РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Стара Загора, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.344, ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258-
272 от ГПК и във вр. с чл.34 от ЗС.
Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена
в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
съделителката- ответница С. Д. Е. от гр.Г., обл.С. против
първоинстанционното Решение № 260396/07.10.2021г. по гр.д.№ 3146/2019г.
по описа на РС- К., с което във фаза за допускане на делбата по чл.341- 344 от
ГПК се сочи, че така постановеното Решение било незаконосъобразно и
неправилно, тъй като РС неправилно бил приел, че ищците били придобили
собствеността върху процесния имот въз основа на наследство и давностно
владение, а единствен собственик била тя. Поради което счита, че искът за
делба бил неоснователен, понеже липсвал съсобствен обект, който да бъде
делен. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на
защитната си теза. Моли ОС да отмени изцяло обжалваното Решение като
незаконосъобразно и неправилно, като постанови ново, с което да отхвърли
изцяло иска за делба на процесния недвижим имот спрямо нея. Претендира за
присъждане на направените от нея в това въззивно производство съдебни и
деловодни разноски. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна инстанция.
1
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
общ писмен Отговор от другите 7 бр. съделители- ищците С. Т. П. от гр.Ш.,
Д. П. Д. от с.Ч., общ.К., обл.С., Е. Д. Б. от гр.М., обл.С., В. П. П. от гр.К.,
обл.С., П.С. Ц. от гр.К., обл.С., И. Б. И. от гр.К., обл.С. и И. И. Ц. от гр.К.,
обл.С. оспорват изцяло направените във въззивната жалба оплаквания,
считат, че постановеното изцяло позитивно за тях първоинстанционно
Решение по допускане до делба на съсобствения им недвижим имот е изцяло
мотивирано, законосъобразно и правилно, като излагат фактически и правни
аргументи в подкрепа на твърдението за придобиване от тях на процесния
делбен недвижим имот въз основа на наследство и на давностно владение.
Молят да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и
да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със
законните последици. Нямат свои нови доказателствени искания пред
въззивния съд. Имат претенции за разноските си по въззивното дело. В този
смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред
настоящата въззивна инстанция.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата
съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и
съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на
ищците- въззиваеми в Отговора им на в.жалба, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
При така установената по делото фактическа и правна обстановка,
въззивният ОС- С.З. намира при извършената служебна проверка на
въззивната жалба, че тя е процесуално допустима, тъй като тя е внесена за
разглеждане в първоинстанционния РС, постановил първоинстанционното
решение, в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно
легитимираната страна/ищца/, имаща интерес от въззивно обжалване на това
първоинстанционно съдебно Решението. Съгласно правилата на чл.269 от
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай
въззивният съд намира, че обжалваното решение е процесуално допустимо, и
следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед
направените във въззивната жалба оплаквания.
Относно правилността му- ОС- С.З. намира, че напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно РС е приел, че в случая са напълно приложими
разпоредбите на чл.34 от ЗС във вр. с чл.341-355 от ГПК, като са налице
всички законови предпоставки, предвидени в материалноправните разпоредби
на чл.8, ал.4 във вр. с чл.9, ал.2 от ЗН, съгласно които всички 7 бр. ищци-
въззиваеми се легитират по надлежния ред, като съсобственици, наследници
по закон на общата си наследователка Ц.К. Е., поради което въззивното
оплакване за неправилност на постановеното първоинстанционно Решение в
тази му част се явява неоснователно и недоказано. Поради което мотивирано,
2
законосъобразно и правилно РС е приел, че искът за делба е изцяло
основателен и доказан, и е следвало да бъде напълно уважен, със законните
последици от това.
Ищците- въззиваеми са придобили правото на собственост по
наследство върху притежаваната от общата им наследодателка Ц.К. Е. 2/3
ид.ч./тоест 4/6 ид.ч./ от общото наследство върху имота съгласно нормата на
чл.8, ал.4 от ЗН, като по делото е безспорно установено, че въззивницата-
ответница е наследила съпруга си по закон, заедно с неговата сестра, при
условията на чл.9, ал.2 от ЗН, и притежава останалата 1/3 ид.ч./тоест
останалите 2/6 ид.ч./ от процесния недвижим имот. По делото са приети, като
официални писмени доказателства неоспорени от никоя от страните писмени
документи/удостоверения за наследници/, съгласно които всички 7 бр. ищци
са се легитимирали, като наследници по закон на общите наследодатели на
страните.
Неоснователно е оплакването на въззивницата- ответница, че РС не бил
мотивирал първоинстанционното си Решение и не бил възприел
възражението й за придобивна давност от нейна страна върху процесния
делбен недвижим имот, понеже в мотивите на Решението си РС подробно и
обосновано е направил своите фактически и правни изводи. В тази връзка
напълно необосновано и недоказано се явява твърдението на въззивницата-
ответница, че била станала единствен собственик на имота, защото в нейна
полза била изтекла законната 10- годишна придобивна давност, понеже наред
с нея спорния недвижим имот е бил владян приживе и съпруга й К.Е., и
неговата сестра Ц. Е., без което и да от техните евентуални добросъвестни
владения на който и да е от тях двамата, да е било оспорено по надлежния
процесуален ред от ответницата. Напълно мотивирано въз основа на
събраните гласни доказателства РС е приел, че Ц. Е. е продължила да живее в
бащиния си процесен недвижим имот до своята смърт през 2017 г., и не се е
преместила в някоя от пристройките в двора на същия, като до тогава тя е
обсъждала въпроса как евентуално да се разпореди със собствеността си
върху този имот и в чия полза да направи това, следователно тя очевидно е
считала себе си за пълноправен негов собственик, което е съобразено от РС.
Наред с това самата С.Е. по реда на чл.176, ал.1 от ГПК признава пред
РС, че е заплащала дължимите данъци и такси само за нейната 1/3 ид.ч. от
недвижимия имот, тъй като Ц. Е. си плащала данъците и таксите за нейните
останали 2/3 ид.ч. от същия този имот.
Напълно обосновано и правилно РС е приел в мотивите на атакуваното
му Решение, че обикновеното и обичайно стопанисване на семейното жилище
с грижата на добър стопанин и подобряване на условията на живот в
процесния недвижим имот, ползван за семейно жилище от въззивницата-
ответница, грижата за членовете на домакинството и роднините на
семейството, не води автоматично до придобиване на право на собственост
3
върху този недвижим имот.
Напълно неотносими към предмета на спора по делото са въззивните
оплаквания, свързани с вътрешното убеждение на въззивницата- ответница,
че процесния недвижим имотът, поради евентуалните дарствени намерения
на Ц. Е. щял остане за нея в пълна собственост, както и за дъщеря й П.,
понеже имотът идвал по наследство от линията на майката Велика, и не било
житейски справедливо да наследяват роднините на съпруга й, че общите
следодатели не поддържали добри отношения с въззиваемите- ищци,
следователно правилно същите не са били разгледани и обсъдени от РС.
Същото се отнася и до твърдението във въззивната жалба, че въззивницата
считала само себе си за единствен собственик на процесния недвижим имот,
тъй като обективно нямала друго свое жилище в Република България и се
прибирала там, като в свой личен дом, където била и адресно регистрирана на
адреса на имота, и където били нейните спомени и принадлежности.
Безспорно между страните и техните наследодатели никакво реално
правно дарение не е извършено, нито има оставено завещание в полза на
въззивницата- ответница, поради което всички 7 бр. въззиваеми- ищци се
явяват наследници по закон на общата им наследодателка Ц. Е. съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, в подкрепа на което е и приетото
Удостоверение за наследници. Поради което всеки един от тях наследява
съответните идеалничасти на общата им наследодателка по закон Ц.К. Е., в
размер общо на 2/3 ид.ч. отпроцесния спорен недвижим имот.
Неоспорим факт по делото на РС е, че след смъртта на 27.03.2017г. на
общата наследодателка на въззиваемите- ищци Ц.К. Е., въззивницата се е
опитала да ги отблъсне от имота, в качеството им на наследници по закон и
сама да завладее имота като свой, като ги е изгонила в опита им да се срещнат
с нея и да уредят спорните въпроси с наследството, и с това свое фактическо
действие тя очевидно е демонстрирала намерение за своене на целия имот,
оспорвайки правото им на наследници, като това фактическо и правно
обстоятелство напълно е било отчетено от РС в мотивите на
първоинстанционното решение. Очевидно и безспорно е, че съдебният иск за
делба е бил заведен в РС на 21.11.2019 г. цели 2 г. след откриване на
наследството, и със завладяването на имота/окупацио/ от страна на
въззивницата- ответница, за такъв кратък период от време, не могат и не
настъпват правните последици по чл.79, ал.1 и 2 от ЗН- евентуално
придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот с
непрекъснато владение в продължение на 10 г. или съответно, ако владението
е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 г. Твърдението на ответницата, че е
осъществила фактическа власт върху спорния недвижим имот още през
далечната 1995 г., когато е била заживяла на семейни начала с К.К.Е., за
когото 5 г. по- късно се е омъжила официално през 2000г., не е доказано от
нея по несъмнен и безспорен начин пред РС, следователно е неоснователно и
ирелевантно за съдебния спор по делото евентуалното приложение на чл.69
4
от ЗС. В тази връзка напълно безспорно е по делото, че въззивницата-
ответница през целия период от време, когато е живяла реално в недвижимия
имот, го е правила със съжителя и впоследствие със съпруга си К.Е., заедно
със сестра му Ц. Е., а преди това и с баща им К.Е.. Предвид което тази
законова разпоредба по чл.69 от ЗС се явява напълно неприложима в
процесния правен казус, поради което се явява напълно безпредметно да бъде
официално оборвана от 7 бр. въззивници- ищци по съответния процесуален
ред, както напълно мотивирано и правилно е приел в Решението си РС- К.. В
този смисъл са и мотивите на задължителното за страните по делото и за съда
съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ ТР №
1/06.08.2012г. на ВКС- гр.С., съгласно което презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В конкретния случай по делото, при които безспорно един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите съсобственици върху
същия имот, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да се
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в законовия срок
по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи цялата спорна вещ като обща, той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и оборимата законова
презумпцията се счита за надлежно оборена. Наред с това независимо от
какъв юридически факт произтича процесната съсобственост, е по принцип
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части/каквато очевидно се явява въззивницата- ответница/,
да превърне с едностранни свои фактически и правни действия държането им
във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част/както е в случая относно 2/3 ид.ч./, тя трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо
останалите 7 бр. съсобственици намерението да владее техните 2/3 ид.ч.
единствено и само за себе си. В конкретния процесен случай обаче, въпросът
дали въззивницата- ответницата е била държател в недвижимия имот, тъй
като е заживяла в него, първоначално, като фактическа съжителка и
впоследствие, като законна съпруга на К.Е. и снаха на В.Е. и
К.Е./собствениците на имота/, моментът, фактическото и правното основание,
на които тя е получила фактическата власт върху недвижимия имот,
разграничаването на ограниченото му държане от пълното му владението,
след като упражняването на фактическата власт е започнала за
другиго/съпругът й/, и следователно липсва намерение да се държи вещта
като своя, кога държането е преобърнато във владение, насочено срещу
собствениците. Напълно мотивирано и правилно РС се е обосновал, че
въззивницата- ответница е демонстрирала намерение за своене на целия
недвижим имот, едва след смъртта на 27.03.2017г. на Ц. Е., когато тя дори не
е била физически в самия процесен недвижим имот, тъй като тя самата
5
заявява пред РС, че се е прибрала в България едва през лятото на 2017г., само
няколко месеца след смъртта на Ц. Е..
Пред РС нотариалният акт за собственост № 154, том III, peг.№ 3044,
дело № 519/2019г. на нотариус П.П.- гр.К., издаден на основание извършена
от него обстоятелствена проверка, не е опроверган пред РС по никакъв
надлежен процесуален ред, поради което напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел това искане
на въззивницата- ответница за неоснователно и недоказано, и го е оставил без
уважение, със законните поседици, като е уважил исковата претенция на 7 бр.
ищци- въззиваеми, за допускане до делба между тях и ответницата-
въззивница на процесния недвимиж имот, при посочените в исковата молба
квоти, които са напълно правилно определени съгласно нормите на ЗН.
Следователно направените във в.жалба фактически и правни
оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани, атакуваното
първоинстанционно Решение се явява изцяло правилно, законосъобразно и
правилно, същото има подробни мотиви, изградени въз основа на всички
събраните по делото от РС писмени и гласни доказателства.
Поради което атакуваното първоинстанционно Решение следва да бъде
потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.
С оглед изхода на спора по допускане на делба пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, на 7 бр. въззиваеми в тази фаза по допускане на
делбата не им се дължат разноски от въззивницата- ответница пред
настоящата въззивна инстанция.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва съгласно чл.280,
ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез настоящия въззивния ОС- гр.С.З. пред ВКС на Република
България- гр.С..
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.344, ал.1
във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.34 от ЗС, въззивният
ОС- С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260396/07.10.2021г. по гр.д.№
3146/2019г. по описа на РС- гр.К., обл.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването на
всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7