Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1621 от 28.10.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря И. Г. и прокурора
Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2264 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на А.К.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А., против
Решение № 260043/15.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 14/2021 г. по описа на
Районен съд – Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0320-000869/29.12.2020 г., издадено от началник
група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие, с което на касатора за нарушение по чл.
174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание
– „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 24 месеца.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди, че
в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи непълнота на описанието на нарушението, изразяваща
се в непосочване на номера на техническото средство и номера на тест касетата
му; липса на представен протокол за годност на техническото средство; допуснати
нарушения на чл.6, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Твърди се, че неправилно е посочен в АУАН и в НП часът на
извършване на нарушението, който не е 21.55 ч., а 21.45 ч. – началото на
проверката. Искането му е за отмяна на решението и на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител, не сочи доказателства и не
претендира разноски.
Ответникът
по касация - ОД на МВР - Бургас, РУ Поморие, редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти касационен състав, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на А.К.К. е ангажирана за
това, че на 20.12.2020 г. в 21.55 часа в гр. Поморие, на ул. „Княз Борис І“ като
водач на МПС управлявал лек автомобил „Мерцедес“ Б170 с рег.№ А3821НМ, като при
проверката отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с Дрегер Дръг тест 5000, поради което му бил издаден талон за
медицинско изследване № 091310. Поради това, с процесното НП е прието, че
касаторът е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП заради това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. За извършеното нарушение, К. е санкциониран на осн.чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови оспореното решение, въззивният
съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. РС е изложил мотиви, че изискванията за
посочване на номера на техническото средство и на номера на тест касетата на
същия, както и това за представяне на протокол за годност на техническото
средство, са обстоятелства, относими към предмета на доказване в хипотезата на
установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но не и в
настоящия случай, който касае отказ на лицето да бъде тествано за употреба на
наркотични вещества. Приел е също за неоснователен доводът, че часът на
извършване на нарушението е началото на проверката, т.е. 21,45 ч., като е
посочил, че това е моментът, в който лицето е отказало да бъде изпробвано за
наркотици, т.е. в 21,55 ч. Съдът е приел също за достатъчно ясно и детайлно
описанието на нарушението, вкл. мястото на неговото извършване. По същество е
приел за доказано както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания на св. Дойчев и св. Николов, че К., като водач на МПС, е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг
тест 5000, както и че впоследствие не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил всички признаци от
обективна и субективна страна на състава на вмененото му във вина нарушение по
чл. 174, ал.3 ЗДвП. Въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставеният акт по този закон има доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното, а по делото
касаторът не е ангажирал доказателства за опровергаване доказателствената сила
на АУАН. Поради това, районният съд е обосновал извод, че административно-наказателната
отговорност на касатора е била правилно
ангажирана на основанието, посочено в НП.
Решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция
напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно чл. 221,
ал.2, изр.2 АПК.
Не се
установява твърдяното от страна на касатора съществено нарушение на
процесуалните правила. Съставеният по случая АУАН е надлежно оформен и съдържа
всички изискуеми реквизити, вкл. детайлно описание на нарушението, което е
възпроизведено в процесното НП. АУАН е връчен на нарушителя, който го е
подписал без възражения.
Не се
установява и твърдяното нарушение на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.2 от наредбата, при съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В
конкретния случай, това изискване е спазено, като няма спор по делото, че в
издадения талон за изследване с № 091310 касаторът собственоръчно се е
подписал, че отказва да даде кръв за изследване, както и няма спор, че преди
това лицето е отказало да бъде тествано при проверката за употреба на наркотици
с Дрегер Дръг тест 5000 в 21,55 ч. В този смисъл, правилен е изводът на районния
съд, че часът на нарушението е този на отказа, т.е. 21,55 ч. От друга страна,
чл.6, ал.2 от наредбата предвижда, че в акта за
установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2
контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се
вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за
изследване до втория знак след десетичната запетая включително. Систематичното
тълкуване на разпоредбата
на чл.6, ал.2 от наредбата във връзка с тази на чл. 3, ал.2 от наредбата
налагат извод, че следните данни по чл.6, ал.2 от наредбата, а именно - вид, модел, фабричен номер и
показанията на техническото средство или резултата от теста, се
попълват САМО когато е съставен протокол
за установяване употребата на наркотични вещества, а същият се попълва само при
установена с техническо средство употреба на наркотични вещества, т.е. такъв
протокол, респ. попълването на данните относно използваното техническо
средство, не се изискват при отказ от страна на водача да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Респективно, при отказ на лицето да бъде
проверено за наркотични вещества с техническо средство, няма изискване за
представяне на протокол, удостоверяващ годността на измервателния уред, тъй
като обстоятелството дали техническото средство, с което е щял да бъде тестван
касаторът, е било изправно, или не, няма никакво отношение към доказуемостта на
така описаното в случая нарушение. Доказването на изправността на техническото
средство би имало отношение в случай, че същото е било използвано по
предназначение, т.е. че е било употребено за целите на проверката, което в
случая не е така.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП,
за нарушаването на която е наказан касаторът, съдържа няколко отделни хипотези,
които са алтернативни състави на едно и също нарушение, а не кумулативни
предпоставки, т.е. достатъчно е да е налице която и да е от тях, за да е
осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Общото при всички
хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или
техни аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В
случая правилно е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е
по чл.174, ал.3 ЗДвП, като от описателната част на НП става ясно, че К. е
осъществил и двете отделни хипотези на нарушението – същият е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за
химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за
ангажиране отговорността на лицето по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Така описаното нарушение обосновава отговорност на касатора
по чл. 174, ал.3 ЗДвП, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ Б170 с рег.№
А3821НМ – обстоятелство, недвусмислено посочено в АУАН и в НП, поради което и
същият, доколкото не оборва по никакъв начин изложената в НП фактическа
обстановка чрез ангажиране на доказателства, правилно е санкциониран съгласно
чл. 174, ал.3, предл.2 ЗДвП.
Като е
стигнал до същите изводи, Районен съд –
Поморие е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260043/15.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 14/2021 г. по описа на Районен
съд – Поморие.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.