РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 23.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №141 по описа за
Производството
е по чл.284 от ЗИНЗС.
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1273 / 20.04.2018 г. подадена
от К.А.В., ЕГН**********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София и срещу Министерство на правосъдието гр.София, с искане да се осъдят
ответниците да заплатят обезщетение в размер на 60000 /шестдесет хиляди/ лв. за
претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени в периода
20.12.2014 г.- 11.03.2015 г. болки и страдания, които са последица от
неправилно приложение на лекарствен продукт „Нифедипин” и неправилно лечение от
медицинския персонал при Затвора Ловеч, което е причинило на ищеца инфаркт.
Ищецът
моли да се уважат исканията му.
В
открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа
иска.
Ответниците,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и Министерство на
правосъдието гр.София, редовно призовани, не се представляват. Депозиран е
отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се
възстановяване на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за частична основателност на
предявения иск.
Предметът
на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба.
Съдът
е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те
отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение.
Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното
от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки
дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.
Съгласно
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От
твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди,
причинени от бездействие да се осигури лечение на ищеца от Медицински център в
Затвора Ловеч и неправилно лечение с „Нифедипин”, „Валериан” и „Валидол”, което
е довело до получаване на инфаркт.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е изготвено заключение
от вещо лице – специалист по вътрешни болести и кардиология.
За
да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.284 във вр. с чл.3
ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, следва да се
установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба –
поставянето в неблагоприятни условия, в случая липса на медицинско обслужване,
чрез действия и бездействия от административен орган, на лице, изтърпяващо
наказание лишаване от свобода, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка
между поставянето в неблагоприятни условия и вредите.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, причинени чрез
действия или бездействия на административен орган, като вредите трябва да са в
пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия или
бездействия на административния орган по изпълнение на наказанията, т.е. тези
вреди да са закономерно настъпваща последица от действията и бездействията. Съдът
следва да съобрази и презумпцията въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал.
1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода.
Нормативния
акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода. Медицинското
обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за
активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения, които са част от
националната система за здравеопазване и медицинска помощ.
В
медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните
домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична
медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за
укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода лица.
Съгласно
чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения, контролът върху лечебните
заведения за спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, и върху прилагането на утвърдените технологии
и системи за събиране и обмен на информация, и здравно-информационни стандарти
се осъществява от контролните органи, посочени в този ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Анализът
на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на
администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е
създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата
изтърпяващи това наказание. Самата оказана медицинска помощ, качеството ѝ
и съответствието ѝ с утвърдените медицински стандарти, е извън
компетентността на органите по изпълнение на наказанията.
Видно
от събраните по делото доказателства, ищецът в периода от 20.12.2014 г. до
11.03.2015 г. е имал системни оплаквания от задушаване, болка в гърдите и
високо кръвно налягане предимно вечер. В този период той многократно е
посещавал Медицинския център в Затвора Ловеч /листа 23, 25, 27, 29, 31, 33, 35,
37, 39 и 41 от адм.д. №12590/2017 г. по описа на АССГ/. При всяко посещение са
му предписвани и давани лекарствени средства. В някои случаи са давани
лекарства „Ефизол” и „Ринолекс”, в други са били предписвани и давани „Валидол”
и „Валериан”, три пъти е предписван „Нифедипин”- на 03.03.2015г. /лист 35 и 36
от адм.д. №12590/2017 г. по описа на АССГ/, на 10.03.2015 г. и на /лист 39 и 40
от адм.д. №12590/2017 г. по описа на АССГ/ и на 11.03.2015 г. / лист 41 и 42 от
адм.д. №12590/2017 г. по описа на АССГ/. От представената Епикриза /лист 4 от
адм.д.№3437/2015 г. по описа на АССГ/ се установява по безспорен начин, че на 11.03.2015
г. ищецът е получил остър миокарден инфаркт – остро тромбоично запушване на
коронарната артерия, което е наложило извършването на тромбаспирация и
поставяне на интракоронарен стент за възстановяване на нормалния просвет на
кръвоносния съд.
Спорно
по делото е дали претърпените в периода от 20.12.2014 г. до 11.03.2015 г. болки
и страдания, завършили с остър миокарден инфаркт, се дължат на
незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи на
ответниците – неправилно лекуване с „Нифедипин” и липса на лечение за
заболяването коронарна атеросклеротична болест.
От
доказателствата по делото е видно, че ответникът ГДИН, като лице по чл. 12 от ЗИНЗС, е осигурил в Затвора Ловеч материални условия за осигуряване на
медицинско обслужване на лишените от свобода – в Затвора Ловеч има Медицински
център, в който денонощно се осигурява възможност на лишените от свобода,
включително и ищеца, да получат медицинска помощ. По делото е представено копие
от амбулаторна книга на Медицински център в Затвора Ловеч с данни за
посещенията на ищеца и предписаните лекарствени средства. В изявление пред съда
в заседанието по съществото на спора, ищецът заявява, че действително в
Медицинския център в Затвора Ловеч денонощно е осигурявано присъствие на
медици, като дежурства са давали и фелдшери от СБАЛЛС /лист 23 - 24/. През
целия период на ищеца са давани лекарства за симптоматично лечение /лист 23,
изложеното от вещото лице пред съда, и лист 118 от адм.д. №3437/2015 г. на
АССГ/ на високо кръвно налягане. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, се установява, че лечението на симптомите
на високо кръвно налягане с „Нифедипин” не е причина за възникването на остър
миокарден инфаркт. Вещото лице посочва, че при продължаващи оплаквания повече
от два месеца е следвало ищецът да бъде консултиран от специалист по
кардиология, който да прецени какво да бъде диагностичното и терапевтично
поведение и дали е необходимо същият да бъде изпратен в лечебно заведение.
Данни за преценка, че е необходима консултация със специалист, има в
представените извлечения от амбулаторната книга – на 24.02.2015 г. в дневника е
отбелязано „за д-р Т.”. По данни от самия ищец това е редът, по който дежурният
фелдшер отразява необходимостта директорът на Медицински център в Затвора
Ловеч, д-р Т., да прецени необходимостта от консултиране със специалист. Няма
данни по делото ищецът да е преглеждан от д-р Т., въпреки изричното отбелязване
от 24.02.2015 г. По делото е безспорно установено, че през целия процесен
период ищецът не е прегледан от специалист кардиолог и не са му предписвани
медикаменти за лечение на коронарна атеросклеротична болест.
Спорно
по делото е, дали тези действия – предписването на „Нифедипин” и бездействия –
липсата на консултация с кардиолог и на лечение на коронарна атеросклеротична
болест, са административни действия и бездействия на администрацията на
ответниците.
Устройството, дейността и структурата на лечебните
заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, сред
които и медицинските центрове към затворите, се уреждат с правилник, издаден от
Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието и министъра на
здравеопазването /чл. 35, ал. 3, т.2 от ЗЛЗ/.
С Постановление № 159 на МС от 17.07.2003 г. за
определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и на техните специфични функции и за приемане на Правилник за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието са определени лечебните заведения към МП, подробно описани в
Приложение №1 към чл.1 ал.1 от ПМС №159/17.04.2003 г., сред тях е и Медицински
център при Затвора - Ловеч. С постановлението съществуващите до тогава здравни
служби са определени за Медицински центрове - лечебни заведения по ЗЛЗ.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба № 2 от 22.03.2010
г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване
от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения. Лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са
част от националната система за здравеопазване и извършват дейността си в
съответствие с Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието лечебните заведения
към Министерството на правосъдието са специализирани болници за активно лечение
на лишените от свобода и лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински
центрове. Дейността в лечебните заведени се координира и контролира от
министъра на правосъдието чрез Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", а министърът на здравеопазването осъществява методическо
ръководство и съдейства за осигуряването на медицинска и стоматологична помощ
на лишените от свобода.
Искът
предмет на настоящото производство е предявен солидарно против ГДИН и
Министерство на правосъдието, като се твърдят незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на ответниците.
От
данните по делото се установява, че ответниците ГДИН и Министерство на
правосъдието са извършили нужната административна дейност, като са осигурили
откриването на Медицински център в Затвора Ловеч, необходимите материални
условия, дежурства през цялото денонощие от медици, снабдяване с лекарства и
др., т.е. изпълнили са всички свои задължения по чл. 4 от Правилника за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието.
Съгласно
чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника лишените от свобода се изпращат в
държавни или общински лечебни заведения при необходимост от консултативни
прегледи или специализирани изследвания по предложение на директора на
съответното лечебно заведение със заповед на началника на затвора.
В
случая няма направено предложение от директора на Медицински център в Затвора
Ловеч, въз основа на което началникът на Затвора Ловеч да не е издал заповед за
изпращане на ищеца в държавно или общинско лечебно заведение за консултация със
специалист кардиолог и специализирани изследвания. Няма бездействие на
администрацията на ответника ГДИН.
Твърденията
на ищеца са не за липса на медицинска помощ, а за неосигуряването на адекватно
на заболяването му лечение. Тази дейност не е част от административната дейност
на ответниците, а е медицинска дейност - профилактична, диагностична, лечебна и
др.
Съгласно
чл. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
при осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
се спазват правата на пациента и Кодексът на
професионалната етика, а качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра
на здравеопазването. Ал. 3 на същия текст регламентира задължителния характер
предписанията на медицинските специалисти за началниците на затворите,
поправителните домове и арестите, и предвижда медицинското решение да се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.
В
случая твърденията на ищеца се отнасят до качеството на медицинската дейност,
но административния орган не отговаря за начина, по който е лекуван ищеца. Това
се установява безспорно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата.
Безспорно
ищецът е претърпял морални вреди и страдания от неадекватно лечение, но вреди,
които произтичат от неправилно, неадекватно лечение на налично заболяване, не
основават отговорността на ответниците ГД "ИН" и Министерство на
правосъдието по реда на ЗИНЗС във вр. със ЗОДОВ, тъй като не касае
дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената
медицинска помощ / в този смисъл Решение № 12445 от 17.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 6338/2016 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ
държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според
правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е
властническа дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на
закона. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно
административно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание. В
конкретния случай тези изисквания са били осъществени - на ищеца е осигурявана
възможност за посещение в МЦ в Затвора Ловеч за провеждане на лечение по
лекарско предписание.
По
делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, последица
което да са твърдяните вреди. Поради
това не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск
/чл.285 ал. 1 от ЗИНЗС във вр с чл. 203 ал.2 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/.
Медицинската
помощ и лечение, извършвани в лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода, не са административна дейност на специализираните органи по изпълнение
на наказанията. Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не
съставлява "административна дейност" /така Решение № 7514 от
22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2014 г. и др./.
Искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На
основание чл. 9а, ал. 2
от ЗОДОВ, разноски по делото ищецът
не е внасял, депозитът за възнаграждение на вещото лице в размер на 50 лева е
платен от бюджета на Административен съд – Ловеч, видно от отчет-извлечение
№44/23.05.2018 г. за изплатени сума от бюджета на АдмС – Ловеч.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати депозита за възнаграждение на вещо лице в
размер на 50 лева, като сумата се присъди в полза на Административен съд -
Ловеч.
С
оглед изхода на делото, съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС и Тълкувателно решение
№ 3/13.05.2010 г. по т.д.№ 5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на
ответника ГДИН гр.София да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от
ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 8,
изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 и чл. 25,
ал.
1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр.с чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл.172 от АПК, чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС Ловешкият
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявената искова молба с вх. № 1273 / 20.04.2018 г. подадена от К.А.В., ЕГН**********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и срещу Министерство
на правосъдието гр.София, с искане да се осъдят ответниците да заплатят
обезщетение в размер на 60000 /шестдесет хиляди/ лв. за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени в периода 20.12.2014 г.-
11.03.2015 г. болки и страдания, които са последица от неправилно приложение на
лекарствен продукт „Нифедипин” и неправилно лечение от медицинския персонал при
Затвора Ловеч, което е причинило на ищеца инфаркт.
ОСЪЖДА
К.А.В., ЕГН**********,***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, представлявана от главен директор, сумата от 100 лв.
/сто лв./, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.А.В., ЕГН**********,***, да заплати на Административен съд - Ловеч,
представляван от председател, сумата от 50 лв. /петдесет лв./, представляващи
разноски за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да
се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
Административен
съдия: