РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Чепеларе, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100202 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „****“ АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, район „****“, бул. „****“ №**, действащо
чрез пълномощника юрк. В. П., срещу Г. К., гражданин на В., регистриран в регистър БУЛСТАТ с №
**** с адрес с.П., местност ****, вх.** ет.** ап.**, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи просрочените, неплатени,
дължими, изискуеми и непогасени по давност задължения, произтичащи от сключения Договор за
банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., а именно: сумата 10 639,17 евро с левова равностойност
по фиксинга на БНБ от 20 808,41 лева, представляващи просрочена главница, формирана от
дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително, ведно със законна лихва
за забава, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4 558,96 евро с
левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева, представляващи просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020
г. до 25.10.2023 г„ включително; сумата 41,40 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от
80,97 лева, представляваща текущо начислена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата
за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.; сумата 3 394,17 евро с левова равностойност по
фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева, представляващи лихва за забава върху сумата на просрочената
главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително;
сумата 73,44 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 143,64 лева, представляваща
такси за обслужване на разплащателна сметка в евро за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г.,
включително; сумата 233,62 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени
застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.05.2007 год. между ищецът и ответникът
бил сключен договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 год., съгласно който Търговска
банка „****“ АД предоставя на Кредитополучателя Г. К. банков кредит в размер на 33 500,00 евро
за закупуването на недвижим имот, описан в договора и ипотекиран в полза на Банката, съгласно
молба за вписване на законна ипотека с вх. peг. №756 от 18.05.2007 г., акт №21, том III, peг.
№1632/2007 на Служба по вписванията - гр. Чепеларе (подновена с молба за подновяване на
законна ипотека, вписана в СВ Чепеларе с вх. peг. № 275/16.05.2017 г., акт№ 62, том I, дело№
1
39/2017 г.).
Съгласно чл.19, ал.2 от Договора, кредитът следвало да бъде издължен на 240 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 321,07 евро и една изравнителна вноска, в размер на 258,94
евро, с краен срок за погасяване на кредита на 26.05.2027 г. Кредитът е усвоен в пълен размер на
07.06.2007 г.
Съгласно чл.12, ал.1 от Договора кредитополучателят заплащал на Банката годишна
фиксирана лихва в размер на 9,90 % върху размера на кредита по Договора, като тази лихва се
начислява от датата на фактическото ползване на кредита. Съгласно чл.12, ал.2 от Договора
лихвата се начислявала и заплаща ежемесечно на 26-то число, като Кредитодателят събира
служебно размера на дължимата лихва от разплащателната сметка на Кредитополучателя, а
последният се задължава да осигури по разплащателната си сметка наличието на необходимите
суми. Съгласно чл.13, ал.1 при нарушаване на сроковете за издължаване на главницата,
Кредитодателят събира наказателна надбавка над договорния съгласно чл.12, ал.1 лихвен процент в
размер на 10 пункта.
Твърди се, че кредитът не се обслужва редовно, считано от 26.10.2009 г. по главница и по
лихви, като към момента на падежните дати не са погасени общо 169 броя дължими погасителни
вноски по главница и по лихви. Предвид падежирането на вноски по кредита, в случая намира
приложение правният принцип „срокът кани вместо кредитора” - т.е. не е необходимо кредиторът
да уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение, при условие, че е настъпил падежът на
задължения съгласно погасителния план.
Задълженията на Г. К., произтичащи от Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г.,
не са погасени към настоящия момент, с което обосновава правния си интерес от предявените
искове. С него Банката претендира ответникът да бъде осъден да й заплати просрочените,
дължими, изискуеми, неизплатени и непогасени по давност задължения, произтичащи от Договор
за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., представляващи част от общо дължимата сума в
размер на 183 579,72 лева, които към момента на подаване на настоящия иск - 08.11.2023 г. са в общ
размер на 36 821.61 лв., формирани от сумите посочени по-горе.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника
на регистрираният в Република България адрес. Тъй като последният не е открит на адреса, е
изготвена молба за връчване на съдебните книжа на ответника на посочения в исковата молба адрес
във В., чрез Централния орган на О. К. В. и С. И. в Л. „****“, Секция „Връчване на процесуални
документи в чужбина. Съдебната поръчка е върната неизпълнена, като в получения отговор
изпълняващият орган е посочил, че данните за адреса са недостатъчни, както и че предоставения
пощенски код е неправилен и липсват останалите подробности на адреса. Доколкото по делото не
са налице други данни за адреса на ответника в чужбина, който е идентичен с посочения при
сключване на договора за банков кредит, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от страна
на назначените особени представители на ответника е депозиран отговор, с който се оспорват
изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Считат, че не са спазени
изискванията за предсрочна изискуемост, както и неоснователно е твърдяното в исковата молба
приложение на правния принцип „срокът кани вместо кредитора”. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че не е необходимо кредиторът да уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение, при
условие, че е настъпил падежът на задължения съгласно погасителния план. Изрично в
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. - ОСГТК на ВКС е посочено, че
съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски и кредиторът може да събере вземането си, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост, не
поражда действие, ако банката/ финансовата институция, съгласно ЗКрИ не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В настоящия случай
не са налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. След като ищецът се
позовава само на правния принцип „срокът кани вместо кредитора”, следва да се приеме, че за
ищеца не е възникнало правото да иска принудително изпълнение на непогасеното вземане.
Счита приложения договор за банков кредит в евро за нищожен. Ищецът не сочи
2
доказателства, дали, кога и от кого, по какъв начин ответникът е получил сумата по договора.
Сключеният между страните договор е с неясно основание за сключено, имал ли е физическото
лице, положило подписа в колонката «Кредитодател» право да сключва такива договори. Не е
спазено и императивното законово изискване, а именно издаването на договора на хартиен носител,
той да се представя във всичките си елементи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12.
Твърди се, че предвидената в процесния договор за банков кредит в евро клауза досежно
размера на уговорената и исканата такава с исковата претенция възнаградителна лихва е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави.
Особените представители сочат, че не могат да осъществят контакт с ответника, поради
което не могат да представят доказателства или да направят искания.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба
пълномощникът на ищеца поддържа изцяло депозираната искова молба и взема становище относно
подаденият отговор на исковата молба. Представя писмена защита и претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание ответника се представлява от особените представители адв.Т. М. и
адв.А. К. – П., които оспорват исковата молба по изложените в отговора съображения.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетият по делото договор за банков кредит в евро №146/10.05.2007 год. се установява,
че същият е сключен между „****“ АД от една страна като кредитор и Г. К. от друга страна като
кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков
ипотечен кредит в размер на общо 33 500 евро, с цел закупуването на недвижим имот
представляващ апартамент №** „**“, находящ се на ** етаж, в секция „**“ с площ 92,91 кв.м.,
състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и тераса, при съседи, двор,
студио ***, коридор и ап. ***, находящ се в построена сграда „****“, съгласно одобрен
архитектурен проект от 12.05.2005 год. и разрешение за строеж №27 от същата дата на община Ч. в
поземлен имот №**** в местността „****“ в землището на с.П., община Ч. ведно с 0,71 % ид.ч. от
общите части на сгради ** и ** латинско и същият процент идеални части от правото на строеж
върху посочения по-горе поземлен имот. По силата на сключения договор за кредит,
кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия кредит на месечни анюитетни погасителни
вноски в размер на 321,07 евро (включващи главница и лихва), дължими на 26 – то число от всеки
месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок на погасяване на
кредита 26.05.2027 год., съгласно чл.19, ал.2 от договора.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора кредитополучателят заплаща на кредитодателя годишна
фиксирана лихва в размер на 9,90 % върху размера на кредита по Договора, като тази лихва се
начислява от датата на фактическото ползване на кредита. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора
лихвата се начислява и заплаща ежемесечно на 26-то число, като Кредитодателят събира служебно
размера на дължимата лихва от разплащателната сметка на Кредитополучателя, а последният се
задължава да осигури по разплащателната си сметка наличието на необходимите суми. Съгласно
чл. 13, ал. 1 при нарушаване на сроковете за издължаване на главницата, Кредитодателят събира
наказателна надбавка над договорния съгласно чл. 12, ал. 1 лихвен процент в размер на 10 пункта.
При забава на плащането на лихвите кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка в
размер на 0,05% за всеки ден просрочие върху просрочената сума (чл.13, ал.2).
Съгласно чл.23 от Договора, кредитодателя има право да преустанови предоставянето на
суми по кредита и да обяви усвоения кредит за изцяло и предсрочно изискуем при неизпълнение на
което и да е условие за ползване на кредита и/или при неизпълнение на което и да е задължение на
кредитополучателя по договора.
С нотариален акт за покупко - продажба №16, том III, рег.№1625, дело №404/2007 год. по
описа на Нотариус А. В., рег. №***, с район на действие – РС гр.Ч., ответникът придобил правото
на собственост върху описания по – горе апартамент № ***, находящ се в местн. „****“ к.к.П. с
идентификатор 58517.35.19.**** по одобрената КККР на с.П., за сумата от 83 965,20 евро. В
договора за покупко – продажба на имота е посочено, че от договорената продажна цена (83 965,20
евро), купувачът е заплатил преди подписване на договора, на продавача сумата от 50 465,20 евро, а
остатъкът от сумата в размер на 33 500 евро ще бъде заплатена в седемдневен срок от подписване
3
на договора чрез отпуснат кредит по договор за банков кредит №146/10.05.2007 год. от ТБ „****“
АД гр.С..
За обезпечение на вземанията на Банката към ответника кредитополучател, произтичащи от
договора за кредит – главница, лихви, наказателни надбавки за просрочие на лихви, такси,
комисионни и разноските, в полза на кредитора „****“ АД на основание чл.60, ал.4 от ЗКИ във вр.
с чл.168 ЗЗД е вписана законна ипотека с вх.рег.№756/18.05.2007 год., акт №21, том III, партиди
7293, 5132, по описа на СВп – гр.Чепеларе, върху недвижимия имот, придобит със средства от
кредита, а именно описания подробно по-горе апартамент №** „**“, за който е съставен
нотариален акт №16, том III, рег.№1625, дело №404/18.05.2007 год. по описа на Нотариус А. В., рег.
№***, с район на действие – РС гр.Чепеларе. Ипотеката е подновена с молба, вписана с вх. рег.
№275/16.05.2017 год., Акт №62, том I, дело №39/2017 год. по описа на СВп – гр.Чепеларе.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от договора, кредитополучателят се задължава да застрахова за целия
срок на договора посочения по-горе недвижим имот, служещ за обезпечение на договор, за своя
сметка и в полза на кредитодателя срещу пожар, наводнение и природни бедствия, както и да
предостави застрахователната полица на кредитодателя.
Неразделна част от договора за ипотечен кредит е погасителния план, по който следва да се
плащат месечните анюитетни вноски. От него се установява, че усвоеният кредит е в размер на
33 500 евро, броят на погасителните месечни вноски е 240 бр., всяка в размер на 321,07 евро,
дължимата лихва за периода от 26.06.2007 год. до 26.05.2027 год. е в размер на 43 555,81 евро, като
общата сума, която следва да се върне до 26.06.2027 год. е в размер на 77 055,81 евро.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че предоставената
на кредитополучателя Г. К. по Договор за банков кредит в евро №143/10.05.2007 год. сума в размер
на 33 500 евро, е усвоена изцяло еднократно на 07.06.2007 год. Кредитополучателя е извършил
плащания по кредита до 26.10.2009 год. в общ размер на 8990,31 евро, от които е погасил главница
в общ размер 1401,34 евро и съответната договорна лихва в размер на 7588,97 евро. Датата на
първата просрочена вноска по кредита е 26.10.2009 год. след която в периода до 26.10.2023 год. не
са заплащани дължимите погасителни вноски по кредита или общият брой на просрочените вноски
е 169 броя по главница и по лихви, като просрочената главница за този период е в размер на 20
517,80 евро, от които 9878,63 евро са дължими вноски за периода от 26.10.2009 год. до 26.10.2018
год. и 10 639,17 евро са дължими вноски за периода от 26.11.2018 год. до 26.10.2023 год., а
просрочената договорна лихва върху главницата за периода от 26.09.2009 год. до 25.10.2023 год.
вкл., е в размер на 33 742,68 евро, от които 29 183,72 евро са дължими за периода от 26.09.2009 год.
до 25.10.2020 год. вкл., и 4 558,96 евро са дължими за периода от 26.10.2020 год. до 25.10.2023 год.
Размерът на начислената договорна (възнаградителна лихва) върху главницата за периода от
26.10.2023 год. до 07.11.2023 год. възлиза на 41,40 евро. Дължимата лихва за забава върху сумата
на просрочената главница за периода от 26.09.2009 год. до 07.11.2023 год. вкл. възлиза на 22 106,48
евро, от които 18 712 евро за периода от 26.09.2009 год. до 25.10.2020 год. и 3 394,17 евро за
периода от 26.10.2020 год. до 07.11.2023 год. Неустойката върху просрочената лихва за периода от
26.09.2009 год. до 26.02.2015 год. е в размер на 5 680,71 евро. Дължимите такси за обслужване на
разплащателната сметка в евро за периода от 26.11.2020 год. до 26.10.2023 год. вкл., възлизат на
73,44 евро. Общо задължение за застрахователни премии по служебно подновени застраховки за
2020 год., 2021 год. 2022 год. и 2023 год. е в размер на 233,62 лева.
Вещото лице сочи, че общо задълженията към 08.11.2023 год., произтичащи от договора за
кредит възлизат на 93 743,37 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 183 579,72 лева.
Видно от заключението тази сума включва и сумата от 11 580,86 евро, представляваща редовна
главница към 08.11.2023 год., т.е. остатъкът от главницата към 26.10.2023 год. съгласно
погасителния план при точно изпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Тази сума
обаче не е част от общото задължение към датата на подаване на исковата молба, доколкото в
същото е включена сумата за просрочената и дължима главница, с оглед на което съдът приема, че
неправилно вещото лице е изчислило размера на общото задължение като от същото следва да се
извади сумата от 11 580,86 евро. По тези съображения съдът не кредитира заключението на вещото
лице в частта, в която е посочен общия размер на задължението в евро, като за коректният такъв
следва да се приеме сумата от 82 162,51 евро в левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер
на 160 900,65 лева. В останалата част съдът приема заключението като компетентно и обективно
изготвено, което не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
4
Така посочените активно и пасивно легитимирани страни, както и изложените в исковата
молба фактически твърдения сочат, че между страните са възникнали частноправни отношения с
международен елемент. Международния характер на частното правоотношение обуславя
прилагането на нормите на международното частно право от правоприлагащия орган, като на първо
място следва да се установи служебно международната компетентност на българския съд. На първо
място, следва да се посочи, че доколкото ищецът черпи права от договор за банков ипотечен кредит
в евро №146/10.05.2007 год. за покупка на недвижим имот, очертаният спор е потребителски.
Компетентността на българския съд се извежда не от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП,
както се твърди от ищеца в исковата молба, а от чл.20 от Брюкселската конвенция от 27.09.1968
год. Ответникът – потребител е гражданин, съответно с местоживеене в О. В.. В случая следва да
се зачете Споразумението за оттегляне на О. В. и С. И. от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01), клаузите на което (чл.126) визират преходен период,
приключващ на 31.12.2020 год., /като исковата молба е предявена на 08.11.2023 год./. След
01.01.2021 г. Обединено кралство Великобритания е трета държава и с оглед разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от КМЧП подлежи на преценка дали създадените частно правни отношения с международен
елемент не са регламентирани с уредба, установена в международен договор, в друг международен
акт в сила за Република България или в друг закон. Този друг международен акт е Конвенцията
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела от 2007 г. /Конвенция Лугано/, която разширява прилагането на правилата на
Брюкселката конвенция от 1968 г. за определени държави членки на Европейската асоциация за
търговия, както и на Брюкселката конвенция от 27.09.1968 г. относно компетентността и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с конвенции за
присъединяване при последователните разширявания на ЕС. На 09.10.1978 г. е подписана
Конвенция за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия към Конвенцията относно компетентността и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, което е регламентирано и в чл. 1 от
Конвенцията от 09.10.1978 г. т. е. Обединено кралство Великобритания се присъединява към
Брюкселската Конвенция от 27 септември 1968 г. на самостоятелно основание, не като страна
членка на ЕС. Република България е присъединена към Брюкселската конвенция от 27.09.1968 г.
преди членството си в ЕС. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Брюкселската Конвенция, другата страна по
договора може да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата държава по
местожителството на потребителя. Но Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. /подобно на
Регламент /ЕС/ № 1215/2012/ не регламентира изключителна компетентност по отношение на
потребителската защита и служебно прогласяване на липсата на компетентност. По смисъла на чл.
20 от Брюкселската конвенция съответният национален съд може да се обяви за некомпетентен
само по възражение на ответника, каквото възражение не се съдържа в отговора на исковата молба
по настоящото производство. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че българския съд е
компетентен да разгледа настоящия спор, а доколкото регистрираният постоянен адрес на
ответника е в к.к.П., община Ч., на основание чл.104 и чл.105 ГПК родово и местно компетентен се
явява именно Районен съд – Ч.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на суми по договор за банков кредит - главница,
договорна лихва, лихва за забава, такси и застрахователни премии.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от
посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
В настоящия случай, безспорно се установи, че по силата на договора за банков кредит в
евро №146/10.05.2007 год. е възникнало облигационно отношение между ищеца „****“ АД като
кредитор и ответника Г. К., като кредитополучател. При сключване на договора, „****“ АД се
представлявало от пълномощника В. Д. Б., съгласно дадено пълномощно от законните
представители на Банката, с нотариална заверка на подписа рег.№*** на Нотариус с рег.№*** с
район на действие Софийски районен съд, а кредитополучателя К. - от пълномощника К. Й. Й.,
съгласно пълномощно с Апостил №Н 332701/23.03.2007 год. на О. К. В. и С. И.. Предмет на
договора е кредит в размер на 33 500 евро, предоставен с цел – закупуване на недвижим имот,
който следва да се усвои в срок най - късно до 25.06.2007 год. и да се погаси в срок до 26.05.2027
год., с 240 анюитетни вноски, съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора.
5
Страните са договорили годишна фиксирана лихва в размер на 9,90 % върху размера на кредита, а
при нарушаване на сроковете за издължаване на главницата са договорили наказателна надбавка
над договорения лихвен процент в размер на 10 пункта.
Ответникът прави правоизключващи възражения, като твърди, че договора за банков кредит
в евро е нищожен тъй като е с неясно основание за сключването му; неясно е дали лицето
подписало договора за „кредитодател“ е имал право да сключва такива договори; не е спазено
императивното законово изискване договора да се представя във всичките си елементи с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Също така се твърди, че предвидената в
договора клауза досежно размера на уговорената и търсената такава с исковата претенция
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Предвид спецификата на договора за банков кредит, страните по него са: търговец по
смисъла на §13 т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката и на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на
ЗЗП, какъвто е ответникът -кредитополучател Г. К.. Договорът за банков кредит е търговска сделка
с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по
смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП, приложим към
процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Всички банки попадат в приложното поле на
понятието „търговец“ по смисъла на §13 т.2 от ДР на ЗЗП, предоставящ „финансова услуга“,
свързана с банковата дейност, съобразно легалната дефиниция на §13 т.12 от ДР на ЗЗП. По делото
не е спорно, че ответникът Г. К. е физическо лице, на което съгласно договора е предоставен банков
ипотечен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което той има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. При това той се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в чл.143 - 146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да
се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на
претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите,
съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези, които са
индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. С оглед
правилото на чл.146 ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на банката, която трябва да докаже, че
спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя. Съгласно константната
практика на ВКС, една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1. клаузата да не е индивидуално договорена, 2. да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата
и задълженията, като трябва да е налице съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните, 4. да е сключена във вреда на потребителя.
Клаузата на чл. 12 ал.1 от договора за банков кредит предвижда, че кредитополучателя
дължи на банката годишна лихва в размер на 9,90% върху размера на кредита, която лихва се
начислява от датата на фактическото ползване на кредита, а съгласно ал.2 на същия член, лихвата се
начислява ежемесечно до 26-то число. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер
задължение на кредитополучателя, което не се установява да е уговорено във вреда на
кредитополучателя и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора -
възнаградителната лихва по предоставения кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин,
съгласно изискванията на чл.145 ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна клауза.
Договорена е наказателна надбавка над договорения лихвен процент в размер на 10 пункта, при
нарушаване сроковете за издължаване на главницата. Тази клауза също съдържа конкретизирано по
размер задължение на кредитополучателя и е индивидуално договорена при сключване на
договора, поради което не следва да се преценява като неравноправна клауза.
Съгласно чл.14 ал.1 от договора, кредитополучателят запазва правото си едностранно да
6
променя лихвения процент при рязка промяна на условията за рефинансиране на междубанковия
пазар. Съгласно ал. 2 – в случай, че кредитополучателя не се яви за предоговаряне размера на
дължимата лихва или не се постигне съгласие между страните, кредитодателят едностранно
определя размера на лихвата в рамките на приетия от него към този момент пазарен лихвен
процент по кредитите, като с подписване на договора, кредитополучателят безусловно дава
съгласието си за това. Тези клаузи, съдът счита за неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12
ЗЗП. От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП, отчитайки и
целта на закона, следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ, 2. тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора-тяхното определяне или приложение да е
поставено под контрола на кредитора, 3. методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно
описана в договора или в ОУ - чл.144 ал.4 ЗЗП, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата, 4.
при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената лихва - ако е предвидено само повишаване, това води несъмнено до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съгласно
чл.143 ЗЗП.
В конкретния случай, за периода от датата на сключване на договора за банков кредит
№146/10.05.2007 год. до датата на подаване на исковата молба – 08.11.2023 год., не се установява
„****“ АД да е променяла първоначално договорения годишен лихвен процент за възнаградителна
лихва и за наказателна лихва при просрочие. Ето защо и посочените от съда неравноправни клаузи
от процесния договор за ипотечен кредит, за едностранно изменение на лихвения процент, са
ирелевантни за настоящия правен спор.
Дължимите суми по предявения иск - за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава,
са начислени от банката, съгласно индивидуално договорените при сключване на договора и
действителни клаузи от процесния договор, които не са променяни едностранно от банката. Поради
което възражението на ответника за неоснователност на предявения иск, поради начислени лихви
по неравноправни клаузи от договора, които са нищожни, е неоснователно.
Както и по-горе беше посочено, договорът за банков кредит е уреден в разпоредбите на
чл.430-432 от ТЗ. Нормативни правила относно банковото кредитиране има също в Закона за
кредитните институции и нормативните актове по прилагането му. Към процесния договор не са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като попада в
изключенията посочени в чл.4, ал.1 от ЗПК, а именно кредитът е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот, както и че същият е с цел придобиване право на собственост върху недвижим
имот. Договорът за банков кредит под страх от недействителност се сключва в писмена форма - чл.
430 ал. 3 ТЗ. Съществените елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са: 1.
обект на договора е отпускане на определена парична сума, 2. паричната сума се отпуска за
определен срок, 3. заемателят заплаща уговорената с банката лихва, 4. банковият кредит е целеви
заем. Паричната сума се заема, за да се ползва по определен начин, съгласно уговореното в
договора /в настоящия случай за закупуване на недвижим имот/. Ако парите се ползват за друго
нещо, това би било нарушение на договора. 5. Банките – кредитори отдават голямо значение на
обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита /в случая кредитът е обезпечен с
ипотека върху недвижим имот на кредитополучателя/. Договорът за банков кредит е консенсуален
договор, а не реален договор /какъвто е договора за заем/. Тъй като е сключен в изискуемата
писмена форма, договорът е действителен и валиден. В случая са налице всички кумулативни
предпоставки за действителност на договора за банков кредит в евро №146/10.05.2007 год., тъй
като е сключен в писмена форма, договорена е сумата, която се отпуска като кредит, както и
дължимата възнаградителна лихва върху редовна главница и наказателна лихва при просрочие,
както и целта на отпуснатия кредит – за закупуване на недвижим имот. Всичко това обосновава
неоснователност на възражението в отговора на исковата молба за неяснота на основанието за
сключване на договора за кредит. Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
неспазване на императивното изискване за съставяне на договора на хартиен носител във вид,
формат и размер на шрифта – 12, което изискване се съдържа в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК.
На първо място, както и по-горе беше посочено в случая не са приложими разпоредбите на ЗПК, и
второ, тези изисквания в ЗПК са въведени едва с измененията обнародвани в ДВ бр.35 от
22.04.2014 год., т.е. към момента на сключване на процесния договор за кредит изискването за
7
размера на шрифта не е било законоустановено.
Не може да бъде споделено възражението на ответната страна за липсата на яснота относно
обема на правомощията на лицето, представляващо кредитодателя във връзка със сключване на
договора за кредит. В договора за кредит е посочено, че пълномощникът на „****“ АД е
упълномощен от законните му представители, с нотариално заверено пълномощно, което не е
приложено по делото и не може с категоричност съда да прецени дали към датата на сключване на
договора са му били делегирани такива права. Дори и да се приеме, че пълномощникът е действал
без представителна власт, освен че на прави договора за банков кредит недействителен, за другата
страна липсва правен интерес да заяви такова възражение. Съдебната практика на върховната
инстанция е приела, че когато между представител и представляван няма спорове относно
предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по договора или трето лице, не
може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си – Решение №291/2.08.2011 год. на
ВКС по гр.д. №959/2010 год., IV г.о., ТР №5/12.12.2016 год. по т.д. №5/2016 год. на ОСГТК.
Съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
По делото няма доказателства за спорове между представителя и представлявания кредитодател
във връзка с договора за банков кредит, както и че последния се е противопоставил на действията
на представителя, действал от негово име, поради което следва да се приеме, че договора за банков
кредит е действителен и е породил целените правни последици за страните.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза безспорно се установи, че
кредитът е усвоен изцяло на 07.06.2007 год., като е бил погасяван редовно, съгласно дължимите
месечни вноски по погасителния план до 26.09.2009 год. Общият размер на внесените суми по
кредита от ответника е 8990,31 евро. Кредитополучателят е допуснал просрочия в плащането на
погасителните вноски за главница и лихви, съгласно погасителния план към договора за банков
кредит, като забавата е за дължимите 169 броя погасителни вноски с падеж от 26.10.2009 год. до
26.10.2023 год. В исковата молба липсват твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на
договора за банков кредит, като липсват заявени претенции за непадежиралите месечни вноски (т.е.
след 26.10.2023 год. до 26.10.2027 год.), поради което съдът счита, че не следва да разглежда
възражението на ответника за неспазване на изискванията за предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на
облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за
банков кредит, но и изпълнението на Банката да предостави отпусната в договора сума. В тежест
на кредитополучателя е да установи, че е погасил претендираните от „****“ АД суми по процесния
договор за банков кредит. В настоящия казус ответникът чрез особените си представители не
ангажира доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от процесния
кредит. От прието заключение на вещото лице се установи безспорно, че дължимата неплатена
просрочена главница по процесния договор за кредит е в размер на 20 517,80 евро, от които 9878,63
евро са дължими вноски за периода от 26.10.2009 год. до 26.10.2018 год. и 10 639,17 евро са
дължими вноски за периода от 26.11.2018 год. до 26.10.2023 год., просрочена договорна лихва
върху главницата за периода от 26.09.2009 год. до 25.10.2023 год. вкл. е в размер на 33 742,68 евро,
от които 29 183,72 евро са дължими вноски за периода от 26.09.2009 год. до 25.10.2020 год. вкл., и
4 558,96 евро са дължими вноски за периода от 26.10.2020 год. до 25.10.2023 год., и начислената
договорна (възнаградителна лихва) върху главницата за периода от 26.10.2023 год. до 07.11.2023
год. възлиза на 41,40 евро.
Поради неизпълнение на договорното задължение на датата на падежа, кредитополучателят
е изпаднал в забава и е начислена лихва за забава върху сумата на просрочената главница за
периода от 26.09.2009 год. до 07.11.2023 год. вкл., която възлиза на 22 106,48 евро, от които 18 712
евро за периода от 26.09.2009 год. до 25.10.2020 год. и 3 394,17 евро за периода от 26.10.2020 год.
до 07.11.2023 год., съобразно уговореното в договора за кредит.
Претендираните от ищеца парични суми са част от установеното общо вземане, които са
главница за период от пет години и лихви за период от три години, преди подаване на исковата
молба, по които е настъпил падежа. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато е уговорен срок за
изпълнение, срокът кани вместо кредитора, предвид на което не е необходимо банката да уведомява
задълженото лице за настъпилия падеж на задължението. В тази насока съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че вземането на банката не е изискуемо.
Предвид изложеното предявения частичен иск с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ
8
за сумите за неплатена просрочена главница по процесния договор в размер на 10 639,17 евро за
периода от 26.11.2018 год. до 26.10.2023 год., за просрочена договорна лихва върху главницата в
размер на 4 558,96 евро за периода от 26.10.2020 год. до 25.10.2023 год., начислената договорна
(възнаградителна лихва) върху главницата за периода от 26.10.2023 год. до 07.11.2023 год. в размер
на 41,40 евро, лихва за забава върху сумата на просрочената главница в размер на 3 394,17 евро за
периода от 26.10.2020 год. до 07.11.2023 год., се явява доказан по основание и размер, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба – 08.11.2023 г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за застраховка и такси по договора за кредит:
От приетата по делото експертиза се установява, че неизплатените застрахователни премии
по служебно подновени застраховки за 2020 год., 2021 год., 2022 год. и 2023 год. възлизат на
233,62 лева, а начислените такси за обслужване на разплащателната сметка в евро в периода от
26.11.2020 год. до 26.10.2023 год. са в размер на 73,44 евро.
В клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит от 10.05.2007 г., ответникът е поел
задължение да застрахова за целия срок на договора имота служещ за обезпечение на вземането в
полза на кредитодателя, поради което ответникът дължи на банката възстановяване на заплатените
от нея застрахователни премии по служебно подновените застраховки, в размера определен от
заключението на неоспорената съдебно – икономическа експертиза.
В чл.15 от договора за банков кредит страните са уговорили кредитополучателя да заплати
следните такси: 1. еднократен комисион за управление на кредита в размер на 2,5 % платим преди
усвояването на кредита върху неговия размер, 2. такса за проучване и разглеждане на в размер на
20 евро, която се заплаща при подаване на молбата за кредит, 3. такса за предсрочно погасяване в
случай на рефинансиране на кредита от друга банка размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената сума от главницата, 4. такса за промяна на условията на договора за кредит в размер на
20 евро, и 5. такса за изготвяне на пазарна оценка на имота в размер на 120 евро.
В договора за банков кредит липсва уговорка между страните по силата на която
кредитополучателят дължи на Банката заплащане на такса за обслужване на разплащателната
сметка в евро, а от събраните доказателствата не се установяват основанията и начина, по който е
формиран претендирания от ищеца размер на таксата. Ищецът твърди, че претенцията му
произтича от договора за банков кредит, но доколкото същата не се основава на постигната между
страните договорна клауза, то искът в тази част се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил следните разноски: държавна такса в размер
на 1604,54 лева, 3595,72 лева – възнаграждение за особен представител, 1581,05 лева – за
легализиран превод на документи, 400 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лева, определено съгласно чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на
правна помощ. От така направените разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се
присъди сумата от 7 691,19 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
По горните съображения, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К., гражданин на В., роден на **** год. с адрес: О. К. В., ****, **** **** ****,
Пощенски код ** на ****, регистриран в регистър БУЛСТАТ с № **** с адрес в Република Българя
с.П., местност ****, вх.** ет.**, ап.**, да заплати на „****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. ****, район „****“, бул. „****“ №**, суми, представляващи просрочени,
неплатени, дължими, изискуеми и непогасени по давност задължения, произтичащи от сключения
Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., а именно: сумата 10 639,17 евро /десет хиляди
шестстотин тридесет и девет евро и 0,17 евроцента/ с левова равностойност по фиксинга на БНБ от
20 808,41 лева /двадесет хиляди осемстотин и осем лева и 0,41 ст./, представляващи просрочена
главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 4 558,96 евро /четири хиляди петстотин петдесет и осем евро и 0,96 евроцента/ с
левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева /осем хиляди деветстотин и
шестнадесет лева и 0,55 ст./, представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
включително; сумата 41,40 евро /четиридесет и едно евро и 0,40 евроцента/ с левова равностойност
9
по фиксинга на БНБ от 80,97 лева /осемдесет лева и 0,97 ст./, представляваща текущо начислена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.;
сумата 3394,17 евро /три хиляди триста деветдесет и четири евро и 0,17 евроцента/ с левова
равностойност по фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева /шест хиляди шестстотин тридесет и осем лева
и 0,42 ст./, представляваща лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от
дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; и сумата 233,62 лева
/двеста тридесет и три лева и 0,62 ст./, представляваща застрахователни премии по служебно
подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 73,44
евро /седемдесет и три евро и 0,44 евроцента/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ от
143,64 лева /сто четиридесет и три лева и 0,64 ст./, представляваща такси за обслужване на
разплащателна сметка в евро за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г., включително, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. К., гражданин на В., роден на **** год. с адрес: О. К. В., ****, **** **** ****,
Пощенски код ** на британските въоръжени сили, регистриран в регистър БУЛСТАТ с № **** с
адрес в Република Българя с.П., местност ****, вх.**, ет.**, ап.**, да заплати на „****“ АД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, район „****“, бул. „****“ №**,
направените по делото разноски в размер на 7 691,19 лева /седем хиляди шестстотин деветдесет и
един лева и 0,19 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
10