизпълнение на нормативни актове, могат да обосноват
дисциплинарна, но не и административно наказателна отговорност.
В тази връзка разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ предвижда, че всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции.
Съдът споделя довода в жалбата, че всъщност злополуката е настъпила в резултат
на поведението на пострадалия, който неправомерно в нестандартен отоплителен уред
/съоражание/ - метален варел е запалил огън, осъществявайки функции извън длъжностната
му характеристика, с което де факто е нарушил важни свои задължения по КТ – а именно
задълженията по чл. 125 от КТ, чл. 126, т.7 и чл. 33 и чл. 34 от ЗЗБУТ.
Това поведение на работника не може да бъде вменявано във вина на
непосредствения му ръководител – жалбоподателя К.К.., защото и при ежедневни
инструктажи по безопасност на труда, ако правилата за безопасност не се спазват от
работника или служителя или същия извършва непозната дейност извън трудовата му
функция или длъжностна характеристика, за които не е инструктиран, трудовите злополуки
ще се случват.
Още повече, че е обективно невъзможно непосредствения ръководител да
осъществява 24 часа, 1440 минути в денонощието непосредствено следене и текущ контрол
на работниците. И не непосредственият ръководител ще следва да носи отговорност за това,
че въпреки всички инструктажи за безопасност, предпазни екрани и текущ контрол, някой е
направил нещо опасно и е пострадал.
3
Ето защо съдът прие, че описаното в АУАН и НП административно нарушение не
е осъществено от жалбоподателя. Същият няма вина – а без вина – няма и отговорност.
Предвид горното, материалният закон е приложен неправилно и това е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Като взе предвид, че са налице основания за отмяна на НП, съдът намира,че не
следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
От процесуален представител на „Инспекция по труда“ – Варна, е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на „Инспекция по труда“ – Варна е
направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е
неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 - 013541 от 04.03.2021 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл. 126, т.7
от КТ, вр. чл.33 от ЗЗБУТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413, ал.1 от КТ на К. ХР. К. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5