РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Самоков, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200032 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Х. И. К. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от Е.
П. Ф., на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – С., РУ – С., с искане за неговата
отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН – Началник група
„Охранителна полиция“ в РУ – С. при ОДМВР – С., не се явява, не се представлява и
не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по
давност, макар ЗАНН да не установява изрично такова основание за погасяването й.
1
Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Установената в чл. 80 –
81 от НК давност за наказателно преследване е приложима и за административните
нарушения поради еднородността на наказателната и административно-наказателната
отговорност и на фактическия състав при извършено деяние и изтичане на определен
период от време преди влизане в сила на държавен акт, който да го санкционира. Не
следва лице, извършило административно нарушение, за които е предвидена глоба
като административно наказание, да е в по-неблагоприятно положение от лице,
извършило престъпление по НК, за което е предвидена същата санкция като наказание
по НК. Затова за деяния, съставляващи административни нарушения по Кодекса за
застраховането (КЗ) и наказуеми с административни наказания „глоба”,
административно-наказателното преследване се изключва на основание чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от извършването на
деянието, респективно – ако от последното действие на надлежен орган, насочено
срещу жалбоподателя за реализиране на административно-наказателната му
отговорност, са изминали 3 години (чл. 81, ал. 2 от НК), или ако независимо от горните
обстоятелства или други такива, които спират или прекъсват давността, са изтекли 4
години и половина от извършване на деянието (чл. 81, ал. 3 от НК), без в този период
да е влязло в сила НП, което да го санкционира.
С обжалваното НП, издадено на 30.01.2020 г., жалбоподателят е санкциониран по
КЗ за деяние, извършено на 05.11.2019 г. Видно е от разписката към НП, че то е
връчено на жалбоподателя на 08.09.2023 г. В продължение на повече от 3 години и 7
месеца след издаване на НП то е останало невръчено на наказаното лице, без да са
налице данни същото да е търсено за това и да не е намерено на посочения в АУАН
негов адрес. Като се приеме, че издаването на НП срещу жалбоподателя е действие на
надлежен орган, насочено за реализиране на административно-наказателната му
отговорност, което с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК прекъсва давността и от
извършването му започва да тече нова давност, то тя е изтекла на 30.01.2023 г. – преди
връчване на НП на наказаното лице, респ. преди образуване на настоящото съдебно
производство.
Следва да се отбележи, че систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 80,
ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от НК обосновава извод, че прекъсването на давността
поставя началото на нова давност с продължителност 3 години и ако в новия давностен
срок с такава продължителност не бъдат извършени действия на надлежен орган,
насочени срещу твърдяния нарушител за реализиране на административно-
наказателната му отговорност, административно-наказателното преследване се
изключва с изтичане на новия 3-годишен давностен срок. Поради това в конкретния
случай въпросът дали към момента на приключване на съдебното следствие пред
2
първоинстанционния съд е изтекъл или не срокът на т. нар. „абсолютна давност” от 4
години и половина от извършване на деянието съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е без
правно значение за решаване на въпроса за изключване на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по давност. Установеният в чл. 81, ал. 3
от НК правен институт на абсолютната давност се прилага субсидиарно – само в
случай, че законоустановеният срок на давността от извършване на деянието не е
изтекъл с оглед нейното спиране или прекъсване. Този институт не представлява
възможност за надлежните органи, посочени в чл. 81, ал. 2 от НК, да продължават чрез
свои действия законоустановената продължителност на давностни срокове, а е
гаранция срещу неограничено във времето административно-наказателно
производство и тази гаранция е установена в полза на лицата, на които е вменено
извършване на административни нарушения. Затова в случая, след като от последното
действие на надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на
административно-наказателната му отговорност – издаване на НП на 30.01.2020 г. от
Началник група „Охранителна полиция“ към ОДМВР – София, РУ – Самоков, е
изтекъл общият 3-годишен давностен срок, без в неговите рамки давността да е
спирана или прекъсвана, с изтичането на този срок фактическият състав на давността е
завършен, без да е необходимо да се изследва приложима ли е абсолютната давност от
4 години и половина от извършване на деянието.
По тези съображения относно погасяването на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя по давност за административното нарушение,
санкционирано с обжалваното НП, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и с чл. 84 от ЗАНН наказателното постановление
следва да бъде изцяло отменено, а административно-наказателното производство –
прекратено.
Независимо от изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се присъждат
поради липсата на искане в тази насока и на доказателства за извършването на такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от Е. П. Ф., на
длъжност „Началник група“ към ОДМВР – С., РУ – С. и ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство, образувано въз основа на акт за
установяване на административно нарушение серия GA № .., съставен на .. г. от В. Г.
Н., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – С. против Х. И. К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
3
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4