Решение по дело №581/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 360
Дата: 5 септември 2022 г. (в сила от 2 септември 2022 г.)
Съдия: Пламен Борисов
Дело: 20224100500581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Явор Данаилов

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело №
20224100500581 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба, подадена от Д. П. Т. с ЕГН ********** против
действия на ЧСИ – Виктор Георгиев, рег. № 725 и район на действие –
Окръжен съд Велико Търново по изп. д. № 20227250400504.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
действията на ЧСИ при определянето на таксите и разноските по
изпълнителното дело, както и отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.
Излагат се доводи, че наложените на длъжника обезпечителни мерки са
несъразмерни, предвид нормата на чл. 442а ГПК. Твърди се
незаконосъобразно удържане от страна на съдебния изпълнител на суми в
размер на 485 лева.
Взискателят по изпълнителното дело – Община Свищов чрез
процесуалния си представил – адв. М.Я. е представил възражение, в което
излага доводи за неоснователност на подадената жалба.
Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител Виктор Георгиев, в
които се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
1
Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
в отговора на жалбата, и прецени материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20227250400504 по описа на ЧСИ – Виктор
Георгиев е образувано по молба на Община Свищов – взискател, чрез
процесуалния си представител адв. М.Я. срещу длъжника Д. П. Т., въз основа
на издаден изпълнителен лист № 260014 от 04.03.2022 г. от Районен съд –
Свищов за следните суми: 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение;
25 лева – държавна такса; 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивно производство. С молбата взискателят е възложил на основание чл.
18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение, да
пристъпи към него и да го реализира, както и да извършва всички други
действия, разрешени от закона. Към молбата е приложено пълномощно в
полза на Адвокатско дружество „Ш. и Я.“, както и фактура за заплатен
адвокатски хонорар. Платеното възнаграждение е в размер на 480 лева.
Предприети са действия за проучване имущественото състояние на
длъжника. Съгласно представената Справка за банкови и платежни сметки,
изготвена от БНБ длъжникът е титуляр на индивидуални сметки в две банки –
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД
По разпореждане на ЧСИ с дата 05.04.2022 г., върху банковите сметки е
наложен запор до размера на дълга. С разпореждане от 05.04.2022г. до Отдел
образование и кулутра – Звено образование гр. Свищов е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника до погасяване на задължението
към взискателя, като е указал на третото лице – работодател, че удръжките
следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.
Наложен е също така запор на моторно превозно средство – лек автомобил
Фолксваген модел Поло с рег. № ВТ 3669 КТ. За наложения запор длъжникът
е уведомен с поканата за доброволно изпълнение, получена от него на
18.05.2022 г.
Длъжникът на дата 06.04.2022 г. е заплатил по сметка на взискателя –
община Свищов сумата от 745,00 лева.
Видно от представените писменни документи на длъжника са удържани
общо 400 лева от месечното трудово възнаграждение за месеците април и
май, както и 85 лева от банковата сметка.
2
Наложените запори върху МПС, трудово възнаграждение и банкови
сметки са вдигнати с разпореждане на съдебния изпълнител от дата
28.07.2022 г.
С искане от 26.05.2022 г. длъжникът е оспорил пред съдебния
изпълнител наложените запори, удържаните суми, както и определените
разноски. По това искане съдебният изпълнител се е произнесъл с отказ да
уважи исканията на длъжника.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по
изпълнението (в този смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В
нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на
длъжника. Минималното възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на
делото, а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземането е съобразно размера на вземането (чл. 10, т. 1 и
2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). Взискателят не е посочил конкретен способ, а е извършил
възлагане на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Не се
установява взискателят да е проявил каквато и да е активност след подаване
на молбата за образуване на изп.дело, тъй като липсват данни за искане
обезпечителни мерки и посочване на способи за изпълнение (независимо от
възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), за осигуряване на съдействие за
изпълнението от страна на взискателя и други действия.
Предвид изложеното размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде намален до сумата от 200,00 лева.
3
По отношение на разноските:
По отношение на начислените такси в размер на 453,77 лева с ДДС по
ТТРЗЧСИ:
Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда. В случая не е налице някое от посочените
изключения, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по
изпълнението. След като длъжникът не е платил дължимата сума преди
образуване на изпълнителното производство, то същият е станал причина за
образуване на изп.дело и дължи заплащането на таксите и разноските по
изпълнението. Следователно, извършеното погасяване на задължението по
изпълнителния лист от длъжника след образуване на изпълнителното дело е
ирелевантно касателно отговорността му за заплащане на таксите.
Следва единствено да бъде намалена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй
като макар и да не е представена точна разбивка на всички начислени такси
от съдебния изпълнител се установява, при служебно извършено изчисление
от съда, че таксата е начислена върху материалния интерес по изпълнителния
лист, като към него е прибавено заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева, което е неправилно. Таксата по т.26 следва да бъде
определена като се използва размерът на вземането, обективиран в издадения
изпълнителен лист, без към него да се добавя заплатеното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Следователно размерът
на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 74,50 лева без ДДС. Видно от
материалите по делото и съгласно служебно извършено от съда изчисление,
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена от съдебния изпълнител е в размер на
118 лева без ДДС, поради което общият размер на дължимите от длъжника
такси следва да бъде намален със сумата от 43,50 лева.
По отношение на останалите начислени такси от съдебния изпълнител,
настоящият съдебен състав намира, че същите са правилно и законосъобразно
определени.
По възраженията срещу обезпечителните мерки:
Съгласно чл. 442а, ал. 1 от ГПК/ обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. /
4
съдебният изпълнител следва да преценява дали и доколко наложените
обезпечителните мерки са съразмерни на задължението, отчитайки всички
факти и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено. Нормата е приложима
към всички бъдещи отношения, тъй като има сила занапред.
Запорът и възбраната като изпълнителни действия обаче не подлежат на
самостоятелно обжалване, според тълкуването дадено с ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК. На основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо според чл. 444 ГПК и чл. 446, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай при налагане на запора върху трудовото
възнаграждение на длъжникът са дадени от ЧСИ указания до работодателя за
прилагане нормата на чл. 446 ГПК, т.е. че запорът касае единствено
секвестриуемата част от ТВ на длъжника. При налагане на запора няма суми,
които представляват несеквестируеми вземания с произход пенсия, трудово
възнаграждение, парични помощи и обезщетения по чл. 114а, ал. 1 КСО,
вземания за издръжка или стипендия. В контекста на изискванията за
секвестируемост това изпълнително действие е законосъобразно.
По отношение на другите наложени запори следва да се поясни, че
съдебният изпълнител е този който преценява дали съответната мярка е
допустима, основателна- изцяло или частично, и следва ли да бъде допусната.
В допълнение, установено е по делото, че процесните запори са вдигнати от
съдебния изпълнител към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт.
По отношение на удържаните суми, жалбата също е неоснователна.
Процесните удръжки са извършени с цел обезпечаване на изпълнението на
процесното задължение.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Виктор Георгиев с рег. № 725 от КЧСИ и район
на действие – Окръжен съд Велико Търново по изп.д. № 20227250400504 за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и намаляване на
5
определените от съдебния изпълнител такси, инкорпорирани в Съобщение с
изх. № 27.05.2022 г., като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя - Община Свищов БУЛСТАТ
********* с адрес: гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, представлявана
от Генчо Генчев – кмет на община Свищов за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изп.д. № 20227250400504 по описа на ЧСИ
Виктор Георгиев до сумата от 200 лв.
НАМАЛЯВА дължимите от Д. П. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр.
Свищов, ул. „Витоша“ № 16 , в качеството й на длъжник по по изпълнително
дело № 20227250400504 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с рег. № 725 от
КЧСИ, такси по ТТРЗЧСИ от сумата 453,77 лева на сумата 410,27 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6