РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6718
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.П.М.
като разгледа докладваното от Р.П.М. Наказателно дело частен характер №
20231110207009 по описа за 2023 година
След като се запознах с материалите по делото, повдигнатото от частния
тъжител В. В. Р., ЕГН **********, чрез адв. И., с частната тъжба
обвинение срещу Ц. А. Б., ЕГН **********, по чл. 147, ал. 1 от НК,
намирам, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 81 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство, съгласно твърденията в
тъжбата, е подадена от подсъдимата Ц. А. Б., ЕГН ********, жалба до
Софийска районна прокуратура, съдържаща сигнал за извършено от
тъжителя престъпление.
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не
правомощията си по чл. 250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва
несъмнено да се убеди дали в тъжбата се твърди, че подсъдимият/та е
извършил/а твърдяното престъпление или престъпления от частен характер.
Тук е мястото да се отбележи, че с промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г.
не е отпаднала възможността на съдията докладчик да прекрати
наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление. Този извод следва от обстоятелството, че разпоредбата на чл.
250, ал. 1 дава възможност на докладчика да прекрати производството в
случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК, като нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК
сочи, че производството се прекратява, в случай, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията
докладчик да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се
подведат под определен фактически състав на престъпление по НК. А след
това, в случай че формира такъв положителен извод, съдията-докладчик
1
следва да премине към анализиране на въпроса дали конкретният възведен в
обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на обществена
опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на
престъплението обществени отношения. Естеството на предмета на
проверката по чл. 250 от НПК и в двата й етапа несъмнено включва оЦ. на
твърденията на частния тъжител/ тъжители по същество (а не на
доказателствения материал, който е приложен към тъжбата), доколкото
предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено така
може да се постигне предназначението на този вид съдебни правомощия – да
се провежда съдебно следствие само по обвинения за извършени
престъпления, които са посочени в НК.
Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на
правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху
дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани,
обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия/ата.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу
което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.
Съдебният орган, на който е възложена проверката на редовността на
тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в тъжбата сочат на
извършено престъпление, защото без да направи тази преЦ. съдът не може да
даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е
единственият субект, който може да определи квалификацията на деянието,
вменено на подсъдимия с тъжбата, и съответно следва да бъде преценено
дали изобщо, с оглед правната квалификация, това деяние представлява
престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, настоящият
съдебен състав намира, че описаното в от тъжбата деяние не може да бъде
основание за ангажиране на наказателната отговорност на Ц. А. Б., ЕГН
*********,.
Съдът намира, че описаното деяние, осъществено чрез подаване на
жалба на подсъдимата Ц. А. Б., ЕГН **********, до Софийска районна
прокуратура, е несъставомерно от обективна страна.
Многократно както българският Върховен касационен съд, така и
ЕСПЧ, са имали възможността да посочат, че чрез подаване на жалба до
правораздавателен или друг държавен орган – съд, прокуратура, МВР и др.,
според настоящият съдебен състав, не може да бъде осъществено
престъплението клевета, както от обективна страна, така и от субективна.
По смисъла на българския наказателен закон клеветата е накърняване
на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната
забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в
основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За
да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да
съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от
2
момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца
позорна информация за пострадалия.
При подаването на жалба до полиция, прокуратура, съд, особена
юрисдикция и т.н. се търси защита на субективни права и правни интереси,
или евентуално се съобщава на властите за осъществено престъпно
посегателство, както по отношение на личността на лицето, срещу която е
насочена жалбата, така и по отношение на всяко друго лице.
С такова действие не може да се приеме, че може да бъде осъществено
престъплението клевета, защото пред държавните органи не могат да се
разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно
лице. Държавният орган е неперсонифициран субект и той не може да
„възприеме“ казаното или написаното по начина, по който може да го стори
всяко или конкретно физическо лице.
На следващо място, следва да се има предвид и че подаването на жалба
от подсъдимата Ц. А. Б., ЕГН ***********, до Софийска районна
прокуратура касае конституционно упражнено право за подаване на жалба до
държавен орган с искане за прилагане на правомощията на държавния орган
по повод на твърдяното обстоятелство за наличие на извършено престъпно
посегателство или посегателства от конкретно лице или лица. Евентуалната
неоснователност или основателност на подадената жалба от страна на
конкретния жалбоподател не може да доведе до оклеветяване или публично
„опозоряване“ на посоченият субект или субекти в нея, срещу които е
подадена, тъй като според настоящият съдебен състав целта на жалбата не е
предизвикване на такава правна последица, а обективиране на искане за
прилагане на правомощията от конкретния държавен орган в защита на
установения в страната правен ред, като от друга страна подадената жалба би
спомогнала и за защита на евентуално накърнен индивидуален правен
интерес или конкретни обществени отношения, свързани с отделен правен
субект или субекти. Затова и в практиката си ЕСПЧ е приел, че изложеното в
жалбите до българските държавни органи представлява част от гарантираната
свобода на изразяване на мнение по смисъла на чл.10 от КЗПЧОС.
Само поради факта на подадената от подсъдимата Ц. А. Б., ЕГН
**********, жалба (сигнал) до СРП от 15.06.2016 г., не следва същият да се
подлага на наказателно преследване, т.е. наказателната репресия на държавата
чрез провеждане на наказателен процес за изначално несъставомерно деяние
или деяние не би се оказала законосъобразна, целесъобразна и/или ефективна.
Би се стигнало до положение, жалбоподателката Ц. А. Б., ЕГН ********, да
се преследва по наказателен ред само по повод на неговата жалба до
компетентен да я разгледа орган и описаните от нея твърдения, свързани с
дейността на тъжителя относно извършена от него възможна престъпна
проява, предвидена в НК, при което съдът в контекста на изложеното извежда
липсата, не само на обективна, но и не субективна страна на твърдяното като
извършено деяние/ деяния.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано
деяние, което да покрива признаците на престъплението клевета, поради
3
което тъжбата не отговаря на изискванията на закона в нея да е описано
извършено престъпление от частен характер, извършено чрез подаване на
жалба до Софийска районна прокуратура и делото следва да се прекрати на
основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК.
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
2, вр. чл. 81 от НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 7009/2023 г. по описа на 109-и
състав на СРС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да обжалвано в 15-дневен срок от
получаването на съобщението пред Софийски Градски съд.
Препис от същото да се изпрати на страните и техните процесуални
представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4