№ 115
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260 133 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3737/2020 г. от Софийски
градски съд е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН ********** против Р. Ф. И., ЕГН
********** и И. Е. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86
от ЗЗД, за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016 г.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие, страх, че ще бъде смачкан, защото е активен
гражданин, които вреди са в причинна връзка с деянията на ответниците:
- умишлено подвеждане на ЧСИ по изп. дело №20169190400125 да го търси с
препоръчани писма на постоянния му адрес по лична карта, след като той е посочил на
ответниците лице за контакт, телефон и електронен адрес;
- ответниците не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите,
на които може да бъде намерен;
- въпреки, че са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани
препоръчани писма са поискали налагането на запори върху цялото му имущество /жилище,
кола, банкови сметки и земи/;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Т. Д. П., ЕГН
********** да заплати направените деловодни разноски :
- на ответницата Р. Ф. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 24 лева;
- на ответника И. Е. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер
на сумата от 1 680 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Т. Д. П.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
обосновават извод за основателност на исковете в пълния предявен размер.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и
вместо това да осъди ответниците, при условията на солидарност да заплатят
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния размер на
предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016 г.
Ответницата по жалбата и по предявените искове Р. Ф. И., ЕГН
**********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на
жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Ответникът по жалбата и по предявените искове И. Е. Ц., ЕГН
**********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на
жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - Т. Д. П., ЕГН ********** е предявил против Р. Ф. И., ЕГН ********** и И.
Е. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащи за предмет солидарното им осъждане да заплатят сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2016 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е бил осъден да
заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по дело, приключило с влязло в сила решение.
Признава дължимостта на тази парична сума, но твърди, че при нейното
принудително събиране по образуваното изп. дело № 20169190400125 е претърпял
неимуществени вреди, виновно причинени от Р. Ф. И., назначена на длъжност „*** на
Столична община - район „Искър“ и от И. Е. Ц. - кмет район „Искър“.
Ищецът поддържа още, че вторият ответник е нареждал на първия ответник и
двамата заедно:
- умишлено са подвели ЧСИ да го търси с препоръчани писма на неговия постоянен
адрес по лична карта, след като той е посочил на ответниците лице за контакт, телефон и
електронен адрес;
- не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите, на които
може да бъде намерен;
- ответниците са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани
препоръчани писма и въпреки това са поискали налагането на запори върху цялото му
имущество /жилище, кола, банкови сметки и земи;
Претърпените вреди се изразяват във възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие,
страх, че ще бъде смачкан, защото е активен гражданин.
Ответницата Р. Ф. И., ЕГН ********** подала отговор на исковата
молба /л. 127/, с който оспорила основателността на исковете и поискала да се
отхвърлят изцяло с доводи, че приложените писмени доказателства не
установяват наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Приложила е четири молби, подадени от ищеца до Столична община с
обидно и заплашително за нея съдържание - л. 132 – л. 136.
Поискала от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и да
осъди ищеца да заплати направените деловодни разноски.
3
Ответникът - И. Е. Ц., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 121/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
се отхвърлят с доводи, че ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да
заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляваща
възнаграждение на юрисконсулта, осъществил процесуално представителство
по друго дело, по предявен от Т. П. против Столична община и „Софийска
вода“ АД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
По молбата, ведно с приложения изпълнителен лист е било образувано
изп.д. № 20169190400125 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд. Взискателят е
посочил изпълнителните способи и тяхната последователност, вследствие на
което ЧСИ е наложил запори и възбрани върху имоти на длъжника. Поддържа
още, че като кмет на район „Искър“ не е извършил действия, противни на
разпоредбите на АПК, на Закона за администрацията, на Закона за защита от
дискриминация, както и на чл. 3 и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства установява, че въз основа на
влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 12885/2014 г. от СГС, г.о. в
полза на Столична община, като ответник е бил издаден изпълнителен лист за
сумата от 100 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство, осъществено от юрисконсулт, дължима от Т. Д. П., ЕГН
**********.
Кредиторът – Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., чрез
4
своя процесуален представител Р. Ф. И., ЕГН **********, надлежно
упълномощена в качеството на *** на район „Искър“ е поискала от ЧСИ,
вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие –
Софийски градски съд да образува изпълнително дело за събиране на
паричното вземане.
Молбата е приложена в образуваното изп.д. 20169190400125.
Взискателят е посочил предпочитания способ на изпълнение – запор
върху възнагражденията за труд, банкови сметки на длъжника, опис и
продажба на движимо и недвижим имущество.
Адресът на длъжника, посочен в молбата до ЧСИ е същият, който е
посочен в изпълнителния лист.
Взискателят изрично е възложил на ЧСИ, съобразно чл. 18 от ЗЧСИ, да
определи допълнителен способ за изпълнение, в случай, че посочените
способи от взискателя не водят до желания резултата – събиране на паричната
сумата от 100 лева, ведно с разноските по изпълнението.
ЧСИ е събрал необходимата информация за движимото и недвижимо
имущество на длъжника, изпратил е покана за доброволно изпълнение на
адреса, посочен в изпълнителния лист и в молбата за образуване на изп. дело,
а след трикратното посещение на адреса и отсъствието на длъжника е
поставил уведомление на входната врата и пуснал екземпляр в пощенската
кутия.
Първоинстанционният съд е извършил справка и установил, че адресът,
посочен в изпълнителния лист и в молбата за образуване на изп.дело съвпада с
постоянния и настоящ адрес на ищеца в НБД „Население“ – л. 38.
По молба на взискателя е вписана възбрана върху жилището на длъжника, т.е. върху
апартамента посочен в постоянния и настоящ адрес на ищеца.
ЧСИ на 24.06.2016 г. е изпратил съобщение до длъжника за наложена възбрана върху
четири земеделски имота, находящи се гр. Свиленград, които той е предоставил под аренда –
л. 75 – 78 от изп.д.
На 27.06.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД,
което дружество е върнало писмо, че по сметката няма налични средства - л. 107 от изп.д.
5
На 05.07.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Централна
кооперативна банка“ АД /л. 103 от изп.д./.
Последвал отговор на 14.07.2016 г., че длъжникът има три банкови сметки, като само
по една има авоар от 85 лева, която сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител - л.
110 от изп.д.
Другите писмени доказателства, за подавани молби от ищеца до
Столична община с обидно и заплашително съдържание за двамата ответници
не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към предмета на делото и
поисканата от ищеца защита.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца
въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на предявения
при условията на солидарност иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и иск по
чл. 86 от ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се предполага до доказване на противното:
Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически
състав:
- противоправно деяние – действие и/или бездействие на ответника/-
ответниците;
- вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени на пострадалия
(ищеца/ищците);
- вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието;
- вина, която се предполага до доказване на противното;
В случая, Столична община, като кредитор с издаден в нейна полза
изпълнителен лист, а не в полза ответниците е поискала образуване на
изпълнително дело и събирането на сумата от 100 лева, посочена в листа и
разноските по изпълнението.
6
Първият ответник Р. Ф. И., ЕГН ********** е била надлежно
упълномощена от действащия тогава кмет на Столична община да осъществи
процесуално представителство.
Молбата е подадена до ЧСИ с район на действие – Софийски градски
съд, в чийто район са постоянният и настоящ адрес на длъжника, както и
недвижимия имот, върху който е наложена възбрана, след като по банковите
сметки на длъжника по изпълнението не са намерени парични суми, способни
да удовлетворят взискателя и да покрият разноските по изпълнението.
Кредиторът в молбата си е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ, даващи му правото във връзка с изпълнителното производство
да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както
и да бъде пазач на описаното имущество.
Действията на взискателя и на ЧСИ по образуваното изпълнително дело
и привеждане в действие на изпълнителните способи за съобразени с
императивните разпоредби на ГПК.
Първият ответник е действал законосъобразно като процесуален
представител на взискателя по изпълнителното делото.
Вторият ответникът И. Е. Ц., ЕГН **********, като кмет на район
„Искър“ не е извършил действия, които да мотивират първия ответник, а също
и ЧСИ по образуването изп.д. да извърши действия, противни на
императивните разпоредби на ГПК и тези действия да са в причинна връзка с
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Ищецът не проведе пълно и главно доказване в хода на съдебното
производство в първата, а и във въззивната инстанция да е претърпял
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с установеното по
делото поведение на ответниците.
7
Предявеният главен иск е неоснователен в пълния предявен размер за
сумата от 30 000 лева и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва, считано от
08.06.2016 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба,
ищецът следва да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Е. Д., като процесуален
представител на ответника Р. Ф. И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАДв., в размер на сумата от 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лева;
- направените деловодни разноски във въззивното производство на
ответника И. Е. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лева;
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 133 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. №
3737/2020 г. от Софийски градски съд, с което е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН
8
********** против Р. Ф. И., ЕГН ********** и И. Е. Ц., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 30 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2016 г., представляваща обезщетение, дължимо при условията на
солидарност, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение, гняв,
болки и страдания, безсилие, страх, че ще бъде смачкан, защото е активен гражданин, които
са в причинна връзка с деянията на ответниците:
- умишлено подвеждане на ЧСИ по изп. дело №20169190400125 да го търси с
препоръчани писма на постоянния му адрес по лична карта, след като той е посочил на
ответниците лице за контакт, телефон и електронен адрес;
- ответниците не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите,
на които може да бъде намерен;
- въпреки, че са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани
препоръчани писма са поискали налагането на запори върху цялото му имущество /жилище,
кола, банкови сметки и земи/;
ОСЪЖДА ищеца Т. Д. П., ЕГН ********** да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Е. Д., като процесуален
представител на ответника Р. Ф. И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАДв., в размер на сумата от 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лева;
- направените деловодни разноски във въззивното производство на
ответника И. Е. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9