№ 207
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502246 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивните жалби на ответниците „БУЛМИКС-
97“ ООД и И. Г. Г., подадени срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-11 състав, постановено на 24.04.2019 г. по гр. дело № 407/2015 г., с което
жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на ищеца Е. С. С. сумата 94 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 4 500 лева обезщетение
за имуществени вреди на осн. чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвена
от процесуалния представител на жалбоподателя И. Г. Г., се развиват оплаквания за
допуснати от градския съд процесуални нарушения в първоинстанционото
производство, за необоснованост и незаконосъобразност на изводите му. Твърди се, че
по делото не е изготвен доклад с разпределение на доказателствената тежест, което е
довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и че на вещите
лица не са поставени въпросите, посочени от жалбоподателя. Поддържа се също, че
съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства – например
документи, издадени от НЗОК.
По съществото на спора се поддържа, че необосновано съдът е приел, че
жалбоподателят Г. е извършил деликт, доколкото пострадалият от злополуката ищец е
претърпял инцидента преди възникване на трудовото му правоотношение. Излагат се и
доводи за състоянието на пострадалия с оглед на данните, че същият страда от
1
психично заболяване и е употребил алкохол. В тази връзка се оспорват изводите на
съда, че не е налице принос на ищеца за настъпване на уврежданията. Твърди се, че
ищецът не е доказал, че всички констатирани увреждания са в пряка причинна връзка с
процесния инцидент, поради което и определеното му обезщетение за имуществени
вреди се явява прекомерно завишено
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции, а в
условията на евентуалност – намаляване на обезщетението.
В жалбата на ответника „БУЛМИКС-97“ООД се твърди, че необосновано
градският съд е приел, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на дружеството. Излагат се съображения, че не е доказано да е налице
деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а изложените от ищеца обстоятелства и събраните
по делото доказателства сочат на трудова злополука. Развиват се съображения, че след
като между страните е бил сключен трудов договор и дори при невръчен трудов
договор и неизпратено уведомление до НАП, изпълняваната от работника работа е по
трудово правоотношение. От това се правят изводи, че искът е следвало да бъде
предявен по реда на чл.200 от КТ, а не по реда на чл.45 и 49 от ЗЗД. Твърди се, че
ищецът не е доказал елементите на непозволеното увреждане, каквото съдът е приел
като основание на иска.
Оспорват се изводите на градския съд, че е налице противоправно поведение на
техническия ръководител И.Г. с аргументи, че след като съдът е приел, че не е налице
трудова злополука, не би могло да се прилагат изискванията за безопасност на труда и
тяхното нарушаване от страна на ответника Г.. Цитират се показанията на свидетеля
П., че в деня на злополуката Г. не е бил на работа, поради което необосновано съдът е
приел, че последният е разпоредил на ищеца извършването на демонтажни работи.
С доводи, че случилото се представлява трудова злополука по смисъла на чл.200
от КТ, се твърди, че това изключва отговорността на виновния работник/служител на
работодателя по чл.45 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемият ищец Е. С. С. оспорва жалбите. В изпратеното до въззивния съд
писмено становище не се излагат конкретни съображения.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
2
От приложения към исковата молба трудов договор № 2699/06.02.2009 г. е
видно, че с него работодателят „Булмикс 97“ ООД е сключил с работника Е. Е.С.
договор за изпълнение на работа на „строителни обекти в София и страната“ на
длъжност „Общ работник“. Записано е, че работникът се задължава да постъпи на
работа на 09.02.2009 г.
По делото не се спори, че на 07.02.2009 г. ищецът Е.С. е паднал в асансьорна
шахта, в резултат от което получил тежки травматични увреждания. Не се спори също,
че акт за трудова злополука не е бил съставян.
От приложеното НАХД № 11 324/2014 г. по описа на Софийския районен съд,
НО, 107 състав се установява, че срещу ответника И.Г. е било образувано наказателно
производство за извършване на престъпление по чл.134, ал.2 във връзка с чл.129 от НК
– причиняване на средна телесна повреда другиму поради немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност.
Видно от определение на наказателния съд, постановено на 18.10.2016 г.,
наказателното производство, образувано срещу ответника Г., е било прекратено –
поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на
деянието.
За установяване на обстоятелствата, довели до пропадането на ищеца в
асансьорната шахта са разпитани свидетели.
Свидетелката Ю. А. – съпруга на ищеца, е разказала, че през 2008 г. съпругът й е
работил за фирма „Булмикс 97“ в продължение на три месеца. В началото на 2009 г.
отново му се обадили да отиде на работа в същата фирма. Той си изкарал „медицинско“
и тръгнал с влака за София. Бил настанен в старата печатница, където нощували и
другите работници. Обадила му се на 06 февруари, когато имал рожден ден. Когато му
се обадила и на 07 фувруари, той говорел задъхано, но не й казал, че е паднал. За
злополуката разбрала от колегите му, които се обадили на сина й, че Е. е в „Пирогов“.
Свидетелят П. П., който работи като икономист в „Булмикс 97“ ООД, е
посещавал обекта „Старата печатница“, на който е работил ищецът. Работело се в двете
крила на печатницата, а на едното се правел и вътрешен ремонт. Свидетелят знае за
инцидента, но не е очевидец. Помни, че се е случил в почивен ден, научил за него в
понеделник. Има впечатления, че обектът е бил обезопасен – погледнато отстрани. Не
знае, дали на обекта е имало асансьори, знае, че се е работило на няколко етажа.
3
Свидетелят И. И. също работи в „Булмикс 97“ ООД – като експерт по
безопасност и условия на труда. Периодично посещавал обекта, на който работел
ищецът Е.С.. Това не бил типичен строителен обект, тъй като се извършвал ремонт на
част от сградата, а другата част функционирала. Достъпът до обекта се контролирал от
самата печатница, имало бариера и пропусквателен пункт. Работниците, които не били
от София, нощували в няколко пригодени за спане помещения на партерния етаж.
Ремонтът се изразявал в това, че трябвало да се изкърти мазилката до основи и
върху нея да се нанесе нова. За изхвърляне на изкъртеното имало направени тунели
през прозорците. По принцип било забранено използването на асансьорите,
възложителят не разрешавал. Преди това асансьорът се ползвал само за хора.
Свидетелят не знае, дали вратите на асансьорите са били блокирани.
И. е обяснил практиката на дружеството: работникът си носи документите,
договорът се изпраща на НАП и на другия ден работникът започва работа. В случая
договорът бил сключен в петък и първият работен ден за ищеца е бил понеделник. В
деня на злополуката на обекта работели и други хора. Свидетелят не е присъствал на
инцидента. В болницата лекарите казали, че ищецът е бил пиян. Свидетелят не си
спомня имената на лекарите.
Обектът бил обезопасен, други инциденти не е имало. Инспекцията по труда
правила проверка след случая и не установила нередности. Инструктаж за безопасност
се провеждал от техническия ръководител. Блокирането на асансьорите било
задължение на възложителя.
Свидетелят В. П. – главен инженер, бил на обекта в тази събота, когато се
случила злополуката с ищеца, но не на мястото, където работел Е.С.. В този ден
бригада извършвала демонтажни работи – сваляне на мазилка и демонтиране на
фаянсови плочки. Отпадъците се изхвърляли по улуци и шахти. Събраните отпадъци се
събирали и се изхвърляли от малка машина. След като Е. паднал, работниците
извикали свидетеля. Видял ищеца в шахтата, който охкал, но си говорели. Височината,
от която паднал, била около 3 метра.
Групата, с която работел Е.С., била от Варна и трябвало да започнат работа в
понеделник. Бригадир на групата бил М. и на него се съобщавало каква работа има да
се свърши и за какви пари. Свидетелят не знае, защо ищецът се е намирал на обекта в
събота, как е влязъл. За сградата има пропусквателен пункт, който е на инвеститора, но
в обекта може всеки да влезе. На този ден техническият ръководител И.Г. бил в
почивка.
Свидетелят Р. П. – съуправител и съдружник в „Булмикс 97“ ООД от 2011 г., не
4
бил в София в деня на злополуката, уведомили го по телефона. Проверили, че лицето е
следвало да се яви на работа в понеделник и не знае защо е работило в събота. Според
този свидетел, ищецът не е имал работа на обекта в събота. В този период фирмата не е
имала трудовоправни отношения с него. Настаняването на работниците и работата
били различни неща. Работниците били настанени в същата сграда, но с отделен
пропусквателен пункт, от която не може да се отиде директно на обекта – няма пряка
връзка. Имало охрана, но тя била на печатницата. И в събота работели работници.
Не всички били предупредени, че асансьорите не са съвсем затворени. Те не се
ползвали, защото нямало ток.
От приетата пред градския съд комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Х. М. – неврохирург, д-р М. М. – ортопед-
травматолог и д-р Е. М. – психиатър, се установява, че в резултат от падането Е.С. е
получил следните травматични увреждания:
Многофрагментна вътреставна фрактура на голямопищялната кост на лявата
подбедрица;
Контузия на гръдния кош с фрактура на 9-то и 11 ребро в ляво;
Травматичен кръвоизлив в лявото плеврално пространство;
Контузия на левия бъбрек;
Фрактура на страничния израстък на 1-ви поясен прешлен в ляво;
Компресивна фрактура на 5-ти гръден прешлен с клиновидно снишение на
тялото и оформена остра гърбица;
Фрактура с разместване на 4-ти, 5-ти и 6-ти гръдни прешлени;
Стесняване на гръбначния канал в гръдната област;
Контузия и притискане на гръбначния мозък на гръдно ниво;
Двигателна слабост на долните крайници;
Увреждане на гръдни нервни коренчета;
Фрактура на опашната кост.
В заключението изрично е посочено, че лекостепенните фрактури на 4-ти, 5-ти и
5
6-ти гръдни прешлени са диагностицирани късно, което е довело до утежняването им
във времето.
Във връзка с първоначално установените увреждания е проведено 17-дневно
лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. На 11.02.2009 г. са извършени лапароцентеза и
левостранна долна торакоцентеза – 2 операции. В съдебно заседание на 05.03.2019 г. д-
р М. е допълнил, че в гръдната кухина е намерено количество от 800 мл. кръв, която по
спешност е била евакуирана, за да се освободи белият дроб.
Поради влошаване на състоянието пострадалият е би преведен в реанимация,
където е проведено комплексно медикаментозно лечение, включително многократни
кръвопреливания. След стабилизирането му е оперирана фрактурата на
голямопищялната кост и е поставена метална остеосинтеза с две плаки – трета
операция.
При ортопедичен преглед през месец октомври 2009 г. са установени
рентгенологични данни за компресивна фрактура на петия гръден прешлен и ищецът е
насочен за хоспитализация. В съдебно заседание вещите лица са обяснили, че не е
изключено, тази фрактура да е била получена и в по-късен момент, но няма данни тя да
е била причинена след инцидента.
През периода 08.02.-17.02.2010 г. е проведено болнично лечение в
неврохирургичната клиника на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Там е била направена
четвъртата операция – ламинектомия /премахване на част от гръбначната кост/ и
гръбнакът е бил фиксиран.
От 15 до 18.06.2010 г. е извършена пета операция – за оперативно отстраняване
на остеосинтезния материал.
От 30.07. до 21.08. 2012 г. ищецът е постъпил отново на лечение в
неврохирургичната клиника на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Оперативно е направена
ревизия на областта, оперирана през 2010 г. Отстранени са епидурални сраствания и
костен фрагмент, притискащ гръбначия мозък по средата на предходната
ламинектомия, извършено е разширяване на ламинектомията до горния и долния здрав
прешлен. Това е била шестата операция.
При извършения на 18.01.2018 г. личен преглед на ищеца, вещите лица д-р М. и
д-р М. са установили, че към този момент Е.С. е в състояние на тежка инвалидност,
напълно зависим от грижата на околните. Налице е долна парапареза /намалени по
обем и по сила активни движения на долните крайници/, но без изразен спастицитет, с
нормален мускулен тонус. Според експертите, налице е непълна, частична увреда на
гръбначния мозък на нивото на счупените прешлени. Една допълнителна хирургична
6
интервенция и последваща активна, специализирана рехабилитация биха могли в
известна степен да подобрят състоянието му.
Вещото лице психиатър д-р М. е описала на базата на анамнеза, снета по данни
на ищеца и на базата на налична медицинска документация, че през 1980 г. Е.С. бил
предсрочно уволнен от казармата поради психично заболяване. Бил лекуван в
психиатрия. След това не е съставяна медицинска документация за това заболяване, а
през 1986 г. получил свидетелство за управление на автомобил. Диагноза „параноидна
шизофрения“ е регистрирана за пръв път в рецептурна книжка на 07.08.2008 г. През
месец юни 2009 г., когато е постановено решение на ТЕЛК, за пръв път е регистриран
халюцинаторно-параноиден синдром. В решението ТЕЛК е отбелязала, че до
експертизата освидетелстваният е бил работоспособен, което кореспондира с
анамнезата от ищеца и съпругата му. Вещото лице посочва, че в епикризите от
болничните лечения не е регистрирано психично заболяване, което в описаната тежест
несъмнено би имало външни прояви в изказванията и поведението му, създаващи
впечатление за неадекватност.
При извършения от д-р М. преглед не се установяват активни шизофренни
симтоми. Но в заключението си тя посочва, че след инцидента е настъпило влошаване
в психичното състояние на ищеца, предизвикано от стресогенното събитие, с изява на
халюцинаторно-параноидна симптоматика. На фона на провежданото лечение, към
момента на прегледа психичното заболяване е в терапевтична ремисия. В съдебно
заседание д-р М. е отговорила на въпрос на страната, че е възможно след психотичен
пристъп да има продължителна 30-годишна или дори доживотна ремисия. Обяснила е,
че липсва обективна информация за състоянието на ищеца към момента на
злополуката, нито какви медикаменти е приемал за психичното си заболяване.
Изхождайки от данните, че в първото решение на ТЕЛК като дата на
инвалидността е посочена 10.03.2009 г., д-р М. изразява становище, че преди
травматичното увреждане ищецът не се е явявал на ТЕЛК, няма данни за непрекъснато,
тежко протичащо шизофренно заболяване. Според нея, заболяването протича
пристъпно. И в съдебно заседание, на въпрос на представител на ответника Г.
потвърждава, че поради липса на медицинска документация, не може да се отговори
какво е било психичното му състояние към датата на инцидента. Обяснила е, че
употребата на алкохол може да влоши протичането на параноидната шизофрения,
може да предизвика изявата на нови пристъпи или въобще задълбочаване на
симптоматиката, но не и да отключи заболяването.
По повод въпросите за психичното състояние на пострадалия, д-р М. е заявил
пред съда, че от клиничния си опит знае, че когато болни от шизофрения попаднат в
клиниките на „Пирогов“, ако имат такова разстройство, те на втория-третия ден стават
7
свръхвъзбудени, не спазват болничния режим. Психиатрите ги консултират постоянно
и ги лекуват с много сериозни медикаменти. След като такова лечение не е отбелязано,
това означава, че по време на целия си престой в болницата този човек е бил с
нормално поведение.
А по повод на въпросите, дали в „Пирогов“ лекарите са установили, че
пострадалият е бил под влияние на алкохол, д-р М. е обяснил, че такива данни в
документите по делото няма. Когато има трудова злополука, задължително се взима
кръвна проба или се правят други проби за алкохол и за наркотици, защото в болницата
знаят, че винаги има претенции след това. Такъв документ не е съставян, никъде в
документацията не е записано, пациентът да е имал дъх на алкохол или неадекватно
поведение.
По делото са представени и експертни решения на ТЕЛК както следва:
Решение № 2458 от 29.06.2009 г. за първо освидетелстване. С него на ищеца са
определени 94% трайна загуба на работоспособност с водеща диагноза „шизофрения“.
При определяне на степента на трудоспособност е отбелязано, че 54 % се формират от
травматичните увреждания на долните крайници. В т.4 от това решение е записано, че
преди изготвяне на експертизата от ТЕЛК ищецът е бил работоспособен;
Решение № 0399 от 04.10.2013 г. за преосвидетелстване. С него е определена 100
% загуба на работоспособност с чужда помощ – както за психичното заболяване, така и
за останалите увреждания и последиците от тях;
Решение № 1706 от 14.06.2016 г. С него е потвърдена същата степен на
неработоспособност като са описани и оперативните интервенции.
Свидетелката Ю. А. е разпитана от градския съд и относно обстоятелствата,
относими към неимуществените вреди. Същата е разказала, че след операцията в
„Пирогов“ ищецът бил транспортиран до Варна с микробус, предоставен от фирмата.
На връщане било „ужас“ прибрал се в къщи с много болки. Последвали и други
операции – на гръбначния стълби и прешлените във Варна, непрекъснато взимал
обезболяващи, които му изписвали със „зелена рецепта“.
Свидетелката знае за инцидента, на който съпругът й е станал свидетел в
казармата. Тогава той се стресирал, но после се оправил. Работел на различни места,
имал своя фирма и купувал дрехи от Турция, които превозвал със своя автомобил. Бил
8
шофьор от 30 години, взел „шофьорска книжка“ след казармата. Преди процесната
злополука имал много приятели, но сега вече няма. Преди се грижел за семейството си,
помагал на майка си и сестрите си. А сега станал много нервен, защото постоянно седи
в къщи, не може да се обслужва сам. Свидетелката го вдига, за да го настани в
инвалидната количка.
Относно претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени от ищеца разходи за лечението му, по делото е представен приходен касов
ордер, удостоверяващ, че на 11.02.2010 г. Е.С. е заплатил 4 500 лева за
„Транспедикуларна гръбначна стабилизация“.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
На първо място, видна е разлика в позициите на двамата солидарни ответници.
Ответникът И.Г. поддържа тезата, че от негова страна не е извършен деликт, че
злополуката е настъпила преди възникването на трудовото правоотношение, поради
което за него не е възникнала отговорност по чл.45 от ЗЗД. Ответникът „Булмикс 97“
ООД обаче излага доводи, че инцидентът представлява трудова злополука по смисъла
на чл.200 от КТ, тъй като е настъпила след сключване на трудовия договор, но понеже
ищецът не е представил доказателства за установяването на такава по
административен ред, това изключва отговорността на работодателя. Съдът дължи
произнасяне поотделно по всяка от въззивните жалби.
ПО ЖАЛБАТА НА ОТВЕТНИКА „БУЛМИКС – 97“ ООД:
Принципно вярна е позицията на този ответник, че липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка
за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ. Горното е вярно, доколкото злополуката
е настъпила при условията на валидно възникнало трудово правоотношение. В
настоящия случай трудов договор е сключен, но неговото изпълнение е следвало да
започне на 09.02.2009 г., а към 07.02.2009 г. трудовото правоотношение още не е било
възникнало. Поради това приложението на чл.200 от КТ не подлежи на обсъждане.
А ако ръководството на „Булмикс 97“ ООД е считало, че инцидентът
представлява трудова злополука, негово е било задължението, по силата на чл.57 от
КСО /включително и в редакцията му към 2009 г./, в срок от 3 работни дни да
9
декларира пред териториалното поделение на НОИ злополуката. Такива действия не са
предприети от дружеството, но от неизпълнение на горното задължение този ответник
черпи изгодни за себе си последици с твърдението, че трудовият договор е породил
действие преди 09.02.2009 г., обаче ищецът не е доказал настъпване на трудова
злополука.
Въззивният съд намира, че законосъобразно Софийският градски съд е приел, че
по отношение на „Булмикс 97“ ООД са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на този ответник.
Налице е възлагане на работа от страна на „Булмикс 97“ ООД и изпълнение на
тази работа не само от ищеца, а и от други работници, които са сваляли мазилки и
облицовки в подлежащата на ремонт сграда. Становището на свидетеля Р. П.
/съуправител и съдружник/, че ищецът не е имал работа на обекта в събота, се
опровергава от показанията на останалите свидетели, посочени от ответната страна –
главния инженер В. П. и експертът по безопасност и условия на труда И. И., които
свидетелстват, че на обекта в този ден са работили и други хора, които са извършвали
демонтажни работи с оглед на предстоящия ремонт, за който „Булмикс 97“ ООД бил
сключил договор с печатницата. Следователно, не би могло да се приеме, че ищецът
Е.С. самоволно се е озовал на мястото на злополуката и по своя инициатива е започнал
да работи.
Съдът намира, че е установено и противоправно поведение /бездействие/ от
страна на длъжностни лица на възложителя на работата, които не са предприели мерки
за осигуряване на безопасността на работниците. Самият отговарящ за безопасността
на труда И. И. е заявил в показанията си пред съда, че не знае, дали вратите на
асансьорите са били блокирани, макар че по принцип възложителят на ремонта бил
забранил използването им. А съуправителят Р. П. е признал, че „не всички били
предупредени, че асансьорите не са съвсем затворени“. В решението си градският съд
подробно е цитирал приложимите норми – подзаконови нормативни актове за
безопасност на труда и за безопасна експлоатация на асансьори. Независимо дали една
работа е възложена при условията на трудов договор или на друго основание –
облигационно отношение, тези изисквания са приложими и в двата случая.
Независимо кои конкретно служители на дружеството са били задължени да
предприемат действия за предотвратяване на злополуки именно на 07.02.2009 г.,
очевидно тези задължения не са изпълнени.
Налице и увреждане на лице, изпълняващо възложената му работа и това
10
увреждане е в пряка причинна връзка с изпълнението на работата.
С оглед на горните съображения, решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено в частта, с която е прието, че ответникът „Булмикс 97“ ООД следва
да бъде осъден на осн. чл.49 от ЗЗД да обезщети вредите, претърпени от Е.С..
Във въззивната жалба на „Булмикс 97“ ООД не се съдържат оплаквания за
нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимите обезщетения.
Такива оплаквания се съдържат в жалбата на ответника Г.. В случая солидарните
ответници са обикновени другари, поради което направените от единия от тях
възражения или оплаквания нито ползват, нито не вредят на другия.
Тъй като обаче се иска отхвърляне на исковете изцяло, въззивният съд счита за
необходимо да обсъди и справедливостта на присъденото обезщетение. С оглед на
броя и тежестта на травматичните увреждания; на извършените 6 оперативни
интервенции и свързаните с тях допълнителни страдания; на трайната загуба на
трудоспособност, съдът намира, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на
94 000 лева е справедливо. Що се отнася до имуществените вреди, те са обезщетени в
размера, в който са доказани.
Въпреки че в отговора на исковата молба от ответника „Булмикс 97“ ООД не е
направено възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, съдът намира,
че за пълнота на изложението и това възражение, направено от солидарния ответник
Г., следва да бъде обсъдено.
На първо място, недоказано остава твърдението, че ищецът е бил алкохолно
повлиян към момента на злополуката. Такива данни в медицинската документация
няма, а както е заявил д-р М., утвърдена практика в болница „Пирогов“ е, при трудова
злополука задължително да се правят проби за алкохол и за наркотици, защото в
болницата знаят, че винаги има претенции след това. Извод за въздействие на алкохол
не може да се направи само от показанията на свидетеля И., който няма преки
впечатления, а твърди, че в болницата били казали, че ищецът е бил пиян.
На второ място, не се установява, падането на ищеца в шахтата да се дължи на
психичното му заболяване. Въпреки че същият страда от шизофрения от 1980 г., по
делото няма каквито и да било данни, че към 07.02.2009 г. и конкретно към момента на
падането му в шахтата, болестното му психично състояние да е било до такава степен
обострено, че да е довело до инцидента. Никой от останалите работници не е съобщил
за неадекватно поведение. Свидетелят В. П., който е бил извикан от работниците след
падането на Е.С., разказва, че ищецът охкал, но си „говорели“. Този свидетел, който е
11
служител на ответното дружество, също не съобщава за поведение на пострадалия,
сочещо на болестно състояние. А в медицинската документация, съставена в
„Пирогов“ също няма данни за прояви на психично заболяване и предприето
психиатрично лечение.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на ответника
„Булмикс 97“ ООД е неоснователна.
ПО ЖАЛБАТА НА И. Г. Г.:
Същата е основателна. Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционния, че по отношение на този ответник са установени предпоставките
на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност.
На първо място, по делото не се оспорва, че на 07.02.2009 г. Г. не е бил на
работа, понеже е било почивен ден. На обекта е присъствал главният инженер П.. На
второ място, увреждането е настъпило преди да е започнало изпълнението на трудовия
договор. По делото няма доказателства, именно Г. да е възложил на бригадата от Варна
да започне работа още в събота – без проверка на безопасността на обекта и без
инструктаж на работниците. В случая от страна на ищеца не е доказано такова
противоправно поведение на този ответник, което да е довело до непозволеното
увреждане. Искът спрямо този ответник е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния относно основателността на иска срещу ответника И.Г., в тази му
част решението на СГС следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Поради основателността на тази жалба, в полза на жалбоподателя Г. следва да се
присъдят разноските за двете съдебни инстанции. В производството пред СГС същите
са документирани в размер на 4 320 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От
пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Градският сд е приел, че възражението е неоснователно и в тази му
част решението не е обжалвано. С решението си градският съд е осъдил ищеца да
заплати на ответника Г. 25,92 лева разноски – съразмерно на отхвърлената част от
иска. С въззивното решение следва да му се присъди разликата от 4 294,08 лева.
Решението на СГС следва да се отмени и в частта, с която ответникът Г. е
осъден да заплати заедно с „Булмикс 97“ ООД разноските за първоинстанционното
производство.
12
За производството пред апелативния съд жалбоподателят Г. е заплатил 4 320
лева адвокатско възнаграждение и 500 лева държавна такса. От ищеца не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На жалбоподателя се
дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 4 820 лева.
Въззиваемият ищец не е направил искане за присъждане на разноски за
настоящата инстанция. Такива не са и документирани.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-11
състав, постановено на 24.04.2019 г. по гр. дело № 407/2015 г. В ЧАСТТА, с която
ответникът И. Г. Г. е осъден солидарно с „БУЛМИКС 97“ ООД да заплати на Е. С. С.
сумата 94 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 4 500 лева обезщетение за
имуществени вреди на осн. чл.45 от ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. С. С., предявен на осн. чл.45 от ЗЗД срещу И. Г. Г. за
заплащане на 94 000 /деветдесет и четири хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди и 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева обезщетение за имуществени вреди.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-11
състав, постановено на 24.04.2019 г. по гр. дело № 407/2015 г. И В ЧАСТТА, с която
ответникът И. Г. Г. е осъден заедно с „БУЛМИКС 97“ ООД да заплати по сметката на
Софийския градски съд 3 976 /три хиляди, деветстотин седемдесет и шест/ лева
държавна такса и 1 789,20 /хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и 20 ст./
разноски – заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която
„БУЛМИКС 97“ ООД е осъдено да заплати на Е. С. С. 94 000 /деветдесет и четири
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди и 4 500 /четири хиляди и петстотин/
лева обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която
„БУЛМИКС 97“ ООД е осъдено да заплати на по сметка на Софийския градски съд
3 976 /три хиляди, деветстотин седемдесет и шест/ лева държавна такса и 1 789,20
/хиляда, седемстотин осемдесет и девет лева и 20 ст./ разноски.
13
ОСЪЖДА Е. С. С. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 53 да заплати на И.
Г. Г. с ЕГН**********, с адрес на призоваване гр. ***, бул. „***“ № 86, ет.1, офис 4 –
адв. П.К., още 4 294,08 /четири хиляди, двеста и деветдесет лева и 08 ст./ разноски за
производството пред Софийския градски съд, както и 4 820 /четири хиляди, осемстотин
и двадесет/ лева разноски за производството пред Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14