РЕШЕНИЕ
№
25.03.2021г.,
гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка
Табакова като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 950 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на К.В.Т. да заплати на И.И.М., сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и опетняване на
имиджа му, причинени вследствие на
неоснователно подадена от Т. жалба до ДНСК, в която били изнесени неверни
твърдения за незаконно изградена от ищеца дърводелска работилница, за която
узнал от получени отговор изх. №
РК-990-00-397 от 01.09.2020г. на РДНСК Пазарджик, ведно със законна
лихва от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът
твърди, че е собственик
на дърводелска работилница,
находяща се в имот с идентификатор 23008.8.470 по КККР на с. Дорково,
одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010г., на Изпълнителен
директор на АГКК /бивш УПИ
Х1-865, кв. 49/, с административен
адрес: село Дорково, Община Ракитово ул.”Марица”
№ 43. Твърди, че същата е законно построена и е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 8 / 23.06.2016г., издадено
от Главния архитект
на Община Ракитово. Въпреки законността на изпълнения от него строеж,
ответникът К.В.Т. многократно,
в периода 2019г.-2020г., подавал
жалби за законността дърводелската работилница до различни институции, по които последвали проверки, предимно от служители на Община Ракитово.
Излага, че при извършените
проверки по жалбите, компетентните органи констатирали, че изграденият от него строеж е законосъобразен,
като за това бил уведомен и подателя на жалбите-ответника Т..
Въпреки това Т. продължавал да подава нови жалби
срещу законността на изградената работилница.
От изпратено до него писмо
с изх. № РК-990-00-397 от
01.09.2020г., на РДНСК Пазарджик, ищецът
бил уведомен за резултата от извършена
проверка във връзка с поредна жалба на К.Т.. Предвид че при проверката
се установило, че работилницата е изградена и работи законно, счита, че с тази си
последна жалба Т. е разпространил неверни обстоятелства относно изградените от него обекти в поземления
имот, като е поискал съвместна проверка на законосъобразността
на „…всички сгради …“, въпреки че знаел за законосъобразността
на изградените постройки, тъй като бил
уведомяван за резултатите от предходните проверки. Разпространявайки неверни
обстоятелства относно изградената от ишеца постройка, които ставали достояние
на широк кръг от служебни лица
от контролни институции и от общинска администрация, ответникът уронвал честта и опетнявал имиджа му пред обществото.
Предвид че населеното място и общината, в която живеел са малки
като територия и население и почти всички се познавали,
подаването на жалбите и сигналите срещу ищеца станали обществено достояние и много хора, които
го познавали започнали се съмняват дали
дърводелския му цех е незаконен. Започнали коментари по заведенията, че ползвайки се от
общественото положение като общински съветник
за мандат 2019-2023 в Общински
съвет Ракитово, М. се е възползвал от служебното си
положение и е превишил властта си, за да ползва незаконни
обекти. В тази връзка било разколебано
доверието на избирателите, които гласували за него. В резултат на това ищецът започнал
да изпитва неудобство и безпричинен срам, ограничил социалните си контакт,
за да избегне въпроси и коментари, свързани със законността
на работилницата. С действията
си Т. злепоставил доброто име на ищеца в обществото, които действия провокирали общественото настроение спрямо него, тъй като
нямал никакви други конфликти с никого и по никакъв повод.
Счита, че за
него е налице интерес от завеждане
на настоящия иск против ответника К.В.Т..
Претендира ответникът
К.В.Т. да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за нанесени неимуществени вреди от непозволено увреждане от изнесени
неверни твърдения в жалбата
до ДНСК, във връзка с която получил отговор с изх. № РК-990-00-397 от
01.09.2020г., на РДНСК Пазарджик, ведно
със законната лихва от завеждането
на настоящата искова молба 23.11.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.В.Т. възразява срещу основателността на предявените искове.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че подаваните от
него жалби и сигнали са неоснователни
и че са с цел да навредят
на доброто му име. Счита, че
същите са израз на правото му да сигнализира
компетентните органи за незаконно строителство, превишаване на нивата на шум и нарушаване на правилата за пожарна безопасност, като целта е да се
преустанови противоправното
състояние, създавано от ищеца, което
пречило не само на него, но
и на останалите живущи на улицата, където се намира обекта
и същия бъде „затворен“ от компетентните
органи.
Претендира при разглеждане на делото „…да бъдат взети
снимките от различните институции…“, както и видео записите,
които са изпратени до тях
в периода между
23-24.11.2020г.“. В писмено становище от 28.01.2021г. излага, че тезата,
която е основа в неговите жалби е единствено шумът.
Съдът като обсъди доводите и
възраженията на страните въз основа на представите по делото доказателства
намира за установено следното:
Ищецът И.И.М.
е собственик на поземлен имот с идентификатор 23008.8.470
по КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и на поземлен имот с идентификатор
23008.8.466, поземлен имот с идентификатор 23008.8.467 и поземлен имот с
идентификатор 23008.8.465 по КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед
РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Върху имота на ищеца с
идентификатор 23008.8.470 е изградена сграда
на допълващо застояване с идентификатор 23008.8.470.2, със застроена площ 51
кв. м., брой етажи 1, с предназначение-промишлена сграда. За изграждането й
са издадени-разрешение за строеж № 7/27.07.1995г. за „Дърводелска работилница“,
протокол № 5/27.07.1995г. за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа и удостоверение за въвеждане в експлоатация
на „Дърводелска работилница“ V категория, издадено
от Главния архитект на Община Ракитово. Върху имота е изградена, но не е
въведена в експлоатация и сграда на допълващо застрояване с предназначение
склад. За изграждането й за поземлени имоти с идентификатори 23008.8.470 и 23008.8.467
са издадени скица № 14/02.08.2019г. и скица № 15/02.08.2019г., с виза за
проучване и проектиране на допълващо застрояване-складови помещения, разрешение
за строеж № 28/14.05.2020г. за допълващо застрояване-складово помещение № 1 със
застроена площ 32,22 кв. м. и складово помещение № 2 със застроена площ от
65,58 кв. м., протокол обр. 2 от 21.07.2020г. за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво. Заверена е и заповедна книга №
2/21.07.2020г.
Изградената в имота на ищеца с
идентификатор 23008.8.470 дърводелска
работилница функционира като цех за производство на палети. За нуждите на производствения
процес е оборудвана с машини за рязане и обработка на дървен материал-банциг, байзер, листач, пистолети за
полагане на палети. Работното време на цеха е основно преди обед от 07,30 часа
до около 14,00 часа през делничните дни. Понякога работата продължавала и след
обед, когато се налагало да се товари стоката.
По повод дейността на дърводелската
работилница от собственика на съседния имот- ответника К.В.Т., били подавани неколкократно
сигнали до различни институции- Община Ракитово, РД ПБЗН Пазарджик,РДНСК Пазарджик, РЗИ
Пазарджик, в периода 04.07.2019г.-16.06.2020г. за незаконност на строителството
и неспазване на противопожарните изисквания, придружени със снимков материал на
складираните в имота дървен материали и готова продукция. По тях са извършвани проверки
от институциите. Становищата на органите по контрол на строителството и на пожарната
безопасност са, че строежът на дърводелската работилница е изпълнен съгласно
одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, т.е., че е законен строеж,
че са спазени противопожарните изисквания и че разстоянието между дърводелския
цех на М. и къщата на Т. от около 22,60 м., съответства на таблица № 39, към
чл. 405, ал. 1 от наредба Iз-1971 за
СТПНОБП.
При тези проверки не е вземано становище
за създаваните от дейността на работилницата шум и запрашеност, както и за
режимът на работа на цеха.
На 11.07.2020г. и 31.07.2020г., по
електронен път, до ДНСК София са изпратени сигнали, че за пореден път цехът
работи в събота и с това нарушава спокойствието
на живущите, че в помещението, което е
за склад има машини, че работи отпреди да е издадено разрешението за строеж, че
дейността на цеха следва да се извършва в промишлената зона, извън населено
място, че е възмутен от бездействието на институциите. Поискано е отново
извършване на проверка и преустановяване дейността на цеха.
Сигналите са заведени с вх. № ПЗ-623-08-800/03.08.2020г.
и вх. № ПЗ-623-08-039/14.07.2020г. и са препратени по компетентност на РДНСК
Пазарджик, с указания за извършване на съвместна проверка със служители на Община
Ракитово относно законността на всички строежи в ПИ с идентификатор 23008.8.470
по КККР на с. Дорково, Община Ракитово, за резултатите от която да бъдат
уведомени подалият сигнала и всички заинтересувани страни.
Съвместна проверка от служители на РДНСК
Пазарджик и служители на Община Ракитово е извършена на 28.08.2020г., за която
е съставен Протокол № 910/28.08.2020г. Не е констатирано извършено в имота незаконно
строителство. С писмо РК-990-00-394/01.09.2020г. ищецът и ответникът са уведомени
за резултатите. Съобщено им е, че в поземлен имот с идентификатор 23008.8.470
по КККР на с. Дорково е изградена и работи законосъобразно „Дърводелска работилница“,
за която има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №
08/23.06.2016г. от Главен архитект на Община Ракитово. В същия имот изграден, но
не е въведен в експлоатация „Склад-допълващо застрояване“, за който е издадено
разрешение за строеж № 28/14.05.2020г. от Главен архитект на Община Ракитово.
Посочено е, че поставените въпроси и запрашеност не са от компетентността на РДНСК и че режимът
на работа се определя с общинска наредба.
От показанията на свидетелите Атим Ваклинов Горанов и Румен Славов Козарев, близки познати на ищеца,
се установява, че подаваните от ответника сигнали и последвалите проверки се
отразили негативно на психическото състояние на М.. Затворил се в себе си,
престанал да се събира и контактува с приятелите си. Избягвал контакти с хора
от селото, защото по кафенетата започнало да се говори, че се възползва от
положението си на Общински съветник, за да работи в незаконния си цех, от което
се срамувал. Това състояние продължавало и към момента
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Отговорността за непозволено увреждане е
предвидена от закона за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите
лица. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959
г. на Пленума на ВС – тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно
правата и интересите на другите граждани. Затова понятието „вреда“ /което не е
нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко
смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост,
здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване
всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от
отговорност. В тежест на ищеца е да докаже останалите елементи.
В случая се претендират вреди от
подадена жалба от ответника против извършваната от ищеца дейност в негови собствен
имот, по която са извършвани проверки. Твърди се, че с нея са разпространени
невери обстоятелства относно законността на изградената от ищеца постройка,
породи което следва да се прецени дали жалбата представлява злоупотреба с
право, в който случай би бил осъществен съставът на чл. 45 ЗЗД.
Сезирането на надлежните органи на
властта с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право
/чл.45 от Конституцията на РБ/ и упражняването му зависи изцяло от тяхната
преценка и воля. Поради това, упражняването на материално и процесуално право /респ.
подаването на сигнал, жалба до компетентен орган/ поначало е правомерно. Това
обаче не изключва възможността за злоупотреба с право, респ. и ангажирането на
отговорността по чл. 45 ЗЗД. Злоупотребата с право е противоправна
и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/,
както и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Противоправно е поведението, когато жалбата или сигналът не
са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат
необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни,
но въпреки това сезира съответния орган, за да навреди другиму, или да накърни
друг обществен интерес / Решение №
758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245/05.11.2014
г., по гр. д. № 1734/ 2014 г., III г. о., решение №53/ 04.04.2018
г. по гр.д.№ 1913/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС /. Отговорността за вреди от
злоупотреба с право се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право.
И при злоупотребата с право вината на дееца се
предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а
неполагане на дължимата от добрия стопанин или добрия търговец грижа.
Подаването на жалби от ответника до ДНСК
с искане за спиране на осъществяваната дейност от ищеца по производство на
палети, защото от нея се вдига шум дори ако за помещението, в което се извършва
са издадени необходимите строителни книжа, не представлява злоупотреба с право
и не може да са квалифицира като противоправно
поведение. По делото безспорно се установи, включително и от разпита на свидетелите
на ищеца, че една от изградените в имота на М. сгради функционира като дърводелска
работилница и че се намира в населено място, в съседство с къщата на ответника Т..
Несъмнено при работата с режещи дърво машини при товарене и разтоварване на
материалите и на готовата продукция се създава шум повече от обичайното в
населено място, който живущите наоколо ежедневно възприемат. Поради това тяхно
право е да подават жалби и сигнали с искане на осъществяване на контрол върху
дейността на обекта. В случая именно така е действал ответника. Оплакванията му
за незаконност на обекта касаят извършваната дейност, която видно от подадения до
ДНСК София сигнал по електронен път от 11.07.2020г. е считал, че неправомерно
се извършва в двор в населено място и е поискал да се вземат съответните мерки.
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни, както в случая е постъпил Т..
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право /т.е. противоправно
поведение/ е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или
за да накърни друг обществен интерес.
В случая не може да се приеме, че
ответникът е действал недобросъвестно, тъй като не се установява с подаването
на жалбата да се цели неправомерно да попречи на извършваната дейност от ищеца
дейност по производство на палети, чрез изнасяне на факти, които са неверни. Безспорно
е, че дърводелската работилница е функционирала и право на ответника е да инициира
проверка дали производствения процес се извършва в съответствие с изискванията
на законите и подзаконови актове за допустимите нива на шум в населено място.
Обстоятелството, че преди това ответникът е инициирал проверки за спазване на
изискванията на ЗУТ при изграждането на обекта, при които не установено незаконност на строителството, не
налагат извод за злоупотреба с право на жалби, тъй като при тези проверки не е
вземано становище относно превишаването на нивата на шум.
Съдът счита също, че действията по
подаване на жалба или сигнал не могат да се определят обидни или
клеветнически.
Обида е налице, когато деецът каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго.
Очевидно подаването на жалба не е обида, а съдържащите се в жалба позорни
обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен
орган.
Ето
защо, съдът счита, че не се установява противоправно
поведение на ответника, поради което неговата отговорност за причинените вреди
не може да бъде ангажирана.
По тези съображения, предявеният от И.И. М. иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Воден от изложеното настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.М. *** срещу К.В.Т. *** за сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законна от завеждането на исковата
молба до окончателното й плащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева