Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 4364 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.12.2018 г.
на ответника „В.Б.“ ЕАД против решението от 20.11.2018 г. по гр. дело № 5858/2018
г. на Софийския районен съд, 168 състав в частта, с която е уважен предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че последният дължи на “Т.С.” ЕАД
сумата от 295,38 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“***********с
аб. № 425748, както и сумата от 12,00 лв. – такса за извършена услуга за дялово
разпределение за същия период, с които суми неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 15.08.2017 г. / датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ до
окончателното изплащане за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 55935/2017 г. по описа на СРС, 75 състав. С решението жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 461,23
лв. и за заповедното производство – в размер на 55,36 лв.
В жалбата се твърди, че дадената от СРС
правна квалификация на иска е неправилна, като се поддържа, че претендираното
от ищеца вземане не е за неоснователно обогатяване, а е вземане, произтичащо от
договорни отношения във връзка с доставка на топлинна енергия. Дадената
неправилна квалификация на иска е довела и до неправилния извод на съда, че
направеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Според въззивника ищцовото дружество незаконосъобразно е
променило титуляра на партидата и е префактурирала натрупаните задължения на стария
титуляр на партидата - М.Н.на името на ответника. Неправилни били и изводите на
СРС за дължимост на такса за услугата дялово разпределение, тъй като тази
услуга се извършва от трето за спора лице, а не от „Т.С.“ ЕАД. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски за производството пред СРС и СГС.
Въззиваемата страна – ищец „Т.С.“ ЕАД не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с която установителните
искове са отхвърлени, не е обжалвано от „Т.С.“ ЕАД, поради което е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Противно на доводите в жалбата, дадената от СРС правна
квалификация на иска е правилна. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен
по реда на чл.422 ГПК установителен иск за признаване съществуването на
вземане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № № 55935/2017 г. по описа на СРС, 75
състав.В заповедното производство, ищецът е претендирал от длъжника вземане,
представляващо сумата, с която се е обогатил за сметка на кредитора поради
спестяване на разходи за заплащане на ползваната в топлоснабдения имот топлинна
енергия и на такса за услугата дялово разпределение. В заявлението изрично е
посочено, че длъжникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди. В
издадената заповед за изпълнение на парично задължение е допусната очевидна
фактическа грешка в основанието, от което произтича заявеното вземане-в
заявлението заявителят е посочил, че вземането представлява сумата, с която
длъжникът се е обогатил за негова сметка, а в издадената заповед съдът е
посочил, че вземането представлява цена на топлинна енергия, доставена в имота,
която не е заплатена от длъжника. В депозирана по делото искова молба ищецът е
поддържал, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването. При така изложените факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното от ищеца право, дадената от съда правна квалификация
на иска е правилна.
Решението
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си
на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от
страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за имота за периода от м. 05.2013 г. – м.04.2014 г. и на такса за
услугата дялово разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и
по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да
докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и
общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната
връзка/.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ответникът -търговец е собственик на
процесния имот, като между страните няма спор относно факта, че между тях не е
сключван писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ / в действаща редакция –изм.
ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. за продажба на топлинна енергия
за небитови нужди.Ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.
33а от ДР на ЗЕ с оглед качеството му на търговец, а и по аргумент от
противното на нормата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ / нова ДВ, бр.54 от 2012
г..Несъмнено е, че ответното търговско дружество няма собствени битови нужди,
поради което попада в категорията „небитов клиент“. Предвид установеното
качество на ответника, обстоятелството, че същият е собственик на процесния
топлоснабден имот не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на
договор за търговска продажба на топлинна енергия, сключен с конклудентни
действия по чл.150, ал.1 ЗЕ. Същевременно от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че партидата за абонатен № Т425748
се води на името на Милко Асенов Николов /бивш собственик на имота/, като за
процесния период в имота е ползвана и е начислявана топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация и за БГВ, отчитана от 1 бр. водомер на база реален отчет,
като стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 295,40 лв.
Във връзка с доводите на въззивника, че партидата се води на името на трето за
спора лице – бивш собственик на имота, следва да се посочи, че това
обстоятелство не променя извода, че именно новият собственик на имота е спестил
разходи за заплащане на доставената в него топлинна енергия. Последният не е
изпълнил задължението си по чл.63, ал.3 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди да уведоми продавача в едномесечен срок от
придобиване на имота за промяна на партидата с прилагане към заявлението на
акта за собственост, поради което за продавача е възникнало правото да промени
партидата. Ето защо, правилно СРС е приел, че ползването на топлинна енергия от
ответното дружество при липса на сключен договор в изискуемата се от закона
писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод,
че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е
обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да
направи за доставената от ищеца , а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената
на услугата, т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като
обогатяването и обедняването произтичат от един и същи факт.
Неоснователни са и доводите в жалбата,
че неправилно СРС е приел, че ищцовото дружество има вземане в размер на 12,12
лв. – спестени разходи за такса за услугата дялово разпределение, доколкото
тази услуга е извършвана от трето за спора лице, а не от ищцовото дружество. Съгласно
чл. 61 от Наредба № 16-334/08.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество
и търговеца, извършващ дялово разпределение, съгласно чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с цената на услугата дялово разпределение по силата на закона
възникват две относително независими правоотношение, чиито страни и предмет се
определят от него, като по едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената
на услугата, а по другото възниква задължение за клиента да заплаща сумата за
тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, който се сключва по
реда на чл.139в, ал.3, т.4 ЗУ между търговеца /топлинния счетоводител/ и
топлофикационното дружество, се определя
само цената на тази услуга, а в договора по чл.140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дяловото разпределение, се определят условията
и начинът на плащане на услугата. Тази законова уредба установява задължение на
купувача на топлинна енергия /клиент/ да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора, сключен между
него и топлинния счетоводител, като е без значение факта, дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали
въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ услугата. Без значение е и
дали ОУ на топлофикационното дружество установяват задължение за купувача /клиента/
да заплаща на същото дружество суми за дялово разпределение. Единственото
основание за възникване на задължението на клиентите за плащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество е услугата да е била извършена, а в
конкретния случай това е установено от приетото по делото заключение на СТЕ.
С оглед изложеното, правилен е и
изводът на СРС за неоснователност на заявеното от ответното дружество
възражение, че вземането е погасено по давност, тъй като последното се погасява
с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от дата на имущественото
разместване без основание.
Поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част, следва да
бъде потвърдено.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски за настоящото производство. Въззиваемата страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но доколкото по делото не е депозиран отговор на
въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство в откритото
съдебно заседание, такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.11.2018 г. по гр. дело
№ 5858/2018 г. на Софийския районен съд, 168 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.