Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 269
22.11.2021г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) № 888 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.М.Т. ***, против
Решение №44 от 12.07.2021г., постановено по АНД № 311 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд e незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Претендира
се наличието на допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи
изцяло до отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно, който първоинстанционният съд неправилно не възприел. Навеждат се доводи, че изводите на съда относно наличието
на неотменено и съществуващо „извънредно положение“ към момента на извършване
на нарушението са неправилни. Извънредното положение било въведено на 13 март
2020г. с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., впоследствие с
Решение на Народното събрание било удължено до 13 май 2020г. и повече не било
продължавано, като от 14 май 2020г. с Решение №325 на Министерския съвет от 14
май 2020г. до настоящия момент била обявена „извънредна епидемиологична
обстановка“. В тази връзка неправилни били изводите на съда и относно
създаването на специален режим на овластяване на длъжностно лице, както и
относно оповестяването на неговите решения в условията на извънредно положение.
На следващо място се излагат твърдения за липса на доказателства за
компетентността на актосъставителя, като се сочи, че това било основание за
отмяна на издаденото въз основа на опорочен акт наказателно постановление.
Освен това, съдът не обсъдил и не кредитирал доводите в жалбата относно
незаконосъобразността на АУАН и НП. В тази връзка се твърди, че било налице
неправилно посочване на нарушената разпоредба. Сочи се, че ако се приеме, че
разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето е бланкетна, привръзката на
тази препращаща норма не би могла да бъде заповед, включително и на министър,
доколкото по правната си природа този акт нямал нормативен характер, и не
можело със своя заповед министър да създава по свое желание и преценка
нарушения, санкции и глоби. От друга страна, в касационната жалба се навеждат
твърдения, че няма пречка министър на здравеопазването да издава заповеди, но
що се касаело до регламент на административни нарушения и свързаната с тях
отговорност, не можело същата да бъде реализирана на такава база, тъй като това
било в противоречие с Конституцията и действащите принципи на правото, както и
с цитирани конкретни законови разпоредби. На следващо място се навеждат доводи,
че посочената заповед на министъра не пораждала правно действие. Неправилни
били и изводите на съда относно правното естество на заповедите на министъра.
Съдът приел, че те са общи административни актове, а не подзаконови нормативни
актове, като не кредитирал наведените доводи в жалбата. Коментират се
разпоредбите на чл.63 ал.11 от Закон за здравето и чл.37 ал.1 от Закон за
нормативните актове и се сочи, че ЗНА уреждал подготовката, издаването и
прилагането на нормативните актове, като бил предвиден определен ред за това,
който ред не можело да бъде изменен, променен или допълван от Закона за
здравето, или заповеди на министъра на здравеопазването. Нямало направено
обнародване, за да породи действие заповедта, нито бил отменен чл.37 ал.1 от
ЗНА. Твърди се, че към 16.01.2021 г. посочената заповед не била влязла в сила и
не действала на територията на България. От друга страна, съдът неправилно
възприел, че заповедите на министъра били общи нормативни актове. По подробно
изложените в касационната жалба съображения се твърди, че решението на районния
съд било постановено при напълно неизяснена фактическа обстановка. Относимите
факти не били възприети, или били погрешно възприети от съда, като фактическите
изводи били направени без съвкупна преценка и без цялостен анализ на събраните
по делото доказателства, с които съдът не се съобразил. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №44 от 12.07.2021г., постановено
по АНД №311/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №254р-296 от 05.03.2021г., издадено от Директор на ОДМВР гр.
Хасково, с което на Д.М.Т., за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.16 от Заповед №РД-01-677/2020г.
изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718/2020г. на Министъра на
здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред
него наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални
правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час Д.М.Т. ***, на „Неделен пазар“, сектор *** до маса №*** на открито обществено място, като се е
движела, без да е поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата ѝ, въпреки съществувалото към посочения момент задължение
за работещите и посетителите на всички пазари, тържища и базари да носят
защитна маска за лице.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Видно от Заповед №РД-01-677 от
25.11.2020г., издадена от Министър на здравеопазването, със същата се
въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано
от 23:30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г., като в т.16 на заповедта е посочено, че на всички пазари, тържища и базари
се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от
най-малко 1,5 м. между посетителите. Работещите
и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице. Заповед №РД-01-677
от 25.11.2020г., издадена от Министър на здравеопазването е изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-718/18.12.2020г., издадена от Министър на здравеопазването, както
е посочено в същата, като в т.1 е отбелязано, че се удължава срока на
въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 22.12.2020г. до 31.01.2021г.
След като е безспорно доказано по делото,
че на посочената в АУАН и НП дата и място касационната жалбоподателка е
осъществила от обективна и субективна страна вмененото ѝ административно
нарушение, то на същата законосъобразно е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закон за здравето.
Подробно изложените в касационната жалба
възражения за невъзможност да бъдат въвеждани състави на административно
нарушение със заповед на министър, са били развити и пред въззивния съд, който
им е дал мотивиран отговор с решението си. Настоящата инстанция не споделя
становището на касатора, че в случая е допуснато нарушение на чл.2, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е, че административно наказателната отговорност на Д.М.Т. е
ангажирана за извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, което деяние, и съответното за него наказание, са
определени със закон – чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в съответствие с
предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН. Релевантно в случая е обстоятелството, че
противоепидемичните мерки са въведени от министъра на здравеопазването, при
обявена в страната извънредна епидемична обстановка, като освен това видът на
акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен в закона, и той е заповед
на министъра на здравеопазването. Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от
Закона за здравето пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и
подлежат на предварително изпълнение. Ето защо неоснователни са и възраженията,
че посочената в наказателното постановление заповед на Министъра на
здравеопазването не била действащ акт, тъй като не била обнародвана в Държавен
вестник.
Напълно се споделя от настоящата инстанция
и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Възражението на касационната
жалбоподателка, че липсата на доказателства за компетентността на
актосъставителя било основание за отмяна на издаденото въз основа на опорочен
акт наказателно постановление, в случая се приема за неоснователно.
Действително в производството пред въззивния съд е направено възражение за
некомпетентност на съставилото АУАН лице, като е поискано да бъде изискана от
ОДМВР Хасково заповедта за неговото оправомощаване. Пред районния съд е
представена издадена от Директора на ОДМВР Хасково на основание чл.209а от
Закона за здравето, чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и чл.43 ал.4 от ЗМВР Заповед
№272з-940/25.03.2020 г., с която същият е определил длъжностни лица от ОДМВР
Хасково, които да съставят актове за установяване на административни нарушения
по чл.209а от Закона за здравето, сред тях и служителите на длъжност „старши
полицай във всички звена на ОДМВР Хасково“, каквато е длъжността на
актосъставителя Н.И.Н..
Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №44 от 12.07.2021г.,
постановено по АНД №311/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.