Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен
съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 08.05.2019г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 4423
по описа на съда за 2018г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД с ЕИК *********, против В.Д.К. с ЕГН **********,
с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от 1271.87 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. № 979/2018г. на РС П., по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу В.Д.К.. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение и РС П. му е указал, че може да подаде иск по чл.
415 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот в *** аб. № *** за периода м. 02.2014г. до м.04.2017г., като
същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 1134.77лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
м. 02.2015г. до м.04.2017г. и 81.36лв. – лихва за забава от 16.09.2015г. до
19.12.2017г., както и сума за дялово разпределение – 48.84лв. – главница и
6.90лв. – лихва, ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
979/2018г. на ПлРС – 05.01.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Ответницата, чрез
назначения ѝ особен представител, оспорва по основание и размер исковете.
Счита, че представените доказателства не установяват, че е в договорни
отношения с ищеца по отношение на имота и че партидата е на нейно име, че
счетоводните справки на ищеца са идентични с отчетите на топлинния
счетоводител, както и че топлинния счетоводител е изчислил количествата
консумирана ТЕ за периода, посочен в и.м. по топломерите, намиращи се в
жилището. Твърди, че е придобил имота по време на брак, и задълженията са както
нейни, така и на съпруга ѝ, като отговорността може да бъде ангажирана
само до размер на 2/3 от начислените за периода суми. Твърди, че собствеността
на имота не е доказана за периода м. 02.2015г. – м. април. 2017г. По същество
заявява също и че методиката, по която е изчислена консумираната ТЕ е отменена
от ВАС, поради което искът не е доказан по размер.
С определение от
22.02.2019г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД - гр.С.. Същото е
ангажирало становище по исковите претенции, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – ЕС, в съответствие с всички действащи
нормативни разпоредби, отчитало е по уреди за дялово разпределение с радио дистанционен
отчет, представило е доказателства относно месечните справки за абоната за
ползваната и начислена ТЕ.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за
установено следното: Със Заповед № 614/8.2.2018г. по ч.гр.д. № 979/2018г. на
ПлРС, съдът е разпоредил В.Д.К. с ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– С.” ЕАД сума в размер на 1 183.61 лв. – главница; лихва върху главницата в
размер на 88.26 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 19.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
05.01.2018 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25.44 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. В
заявлението, по което първоначално е било образувано ч.гр.д. 1221/2018г. на
СРС, впоследствие прекратено и изпратено на ПлРС по подсъдност, е посочен
имотът, за който се претендира вземането – ап.120, находящ се в ***, аб. № ***.
С Възражение от 26.03.2018г. длъжникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, което е сторено в законoустановения
срок, т.к. заповедта е получена на 22.03.2018г. Съдът е указал на заявителя –
„Топлофикация–С.” ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта
на посочената в заповедта сума и такъв е подаден в срок, включва сумите по
издадената заповед за изпълнение, което сочи допустимост на исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
С нотариален акт
за продажба на недвижим имот ***на 28.12.2011 г. ответницата е закупила като
дъщеря и съсобственик от своята майка Е.А.П.4/6 ид.части от процесното жилище
като изрично е посочено, че то е съсобствено на страните по наследство. От
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба ***, се установява, че
на 02.02.2015г. ответницата В.Д.К. е закупила 1/6 ид.част от процесния недвижим
имот – ***. В нотариалния акт изрично е посочено, че продавачът продава своята
идеална част на съсобственик. Видно от писмо за налагане на възбрана от ЧСИ Н.М.,
по изп.дело № 1192 от 2017 г., върху същия имот, собственост на ответницата В.К.,
на 08.03.2017 г. е наложена възбрана за обезпечение на вземания на „Юробанк
България“ АД. Независимо, че ищецът е представил по делото копия на искови
молби за заведени дела между съсобствениците на имота, по делото не се
установява да е извършена делба, напротив, нотариалните актове сочат, че ответницата
е изкупила деловете на съсобствениците си от него. От приложеното заявление –
декларация от 20.02.2008г. се установява, че Д.П.П./баща на ответницата/ е
заявил на посочената дата, че желае да му бъде открита партида при ищеца за закупения
от него процесен имот като е приложил нотариален акт за закупуването му от
31.01.1997 г. От удостоверение на ГИС – С. от 06.06.2014 г. издадено на ищеца,
е видно, че на адрес в ***, се намира многофамилна жилищна сграда със седем
входа и съответните им идентификатори. Видно е, че третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД е сключило договор за доставка и монтаж на уреди за отчитане на
топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението,
включително издаване на общи и индивидуални сметки, с ЕС на адрес ***, на
19.09.2001 г., като срокът по договора първоначално е бил тригодишен, но
уговорката в чл.2, т.5 е, че договорът се удължава автоматично с още една календарна
година при неговото непрекратяване с писмено предизвестие. Приложен е и протокол
на общо събрание на ЕС на вх.Е от 10.09.2002 г., с който е взето решение за
сключване на договор именно с топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД –
гр.С.. Приложен по делото е и договора за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ от 01.11.2007 г. между ищеца „Топлофикация-С.“ АД и „Т.С.“
ЕООД. От сключените договори се установява, че заплащането е на изравнителни периоди.
Доказателство за това са и приложените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-С.“ АД на клиенти в град С.,
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в които, в чл.31 е
посочено, че клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски,
определена по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по
реална месечна консумация. Във връзка с отчитането на използваната ТЕ за имота,
третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е представило по делото дяловото
разпределение, което е извършило за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г.
за имота, главните отчети от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. на конкретния
абонатен номер, доказателството за получаване на дяловото разпределение от 2013
до 2017 г. на представител на етажната собственост. Заключението на изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че сумите за топлинна енергия
за процесния период на имота са начислявани от ищеца по отчетите на фирмата,
осъществяваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата. Осчетоводените суми за
ползвана ТЕ от ответника за процесния период е отчетена в три фактури
/представени по делото/ и е в размер на 1 183.61 лв., в това число 48.84
лв. услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху тази сума за периода
01.02.2016 г. – 19.12.2017 г. е в размер
на 81.36 лв., като тя е изчислена отделно за всяка от фактурите. Посочено е, че
размера на лихвата върху главницата от 48.84 лв. – услуга дялово разпределение
за периода 16.09.2015 г. – 19.12.2017 г. е в размер на 6.90 лв. Посочено е, че
при проверката не са установени извършени плащания за процесния период. Съдът
констатира, че независимо, че във възражението на ответницата в заповедното
производство, че е заплащала, са приложени 2 бр. копия на кредитни преводи от
15.02.2016 г. – за 200 лв. и от 16.11.2016 г. – за 100.00 лв., не може да се
установи плащане именно за процесния период. В първия кредитен превод като
основание е записано гр.д.№ 50083/2015 г. – С., а във втория превод като
основание е записано само „погасяване на задължение“. Поради горното, съдът
приема заключението на съдебно-икономическата експертиза за достоверно,
компетентно и правилно. От изготвената съдебно-техническа експертиза съдът
установява, че съпоставени помежду си, месечните отчети по общия топломер за
доставяне количество ТЕ в АС на СЕС ***, и данните посочени в данъчните фактури
на ищеца, съвпадат изцяло. Посочено е, че през отчетните периоди фирмата за
дялово разпределение е определяла прогнозното количество ТЕ за отопление на
имота и ТЕ от сградната инсталация и са спазени изискванията на Методиката към Наредба 16-334. Посочени са
изравнителните сметки и периоди, изготвени от третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД,
като вещото лице е работило за период по-дълъг от процесния, тъй като в първия
отчетен период са включени и месеци, касаещи настоящата искова претенция. Вещото
лице е посочило фактурираните суми за топлоенергия по отделни пера като след
дяловото изравняване е посочило общо дължима сума от 1223.34 лв., надвишаващо
исковата претенция, както и обща сума за дялово разпределение на ТЕ в размер на
48.84 лв. Посочило е, че при начисляване на сумите за разходи ищецът се е
съобразил с изискванията на Закона за енергетиката, Закона за измерванията и
Наредбите за топлоснабдяване, като в процесния период, както ищеца, така и
третото лице помагач, са спазвали действащата Наредба № 16-334 от 2007 г., а
цените на ТЕ за битови нужди се регулират от КЕВР. При изчисляването на енергия
за разпределение за периода са приспадани месечните стойности за технологични
разходи. Констатирано е, че общия топломер, монтиран в СЕС, е преминал
метрологични проверки през месец 07.2012 г., месец 08.2014 г., месец 09.2016 г.
и месец 04.2018 г. Във връзка с твърденията си за отмяна на т.6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение на ТЕ
в СЕС, представляваща приложение № 1 към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, представителят на ответницата е представил Решение № 4777 от
13.04.2018 г. по адм.дело № 1372 от 2016 г. на Трето отделение на ВАС, съгласно
което формулата, приета в посочената точка е отменена, а решението подлежи на
обжалване пред петчленен съдебен състав на ВАС. Това решение няма отбелязване
за влизане в сила и е ноторно известно, че същото е обжалвано.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа
се по делото, че ответницата притежава собственост върху недвижимия имот – ***.
Независимо, че точния размер на съсобствеността на ответницата в този имот не е
доказана по делото /тя не би могла да бъде предмет на същото, доколкото не се
касае за дело за делба/, съдът намира, че при провежданите съдебни производства
във връзка с делбата на имота е имало индиции, че части от имота, освен по
наследство, са придобити и чрез покупка, с вероятност това да е било и в режим
на СИО. Притежаването на идеална част от собствеността обаче придава на
ответника качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото безспорно
се установи, както от приложените писмени доказателства, така и от СТЕ, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по
отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите
на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с
което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6
от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представените справки на третото лице-помагач,
приетите СИЕ и СТЕ, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в имота, че
то е отчитано съобразно действащата нормативна уредба и е в общ размер на 1 134.77
лв. и сума за дялово разпределение в размер на 48.84 лв. Тежестта на доказване
на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, и
въпреки твърденията му в заповедното производство за наличие на такова плащане,
съдът приема, че независимо, че ответницата е плащала на ищеца суми през 2016
г. в общ размер на 300.00 лв., то те не касаят периода, обхванат от заповедното
производство – налице е: в единия случай плащане по друго гражданско дело,
вероятно за друг период, а в другия - погасяване на задължения без посочване
дали се погасява лихва или главница и за кой период се отнася плащането. По
отношение на наличието на съсобственост и вероятността част от имота да е
придобита в режим на СИО, за което е направено възражение от особения
представител на ответника, съдът намира, че същото освен недоказано, е и
неоснователно. Доколкото ТЕ за битови нужди се използва за нуждите на
семейството, то отговорността за заплащането на задължения за нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи и те отговарят солидарно за такива
задължения, съобразно разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от СК. В случая
кредиторът по задължение, възникнало за нужди на семейството има възможност да
предяви иска както срещу всички, така и срещу всеки един от солидарните
длъжници. При това положение задължението не се разделя на идеални части, а се
дължи напълно и изцяло от всеки един от солидарните длъжници. Дори и при
наличието на съсобственост в имота между ответницата и трети лица, различни от
нейния съпруг, то тя отново се явява пасивно легитимиран ответник в производството,
касаещо задължения за незаплатена топлоенергия за имота, т.к. съсобствеността
има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при
уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3
от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността, които не са установени в
настоящото производство. Относно възражението на особения представител на
ответницата за неправилно начисляване на консумираната ТЕ от общите части на
сградата поради отмяна на Методиката за нейното начисляване, съдът намира
следното: касае се за цитирано решение на ВАС, постановено на 13.04.2018 г.,
което не е влязло в сила. Дори и да бъде
потвърдено такова решение, данни за което няма към настоящия момент, отмяната на
посочената точка от Методиката ще бъде за един бъдещ период, а именно – от
влизане в сила на решението. Исковата претенция обаче касае начислени суми за
използвана и незаплатена ТЕ за периода месец 02.2015 г. - месец 04.2017 г. ,
който е преди датата на произнасяне на
първоинстанционното решение на ВАС. Горното налага извода, че дори и да бъде
отменена съответната точка от методиката, това не би повлияло на извода за
законосъобразно начисляване на топлинната енергия в конкретния случай.
Заплащане на сумата за услугата дялово разпределение на ищеца е дължимо от
ответницата на осн. чл. 36 от приложените по делото ОУ на ищеца.
Поради всичко
дотук изложено – доказаното качество на потребител на ответницата, доставеното
и законосъобразно отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за
заплащане на начислените суми, се налага извода, че по делото се доказва
непротиворечиво, че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради
незаплащане на задълженията в периодите по чл. 33 ал. 1 от ОУ на ищеца /45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и
начислените лихви в претендирания размер. Поради изложеното, исковете се явяват
основателни и доказани, и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход
на делото, съдът следва да присъди разноските в исковото производство,
възлизащи на 675лв. /75.00лв. държавна такса, 100лв. юрк. възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК и 500лв. разноски за изготвяне
на съдебни експертизи/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.44лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, ЧЕ В.Д.К. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– С.” ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано от законния
си представител Г.Х.Б., следните суми: 1134.77лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода
от м. 02.2015г. до м.04.2017г. и 81.36лв.
– лихва за забава от 16.09.2015г. до 19.12.2017г., както и сума за дялово
разпределение – 48.84лв. –
главница и 6.90лв. – лихва,
ведно със законната лихва от 05.01.2018г. - датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 614/8.2.2018г., по
ч.гр.д. № 979/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД с ЕИК ********* с адрес
на управление ***, представлявано от законния си представител Г.Х.Б., със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер
на 675.00лв.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД с ЕИК ********* с адрес
на управление ***, представлявано от законния си представител Г.Х.Б., разноски
по ч.гр.д. № 979/2018г. на ПлРС в размер на 75.44лв.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице – помагач на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– С.” ЕАД.
Решението може да
се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: