Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 166 по описа за 2023 година на Административен
съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Л.А.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Е.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „***“ № 59, чрез адвокат И.М. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764
от 18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Перник, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на
основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 1 ,буква „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“
от Закона за автомобилните превози са наложени следните принудителни
административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно
средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № СТ***РН, от категория
М1, собственост на Е. Е. М. с ЕГН: ********** и отнемане на свидетелството за
регистрация част втора № ********* до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на Л.А.Л. № ********* до отстраняване на нарушението,
но за не повече от една година.
Жалбоподателите считат, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По същество излагат доводи, че липсват
предпоставки за прилагане на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1 , буква
„б“, респективно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните
превози. Посочват и че административният орган се позовава на сведения, които
не са събрани по предвидения за това начин и ред в съответствие с разпоредбата
на чл. 44 от АПК, доколкото същите не са преподписани от административният
орган, който издава оспорената заповед, а са снети от служител на ОДМВР, сектор
„Икономическа полиция“ Перник. Твърдят, че при определяне на срока на
принудителните административни мерки органът не е изложил мотив във връзка със
същите. С оглед на тези доводи молят съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, представляват се от адвокат И.М.
***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи
развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.….
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник,
към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован не се явява и не се
представлява. Не взима становище по жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение №
336711 от 18.05.2023 година, съставен от К.Г.В. на длъжност: инспектор при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, в присъствието на
свидетеля Й.Ц.П.е установено, че Л.А.Л., с ЕГН: ********** на 18.05.2023 година,
около 08:45 часа в гр. Перник, ул. ***срещу магазин „Фантастико“ на автобусна
спирка с посока на движение гр. Перник центъра като
водач на лек автомобил марка „***“, марка „***“ с рег. № СТ***РН, собственост
на Е.Е.М., с ЕГН: ********** извършва превоз на три пътници срещу заплащане,
видно от снето сведение от Л.Т.Д.заплатила превоз за сумата от 3,60 лева за
маршрута от гр. София до гр. Перник, В.Б.Г., Н.С.С.за превоз по същия маршрут
като след извършена проверка, съвместно със служители на ОДМВР, сектор
„Икономическа полиция“ Перник се констатира, че водачът извършва превоз на
пътници срещу заплащане без моторно превозно средство да е вписано в лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България, без да е
вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие към
такъв и не притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на
пътници. Деянието е било квалифицирано от страна на актосъставителя като
виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /лист 14/.
Въз основа на така съставения акт са иззети като
доказателство СУМПС № *********; контролен талон № 6738237; СРМПС № ********* и
два броя регистрационни табели с номер СТ***РН /лист 15 и 16/.
АУАН е връчен на нарушителя на 18.05.2023 година, като
същият е подписан от нарушителя с възражение, че описаното в него не отговаря
на истината.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Перник, в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на
основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б“ и чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ са наложени
принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно
превозно средство лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СТ***РН, от
категория М1, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** и отнемане на
свидетелство за регистрация част втора
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно
отнеман на свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********
до отстраняване на нарушението, но за не повече от година за това, че лицето Л.А.Л.
е превозвал три броя пътници срещу заплащане на стойност 3,60 лева с моторно
превозно средство, собственост на Е.Е.М. , без моторното превозно средство за е
вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие, да
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република
България и да притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на
пътници. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е връчена
на жалбоподателите на 18.05.2023 година /лист 4/.
Чрез приложената по делото административна преписка са
приложени три броя сведения, снети от страна на лицата, както следва: В.Б.Г., с
ЕГН: **********, от гр. ***с дата 18.05.2023 година, което е подписано лично от
страна на лицето /лист 18/, Н.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***. *** 28В, с
дата 18.05.2023 година, което е подписано лично от страна на лицето /лист 19/; Л.Т.Д.с
ЕГН: **********, с адрес: *** мостове № 7, с дата 18.05.2023, което е
подписано лично от страна на лицето /лист 20/. И трите са заявили, че са
пътували от гр. София в посока гр. Перник, като са заплатили на шофьора на
лекия автомобил сума в размер на 3,60 лева.
По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021
година, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и чл. 7, т. 5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са
определени лицата, които имат правомощие да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за
автомобилните превози /лист 21/.
Представена е и Заповед № 304 от 11.07.2022 година, с която на основание чл. 82а,
ал. 1 от Закона за държавния служител е временно преназначен на длъжност
началник на отдел в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник лицето В.В.Б.,
с ЕГН: ********** /лист 22/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023 година, издадена от
началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ София при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е връчена на жалбоподателите на 18.05.2023 година.
Жалбата е подадена на 31.05.2023 година. С оглед на това жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, адресат на който са жалбоподателите. Правният интерес на жалбоподателят Л.А.Л.,
с ЕГН: ********** се доказва от представеното ксерокопие на свидетелство за
управление на моторно превозно средство №
*********, което с процесната заповед е временно отнето, а правният интерес на
жалбоподателя Е. Е. М., с ЕГН: ********** се доказва въз основа на
представеното ксерокопие на свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство – част втора №
*********, което доказва, че моторното превозно средство, което е временно
спряно от движение е именно нейна собственост. Предвид което жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП
принудителните административни мерки по чл. 106а от ЗАвП се прилагат с
мотивирана заповед, която е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощено от него длъжностно лице.
По делото е представена Заповед № 01-553 от 23.11.2023 година, издадена на
основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 7, т. 5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която в т. 7 началниците на областните отдели на „Автомобилна администрация“ са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП с
мотивирана заповед. От Заповед № 304 от
11.07.2022 година / лист 22/ се установява, че подписалият заповедта е на
длъжност „началник отдел“ към Областен отдел „Автомобилна администрация“ към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София. С оглед на това може да
се направи заключение, че оспорената заповед, с която се прилагат
принудителните административни мерки в настоящият случай е издадена от
материално и териториално компетентен орган, при наличие на надлежно
оправомощаване и предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвП
законова възможност за делегиране на правомощията. В съответствие с това липсва
основание за отмяна на акта по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
предвидената в чл. 107,
ал. 1 от ЗАвП писмена форма, която съответства на принципното изискване на чл. 59,
ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата
съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и предвид съдържанието й
е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. В тази
връзка съдът счита за неоснователни доводите обективирани в жалбата досежно
липсата на мотивираност от страна на административния орган във връзка с
определения срок на принудителните административни мерки, а аргументите на съда
за това се изразяват в следното: при наличие на юридически факт, предвиден в
съответната хипотеза на нормата на чл. 106а, от ЗАвП органът е
длъжен да приложи предвидената в диспозицията принудителна административна
мярка и то за посочения в нея срок, в настоящият случай временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, респективно временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година. Тоест в този случай административният орган е
обвързан с този диапазон на принудителните административни мерки, регламентиран
в закона. Когато обаче органът действа в условията на оперативна
самостоятелност, тогава той има възможност да избира измежду няколко решения,
всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен
целесъобразно, докато когато действа в условията на обвързана компетентност
органът има само правомощие да провери дали са налице предпоставките, визирани
в хипотезата на правната норма и да задължи адресата на мярката да изпълни
поведение, предварително определено в закона. Съгласно Тълкувателно решение № 4
от 22.04.2004 година, постановено по т.д. № 4/2002 година на ОСС на
ВАС, когато органът действа при оперативна самостоятелност, неизлагането на
мотиви по въпроса, защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни
решения и/ или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите
граждани и организации, които пряко касаят издаването на административния акт
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са
основание за отмяна на акта. По аргумент от противното, липсата на изложени
мотиви в акта, издаден от административния орган, който действа в условията на
обвързана компетентност не опорочава неговото съдържание. В този смисъл е и
настоящата константа практика на Върховен административен съд, обективирана в
Решение № 12968 от 17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 5866/2021
година, Решение № 10262 от 14.11.2022 година, постановено по адм. дело № 3820/2022 година.
Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на административния акт не е констатирано да
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
от такова естество, че да доведат до отмяна на същия. С оглед на това съдът
счита, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, а
аргументите за това са следните:
Предмет на настоящият съдебен контрол е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-1764 от 18.05.2023
година, издадена от началника на ООАА Перник, в РДАА София при ИААА, с която на
основание чл. 107, ал. ,1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните преводи /ЗАвП/ са наложени
следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на
моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № СТ***РН,
от категория М1, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** и отнемане на
свидетелството за регистрация част втора № ********* до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, респективно временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на Л.А.Л. № *********
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
По делото не е спорно, ч на 18.05.2023 година, около
08:45 часа, жалбоподателят Л.А.Л. с ЕГН: ********** е управлявал лек автомобил
марка „ ***“, модел „***“ с рег. № СТ***РН, собственост на жалбоподателя Е.Е.М.,
в което са пътували трима пътници, а именно лицата В.Б.Г., Н.С.С.и Л.Т.Д..
Собствеността на автомобила в настоящият казус се установява от представеното
ксерокопие на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство
/СРМПС/ № ********* част втора. Не е спорен и факта, че към датата на
извършване на проверката е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е
вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз издаден от
Министерство на транспорта и съобщенията. Спорният по делото въпрос се заключва
в това, да се установи дали между водача на автомобила и пътниците е
договорена, респективно е извършено заплащане за сума в размер 3,60 лева за
осъществения превоз.
Както вече се посочи, принудителните административни мерки
са приложени на основание чл. 106а, ал. 1 т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“ от Закона за
автомобилните превози, като в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП се посочва, че за
преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат
изрично предвидените в него принудителни административни мерки, поради което те
са от вида на преустановяващите. От категорията на преустановяващите
административни мерки са и тези в настоящият казус, наложени с обжалваната
заповед. Текстът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвП предвижда временно
спиране от движение на моторно превозно средство, което не е включено в списъка
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
собствена сметка, а този на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвП посочва, че
временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
За прилагане
на разглежданите принудителни административни мерки е необходимо да е
осъществено административно нарушение, което да е констатирано с акт за
установяване на административно нарушения. В настоящият случай това е
изпълнено, тъй като с Акт за установяване на административно нарушение № 336711
от 18.05.2023 година е констатирано, че Л.А.Л., с ЕГН: ********** е осъществил
деяние, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/. Съгласно тази разпоредба обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари без лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметров превоз на пътници и
документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България.
За да бъде
разрешен правилно възникналият правен спор е необходимо на първо място да бъдат
съпоставени две понятия с основополагащо значение – „обществен превоз“ и
„превоз за собствена сметка“. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена
сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който от своя страна
представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без возач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лице, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. Като
константно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във
връзка с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвП налага извод, че основната предпоставка, по
която се различава „обществения превоза“, от „превоза за собствена сметка“ е
възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с
нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена
сметка.
Съобразно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК върху административният орган пада
доказателствената тежест да докаже, че е извършено плащане на услугата превоз,
с цел да се стигне до установяване на административно нарушение по Закона за
автомобилните превози. В настоящият случай обаче това обстоятелство не е
установено и не е доказано, а аргументите на съда за това са следните:
Според
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК административният орган може да изисква
сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства, които са от значение за
производство и те не могат да бъдат установени по друг начин, като съгласно ал.
2 от същата разпоредба сведенията се дават писмено, подписват се от лицата,
които са ги дали и се приподписва от административния орган или от определен от
него служител. В случая, дадените обяснения и по – конкретно сведенията, дадено
от лицата, които към момента на проверката са се намирали в процесното моторно
превозно средство, а именно В.Б.Г., Н.С.С.и Л.Т.Д., въз основа на които е
издадена оспорената заповед, не са приподписани от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Перник, или от определен от страна на
административният орган служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ от АПК, а са
снети от служители към Министерство на вътрешните работи, сектор „Икономическа
полиция“ Перник, както е посочено и в мотивите на самата заповед /лист 4/.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата събрани редовно в производството
пред административния орган, имат сила и пред съда, но тъй като сведението не
приподписано от административния орган или от определен от него служител, то
очевидно е че административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в
производството, че при оспорване на административния акт пред съда могат да
бъдат разпитани и като свидетели. Следователно административният орган е
изградил изводите си за извършване на обществен превоз на пътници срещу
заплащане при липса на годни доказателства събрани по предвидения в закона ред.
В тази посока е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в
Решение № 7314 от 23.05.2012 година, постановено по адм. дело № 14395/2011 година.
Разпоредбата
на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава след
като се изяснят всички факти и обстоятелства, които са от значение а случая и
след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на принудителни
административни мерки без да е изяснил действителните отношения, които са
възникнали между жалбоподателя и лицето, посочено като пътник. Органът не е
събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговският характер на превоза. При така
очертаната законова регламентация, необходимата материална предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от ЗАвП не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият
като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази
дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са
налице основания за налагане на тези принудителни административни мерки.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателно. Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764 от
18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Перник, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ София към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106, ал. 1,
т. 1 ,б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози
са наложени следните принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с
рег. № СТ***РН, от категория М1, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** и
отнемане на свидетелството за регистрация част втора № ********* до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Л.А.Л. №
********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година е
издадена в противоречие с материалния закон и в следствие на това същата следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023
година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник,
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106, ал. 1,
т. 1 ,б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози
са наложени следните принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с
рег. № СТ***РН, от категория М1, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** и
отнемане на свидетелството за регистрация част втора № ********* до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Л.А.Л., с ЕГН: **********№
********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/