Р Е Ш Е Н И Е
№ 164/25.06.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 82 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на „РИЛА МД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, пл.“Свобода“ № 6, ет.4,
представлявано от управителя М.Х. К., срещу Заповед за налагане на принудителна
администратимна мярка (ПАМ) № 53-ФК/27.01.2020 г., издадена от Б.Г.- началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, липса на
мотиви по съображения, в нарушение на принципа за съразмерност и противоречие с
материалния закон, подробно изложени в жалбата. Моли заповедта да бъде
отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от С.Ж. – юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище,
че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта, че
същата е законосъобразна и не страда от пороци, обосноваващи отмяната й. Моли
жалбата да се отхвърли и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
Със Заповед за налагане на ПАМ № 53-ФК от 27.01.2020
г., издадена от началник-отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на оспорващия, „РИЛА МД“
ЕООД, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка, състояща се в запечатване на търговския обект – магазин
за търговия с облекло, находящ се в гр.Добрич, ул.“Даме Груев“ № 4 и забрана за достъп до същия за срок от 14
дни.
Според мотивите на заповедта, принудителната
административна мярка е наложена за това, че при проверка на 24.01.2020 г. в
търговския обект на жалбоподателя, извършена около 15,35 часа, контролните
органи установили, че продавачът в обекта, Живка Колева, не издала фискална
касова бележка от въведено в експлоатация и работещо фискално касово
устройство, нито касова бележка от кочан за сумата от 39 лева, която била
заплатена при контролна покупка от инспектора по приходите Йоана Тодорова за
един брой дамска блуза.
За извършеното деяние бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F536676 от 05.02.2020 г. и въз основа на него е издадено Наказателно
постановление № 498350- F536676 от 06.03.2020 г., с което за нарушаване на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.3, ал.1 от
същата наредба и чл.118, ал.1 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция от 700 лева. Няма данни дали наказателното
постановление е влязло в сила.
Видно от представената заповед за налагане на ПАМ,
разпоредено е запечатването на магазина за хранителни стоки да се извърши в
срок до три дни от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на 05.02.2020 г., лично, на
представляващия дружеството, М.Х. К.. В разписката за връчване е посочено, че
запечатването ще се извърши на 08.02.2020 г. от 14,00 часа.
Предварителното изпълнение на заповедта е отменено с
определение от 07.02.2020г. по административно дело № 83/2020 г. по описа на
Административен съд - Добрич.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката,
нито представя доказателства за различна фактическа обстановка.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е правилна и законосъобразна.
Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от
нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за фиска,
изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Ответникът представя Заповед № ЗЦУ – ОПР
- 16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 33), с която на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и
чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
"запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател, в качеството си на лице по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, е длъжно да създаде такава организация на работата си, че
да се регистрират и отчитат извършените
от него продажби в търговския му обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неиздаването на касов бон от функциониращото в обекта
касово устройство за сумата от 39 лева безспорно установява наличието на
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, при която на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, се налага принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции.
Видно от редакцията на нормата, органът по приходите,
при условието на обвързана компетентност, е длъжен да приложи принудителната
административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. В заповедта се съдържа ясно и
конкретно описание на фактическите основания, обуславящи издаването принудителната
мярка, а именно неиздаване на фискален касов бон от ЕКАФП за сумата от 39 лева,
заплатена при извършена покупка на стока. Затова съдът приема, че заповедта е
издадена на валидно правно основание – нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във
връзка с чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и е мотивирана от
фактическа и правна страна.
Законодателят е предоставил правомощието на
административния орган да прецени в условията на оперативна самостоятелност,
какъв ще е подходящият срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30
дни, визиран от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС. При тази преценка
административният орган е определил 14 дневен срок за запечатването на обекта.
В настоящия случай, в оспорената заповед са изложени
подробни съображения за определената продължителност на срока на ПАМ. При
определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното
нарушение, времето на извършване, последиците от нарушението, вида и характера
на търговската дейност. От жалбоподателя не са представени каквито и да е
доказателства, които да опровергават констатацията на административния орган за
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Запечатването е за срок от 14 дни,
като е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и
организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, необходимостта от
привеждане на организацията в обекта с нормативните изисквания. Срокът е
правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Определеният срок
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН, според която принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
ѝ я определят като превантивна и преустановителна.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на
закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника в тази насока искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ бр. 8 от
2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по
настоящото производство следва да бъде определено на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РИЛА МД“ ЕООД срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
53-ФК/27.01.2020 г., издадена от Б.Г.- началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „РИЛА МД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, пл.“Свобода“ № 6,
ет.4, представлявано от управителя М.Х. К., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: