№
гр. София, 25.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІ въззивен състав в публично заседание проведено на деветнадесети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на
прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 3712
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С
присъда № 13 от 25.05.2015 г. Софийският районен съд, 16-ти състав, по НОХД № 8080
по описа за 2013 г. на същия съд е признал подсъдимия М.Д.Д. за НЕВИНОВЕН в
това, че на 09.12.2011 г., в гр. София, чрез използване на неистински частни
документи: „Цесионен договор от 25.05.2010 г." за сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева, сключен между „Б.*И.С." ООД, с булстат *********,
представлявано от Б.Н.Н./цедент/ и „Б.-**" ООД, представлявано от М.Д.Д.
/цесионер/, на който е придаден вид, че е подписан за „цедент" от Б.Н.Н.и
„Разписка" към горепосочения Цесионен договор от 25.05.2010 г., на която е
придаден вид, че е подписана в графа „Получил парите" от Н.Б.Н., е получил
без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 2 000
/две хиляди/ лева, собственост на „Б.*И.С." ООД, представлявано от Б.Н.Н.-
предоставена му от частен съдебен изпълнител М.Г., peг. № 862, по изпълнително дело № 20108620400005/2010
г. с намерение да я присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.212 ал.1 от НК.
Срещу
така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се
твърди, че присъдата е неправилна и че първоинстанционният съд не е положил
необходимите усилия за събирането и проверката на всички възможни и необходими
доказателства за изясняването в пълнота на фактическата обстановка по делото.
Иска се отменяването на присъдата и постановяването на нова осъдителна присъда.
В протеста не се съдържат доказателствени искания.
В разпоредително заседание проведено на
11.08.2017 г., въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на
свидетели и вещи лица, както и събирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на
СГП заявява, че поддържа протеста. Моли съда да отмени оправдателната присъда
на първостепенния съд, като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова,
с която да признае подс.Д. за виновен в осъществяването на вмененото му с
обвинителния акт престъпление. Намира, че правните изводи направени в присъдата
не съответстват на събраните по делото доказателства, които според прокурора са
изцяло в подкрепа на обвинителната теза.
Подсъдимият при упражняване правото си
на лична защита, моли съда да остави протеста без уважение и да потвърди атакуваната
присъда, като правилна и законосъобразна, постановена въз основа на задълбочен
анализ на доказателствата по делото. Изказва становище, че от доказателствената
съвкупност по делото може да се направи обосновано предположение, че св. Н.Н.е
осъществил състава на престъплението лъжесвидетелстване. Твърди, че в резултат
на воденото срещу него наказателно производство му е причинен стрес, който е
влошил здравословното му състояние.
В последната си дума подсъдимият моли
съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение, като потвърди
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите изложени във въззивния протест, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
протестът е неоснователен и че не са налице основания за отмяната или
изменението на присъдата на контролирания съд поради следните съображения:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Б.Н.Н., Н.Б.Н., М.А.Г., Б.И.Б., Р.Е.Р., обясненията на подсъдимия; свидетелство
за съдимост на подсъдимия; заключението на изготвената почеркова експертиза и
др.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, за установена фактическа обстановка тъждествена с тази приета от
районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, а именно:
През
2009 г. дружество „Б.*И.С." ООД, представлявано от свидетеля Б.Н.Н., било
в търговски взаимоотношения с „Б.к" ООД - гр. Бургас. Тъй като „Б.к"
ООД не заплатило изцяло дължимата цена на предоставената услуга от „Б.*И.С."
ООД, свидетелят Б.Н. помолил сина си Н.Б.Н. да предприеме действия по
принудително събиране на вземането. В тази връзка свидетелят Н.Н. чрез Р.Р.се
свързал с подсъдимия М.Д.Д. и със св. М.А.Г., частен съдебен изпълнител с peг.
№ 862, с район на действие Софийски градски съд. Подсъдимият Д. работел именно
в нейната кантора. Била проведена среща между Н.Н., М.Г. и М.Д., на която Н.
споделил за проблема с несъбраното вземане, което има тяхната фирма. Поради
това и подсъдимият съдействал на свидетелите Б.и Н.Н.и да попълнят всички
необходими документи за издаване на изпълнителен лист по претендираните от тях
вземания. По молба на свидетеля Н., след издаване на изпълнителен лист от
19.12.2009 г. от Районен съд - гр. Кнежа, по ч. гр. д. № 370/2009 г. в полза на
„Б.*И.С." ООД срещу „Б.к" ООД за сумата от 18 720 /осемнадесет хиляди
седемстотин и двадесет/ лева, свидетелят М.Г., в качеството й на частен съдебен
изпълнител, образувала изпълнително дело № 20108620400005/2010 г. срещу
длъжника „Б.к" ООД. Като взискател по същото изпълнително дело свидетелят М.Г.
конституирала и фирма „Б.-**" ООД с управител подсъдимия М.Д., тъй като
същият депозирал за това молба и Цесионен договор от 25.05.2010 г., сключен в
гр. София между „Б.*И.С." ООД, представлявано от Б.Н. /цедент/ и фирма „Б.-**"
ООД, представлявана от обвиняемия Д. /цесионер/ за сумата от 2 000 /две хиляди/
лева, ведно с разписка към цесионния договор от същата дата за сумата от 2 000
лева. Според посочените документи, представляваното от подсъдимия „Б.-**"
ООД е заплатило на „Б.*И.С." ООД сумата от 2 000 /две хиляди/ лева.
Междувременно
на 07.07.2010 г. свидетелят М.Г. била лишена от права за срок от една година и
със Заповед № ЛС-И- 13/13.01.2011 г. на Министъра на правосъдието служебният й
архив бил предаден на свидетеля Б.И.Б. - ЧСИ с peг. № 856 с район на действие
СГС. На 08.03.2011 г. в кантората на Б. постъпила молба с вх. №
00066/08.03.2011 г. по изпълнително дело № 20108620400005/2010 г. по описа на
ЧСИ М.Г. от свидетеля Б.Н., в качеството му на управител на „Б.*И.С." ООД,
в която заявява, че никога не е подписвал или давал пълномощия на трети лица да
подписват приложения по делото договор за цесия от 25.05.2010 г. С писмо изх. №
258/08.07.2011 г. Б. Б. поискала от Банка „Пиреос", в която ЧСИ Г. имала
разкрита специална сметка извлечения за периода 25.05.2010 г. - 24.01.2011 г.
От предоставеното извлечение от банката, свидетелят Б. установила, че има
постъпили суми от Общинска банка от сметката на длъжника „Б.к" ООД. През месец
юли 2011 г. със Заповед от 21.07.2011 г.
на Министъра на правосъдието правата на ЧСИ М.Г. били възстановени и след
нейното влизане в сила на 07.10.2011 г. с протокол за предаване на архив ЧСИ Б.
Б. предала целия архив на М.Г.. Непосредствено след като й бил върнат
служебният архив, свидетелят М.Г. уведомила управителя на „Б.*И.С." ООД,
че следва да й представи банкова сметка, ***жеството му сума. На 09.12.2011 г.
свидетелката М.Г. в качеството си на частен съдебен изпълнител превела по
сметка на „Б.*И.С." ООД част от постъпилата сума по изпълнително дело №
20108620400005/2010 г. като изплатила на подсъдимия Д., конституиран като
взискател по същото дело, сума в размер на 2 000 лева, на основание
представените от последния частни документи - „Цесионен договор от 25.05.2010
г." за сумата от 2 000 лева, сключен между „Б.*И.С." ООД, с БУЛСТАТ:
*********, представлявано от Б.Н.Н./цедент/ и „Б.-**" ООД, представлявано
от подсъдимия М.Д.Д. /цесионер/ и „Разписка" към посочения договор. На
09.12.2011 г. подсъдимият М.Д.Д. получил парична сума в размер на 2 000 лева,
която му била предоставена от ЧСИ М.Г., peг. № 862, по изпълнително дело №
20108620400005/2010 г., видно от Разходен касов ордер № 1 от 09.12.2011 г.
От
заключението на приетата в хода на съдебното следствие почеркова експертиза се
установява, че подписите, положени от името на Б.Н.Н.за „цедент" на първа
и втора страница на „Цесионен договор, сключен на 25.05.2010 г. между „Б.*И.С."
ООД, представлявана от Б.Н. и „Б. - ММ" ЕООД, представлявана от М.Д.,
както и подписът, положен от името на Б.Н. срещу думите „Получил парите" в
разписка от 25.05.2010 г. по същия цесионен договор, са положени от Н.Б.Н.. В
разпита си в съдебно заседание вещото лице В. сочи, че е изследвал както
подписа, така и ръкописния текст като сравнителен материал като е установил, че
устойчивостта в подписите на места авторът на подписа по една или друга причина
бяга от основните си характеристики.
Подсъдимият
Д. е неосъждан, разведен и работи.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други. Първоинстанционният съд в мотивите си подробно е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, като мотивирано е посочил кои от тях
кредитира и кои не, с които заключения настоящият съдебен състав изцяло се солидализира,
поради което не намира за необходимо да бъдат преповтаряни в мотивите.
Правилно контролираният съд не е дал вяра на показанията
на Н.Н. в частта им, в която изнася, че не е прехвърлял вземането си, доколкото
същите са в противоречие, както с писмените доказателства по делото, така също
и със заключението на изготвената почеркова експертиза, твърденията на вещото
лице В., а така също и с показанията на самия Н.Н., разпитан в качеството на
свидетел, който в съдебно заседание от 23.02.2016 г. е заявил, че на
предявените му цесионен договор и разписка към него, положените подписи са
негови.
Въззивният съд се солидализира с решението на СРС да
кредитира всички останали свидетелски показания в цялост, доколкото същите се
явяват еднопосочни, непротиворечиви и житейски логични.
Правилно съдът е кредитирал и изготвените в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция почеркова и графическа експертизи,
като изчерпателни, задълбочени и изготвени от компетентни и незаинтересовани от
изхода на делото експертни лица.
Първоинстанционният
съд е положил всички необходими усилия за разкриване на обективната истина,
като в хода на проведеното съдебно следствие е събрал и приложил всички
относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира за необосновано възражението на
прокуратурата, че СРС не е положил необходимите усилия за събирането и
проверката на всички възможни и необходими доказателства за изясняването в пълнота
на фактическата обстановка по делото.
Настоящият
съдебен състав, макар да споделя крайните правни изводи относно
несъставомерността на процесното деяние, не споделя мотивите на контролирания
съд в тази насока.
За да
постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел, че в
случая не се касае за неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК,
доколкото според съда инкриминираните документи носят подписите на соченото за
техен автор лице. Въззивният съдебен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд в тази им част, доколкото същите не намират подкрепа в
събраната по делото доказателствена съвкупност. На първо място от заключението
на кредитираната почеркова експертиза става ясно, че подписите положени от
името на Б.Н. по цесионен договор от 25.05.2010 г. и този положен на разписката
по цесионния договор от 25.05.2010 г. са положени от Н.Б.Н.. От така даденото
експертно заключение, към което съдът правилно е подходил с доверие, следва да
бъде направено напълно обосновано и законосъобразно заключение, че в случая се
касае за неистински документи, доколкото им е придаден вид, че представляват
писмено волеизявление на друго лице, а не на това което действително го е
съставило. В конкретния случай Н.Н. е поставил подписите си от името на Б.Н.,
сочейки именно него за автор на волеизявлението. Макар по делото да се съдържат
данни, че към настоящия момент дружеството се представлява от Н.Н., то към
инкриминираната дата същото се е представлявало от Б.Н., така както е упоменато
и в инкриминираните документи. Документите са съставени от Н.Н., като им е
придаден вид, че представляват писменото изявление на Б.Н. в качеството му на
представител на „Б.*И.С.“ ООД. Н.Н. не е действал като пълномощник на баща си Б.Н..
В подкрепа на заключението на почерковата експертиза, в това число и на
направените до тук правни изводи, се явяват и показанията на св. Н.Н., дадени в
съдебно заседание водено пред СРС на 23.02.2015 г., в които заявява, че
подписите на предявените му цесионен договор и разписка към същия са положени
от него. От всичко изложено до тук въззивният съд намира за неправилен извода
на СРС, че в случая не се касае за неистински документи по смисъла на закона,
като намира, че този обективен признак в конкретния случай е налице.
Несъставомерността
на действията на подс. Д. се определя от липсата на друг обективен признак. За
да се приеме за осъществен състава на престъплението документна измама по чл. 212,
ал. 1 от НК е необходимо от една страна лицето, което се разпорежда с
имуществото в интерес на извършителя да е въведено в заблуждение именно от
неистинския в случая документ. От друга страна задължителен за съставомерността
на деянието обективен признак е разпореждането с чуждото имущество, съответно
получаването му без правно основание да е именно въз основа на неистинския документ.
По своята същност документната измама може да се разглежда като квалифициран
състав на обикновената измама, доколкото изпълнителното деяние се осъществява
също чрез въвеждане в заблуждение на друго физическо лице, но при нея
заблуждението е вследствие употребата на неистински или преправен документ или
такъв с невярно съдържание. Задължително е измаменото лице да е въведено в
заблуждение именно чрез употребата на някои от изброените по вид документи. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява подс. Д.
да е въвел в заблуждение лицето, което му е изплатило инкриминираната сума –
св. Г.. Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. са еднопосочни
досежно обстоятелството, че подписването на цесионния договор и разписката към
него се е извършило в офиса на св. Г. и в нейно присъствие, като тя твърди и че
е станала свидетел на предаването на сумата от 2000 лв. от подсъдимия на Н..
Следователно Г. не би могла да бъде заблудена чрез предоставените от подсъдимия
инкриминирани документи въз основа на които да е извършила плащането на подс. Д..
За да бъде едно лице измамено е необходимо то да бъде въведено в заблуждение
относно обективната действителност, а когато се касае както в случая, за
документна измама, то това заблуждение трябва да е настъпило вследствие употребата
от извършителя на неистински или преправен документ или такъв с невярно
съдържание. Лицето, което следва да бъде въведено в заблуждение чрез употребата
на някой от изброените в разпоредбата на чл. 212, ал.1 от НК документи е това,
в чиято фактическа власт се намира предметът на престъплението. В настоящия
случай това е частния съдебен изпълнител Г., в чиято фактическа власт са е била
инкриминираната сума. Настоящият съдебен състав намира, че Г. не би могла да
бъде въведена в заблуждение относно обективната действителност, доколкото тя
лично е възприемала всички факти и обстоятелства свързани със съставянето на
неистинските документи. От доказателствата по делото става ясно, че същите са
съставени в нейно присъствие и тя лично е възприела лицата, които са участвали
в съставянето им, а именно Н.Н. и подс.Д.. Предвид длъжността на св.Г. и
фактът, че за да бъде практикувана същата, освен наличието на юридическо
образование е необходим и значителен юридически стаж, въззивният съд намира, че
в конкретния случай Г. не е и не би могла да бъде въведена в заблуждение по
описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин. Поради
гореизложените съображения документната измама в случая се явява несъставомерна
от обективна страна, доколкото процесните инкриминирани документи не са
послужили за въвеждане в заблуждение на лицето, в чиято фактическа власт се е
намирало чуждото движимо имущество и, което се е разпоредило с инкриминираната
сума в интерес на подсъдимия. В този
смисъл е и константната съдебна практика, съгласно която когато съответните
длъжностни лица знаят, че се използува документ с невярно съдържание,
неистински и преправен документ и че имуществото се предава или изплаща без
правно основание, не е налице документна измама, а други престъпни състави,
които в случая не са по-леко наказуеми и за които не е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия (Р. № 2/79 год. на ОСНК; ППВС № 8/78 год. и Р.
№ 461/72 год. на I н. о.).
Поради неналичието на всички признаци от обективна
страна, съдът не намира за необходимо да подложи на обсъждане в мотивите си
субективната страна на престъплението.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, макар и при различни правни
аргументи, първоинстанционният съд в крайна сметна е стигнал до правилен краен
извод, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод,
че подсъдимият М.Д.Д. с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. С оглед изложените съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че напълно обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на
СРС, НК, 16-ти състав, по НОХД № 8080/2013 г. от 25.05.2015 г.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.