Мотиви към решение № 1 от 04.01.2020 г., постановено по АНД № 3/ 2020 г. по описа на Районен съд – П..
Производството
е по УБДХ.
Внесен
е Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от Районно Управление – П.
срещу Т.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, за това, че „на 04.01.2020 г.
около 11.00 часа в гр. П., на ул. “**********“ № 11, успоредна на ул.”********”,
в магазин „********” е извършил непристойни действия, изразяващи се в нарушение
на общественият ред, ругатни, псувни спрямо продавач-консултанта в магазина п.и.т.и
е изпочупил имущество на магазина /маси, столове, кошчета и др./, от което има
възмутени граждани”, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
В съдебно заседание
не се явява представител на РУ – П. и не е взето становище по акта.
Районна
прокуратура – П. не изпраща представител.
Административно
привлеченият Т.С.Д. не се признава за виновен, дава обяснения по случая и предоставя на съда
да му наложи справедливо наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства, ведно с доводите на
страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа страна:
На
04.01.2020 г. около 10:00 часа сутринта привлеченият Д. посетил магазин „********“,
находящ се в град П. на ул. „**********“ № 11, с продавач – консултант п.и.т.и
собственик И.К.Б.. Адм.привлеченият си купил едно кенче бира „*****“, излезнал
от магазина и отишъл отвън зад магазина, където имало навес с масички и столове.
По това време имало клиенти вътре в магазина, отвън под навеса също имало хора.
След около един час, към 11:00 часа, откъм навеса отвън се чули викове и
продавачката П.Т.излезнала да види какво става. Видяла привлеченият да вика, да
вилнее, да пада, да става и да блъска по масите и столовете. Хората отвън й
казали, че е изпил около 3-4 литра вино, което продавачката не знае от къде се
е появило и Д. имал видимо пиян вид. Присъстващите хора под навеса си тръгнали,
тъй като привлеченият започнал да крещи и да обижда свидетелката Т.и другите
клиенти на магазина, наричал ги боклуци, псувал, ругаел и буйствал, поради
което свидетелката Т.заключила вратата на магазина отвътре заедно с клиентите.
Адм.привлеченият продължил да буйства, започнал да троши масите и столовете под
навеса, счупил пепелниците, счупил газовата бутилка, с която се отоплявало
помещението, уринирал върху оборудването, по улицата пред магазина разпилял
счупените предмети, счупил и входната врата на магазина. Присъстващите в
магазина силно се изплашили и свидетелката Т.уведомила по телефона за случващото
се собственика на магазина – свидетелят И.К.Б.. Свидетелят Б.се намирал по това
време в град С. и пуснал онлайн на мобилния си телефон записите от камерите,
монтирани на обекта, тъй като имал такава опция и видял, че адм.привлеченият
троши и хвърля. Свидетелят Б.незабавно подал сигнал за случая на телефон 112,
след което тръгнал от гр. С. за гр. П. и по пътя няколко пъти спирал, за да
види на мобилния си телефон какво се случва в обекта до идването на органите на
полицията. Когато пристигнал в гр. П. свидетелят Б.отишъл веднага в магазина,
където видял свидетелката Т.силно изплашена, както и изпочупеното и разпиляно
имущество, след което и двамата свидетели дали обяснения в полицията в гр. П.. Състоянието
на привлечения наложило да бъде прегледан от лекар в „Спешна помощ” в гр. П..
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели по делото,
както и от събраните писмени доказателства, приложени към внесената полицейска
преписка. Съдът не констатира противоречия в събраните гласни доказателства по
делото, разпитаните по делото свидетели са трети незаинтересовани лица, техните
показания са последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло
като достоверни. Свидетелката п.и.т.е очевидец на случая, а свидетелят И.К.Б.
не е очевидец и изяснява обстоятелствата след случая. Съдът счита, че всеки от
разпитаните свидетели установява пред съда тези обстоятелства, които лично е
възприел и няма различия или противоречия в свидетелските показания.
Административно привлеченият Д. обяснява, че не си спомня нищо, не си спомня да
е ходил в магазина и поради голямото количество алкохол, което е консумирал по
това време – бира и вино, не си спомня никакви обстоятелства по случая.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът
счита, че при издаването на Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство
на 04.01.2020 г. от Районно Управление /РУ/ - П., не са допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на УБДХ и ЗАНН. Спазени са разпоредбите
на чл. 2 от УБДХ и чл. 40 от ЗАНН, като в Акта е посочен един свидетел,
присъствал при извършване на нарушението и един свидетел, който е дошъл след
нарушението. Установи се безспорно, че свидетелят И.К.Б. е подал сигнал за
инцидента на телефон 112, след което на место са пристигнали служителите на РУ
– П. за изясняване на случая, но поради агресивното поведение на привлечения,
видимо нетрезвото му състояние и невъзможността да му бъдат снети обяснения на
место, Акта е бил съставен след това в сградата на управлението в гр. П.. Съдът
счита за доказано, че причина за инцидента е употребата на алкохол от Д..
Съдът
счита за доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, че административно привлеченият Т.С.Д., ЕГН **********, „на 04.01.2020г. около 11.00
часа в гр. П., на ул. “**********“ № 11, успоредна на ул.”********”, в магазин
„********” е извършил непристойни действия, изразяващи се в нарушение на
общественият ред, ругатни, псувни спрямо продавач-консултанта в магазина п.и.т.и
е изпочупил имущество на магазина /маси, столове, кошчета и др./, от което има
възмутени граждани”, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК. С горното адм. привлеченият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на “дребно хулиганство” по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. След като е осъществил състава на визираното
адм. нарушение следва да се ангажира и адм. наказателната отговорност на адм.привлечения,
като му се наложи справедливо наказание, визирано в чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита обществената опасност на извършителя
и на нарушението, и обстоятелствата, при които е било извършено. Ето защо съдът
счита, че на адм. привлеченият Д. следва да бъде наложено адм. наказание „ЗАДЪРЖАНЕ
ЗА СРОК ОТ ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР”, считано от 11.00 часа на
05.01.2020г. Следва да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието
„ЗАДЪРЖАНЕ ЗА СРОК ОТ ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР” предварителното
задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, както и да бъде уведомен работодателят на задържаното лице. Съдът счита, че така
наложеното наказание ще изиграе своята роля за предупредително и възпитателно
въздействие спрямо извършителя и останалите членове на обществото.
Водим
от горното Районен съд - П. постанови
решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: