Р Е Ш Е Н
И Е
№ 29
гр. Русе, 14 юни 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Галена Дякова
при
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 207 по описа
за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.197, ал.2 от ДОПК .
Образувано
по жалба от „Еконт бригада“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе,
бул.“Славянски“ №20, представлявано от управителя П. Д. Х., действащ чрез
пълномощник адв. Р.С. *** срещу Решение № 48 от 11.03.2021г. на Директора на ТД
НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С
210018-023-0000577 от 25.02.2021г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД НАП Варна.
Изложени са съображения
за материална незаконосъобразност на оспореното решение, издадено в нарушение
на разпоредби от ДОПК и при неспазване на основни принципи, разписани в чл.2 от ДОПК и чл.6 от АПК. Твърди се, че не е налице основанието на чл. 195, ал.2 от ДОПК , а именно наличието на опасност да
бъде несъбираемо или трудно събираемо евентуалното публично вземате.
Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдения с решението
отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки / ПНПОМ/ с изх. №С210018-023-0000577 от 25.02.2021г., постановен от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – гр. Варна.
Представят писмени
доказателства, свързани с притежаваното имущество от жалбоподателя, извлечение
от банкова сметка ***жеството, с които да докажат, че дружеството притежава
имущество и парични средства в размер, който изключва възможността публичното
вземане да остане необезпечено или несъбираемо.
Ответникът -
директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния представител - главен
юрисконсулт Т. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03001820006109 от 09.10.2020г./л.6 преписка/ срещу „Еконт
бригада“ ЕООД с ЕИК ********* е образувано ревизионно производство по реда за
определяне на данък върху добавената стойност за периода 01.03.2020г. до
31.03.2020г. Заповедта е изменена в частта, отнасяща се до срока на ревизията
със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-03001820006109
от 08.01.2021г./л.3 пр./
С Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх.
№С2000018-023-0000577 от 25.02.2021г./л.5пр./- ПНПОМ , са наложени следните обезпечителни мерки спрямо
жалбоподателя – Запор върху следните движими вещи – почистваща система Rainbow, инв.№ 2, фабр.№ 2, с балансова стойност 4384,32лв. и почистваща
система Rainbow, инв.№ 4, фабр.№ 4, с балансова стойност 4000,00лв.
Постановлението, с
което е наложена обезпечителната мsрка е издадено във
връзка с постъпило мотивирано искане №Р-03001820006109-039-001 от 23.02.2021г./л.4
пр./ от Радмила М.Майсторска на длъжност гл. инспектор по приходите и
ръководител на извършваната ревизия. Съгласно мотивите в отправеното искане ревизионното
производство е във връзка с установени и очаквани задължения за ДДС и лихви ,
вседствие на отказан данъчен кредит.
Предвид размера на очакваните
задължения, органът по приходите, извършващ ревизията, е стигнал до
извод, че събирането на бъдещото задължение значително ще се затрудни, а от
страна на публичния изпълнител е
констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен орган по
приходите, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК и е
наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С2000018-023-0000577 от 25.02.2021г.
Дружеството жалбоподател е подало жалба с вх.№ 5350 от 04.03.2021г./л.8 пр./ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки на основание чл.197, ал.1 oт ДОПК. След преглед на редовността на жалбата същата
с решение №48 от 11.03.2021г./л.1 пр./ на Директора на ТД на НАП Варна е
оставена без уважение, а ПНОМ е потвърдено.
С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал.6 от ДОПК с изх. №С210018-139-0000705
от 05.04.2021г./л.32 дело /- е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки по Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С2000018-023-0000577 от 25.02.2021г./Постановлението
е връчено по електронен път на 06.04.2021г./
В с.з. от приходния орган са представени справки за наличните недвижими
имоти/л.34д./, наличните МПС /л.35 д./, видно от които дружеството не притежава
такива. Представени са справки за дългосрочни и краткосрочни инвестиции /л.38 д./,
за вземания от банки и трети лица/л.39
д./, справка за наличните машини, стоки, оборудване, сторански инвентар/л.36
д./ видно от които дружеството няма такива.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването. Данните
сочат, че решението електронно е връчено на
дружеството 16.03.2021г./л.10 пр./, а жалбата е подадена на 23.03-2021г.
в преклузивния 7 - дневен срок по от ДОПК, както и при спазване на принципа за
задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен
ред. Горното налага извода за нейната допустимост.
Разгледана по същество
същата е неоснователна.
След служебно извършена
проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
От своя страна и акта за
налагане на обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП – Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити.
Съгласно чл. 121, ал. 1
от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Първата предпоставка е установяване висящност на
ревизионно производство– такова се доказва да е налице към датата на издаване
на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
Конкретното ревизионното производство срещу Еконт бригада“ ЕООД с ЕИК *********
е образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001820006109
от 09.10.2020г. и следователно, по аргумент от чл. 112, ал. 1 ДОПК, от тази
дата е в ход ревизионно производство.
Спазена е и нормата на
чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според която предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните
мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В
обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната
мярка, а именно, че целта е да се съхрани имуществото в патримониума на
длъжника и да му се отнеме възможността на се разпореди с активите си, преди да
е започнала процедура по принудителното им събиране. Налагането на обезпечение
се мотивира и с опасността удовлетворението на публичното вземане да бъде
невъзможно или да бъде значително затруднено.
Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на
публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
наложената обезпечителна мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не
съществува изпълнително основание; или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл.
195, ал. 5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата
на съдебната проверка.
Според първата хипотеза
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и
доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената
обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя, въпреки дадените от
съда указания с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На следващо място,
доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за
обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не
е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката
на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията
по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, безспорно се установява, че е
налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено
съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена
и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни
мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.
Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които
спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на
субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията.
Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на
съразмерност по чл.6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи
винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не,
дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово
изискване в настоящия казус, понеже ревизираното лице по данни от извършената
проверка притежава само движими вещи и затова органът по приходите е насочил
обезпечителните мерки срещу тях с налагането на запор на движими вещи, по реда
на чл.201 от ДОПК. Със запорирането на тези вещи не се нарушава и правилото за несеквестируемост, разписано в чл.213 от ДОПК.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане
на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП- град Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни
обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия
орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията
преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния
изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а
следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките
събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на
конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали
са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на
съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в
постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че
без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането
на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на
предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на
обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Настоящият съдебен
състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните
вземания, който се подкрепя от факти и доказателства и се извличат от
естеството и характера извършваната ревизия и липсата на представени от
ревизираното лице доказателства и документи, опровергаващи установените от
данъчните органи обстоятелства. Конкретни факти и данни в случая са посочени в
искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД
на НАП- град Варна.
Всичко изложено по-горе
води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП- град Варна, с
което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. №С2000018-023-0000577 от
25.02.2021г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, е законосъобразно, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Неоснователни остават
възраженията, релевирани с жалбата до АС Русе от адресата на предварителните
обезпечителни мерки, че са нарушени основни принципи в ДОПК и АПК. Спазена е разпоредбата
на чл.195, ал.6 от ДОПК и обезпечението е съобразено с балансовата стойност на запорираните
вещи. Именно последната норма сочи, че „Обезпеченията
се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в
следната последователност: 1. по данъчната оценка“. Неоснователно е и
възражението, че стойността на тези вещи надхвърля в голяма степен предполагаемата
дължима сума, предвид установеното от ревизиращия орган. В самото постановление
е записано, че обезпечението е до размера на дълга.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от
ответната страна чрез процесуален представител, жалбоподателят дължи заплащане
на разноските по делото. В полза на Национална агенция за приходите, следва да
се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 лева.
Предвид изричната правна
регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на
чл. 121, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, на
основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еконт
бригада“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, бул.“Славянски“ №20,
представлявано от управителя П. Д. Х., действащ чрез пълномощник адв. Р.С. ***
срещу Решение № 48 от 11.03.2021г. на
Директора на ТД НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата срещу Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С 210018-023-0000577 от 25.02.2021г. на
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД НАП Варна, ИРМ Русе.
Осъжда „Еконт бригада“
ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, бул.“Славянски“ №20, представлявано от
управителя П. Д.Х., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: