№ 25
гр. Девин, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100285 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.286 – чл.288 ТЗ, във връзка с чл.112 Закон за
обществените поръчки, във връзка с чл.79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците „М. инж.” ЕООД и „Л. Ен.” ООД са
съдружници в ДЗЗД “К. М. инж.-Л. Ен.”, Булстат: *********, с адрес: гр.С.-****, район С.,
кв. Б., ул. Л. бр. № *, ет.*, представлявано от управителя К. Ст. П.. Твърдят, че ДЗЗД "К. М.
инж.-Л. Ен.” е гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД и съгласно задължителната съдебна
практика /Решение № 126/14.10.2011 г. по т.д. № 701/2010 г., I т.о. на ВКС, Решение №
131/21.03.2014 г. по т.д. 1121/2011 г. на I т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
гражданското дружество по чл. 357 от ЗЗД не е юридическо лице и не е самостоятелен
правен субект, поради което страна в процеса могат да бъдат неговите съдружници, които
запазват своята юридическа самостоятелност. По тази причина двамата съдружници в ДЗЗД
’'К. М. инж.-Л. Ен.” са активно легитимирани да предявят настоящия иск. Твърдят, че с
договор № 56/22.07.2016г. ответникът Община Д. възложил на ДЗЗД "К. М. инж.-Л. Ен.” да
извърши архитектурно заснемане, изготвяне на технически паспорт и обследване на
сградата на жилищен блок *1, ул. К. П. В. № * в гр. Д.. Съгласно чл.2, ал.1 от договора,
възложителят Община Д. трябва да заплати на изпълнителя ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.”
възнаграждение за извършената работа в размер на 8217.60 лева без ДДС или 9861.12 лева с
включен ДДС. Твърдят, че работата е извършена от ДЗЗД ”К. М. инж.- Л. Ен." и е приета
без възражения от Община Д., като кметът на общината издал на консорциума
Удостоверение за добро изпълнение с изх. № АПИО-01-188/30.11.2016г. и до този момент
почти 5 години Община Д. не е заплатила дължимото по договора възнаграждение.
Твърдят, че с писмо вх. № БФ -1098/03.06.2021 г. ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” поканил
1
Община Д. да заплати дължимото му възнаграждение и представил фактура №
**********/02.06.2021г., издадена на Община Д., а с писмо изх. № УТ-1098-1/01.07.2021г.
Община Д. отказала да заплати дължимото възнаграждение на ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” с
мотива, че възнаграждение не се дължи, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от сключения договор,
за общината възниква задължение за плащане само при одобрение на финансиране и след
подписване на договор с „Б. б. за р.” АД /”ББР” АД/ за целево финансиране. Твърдят, че с
писмо вх. № AПИO-942/08.07.2021г. ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” отново поканил Община Д.
да заплати дължимото му възнаграждение и представил коригирана фактура №
**********/05.07.2021г., издадена на СС ”Блок *1 Д.”, но отговор на това писмо не са
получили. Считат, че отказът на Община Д. да извърши дължимото плащане към ДЗЗД ”К.
М. инж. - Л. Ен.” е незаконосъобразен като излагат съображения, че Договор №
56/22.07.2016г. е договор за изпълнение на обществена поръчка. В пар.2, т.З от ЗОП е
регламентирано, че договорът за обществена поръчка е възмезден писмен договор. Съгласно
установената съдебна практика /Определение № 550 от 09.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
1569/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 15 по т.д. № 2404/2014 г. на I т. о. на ВКС; Решение №
15 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2404/2014 г., I т.о., ТК/, неоснователно е възражението
на ответника, че възнаграждението не е дължимо поради липсата на одобрено финансиране.
В хипотезата на възникнало договорно правоотношение по двустранен възмезден договор,
когато едната страна е изпълнила своето договорно задължение, същата страна има право да
получи възнаграждение, тъй като в противен случай би се достигнало до нееквивалентност
на престациите и би се нарушил възмездния характер на договора, сключен между страните.
Считат, че не може да бъде възприето, че при липса на финансиране не би било дължимо
възнаграждение, доколкото това противоречи на постигнатата между страните договореност
относно възмездния характер на договора - когато договорът е възмезден, неосигуряването
на финансиране не може да доведе като последица неизпълнение на задължение за
заплащане на възнаграждение от възложителя. Договорното правоотношение се
характеризира с наличието на насрещни волеизявления, които определят съдържанието на
договорната връзка, което означава, че ако в договора е уговорено възнаграждение, същото
следва да бъде изплатено в рамките на обичайните срокове за това. Ирелевантно е, дали
възложителят е изпълнил в срока спрямо третото лице /в случая „ББР“ АД/, дали е изпълнил
точно и дали изпълнението му е прието. Твърдят, че в случая от приемането на извършената
работа е изминал значителен период от време - почти 5г., без да има изпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждение, който не съответства на обичайните срокове
за изпълнение по договор с оглед принципа на добросъвестност. Освен това считат, че
Община Д. е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като Договор №
56/22.07.2016г. е за възлагане на дейности по Националната програма за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради /НПЕЕМЖС/ като излагат подробни
съображения. Твърдят, че в чл.2, ал.1 от Договор № 56/22.07.2016г., сключен с Община Д., е
уговорено заплащане на възнаграждение от възложителя - Община Д. на изпълнителя -
ДЗЗД ’’К. М. инж.-Л. Ен.” и тъй като Община Д. дължи общо на Консорциума, а не
поотделно на всеки от съдружниците, съгласно съдебната практика /Решение №
2
131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121 по описа за 2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение/, се приема, че се касае до уговорена активна солидарност на кредиторите -
съдружници в Консорциума. Това дава право на двамата съдружници „М. инж.” ЕООД и „Л.
Ен.” ООД да претендират осъждането на ответника Община Д. да им заплати дължимото
възнаграждение при условията на активна солидарност. Ако съдът счете, че не е налице
активна солидарност на кредиторите, моли да осъди Община Д. да заплати дължимото
възнаграждение на всеки от съдружниците, съобразно притежавания от него дял в
Консорциума, както следва: Съгласно т.15 от Договор от 04.09.2013г. за учредяване на ДЗЗД
’’К. М. инж.-Л. Ен.”, съдружникът „М. инж.” ЕООД получава дял в размер на 90 % от
общото имущество, а съдружникът „Л. Ен.” ООД получава дял в размер на 10 % от общото
имущество като този начин на разпределение на дяловете не е променен в подписания
между съдружниците Анекс № 81/18.04.2016г., с който съдружниците вземат решение за
участие с обществената поръчка за изпълнение на услугата, предмет на Договор №
56/22.07.2016г., сключен с Община Д.. В т.23 на Анекс № 81/18.04.2016г. е предвидено, че
всички останали клаузи на подписания между страните Договор за учредяване на
консорциума остават в сила, което следва и за размера на дяловете на отделните
съдружници. Твърдят, че „М. инж.” ЕООД има право да получи 90 % от дължимото
възнаграждение по Договор № 56/22.07.2016г. с Община Д., равняващи се на 8875.01 лева с
включен ДДС. Претенцията на съдружника „Л. Ен.” ООД е за 10 % от дължимото
възнаграждение по Договор № 56/22.07.2016г. с Община Д., равняващи се на 986.11 лева с
включен ДДС, поради което за тях се явява правен интерес от завеждане на делото.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Д. да
заплати на ищците „М. инж.” ЕООД и „Л. Ен.” ООД при условията на активна солидарност
исковата сума от 9861.12 лева, представляващи неплатено възнаграждение на ДЗЗД ’’К. М.
инж.-Л. Ен.” по договор № 56/22.07.2016г., ведно със законната лихва от предявяването на
исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума и направените по делото
разноски. Ако не приеме, че е налице активна солидарност на кредиторите - ищци, моли
съда да осъди ответника Община Д. да заплати на ищеца „М. инж.” ЕООД сумата от
8875.01 лева, а на ищеца „Л. Ен.” ООД да заплати сумата от 986.11 лева, които две суми са
общо в размер на 9861.12 лева, представляващи неплатено възнаграждение на ДЗЗД ’’К. М.
инж.-Л. Ен.” по договор № 56/22.07.2016г., както и да осъди ответника да заплати законната
лихва върху претендираните суми от предявяването на исковата молба до окончателното
заплащане на дължимите суми. Претендират за разноски.
В о.с.з. за ищците се явяват управителя К. П. на двете дружества и юрисконсулт
Г.П., надлежно упълномощена от двете дружества, която поддържа иска. Моли съда да
уважи иска така, както е предявен по съображения, които са изложила подробно в
исковата молба, становището по отговора на исковата молба и писмена защита, която
представя. Моли да им бъдат присъдени направените разноски съобразно два списъка за
направените разноски за всяко от дружеството.
В о.с.з. ответника не изпраща представител. Излага подробни съображения в
3
писмен отговор, с който счита, че Община Д. не дължи претендираните суми и поради тази
причина исковата молба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. В случай, че
не уважи доводите и съображенията на Община Д. и приеме, че общината дължи
претендираните суми, то моли съда да присъди минимално предвидения адвокатски
хонорар по делото.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 04.09.2013 г. е сключен Договор за консорциум между „М. инж.” ЕООД,
ЕИК: ********* и „Л. Ен.” ООД, ЕИК: *********, представлявани от К. Ст. П., съгласно
т.15 от Договор от 04.09.2013г. за учредяване на ДЗЗД ’’К. М. инж.-Л. Ен.”, съдружникът
„М. инж.” ЕООД получава дял в размер на 90 % от общото имущество, а съдружникът „Л.
Ен.” ООД получава дял в размер на 10 % от общото имущество.
Установява се, че на 22.07.2016г. между Община Д., ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., обл. См., ул. П. м. № *, представлявана от инж. Ел.
Р.- Кмет и М. Т. – главен счетоводител като възложител от една страна на ДЗЗД "К. М.
инж.-Л. Ен.”, ЕИК/Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
ул. Л. бр. № *, ет.*, представлявано от инж. К. П.- управител като изпълнител е сключен
Договор за възлагане на обществена поръчка изх. № 56, с предмет на договора:
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение следните
дейности за нуждите на Община Д., а именно: Архитектурно заснемане, изготвяне на
технически паспорт и обследване на сградата на жилищен блок * 1, ул. К. П. В. № * в гр. Д..
Съгласно чл.2, ал.1 от договора, възложителят Община Д. трябва да заплати на изпълнителя
ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” възнаграждение за извършената работа в размер на 8217.60 лева
без ДДС или 9861.12 лева с включен ДДС.
От кмета на Община Д. е издадено Удостоверение за добро изпълнение с изх.
№ АПИО-01-188/30.11.2016г. на ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” гр. С., според което, работата
е извършена в определения срок и е приета от възложителя с Приемо- предавателен
протокол от 30.08.2016г. Възложител по Договор с изх. № 56/22.07.2016г. е Община Д..
ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” изпълнило възложената му работа професионално, в съотвествие
със сключение между страните договор, действащите нормативни актове и указанията на
възложителя.
ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” гр. С. изпратил до Община Д. покана, с която я
поканил в 15- дневен срок от получаване на поканата да им заплати дължимата сума от
9861.12 лева, в противен случай ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред,
което допълнително ще натовари Община Д. със заплащането на лихви и съдебни разноски.
С писмо изх. № УТ-1098-1/01.07.2021г. Община Д. отговорила на поканата от
ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” гр. С., според което смятам, че следва да бъде извършено
плащане при одобрение на финансирането и след подписване на договор с ББР за целево
4
финансиране или чрез предвидени за това средства по бюджета за 2022 г., тъй като няма
предвидени такива в бюджета за 2021 г.
С писмо вх. № AПИO-942/08.07.2021г. ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” гр. С. отново
поканил Община Д. в нов десетдневен срок от получаване на поканата да им заплати
дължимата сума в размер на 8217.60 лева без ДДС или 9861.12 лева с включен ДДС, в
противен случай ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред.
ДЗЗД ”К. М. инж. - Л. Ен.” гр. С. е издал фактура № **********/05.07.2021г. на
СС ”Блок *1 Д.” гр. Д. с МОЛ- Юр. М. С. за сумата в размер на 8217.60 лева без ДДС или
9861.12 лева с включен ДДС за плащане по Договор № 56 от 22.07.2016г.
С писмо изх. № АПИО-21 от 10.01.2022г. Община Д. е представила заверено
копие от покана с вх. № УТ-1098/03.06.2021г. и фактура № **********/02.06.2021г.
От ищеца са представени Указания към общините, областните управители и
сдруженията за етапите и необходимите документи във връзка с подписване на тристранен
договор за целево финансиране, анекси към него и за усвояване на средства във връзка по
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
С оглед вида на търсената защита в производството по чл.286 – чл.288 ТЗ, във
връзка с чл.112 Закон за обществените поръчки, във връзка с чл.79 ЗЗД и доказателствената
тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на
валидни облигационни правоотношения респективно – ликвидността и изискуемостта на
вземанията, предмет на делото, както и техния размер. В тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил задълженията си по договора.
Безспорно е, че ищците „М. инж.” ЕООД и „Л. Ен.” ООД са съдружници в ДЗЗД
“К. М. инж.-Л. Ен.”, представлявано от управителя К. Ст. П..
Безспорно е, че между страните е сключен договор № 56/22.07.2016г. за
възлагане на обществена поръчка, по който ответника Община Д., в качеството му на
„възложител“, а ДЗЗД "К. М. инж.-Л. Ен.” в качеството му на „изпълнител“, с предмет:
изпълнителя да извърши архитектурно заснемане, изготвяне на технически паспорт и
обследване на сграда, находяща се в гр. Д. - жилищен блок *1, ул. Кап.П. В. № *. Съгласно
чл.2, ал.1 от договора, възложителят Община Д. трябва да заплати на изпълнителя ДЗЗД ”К.
М. инж. - Л. Ен.” възнаграждение за извършената работа в размер на 8217.60 лева без ДДС
или 9861.12 лева с включен ДДС.
При наличието на това валидно облигационно правоотношение между страните
по сключен между тях Договор № 56/22.07.2016г., ищецът е изпълнил задължението си по
договора, което се установява от представените по делото писмени доказателства, описани
по-горе, в т.ч. неоспорена фактура.
Спорът е изцяло по въпроса, дали ответникът дължи плащането на неплатените
5
суми по договора след получаване на финансиране от трето лице.
Възражението на ответника, че възнаграждението било договорено под условие
превеждането на трансфер от трето лице - „Б. б. за р.” АД, което не се е сбъднало, поради
което вземането на ищците не било изискуемо, е неоснователно. Напротив, работата по
договора е извършена от изпълнителя - ДЗЗД ”К. М. инж.- Л. Ен." и е приета без
възражения от Община Д., като кметът на общината издал на консорциума Удостоверение
за добро изпълнение с изх. № АПИО-01-188/30.11.2016г. Вярно, че съгласно чл.2, ал.2 от
сключения договор, за общината възниква задължение за плащане само при одобрение на
финансиране и след подписване на договор с „Б. б. за р.” АД /”ББР” АД/ за целево
финансиране. Но относно действителността на клаузите на чл. 2, ал.2 и чл.3 от договора -
предвиденото условие за заплащане на сумите след, финансиране от трето лице „Б. б. за р.”
АД. На първо място, уговарянето на условие не е недействително, тъй като не зависи от
волята на едната страна, а на трето неучастващо в договора лице - „Б. б. за р.” АД. В
случаят, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, доколкото действието на договора между
„Б. б. за р.” АД и Община Д. не е предвидено в закона да поражда действие между страните
по делото, трябва да се приеме, че то има т. нар. рефлексно действие, с оглед тълкуването,
дали условието се е сбъднало или не, поради което е неоснователно възражението на
общината за недължимост на процесната сума поради липса на финансиране.
От друга страна предвиденото условие „за плащане само при одобрение на
финансиране и след подписване на договор с „Б. б. за р.” АД за целево финансиране“, ако се
тълкува превратно, а не според действителния му смисъл е в състояние да ограничи
изпълнението на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки, които
според чл. 2 ЗОП следва да отговарят на принципите на равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност,
както и недопускането на ограничаването на конкуренцията чрез включване на условия,
противоречащи на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищцовата страна е изправна страна по
договора и за ответника по делото е възникнало задължението за заплащане на уговорената
в договора цена за извършената работа. Доколкото по делото липсват каквито и да било
твърдения, съответно доказателства, че ответника е изпълнил задълженията си заплащане
на уговорената сума за извършената услуга, то предявеният по делото иск с правно
основание чл.286 – чл.288 ТЗ, във връзка с чл.112 Закон за обществените поръчки, във
връзка с чл.79 ЗЗД се явява основателен.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Основателна е претенцията на ищцовата срана за
законна лихва върху главницата от 9861.12 лева, считано от предявяването на исковата
6
молба – 14.08.2021г. до окончателното заплащане на сумата.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответника да
заплати на ищцовите дружества при условията на активна солидарност сумата от 9861.12
лева, представляващи неплатено възнаграждение на ДЗЗД ’’К. М. инж.-Л. Ен.” по договор
№ 56/22.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 9861.12 лева, считано от
предявяването на исковата молба – 14.08.2021г. до окончателното заплащане на сумата
Разноските:
Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да се осъди ответника да заплати на ищците разноски по делото в размер на 1115.00
лева, от които 395.00 лева- държавна такса /внесена в повече още 395лв., която сума
ищцовата страна следва да поиска връщането й/ и 720.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение – за двете дружества по 360 лева, съгласно списъци на разноските.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Д., Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., обл. См., ул. К. П. в. №*, представлявана от кмета Ел. Ас. Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „М. инж.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.-****, район С., ул. Л. бр. № *, ет.*, представлявано от управителя инж. К. Ст. П. и „ Л.
ЕН.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.-****, район С., ул.
Л. бр. № *, ет.*, представлявано от управителя инж. К. Ст. П., при условията на активна
солидарност сумата в общ размер от 9861.12 лева /девет хиляди осемстотин шестдесет и
един лева и 12 ст./, представляващи неплатено възнаграждение на ДЗЗД ’’К. М. инж.-Л.
Ен.” по договор № 56/22.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 9861.12
лева, считано от предявяването на исковата молба – 14.08.2021г. до окончателното
заплащане на сумата, както и 1115.00 лева /хиляда сто и петнадесет лева/ - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7